Решение по дело №1743/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба от М. М. К., [ЕГН], от [населено място], подадена чрез адв. Х., срещу Заповед № КС-225А-14/12.06.2023 г., издадена от Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която, на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Сграда с пристройка“, с кадастрален [идентификатор] /стари кадастрални идентификатори №№ идентификатор и идентификатор/, изграден в поземлен имот с кадастрален идентификатор № 10135.5511.758 по КККР на Район „Аспарухово“, находящ се в местност к.з. „Прибой“, [населено място].

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на заповедта. Излагат се доводи, че сградата е изградена от предишен собственик на имота, преди жалбоподателят да закупи идеални части от [ПИ], и поради тази причина не разполага със строителни книжа и документи за нея. Сочи се, че в документа, с който е закупена 1/8 ид.ч. от поземления имот, намиращите се в него вилни сгради са отразени като приращения към имота. Твърди се, че с оглед извършването на делба на изградените в имота сгради собствениците са направили искания за снабдяване с удостоверение за търпимост за всяка сграда. Оспорват се изцяло констатациите в заповедта, тъй като не съдържат обследване на сградата с оглед разпоредбите, действали по време на извършване на строителството – 2001г., и с действащите разпоредби на ЗУТ, с предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПРЗ от 2006 г. за к.з. „Прибой“, и този за имота от 2008г., както и с ОУП на града и Специфичните правила и нормативите за неговото прилагане от 2012 година. Изтъква се, че в заповедта не са изложени съображения дали процесният строеж отговаря на предвижданията за строителство. Изразява се несъгласие с констатациите на органа, че имотът попада в зона със строителна забрана, наложена със Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС. Излагат се съображения, че имотът не попада в обхвата на посочената заповед, като се сочи, че със заповед на Кмета на Община Варна се забранява извършването на всички видове строителни работи само в летния период – от 15.05.2023 г. до 01.10.2023 г., на територията на к.з. „Прибой“. Посочва се, че контролният орган само е констатирал, че имотът попада в обхвата на зона „А“, съгласно чл. 10 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, но не е изследвал спазени ли са изискванията за обхвата на тази зона относно строежа. Оспорват се констатациите на органа, че имотът попада в горска територия, както и посочените в заповедта граници и размери на сградата и постройката, тъй като са посочени приблизително. Аргументира се, че в оспорената заповед липсват мотиви относно търпимостта на строежа, поради което са нарушени разпоредбата на чл. 35 и чл. 9, ал. 2 от АПК. Твърди се, че строежът е търпим, тъй като е изграден преди м. 03.2001г. и сградата е построена в съответствие с предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-284/18.09.2008 г. на Заместник-кмета на Община Варна. Сочи се, че са спазени и изискванията на ОУП на [населено място]. Позовавайки се на удостоверение за търпимост, издадено от гл. архитект на Община Варна, се твърди, че сградата е търпима. Отправеното до съда искане е за отмяна на заповедта и за присъждане на сторените по делото разноски.

В допълнение към жалба с.д. № 14001/04.10.2023 г. се излагат подробни съображения, че издадената заповед е не само неправилна и незаконосъобразна, но и недействителна, тъй като Кметът на Район „Аспарухово“ по същество отменя издаден акт от Община Варна от 18.10.2022 г. – удостоверение за търпимост на сградата, без да има такова правомощие. Счита се, че при издаване на заповедта не са съобразени указанията, дадени в писмо от МРРБ, ДНСК № СТ-54 73-02-119/20.03.2013 година. В условия на евентуалност, ако съдът счете процесния административен акт за действителен, се поддържа жалбата, като се твърди, че Кметът на Район „Аспарухово“ не е изследвал вида на територията и начина на трайно ползване на имота. С допълнителна молба с.д. № 14112/05.10.2022 г. жалбоподателят оспорва становищата на Изпълнителна агенция по горите, че извършеният строеж – вилна сграда 3, е изпълнен в нарушение на Закона за горите, както и че теренът, върху който е изграден, е горска територия.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита, че процесната заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Излага подробни съображения, че при издаване на заповедта не е изследван въпросът за търпимостта на строежа. Сочи, че по делото са налице доказателства, че територията е със сменено предназначение. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Кметът на Район „Аспарухово“ при Община Варна, в писмено становище, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. В съдебно заседание, чрез процесуален представител – старши юрисконсулт Д., поддържа депозираното становище и сочи, че възможността за делегиране на правомощия е изрично предвидена в закона, поради което актът е издаден от компетентен орган. По същество на спора твърди, че категорично по делото е установено, че в имота на жалбоподателя е налице строеж, за който няма издадени строителни книжа. Излага доводи, че от представените доказателства се установява, че имотът попада в горска територия. Твърди, че няма решение за промяна на предназначението на имота. Сочи, че имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, но при ограничен режим на ползване. Позовавайки се на изготвените по делото експертизи, обосновава, че имотът попада в зона с наложена строителна забрана, инкорпорирана в ОУП на [населено място], в защитена зона по Директивата за птиците и в зона за защита по Директивата за хабитатите. Изтъква, че в част от експертизите е посочено, че сградите са напукани, от което следва, че свлачищните процеси са активни и дори съществуването на тези сгради е опасно за живущите в района. Твърди, че не може строежът да е търпим предвид факта, че строителната забрана е наложена през 1997 година. Сочи, че дори да се приеме, че сградата е построена преди м. 02.2001 г., въпреки че в писмените доказателства от предходния собственик е посочен м. 04.2001 г., то тя е несъвместима с предназначението на земята, върху която е построена и е изградена в зона със строителна забрана, без да са спазени специфичните изисквания за строителство в такива зони. Излага съображения, че строежът не е търпим и удостоверението за търпимост е неотносимо към настоящия спор. Позовавайки се на становището на гл. архитект на Район „Аспарухово“, излага доводи, че строежът не е търпим, тъй като е бил недопустим по разпоредбите, действали преди м. март 2001г., и не е допустим по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Твърди, че от експертизите по делото се установява, че строежът е изпълнен в нарушение на плановете за застрояване, като сочи, че ограничителната застроителна линия минава през постройката и част от стълбището на сградата. Моли заповедта да се потвърди като правилна и законосъобразна. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Подробни доводи за законосъобразност на издадената заповед се излагат в депозирани по делото писмени бележки.

Съдът, след преценка на доказателствата и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на процесния имот с Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим [имот номер], том IV, рег. № 6242, дело № 636/2021 г. /л. 23-25 от делото/, съгласно който М. М. К. е закупил 1/8 ид.ч. от [ПИ] по КККР на [населено място], Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим [имот номер], том IV, рег. № 6244, дело № 637/2021 г. /л. 20 от делото/, с който М. М. К. е придобил 1/8 ид. части от ПИ с [идентификатор], целият с площ 345 кв.м., с трайно предназначение на територията – горска, с начин на трайно ползване – дървопроизводствена гора, отдел/подотдел – 315х, с номер по предходен план 72180, 72144, и с Нотариален акт за делба на недвижим [имот номер], том I, рег. № 1108, дело № 129/2023 г. /л.15-17 от делото/, съгласно който М. М. К. е получил в свой дял и изключителна собственост следния недвижим имот: Еднофамилна вилна сграда с [идентификатор] по КККР, с адрес на сградата: [населено място], Район „Аспарухово“, к.з. „Прибой“, разположена в ПИ с [идентификатор], със застроена площ 112 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: Вилна сграда – еднофамилна, стар [идентификатор] и идентификатор.

Административното производство е започнало във връзка с постъпил сигнал, в който са изнесени данни за незаконно изградени сгради в горска територия, както и в имот, попадащ в зона „А“ по ЗУЧК.

На 10.06.2022 г. е депозирано писмо от гл. архитект на район „Аспарухово“ /л. 110/, с което уведомява Директора на Дирекция „КСИД“, че за територията на к.з. „Прибой“ е наличен ПУП-ПРЗ от 2006 г. и от 2008 година. Изрично е посочено, че в архива на Дирекция УТ при Район „Аспарухово“ не са налични разрешения за строеж и издадени документи съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за [УПИ], 72144 в кв. 17, идентичен с [ПИ] по плана на к.з. „Прибой“, Район „Аспарухово“, [населено място].

С писмо изх. № РД-1202-1071-1/14.06.2022 г. /л. 86/ от Областна служба по земеделие – Варна е предоставена информация, че ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] е идентичен с [имот номер] по КВС, който пък е получен от разделяне на [имот номер] по КВС, а [имот номер] по КВС е получен при разделянето на [имот номер], възстановен на наследниците на Г. С. П..

С писмо рег. № РД22012894АС/15.06.2022 г. /л.108/ Директорът на РДГ – Варна е предоставил информация, че след извършена проверка е установено, че [ПИ] е горска територия, попада в отдел 315, подотдел „х“, частна собственост, склопена култура от горско-дървесни видове – черен бор, морски бор, бряст, бяла топола, на възраст 50 години, със специални функции, част от Защитена зона Натура 2000. Посочено е, че имотите с трайно предназначение на територията „горска“ се стопанисват по реда на Закона за горите. При извършена проверка на място от служители на Т. Д. – Варна и РДГ – Варна е установено, че достъпът до имота е ограничен, тъй като същият е ограден с метална ограда и има метална порта, паркинг, алеи и няколко еднофамилни къщи. Посочено е, че достъпът до морето е ограничен.

С писмо рег. № СИГ22002954АС_005АС/16.06.2022 г. от Кмета на Район „Аспарухово“/л. 101/ собствениците на ПИ с [идентификатор] са уведомени за започнатото административно производство.

С писмо рег. № СИГ22002954АС_006ВН_001АС/21.06.2022 г. /л. 107/ от Директора на Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“ при Община Варна е предоставена информация, че след извършена проверка в Архив на Община Варна по „Регистър за разрешено строителство в [населено място]“ за периода от 2000 г. до 2020 г. не са установени подадени за съхранение разрешение за строеж, удостоверение за търпимост и строителна документация към тях за сгради с [идентификатор],идентификатор и идентификатор, находящи се в к.з. „Прибой“, Район „Аспарухово“, [населено място].

От писмо № РДГ04-3926/15.07.2022 г. на РДГ – Варна /л. 82/ се установява, че съгласно копие от КК с данни от КРНИ [ПИ] и незаконно построените в него 8 броя сгради са собственост на Н. Р. К., Т. Р. К., Ц. Н. М., Ц. В. И. и Н. К. К..

На 29.07.2022 г. от Н. К. К. е депозирано заявление с вх. № СИГ22002954АС_009АС /л. 71/, с което моли производството по преписка с рег. № СИГ22002954АС да бъде спряно, тъй като е започната процедура по издаване на удостоверение за търпимост. Към заявлението са приложени нотариален акт за собственост и 4 броя заявления за издаване на удостоверение за търпимост от 29.07.2022 г. /л. 73-79/, с които Н. К. К. е заявила желанието си да бъде издадено удостоверение за търпимост на вилни сгради 1, 2, 3 и 4, намиращи се в ПИ с [идентификатор].

Във връзка с дадени указания от административния орган със заявление рег. № СИГ22002954АС_013АС от 30.08.2022 г. /л. 65-гръб/ всички собственици на ПИ с [идентификатор], между които е и М. М. К., са заявили желанието си производството по преписка с рег. № СИГ22002954АС да бъде спряно, тъй като е започната процедура по издаване на удостоверение за търпимост на строеж.

С писмо рег. № СИГ22002954АС_014АС/01.09.2022 г. /л. 65/ производството е спряно от Кмета на Район „Аспарухово“.

С писмо рег. № АУ074467АС_004АС/15.09.2022 г. /л. 55-гръб/ гл. архитект на Район „Аспарухово“ е уведомил Н. К. К., във връзка с исканото от нея удостоверение за търпимост, че от констативен акт № 28/17.03.2003 г. /л. 136-137/ се установява, че строителството на строежи идентификатор и идентификатор, находящи се в ПИ с [идентификатор], кв. 17, по плана на к.з. „Прибой“, [населено място], е започнато от Р. Т. К. през месец април 2001 г., а в заявление по § 184 от П. З. на ЗУТ, подадено от Р. Т. К. е декларирана година на строителство на сгради с идентификатори 10135.5511.578.1 и 10135.5511.578.2, находящи се в ПИ с [идентификатор], кв. 17, по плана на к.з. „Прибой“, [населено място] – 2003 година, поради което строежът не влиза в приложното поле на § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ и исканото удостоверение за търпимост не може да бъде издадено.

На 11.10.2022 г. е извършена проверка в [ПИ] от служители на Дирекция „КСИД“ при Район „Аспарухово“, за което е съставен Констативен протокол /л. 45/ и направен снимков материал /л. 46-47/ и е изготвена окомерна скица на съществуващите в имота 4 броя сгради /л. 48/.

На 11.10.2022 г. е съставен Констативен акт № 19 /л. 39-41 преписката/, в който е посочено, че строеж „Сграда с постройка“, с кадастрални номера идентификатор и идентификатор, изграден в поземлен имот с кадастрален идентификатор № идентификатор, находящ се в [населено място], Район „Аспарухово“, кв. „Галата“, местност „Прибой“, е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, букви „а“ и „в“ от ЗУТ и условията на чл. 10 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Посочено е, че строежът е изграден без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти, предвид което е счетено, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Прието е, че имотът попада в зона със строителна забрана съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС. Констативният акт е съставен в отсъствието на М. М. К., като видно от депозираното от последния възражение срещу него му е връчен на 23.10.2022 година.

По преписката е представено удостоверение за търпимост рег. № АУ101566ВН_001ВН/18.10.2022 г., издадено от гл. архитект на Община Варна по отношение на вилна сграда № 1, находяща се в ПИ с [идентификатор] по плана на к.з. „Прибой“, кв. „Галата“, Район „Аспарухово“, [населено място], общ. Варна /л. 33/.

На 30.11.2022 г. от жалбоподателя е депозирано възражение срещу Констативен акт № 19 /л. 28-29/, в което са изложени подробни съображения за търпимост на процесния строеж.

На 12.06.2023 г. Кметът на Район „Аспарухово“ при Община Варна, след като се запознал с цялата административна преписка и въз основа на Констативен акт № 19/11.10.2022 г., издал процесната Заповед № КС-225А-14/12.06.2023 г. /л. 12-14 от преписката/, с която разпоредил премахването на незаконен строеж: „Сграда с пристройка“, с кадастрален [идентификатор] /стари идентификатори идентификатор и идентификатор/, изграден в поземлен имот с идентификатор № 10135.5511.758 по КККР на Район „Аспарухово“, находящ се в местност к.з. „Прибой“, [населено място]. Заповедта е връчена на жалбоподателя, чрез пълномощник, на 25.07.2023 г. съгласно представения приемо-предавателен протокол /л. 11/.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени писмени доказателства – постановление за възлагане на недвижим имот /л. 28-29 от делото/, видно от което върху М. М. К. е възложена 1/8 ид.ч. от [ПИ], с трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване /НТП/: друг вид дървопроизводителна гора, ведно с 1/8 ид.ч. от изградените в имота сгради, в т.ч. сграда 1, състояща се с от сграда с [идентификатор] и сграда с [идентификатор]; скици на поземлен имот /л. 30-34/; нотариално заверени декларации от Г. Г. и Й. З. /л. 36-37/, с които лицата декларират, че строежът на процесната сграда е извършен преди месец февруари и месец март 2001 година; декларация от М. К., Ц. М., Н. К. и Ц. Ш. /л. 38 от делото/, с която са декларирали съгласието си построените в съсобствения им ПИ с [идентификатор] къщи 1, 2, 3 и 4 да бъдат с намалени отстояния една от друга; предписание № 0167/11.04.2008 г. /л. 39 от делото/ на гл. архитект на Община Варна, с което е допуснато положително становище за изработване на ПУП за [УПИ], 72144, като изрично е посочено, че следва да са спазват изискванията на зона „А“ от ЗУЧК и е отразено, че предписанието действа 1 година; извадка от действащия ПРЗ, ПУП /л. 43-44 от делото/.

Със Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС /л. 45-46 от делото/ е наложена строителна забрана в свлачищните райони на общини Варна, Аксаково, Балчик и Каварна, съгласно приложения от 1 до 4. В т. 1 от Приложение № 1 /л. 47 от делото/ е посочено, че строителната забрана обхваща територията на местността „Прибой“ /„Фичоза“/ при граници: – от изток – Черно море; – от запад – до около 125 хоризонтал до южната граница на кв. „Галата“, а след това на север до 100-70 хоризонтал; – от север – до нос „Галата“; – от юг – хижа „Черноморец“. Имотът, в който е изграден разпореденият за премахване строеж, се намира именно е посочената територия.

Съгласно Заповед № 1469/12.05.2023 г. /л. 49 от делото/ на Кмета на Община Варна е забранено извършването на всички видове СМР на територията на к.з. „Прибой“, както и достъпа на тежка строителна механизация и всякакви превозни средства, доставящи строителни материали в комплекса, за периода 15.05.2023 г. до 01.10.2023 година.

С решение 4251-7 по протокол № 44/02.08.2006 г. на Общински съвет – Варна, е приет и одобрен ПРЗ за курортна зона „Прибой“, землище „Галата“, [населено място] /л. 55 от делото/, въз основа на предложение от Кмета на Община Варна /л. 56 от делото/. Видно от протокол от 17.10.2008 г. /л. 57 от делото/ всички заинтересовани лица са уведомени и няма възражения срещу Заповед № Г-284/17.10.2008 г. на ПУП – ПРЗ.

По делото са представени: писмо от Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 05.11.1999 г., от което се установява, че следва да се съставят актове за държавна собственост на основание чл. 148 от ППЗДС на съответните търговски дружества, правоприемници на бившите държавни предприятия; писмо от зам.-министъра на Министерство на регионалното развитие и благоустройството от 25.09.1998 г., в което е посочено, че няма пречка останалата незастроена част, независимо че по плана е предвидена за курортен комплекс, да бъде възстановена на бившите собственици; решение № К3-2 от 10.03.1994 г., с което е отменено и изменено решението на Комисията за земята за отчуждаване и предоставяне на земи за неземеделски нужди; предписание № 0397/30.09.2003 г. на Кмета на Община Варна, с което е разрешено изработване на ПУП-ПРЗ в обхват: зона за краткотраен отдих [населено място], ЗО „Прибой“; Заповед № 47/20.04.1988 г. на П. на ИК на ОбНС, с която е одобрен застроителният и регулационен план на зона за краткотраен отдих „Прибой“; становище по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ от гл. архитект на Община Варна /л. 67-73 от делото/.

От жалбоподателя е представен технически проект от 01.09.2022 г. /л. 75-99 от делото/ за „Вилна сграда № 1.

От ответната страна са представени: Заповед № 2556/11.08.2021 г., писмо рег. № РД21016549ВН/11.08.2021 г., с което Областният управител е уведомен, че на 11.08.2021 г. функциите на кмет на Община Варна ще се изпълняват от П. П., Заповед № К-043/02.08.2021 г., справка-дневник за ползване на платен годишен отпуск от Кмета на Община Варна /л. 138-150 от делото/.

В хода на съдебното производство са допуснати съдебно техническа експертиза /СТЕ/ и повторна съдебно техническа експертиза /ДСТЕ/.

От заключението по първоначалната СТЕ /л. 152-166 от делото/ се установява, че процесната сграда попада в [имот номер] с площ 2,005 дка, с начин на трайно ползване „друг вид дървопроизводителна гора“, вид на територията „горско стопанство“, трайно предназначение „горска територия“, получен от разделянето на [ПИ] с площ 12,001 дка. По действащата КК имотът е нанесен с [идентификатор]. Според вещите лица арх. инж. Р. С. и инж. Й. А. [ПИ] – имотът, в който е изградена процесната сграда, попада в зона със строителна забрана съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС. Експертите дават заключение, че съгласно горскостопански план /ГСП/ от 2017 г., лесоустройствен проект /ЛУП/ от 2007 г. и ЛУП от 1997 г. имот с [идентификатор] е горска територия. Съгласно действащия ГСП от 2017 на Т. Д. – Варна процесният имот попада в отдел 315, подотдел „х“, частна собственост, склопена култура от горско-дървесни видове – черен бор, морски бор, бряст и бяла топола, на възраст 50 години със специални функции, част от защитена зона по Натура 2000. Експертизата сочи, че процесната сграда попада в [имот номер], с начин на трайно ползване „друг вид дървопроизводителна гора“, вид на територията „горско стопанство“, трайно предназначение „горска територия“. Съгласно сега действащата КК [ПИ] е вид собственост: частна, вид територия: горска, НТП – друг вид дървопроизводителна гора. Вещите лица сочат, че към настоящия момент, поради застрояването на място, процесният имот не представлява гора по смисъла на чл. 2 от Закона за горите. По ПУП-ПРЗ от 2006 г. за к.з. „Прибой“ е предвидено нискоетажно, предимно свободно застрояване с височина до 10м, като в УПИ, прилежащи на морския бряг, разрешената височина е 7м, плътността е до 25 %, кинт до 0,6. Към плана са съставени съответните схеми за ВиК, ел. инсталации и вертикална планировка. Експертите посочват, че съгласно ПУП-ПРЗ от 2006 г. ПИ с [идентификатор], като част от имоти 72180 и 72144, попада в устройствената зона „Ок“ – курортни зони и комплекси със следните показатели: макс. плътност на застрояване – 25 %; макс. кинт – 0,6; озеленяване – мин. 60 %; застрояването е свободно, ниско, с височина до 2 етажа – 7 метра. Съгласно ПУП-ПРЗ от 2008 г. [ПИ], попада в устройствена зона „ОК“ със следните показатели: макс. плътност на застрояване – 20 %; макс. кинт – 0,5; озеленяване – мин. 60 %; застрояването е свободно, ниско, с височина до 2 етажа – 7 метра. С ОУП от 2012 г. е предвидено, че [ПИ] попада в устройствена зона „Ок1“ – курортни зони и комплекси в зелена среда. Имотът попада в зона „А“ по ЗУЧК, със следните устройствени показатели: макс. плътност на застрояване – 20 %; макс. кинт – 0,5; озеленяване – мин. 70 %; застрояването е с височина до 7,5 метра. Вещите лица посочват, че съгласно ОУП имотът попада в зона за защита по Директивата за птиците, зона за защита по Директивата за хабитатите и в зона със строителна забрана. Експертизата сочи, че не може да се каже дали показателите са спазени само за строеж Вила 1, тъй като показателите се отнасят за целия УПИ № XV-72144, като единствено е видно, че височината е спазена. Според заключението на СТЕ северната част /вътрешното стълбище/ от процесната сграда излиза извън допустимите линии на застрояване по действащия ПУП-ПРЗ. Процесният строеж изцяло попада в зона „А“ по ЗУЧК /100м от крайбрежната плажна ивица/, като в имота няма пречиствателна станция и сградно канализационно отклонение. Вещите лица сочат, че при огледа на място е установено, че около четирите сгради има направена вертикална планировка – настилки, подпорни стени, с различна височина от 0,30м до 2,20м. В североизточната част на съседния имот с [идентификатор] има изградена подпорна стена с височина около 1,70м, граничеща с плажа, като над нея има натрупани скални късове с височина около 1,60м, а зад тях по ската се виждат части от габиони. Експертите не могат по категоричен начин да кажат, че това е укрепително съоръжение пред имота към морската ивица. За съоръжението липсват строителни книжа и не може да се прецени как е изпълнено, на каква дълбочина, с каква армировка. Изрично вещите лица посочват, че ПИ с идентификатори идентификатор и идентификатор попадат в зона със строителна забрана и укрепителните съоръжения са със завишени изисквания, както и че няма данни да са спазени изискванията на Наредба № 12 от 03.06.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони.

В съдебно заседание вещите лица правят следните уточнения: Планът за регулация и застрояване от 1988 г. не обхваща територията на процесния имот. Регулационният план, който обхваща процесния имот, е този от 2006 година, което е отразено на стр. 4 от експертизата. Всички отреждания са ставали с геопланове и те са за друга част на к.з. „Прибой“. ОУП е едно бъдещо предвиждане, което не се знае дали ще бъде реализирано. Вещите лица сочат, че с решение № 9/1986 г. на Комисията за земята в територията е предвидено да бъдат изграждани почивни станции на предприятия, но това се отнася за северната част на к.з. „Прибой“ – на КП от 1988 г. се вижда, че това е на запад от асфалтов път, който е отбелязан. Вещото лице арх. инж. С. заявява, че в отговора на въпрос 3 е посочила, че имотът не представлява гора, тъй като е застроен и липсва залесяване, което да е поне 1 дка. Ако застрояването липсваше, имотът щеше да бъде гора. Вещото лице инж. А. уточнява, че според ОУП имотът е горска територия и може би е щял да бъде гора, ако не е бил застроен. Вещото лице арх. инж. С. пояснява, че битовите отпадъчни води задължително се включват в канализационна мрежа или пречиствателна станция, но в процесния имот такива липсват. Експертът сочи, че не може да се каже дали са спазени показателите при застрояване, тъй като се изчисляват за цялото застрояване, а не само за една от четирите сгради. Посочила е, че няма канализационно отклонение, тъй като при огледа на място това й е казано от друг собственик в имота. По отношение на вертикалната планировка пояснява, че същата не е по релефа на терена, тъй като за да има подход за коли, са направени задигания, укрепени с подпорни стени, за да може да има подход към всяка сграда. Според експерта в самия имот няма извършени укрепителни мероприятия. Вещото лице инж. А. уточнява, че за да се реализира строителство по реда на Закона за горите, следва първо да се промени предназначението на имота.

Заключението е оспорено от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, като необосновано и несъобразено с представени по делото доказателства. Оспорва обяснението на вещите лица, дадено в с.з., че първият регулационен план на местността, одобрен със Заповед № 47/20.04.1978 г., не касае процесната територия и не обхваща процесния имот. Счита, че не е изследвано действието на заповедта от 1997 г., в която се сочи, че имотът попада в зона за строителна забрана, тъй като самата заповед предвижда срок на действие на забраната – до осъществяването на съответните мероприятия, като счита, че такива са осъществени по отношение на процесния имот. Твърди, че необосновано е отговорено на въпроси 3, 4 и 5. Не е изследвано дали имотът представлява гора по смисъла на Закона за горите, не са посочени съдържанието, обхватът и целта на регулационния план от 2006 г. за територията, в която попада процесният имот, както и че са цитирани единствено показателите на съответните регулационни планове, без да са изследвани по отношение на процесния имот. Изцяло оспорва отговора на въпрос 6 от заключението относно спазването на изискванията на зона „А“, твърдейки че в имота няма пречиствателна станция, но има изградена канализация, която е включена в тази, действаща на територията на курортната зона, както и че са извършени необходимите укрепителни мероприятия. В тази връзка е направено искане за назначаване на повторна СТЕ.

По делото е назначена и изслушана повторна СТЕ, от чието заключение /л. 221-231 от делото/, изготвено от вещите лица арх. Б. К. и В. Р.-Г. – геодезист, се установява, че с протокол от 1970 г. е направено предложение да се предоставят на ДГС – Варна за залесяване пустеещи и слабо продуктивни земи от поземления фонд, без да се прави промяна на собствеността – 136 дка в [населено място]. Съгласно ОГП – Варна от 1982 г. територията, в която попада процесният имот, е определена като терен за „лесопаркове, курортни гори“. Според вещите лица тази крайградска територия е извън границите на [населено място] към 1980г. и извън разширението на регулационната граница към 2000 година. През 1986г. е разрешено изграждането на зона за специален отдих в местност „Фичоза“. През 1988г. е изработен кадастрален план на местност „М. чешма“, съгласно който процесният имот попада частично в територия с „борови насаждения“ /Приложение № 1 към повторната СТЕ – л. 232 от делото/. През 1994г. е взето решение на Комисията по земята 118 дка земя да бъде възстановена по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи при ограничен режим на ползване. През 1998г. е одобрен ТУП 98 на Община Варна, където с червен цвят е отразена територията, в която попада процесният имот, като „курортен комплекс“. Съгласно одобрените през 1999г. „Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на територията“ на [населено място] имотът попада в устройствена зона „ОК“ – курортни зони и комплекси, и показатели за прилежащите територии към морето, както следва: максимална височина стреха – 7м; максимална плътност – 25 %; максимален Кинт – 0,6; максимално озеленяване – 60 %, свободно, свързано и сключено. Вещите лица дават заключение, че през 2000г. Поземлената комисия на [населено място] е възстановила правото на собственост на наследниците на Г. С. П. върху [имот номер] дка гори, IV категория, находящи се в държавен горски фонд на „Галата“. През 2001г. наследниците на Г. П. се въвеждат във владение на имот, представляващ № 072135 /Приложение № 2 към повторната СТЕ – л. 234 от делото/. През 2006г. е одобрен ПУП-ПРЗ за к.з. „Прибой“, съгласно който процесният имот попада в [УПИ], 72144 /имотите 180 и 144 са част от [ПИ]/, видът на територията е горска, НТП е съгласно режима на Закона за горите. През 2008г. е приет ПУП-ПРЗ и процесният имот е нанесен като [ПИ], вид на собствеността частна, вид на територията горска, НТП – друг вид дървопроизводителна гора, площ 2307 кв.м., стар номер 72180, 72144, квартал 17, парцел XV-72180, 72144. През 2012 г. е одобрен ОУП на [населено място], съгласно който [имот номер] попада в зона „А“ по ЗУЧК и в устройствена зона „ОК1“ – курортни зони и комплекси в зелена среда, устройствени показатели, както следва: с максимална плътност – 20 %, максимален Кинт – 0,5, максимално озеленяване – 70 % и максимален кота корниз 7,50 метра. Вещите лица посочват, че имотът попада в зона със „строителна забрана“, зона, защитена по Директивата за птиците 79/409/ЕЕС, и зона за защита по Директивата за хабитатите 92/43/ЕЕС. Експертите сочат, че [ПИ] попада в горска територия, като същият представлява гора, но на място липсва растителност. При огледа на място е констатирано, че в западната и в източната част на имота има частично иглолистна растителност, като заетата част от тази ценна едроразмерна растителност е с площ по-малка от 1 дка, около 200-300 кв. метра. Експертите дават заключение, че [ПИ] не е гора, тъй като на място не са налични площи в процес на възобновяване, не са налице временно обезлесени площи, които да подлежат на възобновяване, на място няма защитни горски пояси, както и ивици от дървета с площ по-голяма от 1 дка. Освен това в експертизата е посочено, че не са налице насаждения в системи и съоръжения за предпазване от вредно въздействие на водите, няма клекови формации. Вещите лица сочат, че няма наличия на съобщества от дървесни видове, разположени край воден обект, тъй като [ПИ] е в близост, но не граничи с Черно море – [УПИ], 72144 „за озеленяване“ го отделя от същото. Независимо от това обаче вещите лица са посочили, че тъй като няма промяна на предназначението на процесната територия след одобряване на ПУП от 2008г., по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за горите [ПИ] е горска територия. Освен това са посочили, че имотът не отговаря на условията на чл. 2, ал. 3, т. 1-4 от Закона за горите. Експертите дават заключение, че съгласно ПУП-ПРЗ от 2006г. територията на к.з. „Прибой“ е разделена на две части по отношение на устройствени показатели и двете зони попадат в устройствена зона „ОК“, като тази, прилежаща на морския бряг, е с показатели: Н на стреха – 7м; максимална плътност – 25 %; Кинт до 0,6; максимално озеленяване – 60 % /Приложение 2 към повторната СТЕ/, а останалата част на запад е с показатели: Н на стреха – 10м; максимална плътност – 25 %; Кинт до 0,8; максимално озеленяване – 60 %. Към ПУП-ПРЗ има разработени схеми „ВиК“, „ЕЛ“ и „Вертикална планировка“. Посочено е, че к.з. „Прибой“ попада в зона със свлачищен генезис и с наложена строителна забрана. При огледа на място експертите са установили, че в южния край на имота има изградена пречиствателна станция за отпадни води, както и че вилна сграда № 9 и останалите 3 броя сгради в ПИ с [идентификатор] имат самостоятелно помпено съоръжение, което е включено в тласкател до съществуваща пречиствателна станция. Вещите лица дават заключение, че устройствените показатели на застрояване в [УПИ], 72144 /[ПИ]/ не нарушават нормите на ПУП от 2006 г., ПУП от 2008 г., ОУП от 2012 г. и на зона „А“ от ЗУЧК. Имотът попада в зона „А“ на ЗУЧК, като експертизата сочи, че извършеното незаконно строителство в [ПИ] на четирите двуетажни сгради, включително и на сграда № 9 /процесната/ не противоречи на устройствените показали на зона „А“. Според вещите лица това се потвърждава и от наличието на канализация, отвеждаща чрез помпено съоръжение на отпадните води до пречиствателната станция. При огледа на място вещите лица са констатирали, че няма укрепително съоръжение, а в [УПИ], 72144 „за озеленяване“, граничещ непосредствено с крайбрежната пясъчна ивица, има частично разположени по източната граница габиони. При огледа извън процесния имот и извън имот XVI-72180, 72144 е констатирано наличието на малка разбита „буна“, означена в КК като: [ПИ], държавна собственост, вид територия – защитена, НТП – друг вид естествен ресурс за превантивна защита, площ 365 кв.м., стар номер 3. Вещите лица дават заключение, че за територията на крайбрежната ивица няма изработен план и изградени съоръжения върху публична общинска собственост. В този смисъл мероприятия, свързани със заповедта от 1997 г., не са извършени и тя все още е в сила, което е видно от ОУП от 2012 г., и за тази територия административните служби в Община Варна се придържат към изискванията на т. 3 от заповедта от 1997 година.

В съдебно заседание вещите лица правят следните уточнения: вещото лице арх. К. сочи, че в процесната територия няма условия, които да отговарят на изискванията на чл. 2, ал. 2 от Закона за горите. Пояснява, че при отговора на въпрос 5 е използвал данните от заснемането, което е направено във връзка с кандидатстването по § 127 от ЗУТ за търпимост. Постройката, която е изградена в най-южната част на имота и е долепена до сграда 4, не е включена в обследването. Експертът твърди, че са нарушени предвижданията на ПУП, тъй като червените ограничителни линии от северната страна минават върху постройката, а от южната страна изцяло допълващото застрояване е извън застроителната линия за застрояване. Това се отнася и за процесната сграда, където външното стълбище е извън строителната линия.

Заключението по повторната СТЕ е оспорено от страна на процесуалния представител на ответника, в частта на отговорите на въпроси 4 и 6, тъй като за описаните от вещите лица канализационни отклонения не са представени никакви книжа и документи, не е представено разрешение за строеж, не са представени данни за трасета на канализационни отклонения, както и не е посочено през кои имоти преминават, не са представени заповеди за прокарване и преминаване или съгласие на останалите собственици. Изложени са съображения, че търпимостта или законността на един незаконен строеж не може да се докаже с наличието на друг изграден незаконен строеж. Заключението е оспорено и в частта относно отговорите на въпрос 5 с аргументи, че ПУП не е спазен, видно от неговата графична част.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, като подадена в законоустановения срок и от лице с правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 225а, ал. 1, изречение първо от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Установи се по делото, че със Заповед № 2556/11.08.2021 г. /л. 149-150 от делото/ Кметът на Община Варна е предоставил свои функции по ЗУТ на кметовете на райони, включително да издават заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ /т. 6 от заповедта/. Действително Заповед № 2556/11.08.2021 г. е подписана от Заместник-кмета на Община Варна, съгласно Заповед № К-043/02.08.2021 г. /л. 141 от делото/, с която Кметът на Община Варна е наредил функциите на кмет на Община Варна да бъдат изпълнявани от П. П.. По делото е представено копие от справка-дневник за ползване на платен годишен по чл. 43а от Наредбата за работното време почивките и отпуските за периода 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г., от което се установява, че на 11.08.2021 г. Кметът на Община Варна И. П. е ползвал платен годишен отпуск. С оглед горното и предвид безспорния между страните по делото факт, че процесният строеж е такъв от V /пета/ категория, настоящият състав на съда приема, че оспорената Заповед № КС-225А-14/12.06.2023 г. е издадена от компетентен орган – Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, надлежно оправомощен за това със Заповед № 2556/11.08.2021 г. на Кмета на Община Варна, подписана от Заместник-кмета на Община Варна в условията на заместване поради отсъствието на титуляра, който с нарочна заповед изрично е определил своя заместник за периода на неговото отсъствие.

Неоснователно е релевираното от М. К. в допълнението към жалбата възражение за недействителност на заповедта за премахване поради липса на правомощие на Кмета на Район „Аспарухово“ да отменя издаденото от гл. архитект на Община Варна удостоверение за търпимост рег. № АУ101566ВН_001ВН/18.10.2022 г. по отношение на процесния строеж. С оспорената заповед не е отменено издаденото удостоверение за търпимост. Съгласно константната и непротиворечива практика на ВАС производството по издаване, съответно отказ да се издаде удостоверение за търпимост, е различно от производството по премахване на констатиран незаконен строеж. В последното е необходимо самостоятелно изследване на въпроса за търпимостта на наредения за премахване строеж независимо дали има издадено удостоверение за търпимост или такова е отказано. Правното значение на вече издаденото удостоверение за търпимост се ограничава единствено до прехвърлителните сделки и не обвързва по никакъв начин административния орган или съда при проверка законосъобразността на заповедта по чл. 225, ал. 1, съответно по чл. 225а ал. 1 ЗУТ.

Налага се извод, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, поради което не е нищожен.

Спазена е изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като заповедта съдържа ясно изложение на фактическите и правните основания за премахване, което позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. Разпореденият за премахване строеж е индивидуализиран в достатъчна степен посредством местонахождение и технически параметри, конкретно е посочен адресатът и наложените му със заповедта задължения. От посочените фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право.

Не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. В изпълнение на изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедта е издадена въз основа на констативен акт № 19/11.10.2022 г., за който не се спори, че е съставен от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Същият е надлежно връчен на жалбоподателя като в указания срок К. е подал писмено възражение срещу него, съдържащо основно доводи за търпимост на строежа, което, макар и лаконично, е обсъдено в обжалваната заповед и е отхвърлено от административния орган като неоснователно.

Съдът намира, че заповедта е обоснована от установените с констативния акт обстоятелства и събраните в производството доказателства, като е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Член 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ определя като незаконни строежите, изградени без „одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж“, т.е. дори липсата само на разрешение за строеж е достатъчно основание за определяне на строежа като незаконен. В случая между страните по делото не се спори, че по отношение на строежа не са налице издадени строителни книжа, в т.ч. разрешение за строеж, както и че не е приложима някоя от изключителните хипотези на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, при които единствено не се изисква издаването на разрешение за строеж. Процесният строеж, представляващ „Сграда с пристройка“, несъмнено е подлежал на реализиране при спазване на разрешителния режим по чл. 148 от ЗУТ, но в случая този режим не е спазен, поради което правилно строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и с оспорената в настоящото съдебно производство заповед е разпоредено неговото премахване.

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че ПИ с [идентификатор] по КККР на Район „Аспарухово“, в който е реализиран процесният строеж, попада в зона „А“ по смисъла на чл. 10 от ЗУЧК. В този смисъл са и заключенията по двете СТЕ, като според това по първоначалната СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, кореспондиращо с останалите доказателства по делото, в процесния имот няма пречиствателна станция и сградно канализационно отклонение, т.е. нарушени са нормите на ЗУЧК по отношение на имотите, попадащи в зона „А“, което обуславя и несъответствието на строежа с нормите на ЗУЧК.

Освен това имотът попада в зона със строителна забрана съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС, намирайки се в територията, описана в т. 1 от Приложение № 1 към същата. До същия извод достигат и вещите лица, изготвили заключенията по първоначалната и повторната СТЕ. С оглед горното неоснователно е възражението на жалбоподателя, че имотът, в който е изграден процесният строеж, не попада в обхвата на посочената Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС. Несъстоятелно е направеното в жалбата позоваване на Заповед № 1469/12.05.2023 г. на Кмета на Община Варна, с която е забранено извършването на всички видове строителни работи на територията на к.з. „Прибой в периода от 15.05.2023 г. до 01.10.2023 година. Същата е неотносима към преценката относно законността на строежа с оглед разпоредената със Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС строителна забрана. Лишени от основание са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, релевирани при оспорването на заключението по първоначалната СТЕ, че забраната не е действала по отношение на процесния имот, в който са осъществени съответните мероприятия. Липсата на такива мероприятия за процесната територия, в която попада ПИ с [идентификатор], се установява от заключенията, както по първоначалната, така и по повторната СТЕ. В първото експертно заключение се сочи, че в североизточната част на съседния ПИ с [идентификатор] има изградена подпорна стена, но не може с категоричност да се установи, че това е укрепително съоръжение пред имота към морската ивица. Освен това за съоръжението липсват строителни книжа и не може да се прецени как е изпълнено, на каква дълбочина, с каква армировка. Вещите лица са категорични, че няма данни да са спазени изискванията на Наредба № 12 от 03.06.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони. До идентични изводи достигат и вещите лица, изготвили заключението по повторната СТЕ, според които за територията на крайбрежната ивица няма изработен план и изградени съоръжения върху публична общинска собственост, поради което мероприятия, свързани със заповедта от 1997 г., не са извършени и тя все още е в сила, което е видно от ОУП от 2012 г., и за тази територия административните служби в Община Варна се придържат към изискванията на т. 3 от заповедта от 1997 година. След като по делото не са налице доказателства в участъците, изброени в Приложение № 1 към Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС, в които попада ПИ с [идентификатор], да са осъществени указаните трайни укрепителни и отводнителни мероприятия, както и няма данни да е отчетен положителният им ефект, не би могло да се възприеме твърдението на оспорващия, че са изпълнени посочените в заповедта мероприятия, съответно, че е преодоляна наложената с нея строителна забрана. Неоснователно жалбоподателят твърди отпадане на строителната забрана, позовавайки се на решение № 9/1986 г. на Комисията за земята. В съдебно заседание по приемане на заключението по първоначалната СТЕ вещото лице инж. А. уточнява, че с посоченото решение в територията е предвидено да бъдат изграждани почивни станции на предприятия, но това се отнася за северната част на к.з. „Прибой“, като от КП от 1988 г. се установява, че това е на запад от асфалтов път, който е отбелязан, а процесният имот попада в другата част на курортната зона.

На следващо място, по делото се доказа, че ПИ с [идентификатор] представлява горска територия, което се установява по категоричен начин от писмо рег. № РД22012894АС/15.06.2022 г. на Директора на РДГ – Варна, според което [ПИ] е горска територия, попада в отдел 315, подотдел „х“, частна собственост, склопена култура от горско-дървесни видове – черен бор, морски бор, бряст, бяла топола, на възраст 50 години, със специални функции, част от Защитена зона Натура 2000. Това обстоятелство се потвърждава и от заключенията на изслушаните по делото две СТЕ, съгласно които имотът, в който е изградена процесната сграда, е с начин на трайно ползване „друг вид дървопроизводителна гора“, вид на територията „горско стопанство“, трайно предназначение „горска територия“. Вещите лица сочат, че макар към настоящия момент, поради извършеното застрояване на място да липсва растителност, процесният имот представлява горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за горите, тъй като не е извършена промяна на предназначението на процесната територия след одобряване на ПУП от 2008 година. В случая по отношение на ПИ с [идентификатор] би бил приложим редът по чл. 81 и чл. 82 от Закона за горите, но по делото не се твърди от страна на жалбоподателя да са предприети действия по промяна на предназначението на имота, като липсват доказателства в тази насока. Напротив, от заключението по повторната СТЕ категорично се установява, че съгласно всички, действали във времето, планове, вкл. и понастоящем, имотът, в който е изграден процесният строеж, представлява горска територия. На основание чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за горите строителство в горските територии без промяна на предназначението и след издаване на разрешение при условията и по реда на ЗУТ и на наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните, се допуска само за изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1 от Закона за горите, какъвто безспорно процесният строеж не представлява. При изслушването им в открито съдебно заседание, вещите лица, изготвили заключението по първоначалната СТЕ, заявяват, че посоченото в отговора на въпрос 3, че имотът не представлява гора, е вследствие на извършеното застрояване, което ако липсваше, имотът щеше да бъде гора по смисъла на чл. 2 от Закона за горите. С оглед горното не би могло да се приеме твърдението на жалбоподателя, че имотът, в който е изграден разпореденият за премахване незаконен строеж, не представлява горска територия. Противното би означавало да се допусне жалбоподателят да черпи права от собственото си, респ. това на праводателя му, противоправно поведение /унищожени са намиращите се в имота дървесни видове, за да се изгради процесният незаконен строеж/, което е забранено от позитивното право. Няма данни и твърдения и за това имотът да попада сред изключенията по чл. 2, ал. 3, т. 1-4 от Закона за горите, което се установява категорично и от заключението по повторната СТЕ.

Според заключенията по двете С. П. с [идентификатор] попада в зона, защитена по Директивата за птиците 79/409/ЕЕС, и в зона за защита по Директивата за хабитатите 92/43/ЕЕС, което е допълнителен аргумент за незаконност на реализираното в него строителство.

Противно на твърденията в жалбата строежът не е търпим по смисъла на ЗУТ. Търпимостта на строежите е регламентирана в § 16 от ПР на ЗУТ и в § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Посочените преходни разпоредби на ЗУТ регламентират условията, при които даден строеж, макар да е незаконен, е търпим, т.е. неподлежащ на премахване. Според безпротиворечивата съдебна практика на ВАС и на регионалните административни съдилища приложимостта на отделните хипотези, предвидени съответно в § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, се преценява съобразно периода на изграждане на строежа, като са налице четири различни периода: 1. до 7 април 1987 г. /§ 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ/; 2. от 8 април 1987 г. до 30 юни 1998 г. /§ 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ/; 3. след 30 юни 1998 г. /§ 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ/; 4. от обнародване на ЗУТ – 02.01.2001 г., до 31.03.2001 година /§ 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ/.

От доказателствата по делото (писмо рег. № АУ074467АС_004АС/15.09.2022 г. от гл. архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна, констативен акт № 28/17.03.2003 г. и акт № 28/19.03.2003 г.) се установява, че по данни от Р. Т. К. – предишен собственик на имота, строителството на процесния строеж е започнато от него през месец април 2001 г., а в заявление по § 184 от П. З. на ЗУТ същият сочи за година на завършването му 2003 година. Д. К. в жалбата си твърди, че строежът не е изграден от него, а от предходен собственик на имота, посочените доказателства следва да бъдат кредитирани, а не следва да се дава вяра на представените по делото декларации от Г. Л. Г. и Й. Р. З., нотариално заверени през месец октомври 2022г., с които лицата декларират, че строежът на процесната сграда е извършен преди месец февруари и месец март 2001 година. С оглед горното строежът – предмет на обжалваната заповед за премахване, не попада в приложното поле нито на § 16 от ПР на ЗУТ, нито на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Дори да се приеме обратното /че строителството е реализирано преди 31.03.2001 г./, строежът не би могъл да се счете за търпим предвид наложената със Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС строителна забрана, действаща както към твърдения период на реализиране на строителството, така и към настоящия момент, установено и от заключенията на двете СТЕ предвид констатираната от вещите лице липса на изградено укрепително съоръжение.

Съдът не кредитира заключението на вещите лица арх. К. и геодезист Р.-Г., в частта, в която се сочи, че устройствените показатели в ПИ с [идентификатор] не нарушават нормите на ПУП от 2006 г., ПУП от 2008 г., ОУП от 2012 г. и на зона „А“ от ЗУЧК, поради наличието на канализация, отвеждаща чрез помпено съоръжение отпадните води до изградената в южния край на имота пречиствателна станция за отпадни води. Заключението, в частта относно съответствието на извършеното строителство с изискванията на ПУП, се опровергава от самите вещи лица при изслушването им в съдебно заседание. Вещото лице арх. К. заявява, че са нарушени предвижданията на ПУП, тъй като червените ограничителни линии от северната страна минават върху постройката, а от южната страна изцяло допълващото застрояване е извън застроителната линия за застрояване, като това се отнася най-вече за процесната сграда, където външното стълбище е извън строителната линия. До идентичен извод за несъответствие на строежа с действащия ПУП-ПРЗ са достигнали и вещите лица, изготвили заключението на първоначалната СТЕ. Несъответно на останалите доказателства по делото е и заключението по повторната СТЕ, в частта относно съответствието на строежа с правилата на ЗУЧК за извършване на строителство в зона „А“ поради наличие на канализация. Данни за изграждането на такава не са налице по делото. За описаните от вещите лица канализационни отклонения не са представени никакви строителни книжа и документи, в т.ч. разрешение за строеж, данни за трасета на канализационни отклонения, както и не е посочено през кои имоти преминават, като липсват заповеди за прокарване и преминаване или съгласие на останалите собственици. С оглед горното направеното от процесуалния представител на ответника оспорване на тази част от заключението по повторната СТЕ по съображения, че не може законността/търпимостта на един незаконен строеж да се доказва с наличието на друг незаконен строеж, е основателно.

Съдът кредитира с доверие заключението по първоначалната СТЕ, която, въпреки че е оспорена от пълномощника на жалбоподателя, дава пълен и точен отговор на поставените въпроси и кореспондира с останалата доказателствена съвкупност и с установените по делото факти и обстоятелства. Вещите лица арх. инж. Р. С. и инж. Й. А. дават заключение, че не може да се определи дали показателите за застрояване са спазени само за строеж Вила 1, тъй като показателите се отнасят за целия УПИ № XV-72144. Констатирано е, че северната част /вътрешното стълбище/ от процесната сграда излиза извън допустимите линии на застрояване по действащия ПУП-ПРЗ, както и несъответствието й с нормите на ЗУЧК, доколкото процесният строеж изцяло попада в зона „А“ по ЗУЧК /100м от крайбрежната плажна ивица/, като в имота няма пречиствателна станция и сградно канализационно отклонение. Този експертен извод е направен след оглед на място на строежа и е потвърден от вещото лице арх. инж. С. в открито съдебно заседание по приемане на заключението по първоначалната СТЕ, която пояснява, че това обстоятелство е заявено и от друг собственик на поземления имот. Така даденото заключение напълно кореспондира с констатираните по делото факти – липсват строителни книжа и каквито и да било документи за изграждането на канализационно отклонение в имота, в който е изграден строежът.

Налага се извод, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Предвид изложеното, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби ответният административен орган е приел, че констатираният незаконен строеж подлежи на премахване.

В заключение съдът приема, че обжалваната Заповед № КС-225А-14/12.06.2023 г., издадена от Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, след провеждане на регламентираното в закона производство, в съответствие с приложимите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона, която в конкретния случай е премахването на незаконен строеж, какъвто по категоричен начин се доказа, че представлява процесната „Сграда с пристройка“, с кадастрален [идентификатор] /стари кадастрални идентификатори №№ идентификатор и идентификатор/, изграден в поземлен имот с кадастрален идентификатор № 10135.5511.758 по КККР на Район „Аспарухово“, находящ се в местност к.з. „Прибой“, [населено място], поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на правния спор и предвид направеното своевременно искане, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на Община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева, определено съобразно чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, А. съд – Варна, Пети състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. К., [ЕГН], от [населено място], срещу Заповед № КС-225А-14/12.06.2023 г., издадена от Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която, на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Сграда с пристройка“, с кадастрален [идентификатор] /стари кадастрални идентификатори №№  идентификатор  и идентификатор/, изграден в поземлен имот с кадастрален идентификатор № идентификатор по КККР на Район „Аспарухово“, находящ се в местност к.з. „Прибой“, [населено място].

ОСЪЖДА М. М. К., [ЕГН], от [населено място], да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.