Решение по дело №2071/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ПЛАНЕТ ТРАНС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.А., ул.П. № 1, представлявано от управителя Л. С. Л., чрез адв.В.А., против Решение № 71/10.07.2023г. на Районен съд - Д. /ДРС/, І-ви състав, постановено по НАХД № 81/2023г. по описа на същия съд, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ № **** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че ДРС не е съобразил възраженията срещу ЕФ, според които проблемът в случая не е бил в самото бордово устройство, а в някоя част от системата, засичаща сигнала от него, т.е. в някои от изградените/поддържани от „Интелигентни трафик системи“ АД елементи от електронната система за събиране на пътни такси. В тази връзка и като се позовава на разпоредбите на чл.107, ал.2 НПК и чл.84 ЗАНН твърди, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като въпреки липсата на процесуална активност от страните, ДРС е следвало служебно да събере относимите към спора доказателства. Конкретно счита, че съдът е следвало по свой почин да разпита водача на ППС, както и да назначи СТЕ. Иска отмяна на обжалваното решение и на ЕФ. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Със С.д. № 14763/19.10.2023г. е постъпила молба от адв.В.А., с която е направено искане да не се дава ход на делото, както и същото да бъде спряно до произнасяне на Съда на ЕС по дело С-61/2023, образувано по преюдициално запитване на Административен съд - Х. относно тълкуването на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.

Ответната страна - Агенция „Пътна инфраструктура“, в съдебно заседание се представлява от юрк.С. С., който оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за спиране на производството, т.к. спорът пред Административен съд - Х. касае различна фактическа обстановка. По същество оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ДРС е приел, че на 16.04.2021г. в 06:41 часа, в землището на гр.Д., обл.Варна, посредством устройство № ***, съставляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), било установено, че ППС, собственост на „ПЛАНЕТ ТРАНС“ ООД - влекач ДК № СВ***МК, с допустима техническа маса 19000кг., брой оси 2, категория евро 6 С, в състав с ремарке, брой оси 3, т.е. обща допустима техническа маса 42000кг., общ брой оси – се движи по път А-2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без валидно подадена тол декларация или закупена маршрутна карта, т.е. без за ППС да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията. В тази връзка срещу дружеството бил съставен ЕФ № ****, за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.ал.3, вр. чл.179, ал.3б ЗДвП, на дружеството е наложена имуществена санкция, в размер на 2500,00лв. Според ЕФ, дължимата тол такса по чл.10б, ал.5 ЗП била в размер на 119,00лв. Указано е и че при заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 ЗП в размер на 750,00лв. „ПЛАНЕТ ТРАНС“ ООД може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

За да потвърди ЕФ, ДРС е приел, че административнонаказателното производство е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения, както и че извършването на вмененото административно нарушение е безспорно установено. Прието е, че няма пречка за нарушенията по чл.179, ал.3б ЗДвП да се издава ЕФ, доколкото това е уредено в разпоредбите на чл.167а, ал.4 и чл.189ж, ал.7 ЗДвП. ЕФ е издаден в одобрения от УС на АПИ образец и съдържа всички реквизити по чл.189ж, ал.1 ЗДвП – място на извършване, индивидуализиращи признаци относно описанието на нарушението, което дава възможност на дружеството да разбере в какво се състои нарушението и как адекватно да организира защитата си. Липсва нормативно изискване ЕФ да съдържа датата на издаване, като в случая се установява датата 03.02.2023г., която изключва изтичането на давностните срокове. По същество ДРС е приел, че нарушението се изразява в незаплащане изцяло на дължимата пътна такса съобразно категорията на ППС, а начините на заплащане на таксата са два – чрез валидно подадена тол-декларация или закупена маршрутна карта. Прието е, че в случая е безспорно установено, че ППС се е състояло от влекач с 2 оси и ремарке с 3 оси - общо 5 оси и че същото е собственост на „ПЛАНЕТ ТРАНС“ ООД. Наличието на договор с друго дружество, което да посредничи при електронното събиране на пътните такси е ирелевантно, т.к. отговорността за заплащане на таксите се носи от собственика, а не от посредника. Отделно е съобразено, че според договора, задължение на „ПЛАНЕТ ТРАНС“ ООД е било да експлоатира правилно бордовото устройство, за да може същото да предава необходимите за начисляване на таксите данни, а по делото са събрани доказателства, че бордовото устройство към момента на нарушението е било с техническа повреда, за която дружеството е знаело, но не е предприело действия. Относно системата, която е установила нарушението, ДРС е приел, че не е нужно в ЕФ да се посочва „модел, годност и т.н.“, като в случая са събрани доказателства относно изправността и годността на устройство № ***. Поради това че нарушенията от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата, тяхната поддръжка и ремонт, ДРС е приел, че същите формират сравнително висока обществена опасност, поради което, както и предвид разпоредбата на чл.189з ЗДвП, нарушението не може да се квалифицира като маловажно.

Така постановеното решение е неправилно.

ВРС е установил вярно фактите по делото, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, но при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон е стигнал до необоснован извод за законосъобразност на обжалвания електронен фиш.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 1/ такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7; 2/ такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3.

Заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.

Съгласно чл.10б, ал.1 ЗП, тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. Според ал.3 на с.р., тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство. Размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му - чл.10б, ал.4 ЗП.

Условията и редът за събиране на таксите по чл.10, ал.1 и 2, чл.10а, ал.2 и чл.10б, ал.5 ЗП, начините за изчисляването и заплащането им, са регламентирани с приетата на основание чл.10, ал.7 ЗП Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата, електронната система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране. Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Електронната система за събиране на тол такси събира и обработва декларирани тол данни за всяко пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 ЗП, което ползва платената пътна мрежа, като тол данните се събират и обработват по реда на тази наредба - чл.10, ал.2. Въз основа на получените декларирани тол данни Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Електронната система за събиране на тол такси определя изминатото разстояние от пътя и пътните участъци, за които се дължи тол такса, изчислява дължимата такса и я начислява на задължения субект по реда на тази наредба - чл.10, ал.3.

Ползвателите на платената пътна мрежа могат да предоставят на Агенция "Пътна инфраструктура" данните, необходими за начисляване на дължимата такса, директно чрез доставчик на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние по смисъла на чл.13, ал.1 или опосредено от лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани данни по смисъла на чл.14, ал.1 - чл.12, ал.2 от Наредбата.

Съгласно чл.13, ал.1 от Наредбата, налични бордови устройства в пътни превозни средства, отговарящи на съответните технически изисквания за целите на тол таксуването, могат да бъдат използвани за целите на подаване на декларирани тол данни, в случай че съответният собственик или ползвател е сключил договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Данните за таксуване, генерирани от бордовите устройства, се използват за отчитане на навлизането, движението по или напускането на платената пътна мрежа от ползвателя на пътя, като същите се обработват от лицето, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, и се предават на Агенция „Пътна инфраструктура“ в съответния изискуем формат и с необходимото съдържание - чл.13, ал.2.

Съгласно чл.14, ал.1 от Наредбата, ползвателите на платената пътна мрежа могат да изберат да предоставят данни относно географското позициониране и изминатото разстояние на пътните превозни средства на Електронната система за събиране на тол такси и чрез услугите на лице, действащо като доставчик на декларирани данни, отговарящо на изискванията на чл.32, ал.1 и сключило договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние.

Доставчикът на декларирани данни събира данните по ал.1, които предава на съответния доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който е сключил договор в стандартизиран формат, който позволява допълването им с данни, необходими за формиране на декларирани тол данни, въз основа на които се извършва изчисление на дължимите тол такси - чл.14, ал.2. Данните относно географското позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно средство в обхвата на платената пътна мрежа, събрани от доставчика на декларирани данни, се предават и обработват от доставчика на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, който обработва и предоставя на Електронната система за събиране на тол такси съответните декларирани тол данни - чл.14, ал.3.

Съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата, въз основа на събраните декларирани тол данни Агенция „Пътна инфраструктура“ извършва изчисление на дължимите тол такси съгласно тарифата по чл.10, ал.6 от Закона за пътищата посредством Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, като генерира сметка, установяваща размера на дължимите пътни такси за съответното пътно превозно средство.

Съгласно чл.16, ал.1 от Наредбата, пътни превозни средства от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата могат да ползват платената пътна мрежа след предварително заплащане на тол такса за деклариран предварително заявен маршрут. При предварителното заплащане на тол такса се издава маршрутна карта, която позволява на едно пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 ЗП да премине еднократно разстояние в обхвата на платената пътна мрежа от начална до крайна точка, с допълнителни, предварително посочени междинни точки, които не могат да са повече от четири - чл.16, ал.2. Маршрутната карта може да се закупи не по-рано от 7 календарни дни преди датата на пътуването от потребител, регистриран в електронната система за събиране на пътни такси, и не по-рано от 24 часа преди датата на пътуването – от нерегистриран потребител, като и в двата случая е валидна за срок 24 часа от декларираната начална дата и час на пътуването - чл.16, ал.3.

В случая с процесния ЕФ „ПЛАНЕТ ТРАНС“ ООД е санкционирано в качеството на собственик на ППС по чл.10б, ал.3 ЗП, за това, че на 16.04.2021г., в 06:41 часа, в община Д., по път А-2 км. 399+703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, е засечено движение на собственото му ППС – идентифицирано надлежно по марка, модел, рег.номер и технически характеристики, за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, т.к. няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването – нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП, наказуемо по чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр.чл.179, ал.3б ЗДвП.

Така описаното в ЕФ деяние е съставомерно от обективна и субективна страна, т.к. безспорно притежаваното от „ПЛАНЕТ ТРАНС“ ООД ППС е такова по чл.10б, ал.3 ЗП, за което, при движение по платената пътна мрежа, се дължи такса за изминато разстояние - тол такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. При липсата на данни за ползвател за превозното средство, таксата се дължи от собственика, поради което правилно дружеството е идентифицирано като субект на нарушението. Доколкото размерът на тол таксите се определя въз основа на действително изминато разстояние, установено посредством данните от тол декларациите и предварително закупените маршрутни карти, липсата и на двете безспорно обосновава извод, че за процесното ППС, дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП не е била заплатена.

Неоснователно е оплакването на касатора, че причината за неподаване на тол декларации в случая не се дължи на проблем в бордовото устройство, а на техническа неизправност на част от системата, засичаща сигнала, изградена и поддържана от „Интелигентни трафик системи“ АД.

От доказателствата по делото се установява, че между „ПЛАНЕТ ТРАНС“ ООД, „А1 България“ ЕАД и „Интелигентни трафик системи“ ЕАД е сключен договор, по силата на който последните две дружества са се задължили да предоставят на касатора услуга за електронно събиране на пътни такси, съгласно общите условия на ИТС.

Съгласно чл.13, ал.6 от цитираната Наредба, в случай че дадено бордово устройство преустанови подаването на данни, съответният собственик или ползвател на пътното превозно средство е длъжен незабавно да уведоми доставчика на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който има сключен договор, като в противен случай се прилага чл.11, ал.2.

Видно от отговор на „Интелигентни трафик системи“ ЕАД с изх.№ 1581/17.05.2023г., за датата 16.04.2021г., 06:41 часа, бордовото устройство сер.№ ***, асоциирано към ППС СВ***МК не е предавало данни за формиране на тол-декларации към момента на регистриране на нарушението, т.к. е имало технически проблем, с който клиентът е запознат и не го е изпратил своевременно към ИТС за преглед и диагностика, а е продължил използването му. Бордовото устройство е докладвано на 21.04.2021г., постъпило е на адреса на ИТС на 27.04.2021г., като още на същия ден към СВ *** МК е асоциирано ново бордово устройство със сериен номер ***.

След като касаторът не е изпълнил своевременно задължението си по чл.13, ал.6 от Наредбата, а е уведомил доставчика на услугата седмица по-късно, не са били налице и условията за стартиране и изпълнение на процедурата по чл.13, ал.7, 8 и 9 от Наредбата, като в резултат на това, таксата за установеното движение по платената пътна мрежа на 16.04.2021г. в 06:41 часа, е останала незаплатена.

Неоснователно е и оплакването за допуснати от ДРС процесуални нарушения, поради това че не е назначил служебно проверка - чрез техническа експертиза, на тези обстоятелства. От една страна тези оплаквания са наведени едва с касационната жалба, а от друга, ДРС е проявил процесуална активност и е попълнил делото с относими към спора писмени доказателства, които е обсъдил и тълкувал в съответствие с приложимия закон.

Неправилно обаче ДРС е приел, че за процесното нарушение е допустимо санкционирането да се извърши посредством съставянето на електронен фиш.

В случая „ПЛАНЕТ ТРАНС“ ООД е санкционирано за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП, наказуемо по чл.179, ал.3б ЗДвП. Хипотезата на нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП не е посочена в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, която изрично предвижда издаването на електронен фиш само за нарушенията по чл.179, ал.3 ЗДвП, които са установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.3.

Независимо че в разпоредбите на чл.167а, ал.4 и чл.189ж, ал.7 ЗДвП са включени и нарушенията по чл.179, ал.3б, и вероятно редакцията на чл.189ж, ал.1 ЗДвП се дължи на законодателен пропуск, според настоящия състав разширително тълкуване при прилагане на санкционни разпоредби е недопустимо, поради което нарушението по чл.179, ал.3б е следвало да се установи и санкционира по общия ред.

Отделно, ДРС не е съобразил и че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение.

Директива 1999/62/ЕО е транспонирана с Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - § 2 от ДР, приета на основание чл.10, ал.7 ЗП. Наредбата въвежда изискванията на директивата относно условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Съставите на административни нарушения, свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние, и предвидените за тях санкции, са регламентирани в Закона за движение по пътищата, поради което същите следва да се тълкуват в съответствие с изискванията и целта на Директива 1999/62/ЕО.

Действително, както се сочи в молбата на касатора С.д. № 14763/19.10.2023г., с която е поискано спиране на производството до приключване на производството по дело С-61/2023 на СЕС, Хасковският административен съд е сезирал Съда на ЕС с искане за тълкуване на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО. Безспорно тълкуването на разпоредбата на чл.9а от Директивата е от значение за правилното приложение на закона, но според настоящия съдебен състав Съдът на ЕС вече се е произнесъл по подобни казуси - Решение от 22 март 2017г. по съединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-497/15 и 498/15, EU:C:2017:229, и дадените в така постановените решения насоки на националните юрисдикции, са достатъчно конкретни и ясни за да бъдат приложени и в настоящия случай.

Отделно, отговорът, който СЕС ще даде на зададения от Административен съд - Х. въпрос, само частично ще допринесе за правилното решаване на настоящия спор, т.к. в контекста, в който е формулиран въпроса от преюдициалното запитване, се иска тълкуване само на изискванията за съразмерност и пропорционалност, въведени с чл.9а от Директивата, но не и какво следва като последица от евентуалното констатиране на несъответствие на националното законодателство. Този въпрос обаче е изследван от СЕС в постановеното от него Решение от 4 октомври 2018г. по дело ***, С-384/2017г.

Според разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Директива 1999/62/ЕО не съдържа правила за определяне на санкциите на национално равнище и по-специално не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции.

Както е посочено в т.39 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, според постоянната съдебна практика при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност (така и в решения от 9 февруари 2012г., Urbаn, C-210/10,EU:C:2012:64, т.23 и от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.37).

Според т.49 от същото решение, санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.39).

Както следва от съображение 1 към Директива 1999/62, преследваните цели в контекста на Директивата, се отнасят както до хармонизацията на системите на събиране на такси, така и до създаване на справедливи механизми за възлагане на себестойността на инфраструктурата на превозвачите с оглед отстраняване на нарушенията на конкуренцията между транспортните предприятия на държавите членки. В този контекст СЕС в т.42 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.40).

От друга страна СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.41 и решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, т.43).

Тези условия в случая не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби, и по конкретно на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, т.к. предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер - за процесното нарушение 2500лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, както и да бъдат преценявани елементи като например - изминатото разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размерът на неплатената такса, причините, поради което таксата не е заплатена, поредност на нарушението и т.н.

Още с Решение от 9 февруари 2012г., Urban, С-210/10, ЕU:C:2012:64, точка 41 СЕС е постановил, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Така, с решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, точка 50 СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Така даденото тълкуване е потвърдено и с Решение на СЕС от 4 октомври 2018г. по дело ***, С-384/17, EU:C:2018:810, като със същото, както следва от т.38, СЕС е дал тълкуване и на последиците от решение от 22 март 2017г., Euro-Team и Spiral-Gep, С-497/15 и С-498/15.

В т.53 от решението по делото *** е прието, че т.к. разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62 изисква намесата на държавите членки и им предоставя значителна свобода на преценка, същата няма директен ефект. Обратното тълкуване на практика би довело до премахване на правото на преценка, предоставено единствено на националните законодатели, които следва да разработят подходящ санкционен режим в рамките, определени от чл.9а от Директивата - т.54 от решението.

Според т.55 и т.57 от решението, от това следва, че изискването за съразмерност на наказанията, предвидено в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, не може да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд да замести националния законодател. Въпреки това съгласно постоянната съдебна практика произтичащото от дадена директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им по член 4, параграф 3 ДЕС и на член 288 ДФЕС да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки, включително — в рамките на тяхната компетентност — върху съдебните органи (така и в решения от 14 септември 2016г., ***и ***, C-184/15 и C-197/15, EU:C:2016:680, т.50 и цитираната съдебна практика, и от 24 януари 2018г., Pantuso и др.,C-616/16 и C-617/16, EU:C:2018:32, т.42).

Според т.58 и т.59 от решението по делото ***, за да изпълни това задължение, принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел (решения от 13 юли 2016г., Pоpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т.43 и от 28 юни 2018г., Crespo Rey, C-2/17, EU:C:2018:511, т.70).

Така, задължението на националния съд да се позове на съдържанието на правото на Съюза, когато тълкува и прилага релевантните норми на вътрешното право, е ограничено от общите принципи на правото и не може да служи като основа за тълкуване contra legem на националното право (решение от 13 юли 2016г., Pоpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т.44).

В точка 61 от решението по делото *** е прието, че въпреки това, от постоянната съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016г., Pоpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т.45).

Според настоящия съдебен състав именно тази хипотеза е налице в случая.

Тъй като разпоредбите на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата, поради което и единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл.179, ал.3б ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

В подобни случаи следва да се извърши проверка дали съществува обща административнонаказателна разпоредба, която предвижда налагането на имуществени санкции за нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция.

В случая такава обща санкционна разпоредба липсва. Единствената обща санкционна норма е тази на чл.185 ЗДвП, но същата предвижда единствено налагането на глоба и по арг. от разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗАНН - която изисква случаите, в които на ЮЛ и ЕТ се налагат санкции да са изрично уредени в закон, не може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени електронния фиш.

Независимо от изхода на спора и заявеното в касационната жалба искане, разноски в полза на касатора не следва да се присъждат, т.к. не са представени доказателства за сторени такива в касационното производство. Не е доказано извършването на разноски и във въззивното производство, т.к. според представения договор за правна защита и съдействие от 30.03.2023г. е договорено изплащането на възнаграждението да стана по банков път, а доказателства за това не са представени пред ДРС.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 71/10.07.2023г. на Районен съд - Д., І-ви състав, постановено по НАХД № 81/2023г. по описа на същия съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № **** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „ПЛАНЕТ ТРАНС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.А., ул.П. № 1, представлявано от управителя Л. С. Л., е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00лв.

Решението е окончателно!

	Председател:
	Членове: