Р E Ш Е Н И Е
№
22.10.2020 г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 21 СЕПТЕМВРИ 2020 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ИЛКОВА
гражданско
дело № 4511 по описа на съда за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД..
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
гр. Пловдив, чрез представителя си,
твърди в исковата си молба, че на 14.06.2019г. „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд
Стара Загора за вземанията си към Д.В.В., в размер на 329, 24 лв. По
входираните документи е образувано ЧГД № 3170/2019г. По посоченото дело е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5, поради което ищцовото дружество подава настоящата искова молба на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Твърди се в молбата, че ищецът - „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.0б.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на
дружеството http://www.evn.bg/Chastni_klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx
Съгласно чл. 94а от Закона
за енергетиката крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа
енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна
територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. До този
момент ответникът не бил упражнил
правото си на промяна на доставчика на електроенергия. Д.В.В. като физическо
лице има качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката и е
присъединен на ниво ниско напрежение, видно от представените по делото фактури.
По силата на чл. 7, т. 1 от
Общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обект на ответника с ИТН 2162940, находящ се в с. Лява река, общ.
Гурково и представляващ жилищна сграда. За Д.В.В. бил открит клиентски номер
********** в качеството му на собственик, съгласно справка от Служба по
вписванията - Казанлък. На 10.12.2013г. ответникът подал молба за разсрочване
на задължения към крайния снабдител, в която се
идентифицирал като клиент на дружеството за процесния обект. Ответникът
от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно
чл. 27, ал. 1 от общите условия, при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава, в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден.
В изпълнение на задълженията
си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД доставило на обекта
на Д.В.В. за периода 17.02.2017г. - 16.05.2017г. електроенергия, на обща стойност
271, 18 лв., която до този момент не е заплатена.
Поради забава в заплащане на
горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 58, 06
лв. за периода 26.04.2017г. - 13.06.2019г. Законна лихва за забава се дължи по
всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил
посочен в същата.
Ищецът моли, след като съдът
се убеди в основателността на претенция ми,
да постанови решение, с което да признае за установено със сила на
присъдено нещо съществуването на вземанията му от Д.В.В., както следва: 271, 81
лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 17.02.2017г. - 16.05.2017г.; 58, 06 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 26.04.2017г.
-13.06.2019г.; законната лихва върху горепосочената главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 14.06.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Моли да бъде осъден
ответника Д.В.В. да му заплати присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД № 3170/2019г.,
по описа на Районен съд Стара Загора, разноски. Претендира и за разноските по
настоящето дело.
Ответникът Д.В.В., чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва изложените
твърдения, че ответникът е потребител на услугите на ищеца, че е ползвал електрическа
енергия в имота си и не я е заплатил. Според особения представител, представените
два броя фактури и препис - извлечение от сметка, са частни документи и като
такива, удостоверяват единствено и само, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от лицата, които са ги подписали. Моли предявения иско да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа исковата молба. Ответникът
се представлява от назначения му особен представител, който моли съда да
отхвърли предявения иск.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
На 14.06.2019г. ищцовото
дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, за сумата от 271.18 лв. - главница, дължима за електрическа
енергия, доставена за периода 17.02.2017г. – 16.05.2017г., по партида с
клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление в с. Лява река,
ул.“0“ 12, общ. Гурково, обл. Стара Загора, с ИТН 2162940, както и за сумата от
58.06 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 26.04.2017г. – 13.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата. Въз основа на заявлението е образувано
частно гр. дело № 3170/2019г., по описа на СтРС, и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1677/18.06.2019 г., с която
е разпоредено длъжникът – ответникът по настоящото дело, да плати на заявителя –
ищецът по настоящото дело, претендираните суми. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника на осн.чл.47, ал.5 от ГПК, като на заявителя е указана
възможността да предяви в едномесечен срок установителен иск за вземането си. В
указания преклузивен срок, заявителят предявява настоящия иск за установяване
на вземането си. Предвид така установените обстоятелства, предявеният иск се
явява процесуално допустим.
От
представената по делото справка от Служба по вписванията – Казанлък, се
установява, че ответникът от 2007г. притежава правото на собственост върху
имот, находящ се в с. Лява река, общ. Гурково, обл. Стара Загора. Последният
преди датата на издаване на процесните фактури, с молба вх. №
11487556/10.12.2013г. е заявил в ищцовото дружество желанието си за разсрочено
плащане на задълженията си за консумирана ел. енергия на стойност от 365.17 лв.
Видно
от представените от ищеца фактури /копия/ за периода 17.02.2017г. – 16.05.2017г.
за клиентски номер ********** има начислена сума, в общ размер от 271.18 лв., за
ползвана електрическа енергия.
Видно
от заключението на изслушаната съдебно техническа експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като обосновано и компетентно изготвено, се
установява, че процесният електромер е годно средство за търговско измерване на
количеството консумирана ел. енергия, като цената на консумираната ел. енергия
е определена правилно съобразно съответните решения на КЕВР, и отчетените
показания съвпадат с фактурираните количества ел. енергия и мрежови услуги.
Като взе предвид изложената фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Според
нормата на чл. 98а от ЗЕ
продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на потребителите се
осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на
оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителя. Следователно, за да възникне правоотношението по покупко-продажба
на ел. енергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона, поради което в случай безспорно се установява съществуването
на облигационна връзка между страните. Дружеството ищец като снабдител по
смисъла на чл. 98а от ЗЕ
следва да доставя електрическа енергия на потребителя по цени, определени от ДКЕВР.
Съгласно чл. 13 от действащите към исковия период общи условия ищецът е длъжен
да снабдява с електрическа енергия, всеки клиент, чието съоръжение е присъединено
към електроразпределителната мрежа.
По
делото е безспорно, че ответникът е потребител на ищцовото дружество „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, гр. Пловдив, по партида с клиентски номер № **********, отнасяща се за обект
на потребление в с. Лява река, общ. Гурково, обл. Стара Загора, с ИТН 2162940.
Между страните по делото е налице правоотношение, породено от договор за
продажба на ел. енергия. Неоснователно е възражението на особения представител
на ответника, че липсват данни, че през процесния период електромерът по
процесната партида е бил изправен. Видно от заключението на вещото лице, при
направена проверка от досието на електромера, не се установява неизправност на
електромера. За процесния период до обекта с ИТН 2162940 е доставена и
консумирана ел енергия , която е отчетена, и чиято цена е определена правилно
съобразно съответните решения на КЕВР. Същата цена възлиза на 271.81 лв.
Съгласно чл. 18 от Общите условия на ищеца
потребителят дължи заплащане на фактурираната стойност на доставената ел.
енергия в 10 – дневен срок от издаване на фактурата, а съгласно чл. 27 от
Общите условия при неплащане в срок, потребителят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В случая, след направено от
съда служебно изчисляване на дължимата лихва по всяка една от фактурите,
считано от датата на падежа на всяка от тях, а и видно от препис – извлечение от сметка,
изготвено от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, възлиза на общата сума 58.06 лева.
По делото не са представени доказателства от
ответника, чиято е доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК, за заплащане на горепосочените суми.
С оглед на горното, съдът намира за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 271.18 лв. - главница,
дължима за електрическа енергия, доставена за периода 17.02.2017г. –
16.05.2017г., по партида с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на
потребление в с. Лява река, ул.“0“ 12, общ. Гурково, обл. Стара Загора, с ИТН
2162940, както и за сумата от 58.06 лв. – обезщетение за забавено плащане за
периода 26.04.2017г. – 13.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 1677/18.06.2019 г. по ч.гр.д. № 3170/2019г., по описа на СтРС.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати всички направени от ищеца
разноски в настоящото производство, сумата от 625 лв., от която: 25 лева за държавна такса (ищецът е надвнесъл
дължимата сума за държавна такса, като е внесъл 75 лева), 300 лева –
възнаграждение за особен представител на ответника, 200 лева –възнаграждение за
вещо лице, 100 лева. – за юрисконсултско възнаграждение на представителя на
ищеца, изчислено на основание чл. 25, ал. 1
от НЗПП.
Ответникът
дължи на ищеца и направените в заповедното производство разноски /С оглед
приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК/,
равняващи се на 75 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Д.В.В., ЕГН **********,*** Н.Кожухаров 7, ет.1, ап.1, че дължи на "ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Пловив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, сумата от 271.18
лв. - главница, дължима за електрическа енергия, доставена за периода
17.02.2017г. – 16.05.2017г., по партида с клиентски номер **********, отнасяща
се за обект на потребление в с. Лява река, ул.“0“ 12, общ. Стара Загора, с ИТН
2162940, както и сумата от 58.06 лв. – обезщетение за забавено плащане за
периода 26.04.2017г. – 13.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1677/18.06.2019 г. по ч.гр.д. № 3170/2019г., по описа на СтРС.
ОСЪЖДА
Д.В.В., ЕГН **********,***
Н.Кожухаров 7, ет.1, ап.1, да заплати на "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, сумата от 625 лева,
представляваща разноски по настоящото дело, както и сумата от 75 лева,
представляваща разноски по ч. гр. д. № 3170/
2019 г., по описа на PC – Стара Загора.
Сумите могат да бъдат заплатени по посочената
в заповедното производство банкова сметка
***:***, BIC: *** „СИТИБАНК ЕВРОПА"АД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: