Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. В., 17.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на двадесет и двадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при
участието на секретаря М. С.
като
разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.
№532/2019 г. по описа на ВрРС
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Е.А.,***,
против електронен фиш, серия К №***, издаден от ОДМВР В., с който за нарушение
по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00
лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен, без да се излагат съображения в подкрепа
на искането.
В с.з. жалбоподателят,
редовно призован, не изпраща представител. В писмена защита се излагат
съображения, че ел. фиш е неправилен и незконосъобразен, тъй като е издаден на
база заснемане с мобилно техничеко средство. При това се моли за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна – ОДМВР В.,
редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена
административно-наказателната преписка, наказващият орган изразява становище за
неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на атакувания
електронен фиш.
Като прецени събраните по
делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 08.08.2016 г., около 14:46
часа, в гр. В., на бул. ***, до Химко АД, се движел лек автомобил Опел Астра Г
Караван с рег. №***. С техническо средство TFR
1 M
611 било отчетено, че лeкия автомобил се движи със
скорост от 73 км/ч. при ограничение за населено място от 50 км/ч. Отчетеното
било записано от техническото средство и въз основа на записа от
автоматизираното техническо средство TFR
1 M
611 е установено, че собственик на лекия автомобил е А.Е.А..
С оглед констатираното
нарушение, от ОДМВР В. е издаден електронен фиш серия К №***, с който за
нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100,00 лв.
Съгласно Удостоверение №10.02.4835,
издадено от Председателя на БИМ, автоматизирано техническо
средство TFR 1 M 611 за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения е мобилна система за контрол на нарушенията на
правилата за движение и е одобрен тип средство за измерване вписано под
№4835, като срокът на валидност на одобряване на типа е до 24.02.2020 г. В
протокол за
проверка №1-13-16/01.07.2016 г. е посочено, че техническото средство е
преминало последваща проверка и отговаря на метрологичните изисквания.
Съгласно Заповед №8121з-931/30.08.2016
г. процесният електронен фиш е издаден по утвърден от министъра на вътрешните
работи образец.
Изложената фактическа
обстановка се установява от приложения по делото електронен фиш серия К №*** и
снимковия материал с конкретно отчетените стойности /които съдът кредитира като
писмени доказателства/, както и от останалите събрани по делото материали – Удостоверение
№10.02.4835 за одобрен тип средство за измерване, Протокол за проверка №1-13-16/01.07.2016
г., справка удостоверяваща собствеността на процесния автомобил, разпечатка от
паметта на техническото средство и др. От доказателствения материал безспорно
се установява датата на извършване на нарушението, обстоятелствата при които
същото е извършено и съответно констатирано, както и това, че заснетия с
автоматизирано техническо средство TFR
1 M
611 автомобил е собственост на жалбоподателя. Доколкото обаче доказателствената
маса е безпротиворечива по отношение на релевантните за доказване факти, съдът
намира по-подробното й обсъждане за ненеобходимо и обременяващо съдебния акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от
легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу акт от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и като
такава следва да се разгледа по същество.
Разгледайки жалбата по
същество, съдът намира следното:
Електронен фиш серия К №*** е
издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец.
Същият съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението; режимът при който е рботело техническото
средство; мястото, датата и точния час на извършване на нарушението;
регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е
регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените
разпоредби и съответно размерът на глобата. При това съдът приема, че
електронният фиш е редовен от външна страна.
Съдът не въприема за
основателни изложените от жалбоподателя доводи, че нарушението не може да бъде
установявано с мобилна система за видеоконтрол с оглед възможността за
манипулация на системата. Видно от приложения по делото протокол от 09.08.2016
г. е, че системата за видеоконтрол е използвана съобразно предвидения в закона
ред и няма данни отчетените стойности да са манипулирани. Не може да се приеме
за основателно и твърдението, че нарушението по чл.21 ЗДвП не може да се
установява по реда на чл.189, ал.4 ЗДвП. Процедурата по чл.189, ал.4 ЗДвП е
напълно и основно приложима при нарушения по чл.21 ЗДвП и твърдения в противната
насока не намират опора в закона.
Приемайки, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи отмяна на
атакувания фиш, съдът изследва материално-правната законосъобразност на акта. В
хода на тази проверка настоящата инстанция намира, че от възприетото по делото
от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на
посочената в електронния фиш дата и час водачът на процесния автомобил не е
изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение да не превишава
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч. Действителната скорост, с
която се е движел е 73 км/ч, която скорост е установена с годно техническо
средство. При движението с отчетената скорост ограничението от 50 км/ч е превишено
с 23 км/ч, при което е осъществен от обективна страна състава по чл.21, ал.1 ЗДвП - „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h: за населено място за ППС от категория А, В, С,
D, B+E, С+Е, D+Е и Т – 50 км/ч”.
Налице е и субективната
страна на нарушението, тъй като управляващият автомобила е съзнавал, че се
движи със скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения,
свързани с осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е
предвиждал последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение с 23
км/ч (искал е настъпването на последиците).
Правилно и законосъобразно е
приложена и санкционната норма на чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП. В коментираната
разпоредба е предвидено, че „Водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както
следва: за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.”. Жалбоподателят
е санкциониран именно за превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място с 23 км/ч, като наложената му глоба е в абсолютно определения
размер от 100,00 лв.
По изложените доводи ВрРС
приема, че атакувания електронен фиш
като правилен и законосъобразен следва да се потвърди, а жалбата като
неоснователна трябва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №***,
издаден от ОДМВР В., с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, на А.Е.А., е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100,00 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: