№ 5
гр. Дупница , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО в публично заседание
на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20201510101376 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, е предявило срещу И. И. К., ЕГН: **********, с адрес: с.
К****, ул. ****, общ. Д****, обл. К****, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, за осъждане на ответницата да му заплати сума в общ размер на
1995.49 лв., от които: сумата от 1701.25 лв.-главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 31.06.2017г., сумата от 249.80
лв.-законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 14.09.2016г. до
25.03.2019г., сума за дялово разпределение за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2018г. в общ
размер на 44.44 лв., от които 36.94 лв.-главница и 7.50 лв.-лихва, начислена за периода от
30.03.2016г. до 25.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабден имот-
жилищен апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 711, вх. Б, ап. 72, е била
битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ),
с абонатен № 245659, като е ползвала доставяна от дружеството-ищец в посочения
топлоснабден имот топлинна енергия в периода от м. май 2015г. до м. юни 2017г., която не е
заплатила.
Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
1
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват
от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не е упражнила
правата си по чл. 150, ат. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на
ДКЕВР, публикувани във в-к “Дневник” на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; и Общите
условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване
във в-к „24 часа” и в-к „19 минути” в сила от 14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ - „Заплащане
на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 /чл.ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
В този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
начислява, в случай че клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на 30-дневния срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
В изпълнение на нормативната уредба сградата-етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма “Техем сървисис” ЕООД. Съгласно чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за
ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни
месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Техем
сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и
Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).
Ищецът е направил искане по чл. 219 от ГПК за привличане като трето лице-помагач на
2
„Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Слатина“, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3. Правният си интерес от привличането ищецът
обосновава с факта, че между „Техем сървисис“ ЕООД и „Топлофикация София“ ЕАД
имало сключен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия между потребители в сграда – етажна собственост, като през процесния
период „Топлофикация София“ ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния
имот по данни, предоставяни от „Техем сървисис“ ЕООД. За „Техем сървисис“ ЕООД
съществувал правен интерес да е трето лице-помагач, защото с участието си по делото
можело да докаже, че извършеното от негови служители разпределение на топлинната
енергия, е в съответствие с действащата нормативна уредба, докато за „Топлофикация
София“ ЕАД правният интерес от привличане на трето лице – помагач се извеждал от
обстоятелството, че при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на
извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, за дружеството съществувала
възможност да заведе регресен иск срещу „Техем сървисис“ ЕООД.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответницата, с който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответницата оспорва
твърденията в исковата молба, че е била собственик или ползвател на процесния
топлоснабден имот, както и че е била страна по договор с ищеца за доставка на топлинна
енергия. Счита, че посочените в исковата молба суми са изчислени произволно и не е ясно
какво включват.
Третото лице-помагач изразява становище за основателност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства протокол от 05.11.2002 г. за
проведено на посочената дата Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща
се в гр. София, ж.к. "Люлин", бл.711, вх. Б, на което било взето решение да се премине към
индивидуално разпределение на топлинната енергия /топлинно счетоводство/, като услугата
се възложи на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, във втората страница на който фигурират и
трите имена и подписа на ответницата И.К..
Представен е и сключен през 2002 г. договор между ищеца и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“
ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост в гр. София.
Видно от приетото като доказателство по делото Писмо изх. № РМН 17-ТД26-
2012/1/02.11.2017г. от Столична община, район „Люлин“ до “Топлофикация София ЕАД,
процесния топлоснабден жилищен апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
711, вх. Б, ет. 11, ап. 72, с договор за покупко-продажба от 30.10.1989г., сключен въз основа
3
на Заповед № ДИ-03-542/89 от 20.09.1989г., е продаден на И. И. К..
По делото са приети като доказателство и представените от третото-лице помагач: дялово
разпределение за периода 01.05.2015г.-30.04.2016г.; дялово разпределение за периода
01.05.2016г.-30.04.2017г.; дялово разпределение за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г.;
документ за главен отчет за периода от 01.05.2015г.-30.04.2016г.; документ за главен отчет
за периода от 01.05.2016г.-30.04.2017г.; документ за главен отчет за периода от 01.05.2017г.-
30.04.2018г. и известия за доставка на дялово разпределение за процесния период, видно от
което същите са получени от домоуправителя на входа.
Според приетото от районния съд заключение по съдебно - техническа експертиза, през
процесния период количествата топлинна енергия са били отчитани редовно и определяни
правилно, съобразно методологията на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването, като е начисляван разход за БГВ-прогнозно. Изпълнено е изискването
на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка не е констатирана разлика между
нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
През процесния период е начисляван разход на топлинна енергия за БГВ - прогнозно. В
имота е монтиран уред за измерване потреблението на топла вода. Реалното потребено
количество на топла вода е установено при годишния отчет, провеждан от фирмата за
дялово разпределение. Отчетения разход на топла вода е по показанията на уреда, монтиран
в имота. Разхода на топлоенергия е преизчислен след провеждане на годишният отчет в
СЕС и е определено топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди.
Изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия за топла вода, прогнозно
начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки. Това обстоятелство е отразено в индивидуалните
изравнителни сметки на ответницата.
Разхода на топлинна енергия за сградната инсталация е направен по изчислителен път.
Той е част от общия разход отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален
3
на обема на отоплявания имот по проект - 135 м. Начислен е разход на топлинна енергия
само през зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. След провеждане на годишният отчет, разхода за сградна инсталация за
имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената
разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените
суми, са приведени към реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с
изравнителните сметки за съответните периоди. Установена е разлика в сумите по
главниците определени от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Общо разликата
е в размер на 579 лв. за топлинна енергия и 1,58 в таксата за дялово разпределение.
4
Изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените
/изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани
на представител на СЕС в законно установения срок. Спазена е действащата нормативна
уредба, касаеща дяловото разпределение на топлинна енергия в СЕС.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е констатирало, че по данни
от счетоводството на дружеството липсва плащане на суми за исковия период, като тези по
издадените фактури за топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.06.2017г. възлизат
общо на 1995.49 лева, от които: 1701.25 лв.-главница, представляваща стойността на
незаплатената за периода топлинна енергия, 249.80 лв.-законна лихва за забава, начислена за
периода от 14.09.2016г. до 05.03.2019г. и 44.44 лв., представляваща сума за дялово
разпределение, от която: 36.94 лв.-главница и 7.50 лв.-лихва за периода от 30.03.2016г. до
25.03.2019г.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
облигационно правоотношение между него и ответницата по повод доставка на топлинна
енергия за битови нужди в посочения топлоснабдяван имот и свързаните с това други
услуги (качеството на ответницата „потребител на топлинна енергия“), че е доставяло ТЕ в
имота на ответницата за процесния период от време, количеството на реално потребената
топлинна енергия, както и стойностите (размера) на начислените за това суми и тези за
услугата дялово разпределение и отчет на средствата за дялово разпределение. За да се
приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като стойност на доставена топлинна
енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че тя има качеството „потребител на
топлинна енергия“, и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
По делото не са представени от ищеца сочените като приложими в отношенията между
страните Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на
5
ДКЕВР, публикувани във в-к “Дневник” на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г. и Общите
условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване
във в-к „24 часа” и в-к „19 минути” в сила от 14.03.2014 г., нито доказателства за
публикуването им в посочените вестници.
В конкретния случай, само въз основа на представеното по делото Писмо изх. № РМН 17-
ТД26-2012/1/02.11.2017г. от Столична община, район „Люлин“ до “Топлофикация София
ЕАД, не може да се приеме за установено, че ответницата е ползвала процесния
топлоснабден жилищен апартамент през процесния период. Ответницата е оспорила с
отговора на исковата молба качеството си на собственик или ползвател на топлоснабдения
имот в процесния период, а други доказателства за това обстоятелство не са представени. В
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
него и ответницата по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди в посочения
топлоснабдяван имот и свързаните с това други услуги (качеството на ответницата
„потребител на топлинна енергия“). Единствено обстоятелството, че ответницата се води
титуляр по партидата на имота не може да ангажира нейната отговорност. При направеното
от ответницата с отговора на исковата молба изрично оспорване на твърдението на ищеца,
че е била собственик или ползвател на топлоснабдявания имот в процесния период, ищецът
следваше да установи при условията на главно и пълно доказване това обстоятелство.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна носи тежестта да докаже онези факти, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира като настъпили. След като
ищецът не прояви процесуална активност за доказване на твърдените от него обстоятелства,
за съда възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не е доказан, а именно, че ответницата е била собственик на
посочения в исковата молба топлоснабдяван имот през процесния период. При липсата на
доказателства относно правата на ответницата върху процесното жилище, респ. – на
качеството й на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР от Закона за енергетиката, не
следва да бъдат обсъждани останалите доказателства по делото, отнасящи се до другите
предпоставки за съществуване на претендираните вземания.
По изложените съображения предявените искове са останали недоказани и следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата сторените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение, който следва да бъдат определен в размер на по 370.00 лв., съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
основателното възражение за прекомерност (делото не се отличава с правна и фактическа
сложност), направено от ищеца с молба вх. №38/27.01.2021г.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу И.
И. К., ЕГН: **********, с адрес: с. К****, ул. ****, общ. Д****, обл. К****, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сума в общ размер на 1995.49 лв. (хиляда деветстотин деветдесет и
пет лева и четиридесет и девет стотинки), от които: сумата от 1701.25 лв.-главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до
31.06.2017г., сумата от 249.80 лв.-законна лихва за забава, начислена върху главницата за
периода от 14.09.2016г. до 25.03.2019г., сума за дялово разпределение за периода от
01.02.2016г. до 30.04.2018г. в общ размер на 44.44 лв., от които 36.94 лв.-главница и 7.50
лв.-лихва, начислена за периода от 30.03.2016г. до 25.03.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на И. И. К., ЕГН: **********, с
адрес: с. К****, ул. ****, общ. Д****, обл. К****, сторените от нея разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 370.00 (триста и седемдесет) лева.
Решението е постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице -
помагач „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Слатина“, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7