О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

 гр. Добрич, 01.06.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в закрито съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Данчо Димитров

 

като разгледа докладваното от съдия Димитров н.ч.д. № 368/2020  г. по описа на Районен съд - Добрич, за да се произнесе, взе следното предвид:

          Съдебното производство по н.ч.д. № 368/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич е образувано по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, по жалба от В.В.С., ЕГН **********, като управител и представляващ „Агрив В” ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич, ж.к. „Добротица” бл. 46, вх. Д, чрез адвокат И.Т. от Адвокатска колегия-Варна, с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Г. Раковски” № 23, ет. 1, срещу постановление на Районна прокуратура – Добрич от 17.03.2020 г. за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 11/2019 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Добрич, пр. пр. № 2323/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич,  водено за престъпление по чл. 217, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК.

          С жалбата се иска постановлението да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, като делото бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

          Жалбата е допустима като подадена от заинтересовано лице – представляващ ощетеното юридическо лице и в законоустановения срок.

          Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Наказателното производство по досъдебно производство № 11/2019г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Добрич е било образувано с постановление на Районна прокуратура – Добрич от 25.02.2019 г. за това, че на неустановена дата през 2018 г. в град Добрич съзнателно е ощетено чуждо имущество, собственост на „Агрив-В” ЕООД гр. Добрич, поверено за управляване, като са последвали значителни щети – престъпление по чл. 217, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК.

С обжалваното постановление, Добричка районна прокуратура прекратила частично наказателното производство по досъдебното производство спрямо Д.К.В. и Л.К.Г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

За да прекрати частично наказателното производство спрямо Д.К.В. и Л.К.Г., образувано и водено за престъпление по чл. 217, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК, видно от обжалваното постановление, прокурорът от Районна прокуратура – Добрич е приел, че липсва извършено престъпление.

На досъдебното производство няма привлечено/и лице/а в качеството на обвиняем.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 29.07.2014 г. било официално създадено чрез неговото вписване в Търговския регистър, търговското дружество „Агрив-В” ЕООД, ЕИК: ********* с едноличен собственик на капитала и управител св. В.В.С.. От 29.07.2014 г. до настоящия момент седалището и адресът на управление на търговското дружество били в гр. Добрич, ж.к. „Добротица”, бл. 46, вх. Д, партер. Предметът на дейност на търговския субект бил вписан в Търговския регистър, където е подробно описан, а именно търговия и услуги в областта на растителната защита, продажба в селскостопанска аптека, производство и търговия със селскостопанска продукция, търговия с торове и семена, и др.

          На 17.03.2015 г. в дружеството започнала да работи св. Д.К.В.. Трудовият договор бил сключен между В. и „Агрив-В” ЕООД чрез неговия законен представител В.В.С.. Било уговорено Д. В. да изпълнява длъжността „*” със съответно месечно възнаграждение, като трудовият договор бил сключен за неопределено време. В. била запозната и с длъжностната си характеристика, в която били описани основните ѝ задължения, както следва: извършване на касови операции по приходни и разходни документи; издаване на фактури; приемане, съхраняване и предаване на парични средства; упражняване на вътрешен финансов контрол; водене на касова книга; ежедневно приключване на касовата отчетност; систематизация на фактури и счетоводни документи.     В. работела в офис на дружеството, намиращ се в гр. Добрич, ж.к. „Добротица”, бл. 46. Заедно с В. работила и св. М.Д., която била назначена в „Агрив-В” ЕООД на длъжност „*”. На практика, двете служителки били взаимозаменяеми, тъй като се замествали, когато някоя от тях отсъствала от работа.

          Към началото на 2015 г. „Агрив-В” ЕООД било собственик на поземлен имот с идентификатор № 56695.13.23, намиращ се в землището на с. Плачи дол, общ. Добричка, непосредствено граничещ с Републикански път II-27 гр. Добрич – гр. Балчик. С. имал намерение да построи фабрика в имота. Бил изготвен инвестиционен проект и на 08.02.2015 г. дружеството „Агрив-В” ЕООД се сдобило с Разрешение за строеж № 83/08.02.2015 г., издадено от главния архитект на община Добричка. Разрешението било за строеж на „Фабрика за производство на мливо” със застроена площ от 897,40 кв.м.

На 26.09.2016 г. В.В.С. като управител на възложителя „Агрив-В” ЕООД сключил Договор № 001/26.09.2016 г. с „РМС Инженеринг” ЕООД гр. Варна, представлявано от управителя С.Д.Д.. Страните се договорили за цена от 97 107,08 лв. с ДДС изпълнителят да започне строежа и да стигне до т.нар. „кота нула” – изкопи и изграждане на основи. Същевременно С. сключил договор за строителен надзор с „Жилфонд инвест” ЕООД гр. Добрич, което да следи за законосъобразно планиране и уреждане, и качествено извършване на строителството. На обекта през цялото време нямало официален инвеститорски контрол, който не бил и задължителен. С протокол по образец от 21.10.2016 г. била открита строителната площадка. Технически ръководител на обекта от страна на „РМС Инженеринг” ЕООД станал С.С.М. от гр. Варна. В следващите месеци изпълнителят „РМС Инженеринг” ЕООД извършил на обекта изкопни работи, ръчен изкоп, обратен насип и уплътняване, армировка, доставка и полагане на фолио под армировката, доставка и полагане на бетон, кофражни работи, монтиране и фиксиране на планки. Изпълнителят „РМС Инженеринг” ЕООД стигнал до „кота нула”.

В началото на лятото на 2017 г. възложителят В. С. установил конструктивни нарушения при изграждането на основите от „РМС Инженеринг” ЕООД. Поради тази причина С. през месец юли 2017 г. потърсил свидетеля Л.К.Г., който бил управител и едноличен собственик на капитала на „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД гр. Добрич, ЕИК: *********. Видно от търговския регистър и от доказателствата, събрани по делото, фирмата на Л.Г. се занимавала със строителство и търговия с недвижими имоти. С. и Г. се срещнали на обекта в землището на с. Плачи дол, където управителят на „Агрив-В” ЕООД се поинтересувал дали „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД може да продължи изграждането на обекта, като преди това отстрани конструктивните нарушения, допуснати от предходния изпълнител. Същевременно С. бил променил намерението си и решил фабриката да бъде за почистване на семена, вместо за производство на мливо. С. обаче не бил спазил законовия ред, предвиден в чл. 154 от ЗУТ при промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешение за строеж. Управителят на „Агрив-В” ЕООД самоволно решил да промени неофициално предназначението на обекта и съответно детайли по неговия строеж, като вероятно се надявал впоследствие да го узакони.

Така, на 21.09.2017 г. С. и Г., като представляващи своите търговски дружества, сключили писмен договор за строителство на обекта, като в договора било вписано, че става дума за фабрика за почистване на семена. Писменият договор бил единствено за изработка, доставка и монтаж на металната конструкция на обекта. Договорената цена била 132512,52 лв. с ДДС. На 21.09.2017 г. „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД, чрез Л.Г., издало Фактура № 239/21.09.2017 г. за авансово плащане от 66256,26 лв. с ДДС по сключения договор. Фактурата била приета и подписана от С.. След това на 26.09.2017 г. парите по фактурата били заплатени по банков път по сметка на „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД в „ОББ” АД с IBAN: ***. Парите били прехвърлени с 2 бр. преводи от разплащателни сметки на „Агрив-В” ЕООД. Първият превод бил на стойност 10256,26 лв. и бил извършен от сметка с IBAN: ***, „УниКредит Булбанк” АД. Вторият превод бил на стойност 56000,00 лв. и бил осъществен от сметка с IBAN: ***, „ПроКредит Банк” ЕАД.

Коригирането на основите и останалите извършени впоследствие от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД строително-монтажни работи (СМР) били осъществени от фирмата на Л.Г. по устни договорки между Г. и С.. Това отново било в нарушение на законодателството, тъй като според чл. 160, ал. 2 от ЗУТ, взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори. Преди и по време на изграждането на металната конструкция, фирмата на Г. отстранила нарушенията, закрепвайки основите на сградата. Фундаментът на сградата бил подкопаван и укрепван с бетон, армировка и метални фусове. Дейността по укрепването на основите, изграждането и монтажа на металната конструкция били извършени от фирмата на Г. в периода месец септември – месец ноември 2017 г. Тези дейности били описани в приемно-предавателен протокол от 27.11.2017 г., както следва: доставка на IPE профили и квадратни тръби за метална конструкция с подробно описани различни размери и бройки, заготовка на плазмено нарязани метални планки с подробно описани различни размери и бройки, изработка, доставка и монтаж на метална конструкция, кофражни дейности по административна сграда, доставка на бетон за колони и плоча, транспорт на миксер за бетон, доставка на арматурни заготовки за колони и плоча, полагане на бетон за колони и плоча, доставка и монтаж на арматурна заготовка за колони и плоча. Последната дейност, описана в протокола, било трасирането на ограда на имота, което било извършено от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД, тъй като В. С. поискал да бъде построена и ограда, въпреки че нямал издадено разрешение за това. Окончателното плащане по описания приемно-предавателен протокол и по сключения писмен договор било актувано с Фактура № 252/28.11.2017 г., в която било вписано, че се приспада изцяло направеното авансово плащане, като стойността по тази фактура била 68022,74 лв. На 28.11.2017 г. управителите на двете търговски дружества се срещнали, при което Г. предоставил на С. приемно-предавателния протокол и фактурата, като отново му разяснил подробно извършените СМР. С. взел документите без да ги подписва, за да може да се консултира със свои познати относно извършеното и когато е сигурен, че всичко е наред, едва тогава да бъдат преведени парите по банков път. Следващите дни С. се убедил, че всичко е коректно и на 01.12.2017 г. сумата от 68022,74 лв. била преведена по сметка на „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД в „Банка ДСК” АД (***). Преводът бил извършен от специално открита сметка (***) на „Агрив-В” ЕООД по ипотечен кредит в „Банка Пиреос България” АД. Договорът за инвестиционен кредит бил сключен между банката и „Агрив-В” ЕООД на 25.09.2017 г. По силата на този договор банката следвало да предоставя на кредитополучателя целево финансиране, като било уговорено средствата да се усвояват на части по предназначение. Всяко отделно усвояване следвало да става след отправяне на нарочно искане от страна на „Агрив-В” ЕООД и представяне на разходо-оправдателни документи – фактури и протоколи за предаване и приемане на извършена работа. Дружеството имало и овърдрафтна кредитна сметка в „Банка Пиреос България” АД, от която ДДС-то по сделката постъпвало първо в ипотечната сметка, преди цялата сума с ДДС да бъде преведена на изпълнителя.

Същевременно С. и Г. постигнали устна договорка за доставка на покривен панел с площ 842,80 кв.м. С. заплатил този панел по Фактура № 242/11.10.2017 г., издадена от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД, на стойност с ДДС 34790,78 лв. На същата дата, 11.10.2017 г., сумата била преведена по сметка на „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД в „Банка ДСК” АД (***). Парите били прехвърлени с 2 бр. преводи от фирмени разплащателни сметки на „Агрив-В” ЕООД. Първият превод бил на стойност 18000,00 лв. и бил извършен от сметка с IBAN: ***, „УниКредит Булбанк” АД. Вторият превод бил на стойност 16790,78 лв. и бил осъществен от сметка с IBAN: ***, „ПроКредит Банк” ЕАД.

Впоследствие, изцяло по изрични устни договорки между С. и Г., дружеството на последния продължило с изграждането на покривната конструкция и частични СМР по административната сграда към фабриката. Тези СМР били реално извършени на обекта от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД и били подробно описани от Г. в приемно-предавателен протокол от 20.12.2017 г., както следва: монтаж на покривен термопанел със съответна дебелина, размери и площ, доставка и монтаж на билна лента, заготовка на плазмено нарязани метални планки с подробно описани различни размери и бройки, кофражни дейности по административната сграда, доставка на бетон на кота +660 см., бетон помпа за колони, транспорт на миксер за бетон, доставка на арматурна заготовка за плоча на кота +660 см., доставка на бетон В20 за плоча на кота +660 см. вкл. миксер помпа, полагане на бетон за колони и плоча, монтаж на арматурна заготовка за плоча, транспорт на арматурна заготовка за плоча, доставка на фиксатори, доставка и монтаж на кофраж за колони на кота +360 см., доставка и монтаж на кофраж за греди на кота +360 см., доставка и монтаж на кофраж за плоча на кота +360 см., доставка и монтаж на кофраж за колони на кота +660 см., доставка и монтаж на кофраж за греди на кота +660 см., доставка и монтаж на кофраж за колони на кота +660 см., доставка и монтаж на кофраж за бордове на кота +660 см. Вложените материали били подробно описани като количества в протокола. Цялата парична стойност на СМР по този приемно-предавателен протокол била 47552,06 лв. с ДДС. Същата била описана във Фактура № 260/22.12.2017 г., издадена от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД и подписана от Г.. След издаването на фактурата, в края на 2017 г., Г. и С. се срещнали в гр. Добрич. Г. предоставил на С. приемно-предавателния протокол и фактурата, като отново му разяснил подробно извършените СМР. С. взел документите, без да ги подписва, за да може да се консултира относно извършеното и когато е сигурен, че всичко е коректно, едва тогава да бъдат преведени парите по банков път. Това била обичайната практика между двамата управители. С. отнесъл документите със себе си, консултирал се със свои познати и преценил, че всичко е наред по извършените и таксувани СМР. Поради това в началото на 2018 г. занесъл (неустановено сам или чрез другиго) фактурата и протокола в офиса в гр. Добрич, ж.к. „Добротица”, бл. 46, където работели свидетелите Д. В. и М.Д.. Основно В. отговаряла за обработката на фактурите, тяхното придвижване до счетоводството, воденето на регистър, оформянето на нареждания до банката за отпускане на средства, изпращането им чрез електронно банкиране на съответната фирма изпълнител. На 10.01.2018 г. В. попълнила нареждане за отпускане на средства по инвестиционен кредит до „Банка Пиреос България” АД за сумата от 39626,72 лв., представляваща сумата по фактурата без ДДС. Провела телефонен разговор с В. С., като го уведомила, че ще изпраща нареждането и следва С. да го подпише. Последният обаче бил ангажиран и казал на В. да имитира неговия подпис и да изпраща документите. Това била обичайна практика във фирмата, като често В. и Д., по изрични устни нареждания на С. подписвали документи вместо него, тъй като управителят постоянно отсъствал от офиса. В този случай също В. имитирала подписа на С. в гореописаното нареждане, като в самия документ изобщо не присъствало името на С.. Също така В. сканирала Фактура № 260/22.12.2017 г. и приемно-предавателния протокол към нея от 20.12.2017 г., след което изпратила електронните файлове, включително нареждането, по имейл на служители на „Банка Пиреос България” АД в клона на банковата институция в гр. Добрич, както и в централата на банката в гр. София. Банковите служители се запознали с документите и констатирали, че всичко е изрядно от външна страна, въпреки че във фактурата и протокола липсвали подписи на С.. Съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството, чл. 6, подпис на получателя на фактурата не е задължителен реквизит за законосъобразност на документа, а единствено следва да има подпис на съставителя. По-нататък банката нямала задължения да изследва фактурираните услуги, тъй като това били взаимоотношения между двете търговски дружества. Предвид това по инвестиционната кредитна сметка с IBAN: *** исканата сума от 39626,72 лв. В., използвайки онлайн банкиране, превела ДДС-то в размер на 7925,34 лв. от овърдрафтната кредитна сметка в сметката по ипотечния инвестиционен кредит (***). Вече от последно посочената сметка на същата дата, 10.01.2018 г., В. отново чрез онлайн банкиране, превела цялата сума по фактурата в размер на 47552,06 лв. по сметката на „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД в „Банка ДСК” АД. Това станало със знанието на В.В.С. и по негово изрично и категорично устно разпореждане. В. изпратила оригинала на фактурата в Счетоводна къща „Ралица” гр. Добрич, обслужваща „Агрив-В” ЕООД, за осчетоводяване и последващи действия относно декларирането на данъчни задължения. Както винаги В. направила копие на фактурата, което поставила в регистър, воден от нея в офиса на „Агрив-В” ЕООД.

След това, отново по изрични устни договорки между С. и Г., дружеството на последния продължило с подготовка за монтаж на стенните панели, както и с кофражни дейности по административната сграда. Тези СМР били реално извършени и вложени на обекта от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД и били подробно описани от Г. в приемно-предавателен протокол от 13.02.2018 г., както следва: доставка на квадратни тръби за обрешетник на металната конструкция в подробно описани бройки и размери, доставка на винкели в подробно описани бройки и размери, кофражни дейности по административната сграда, доставка на бетон В20 за бордове на кота +660 см., бетон помпа за бордове, транспорт на миксер за бетон, тухли поротерм в подробно описани бройки и размери, тухли единички в подробно описани бройки и размери, 40 кг зидарски разтвор „Вебер 100Г“ за керамични тухли, поротерм щурц в подробно описани бройки и размери, греди и дъски за покривна конструкция в подробно описани бройки и размери, пресовани плоскости за покривна конструкция, поцинкована ламарина за улама, изработка на покривна конструкция, изработка на улама от поцинкована ламарина, плътна зидария с тухли - първи етаж, разнос по реализация. Вложените материали били подробно описани като количества в протокола. Цялата парична стойност на СМР по този приемно-предавателен протокол била 39 736,92 лв. с ДДС. Същата била описана във Фактура № 265/14.02.2018 г., издадена от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД и подписана от Г.. След издаването на фактурата, в средата на месец февруари 2018 г., Г. и С. се срещнали в гр. Добрич. Г. предоставил на С. приемно-предавателния протокол и фактурата, като отново му разяснил подробно извършените СМР, договорени преди това помежду им. С. взел документите без да ги подписва, за да може да се консултира относно извършеното и когато е сигурен, че всичко е коректно, едва тогава да бъдат преведени парите по банков път. Това била обичайната практика между двамата управители. С. взел документите със себе си, консултирал се със свои познати и преценил, че всичко е наред по извършените и таксувани СМР. Поради това в началото на месец март 2018 г. занесъл (неустановено сам или чрез другиго) фактурата и протокола в офиса в гр. Добрич, ж.к. „Добротица”, бл. 46. На 07.03.2018 г. В. провела телефонен разговор с В. С., като го попитала дали да изплати сумата по фактурата на доставчика. С. потвърдил, че може да бъде изплатена сумата. Така на 07.03.2018 г. чрез онлайн банкиране, В. превела сумата от 39 736,92 лв. по сметката на  „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД в „ОББ” АД (***). Преводът бил извършен от фирмена разплащателна сметка на „Агрив-В” ЕООД в „Банка Пиреос България” АД (***). Това станало със знанието на В.В.С. и по негово изрично и категорично устно разпореждане. В. изпратила оригинала на фактурата в Счетоводна къща „Ралица” гр. Добрич, обслужваща „Агрив-В” ЕООД, за осчетоводяване и последващи действия относно декларирането на данъчни задължения. Както винаги В. направила копие на фактурата, което поставила в регистър, воден от нея в офиса на „Агрив-В” ЕООД.

Впоследствие, отново изцяло по изрични устни договорки между С. и Г., дружеството на последния продължило с подготовката за монтаж на стенни панели, кофражни дейности по административната сграда, по оградата и по бетонна септична яма към обекта. Тези СМР били реално извършени и вложени на обекта от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД и били подробно описани от Г. в приемно-предавателен протокол от 29.04.2018 г., както следва: монтаж на квадратни тръби за обрешетник на метална конструкция подробно описани като размери, количества и бройки, монтаж на винкели, кофражни дейности по административна сграда, тухли поротерм в подробно описани бройки и размери, тухли единички в подробно описани бройки и размери, 40 кг зидарски разтвор „Вебер 100Г“ за керамични тухли, поротерм щурц в подробно описани бройки и размери, разнос по реализация, плътна зидария с тухли - втори етаж, речен пясък, заварен панел за армиране и фибран, описани като количество и размери, цимент, билко с фибри, телескопични метални подпори, обръщане на светли отвори – първи и втори етаж, замазка на първи етаж, полагане на фибран и скара, мазилка на бани – първи етаж, доставка на иглолистни дъски, презаливане на стъпала, замазка под стъпала, включително полагане на фибран и скара, шпакловка по фасада на сграда с лепило - първи и втори етаж, замазка на втори етаж, мазилка на бани – втори етаж, кофражни дейности по оградата, доставка на бетон В20 за фундамент на ограда, транспорт на миксер за бетон, арматурна заготовка за фундамент на ограда, транспорт на арматурна заготовка, бетонни блокчета и колонки в определени размери и количества, цимент, пясък, разнос по реализация, кофражни дейности по бетонна септична яма към обекта, доставка на бетон В20 за септичната яма, доставка на арматурна заготовка за септичната яма, доставка на мрежа, разнос по реализация във връзка с дейностите по септичната яма. Вложените материали били подробно описани като количества в протокола. Цялата парична стойност на СМР по този приемно-предавателен протокол била 45667,54 лв. с ДДС. Същата била описана във Фактура № 278/30.04.2018 г., издадена от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД и подписана от Г.. След издаването на фактурата, на 30.04.2018г., Г. и С. се срещнали в гр. Добрич. Г. предоставил на С. приемно-предавателния протокол и фактурата, като отново подробно му разяснил извършените СМР. С. взел документите, без да ги подписва, за да може да се консултира относно извършеното и когато е сигурен, че всичко е наред, едва тогава да бъдат преведени парите по банков път. С. отнесъл документите със себе си, консултирал се със свои познати и още на същия ден преценил, че всичко е наред по извършените и таксувани СМР. Поради това, на 30.04.2018 г. занесъл фактурата и протокола в офиса в гр. Добрич, ж.к. „Добротица”, бл. 46, като дал нареждане на В. да задейства процедурата по усвояване на средства и изплащането им на фирмата изпълнител. На 30.04.2018 г. В. попълнила нареждане за отпускане на средства по инвестиционния кредит до „Банка Пиреос България” АД за сумата от 38056,28 лв., представляваща сумата по фактурата без ДДС. Провела телефонен разговор с В. С., като го уведомила, че ще изпраща нареждането и следва С. да го подпише. Последният обаче бил ангажиран и казал на В. да имитира неговия подпис и да изпраща документите. Това била обичайна практика във фирмата, като често В. и Д., по изрични устни нареждания на С. подписвали документи вместо него, тъй като управителят постоянно отсъствал от офиса. В този случай също В. имитирала подписа на С. в гореописаното нареждане, като в самия документ изобщо не присъствало името на С.. Също така В. сканирала Фактура № 278/30.04.2018 г. и приемно-предавателния протокол към нея от 29.04.2018г., след което изпратила електронните файлове, включително нареждането, по имейл на служители на „Банка Пиреос България” АД в клона на банковата институция в гр. Добрич, както и в централата на банката в гр. София. Банковите служители се запознали с документите и констатирали, че всичко е изрядно от външна страна, въпреки че във фактурата и протокола липсвали подписи на С.. Съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството подпис на получателя на фактурата не е задължителен реквизит за законосъобразност на документа, а единствено следва да има подпис на съставителя. По-нататък банката нямала задължения да изследва фактурираните услуги, тъй като това били взаимоотношения между двете търговски дружества. Предвид това по инвестиционната кредитна сметка с IBAN: *** исканата сума от 38056,28 лв. В., използвайки онлайн банкиране, превела ДДС-то в размер на 7611,26 лв. от овърдрафтната кредитна сметка в сметката по ипотечния инвестиционен кредит (***). Вече от последно посочената сметка на същата дата, 30.04.2018 г., В. отново чрез онлайн банкиране, превела цялата сума по фактурата в размер на 45667,54 лв. по сметката на „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД в „Банка ДСК” АД (***). Това станало със знанието на В.В.С. и по негово изрично и категорично устно разпореждане. Видно от банковите разпечатки сумата постъпила в сметката на „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД на 02.05.2018 г. Същевременно В. изпратила оригинала на фактурата в Счетоводна къща „Ралица” гр. Добрич за осчетоводяване и последващи действия относно декларирането на данъчни задължения. В. направила копие на фактурата, което поставила в регистър, воден от нея в офиса на „Агрив-В” ЕООД.

В средата на месец май 2018 г. Л.Г. и В. С. се срещнали в гр. Добрич. Г. уведомил С., че за изпълнение на по-нататъшните им договорки, следва да бъдат закупени и доставени стенни панели с обща площ 1065,13 кв.м. Същите обаче следвало да бъдат предварително заплатени на фабриката производител, за да започне производството им. Г. предоставил лично на С. ценова оферта за обща цена от 40 474,94 лв. без ДДС. С. обмислил офертата и се съгласил. В тази връзка Г. поръчал стенните панели, а на „Агрив-В” ЕООД издал Фактура № 279/17.05.2018 г., подписана от управителя на „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД. По-късно панелите били реално доставени и вложени в обекта от фирмата на Г.. На 17.05.2018 г. Г. предал фактурата ведно с ценовата оферта на С., който я занесъл (неустановено сам или чрез другиго) в офиса в гр. Добрич, ж.к. „Добротица“, бл. 46. На 18.05.2018 г. В. попълнила нареждане за отпускане на средства по инвестиционен кредит до „Банка Пиреос България” АД за сумата от 40474,94 лв., представляваща сумата по фактурата без ДДС. Провела телефонен разговор с В. С., като го уведомила, че ще изпраща нареждането и следва С. да го подпише. Последният обаче бил ангажиран и казал на В. да имитира неговия подпис и да изпраща документите. Това била обичайна практика във фирмата, като често В. и Д., по изрични устни нареждания на С. подписвали документи вместо него, тъй като управителят почти винаги бил ангажиран извън офиса. В този случай също В. имитирала подписа на С. в гореописаното нареждане, като в самия документ изобщо не присъствало името на С.. Също така В. сканирала Фактура № 279/17.05.2018 г. и ценовата оферта  към нея, след което изпратила електронните файлове, включително нареждането, по имейл на служители на „Банка Пиреос България” АД в клона на банковата институция в гр. Добрич, както и в централата на банката в гр. София. Банковите служители се запознали с документите и констатирали, че всичко е изрядно от външна страна, въпреки че във фактурата липсвал подпис на С.. Съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството подпис на получателя на фактурата не е задължителен реквизит за законосъобразност на документа, а единствено следва да има подпис на съставителя. По-нататък банката нямала задължения да изследва фактурираните услуги, тъй като това били взаимоотношения между двете търговски дружества. Предвид това по инвестиционната кредитна сметка с IBAN: *** исканата сума от 40474,94 лв. В., използвайки онлайн банкиране, превела ДДС-то в размер на 8094,99 лв. от овърдрафтната кредитна сметка в сметката по ипотечния инвестиционен кредит (***). Вече от последно посочената сметка на същата дата, 18.05.2018 г., В. отново чрез онлайн банкиране, превела цялата сума по фактурата в размер на 48569,93 лв. по сметката на „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД в „Банка ДСК“ АД (***). Това станало със знанието на В.В.С. и по негово изрично и категорично устно разпореждане. Видно от банковите разпечатки сумата постъпила в сметката на „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД на 21.05.2018 г. Същевременно В. изпратила оригинала на фактурата в Счетоводна къща „Ралица” гр. Добрич за осчетоводяване и последващи действия относно декларирането на данъчни задължения. В. направила копие на фактурата, което поставила в регистър, воден от нея в офиса на „Агрив-В” ЕООД.

Отново, изцяло по изрични устни договорки между С. и Г., дружеството на последния продължило със СМР по фабриката и административната сграда, кофражни дейности по оградата и такива по септичната яма, водомерната шахта и фундамента за агрегат. Тези СМР били реално извършени и вложени в обекта от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД и били подробно описани от Г. в приемно-предавателен протокол от 27.06.2018 г., както следва: СМР по фабрика и административна сграда, заварени мрежи за полиран бетон с описани размери и количества, разнос по реализация, билко с фибри, цимент, речен пясък, бяла течна гума за хидроизолация на покрив, фиксатор за полиран бетон, дъски за полиран бетон с посочени размери и бройки, доставка и полагане на технобит, битумен грунд, крепежни елементи, грундиране, газопламъчно полагане на пластове, прихващане с видии и шайби, обличане на бордове и обмазване с течна гума, монтаж на воронки и водосточни тръби, мазилка и шпакловка на стена към фабриката, обръщане на светли отвори, доставка на бетон В25 за полиран бетон, транспорт на миксер за полиран бетон, нивелация, полагане, вибриране и полиране на бетонова настилка – горно ниво, доставка и полагане на посипка, доставка и полагане на импрегнатор, доставка и полагане на полипропиленови фибри, рязане на фуги в бетонова настилка и тяхното запълване, изграждане на кофраж за окрайчване по периферия за затапване на шлайфан бетон, монтаж на чопове за връзка между горна и долна бетонна плоча, полагане на заварени мрежи – горно и долно ниво, доставка на бетон В25 за полиран бетон, транспорт на миксер за бетон – полиран бетон, нивелация, полагане, вибриране и полиране на бетонова настилка – долно ниво, доставка и полагане на посипка и импрегнатор – долно ниво, кофражни дейности по ограда от бетонни блокчета, доставка на бетон В20 за фундамент на ограда, транспорт на миксер за бетон, арматурна заготовка за фундамент на ограда, транспорт на арматурна заготовка, бетонни блокчета и колонки с описани размери и бройки, пясък, разнос по реализация, монтаж на арматурна заготовка, полагане на бетон, разнос по реализация, кофражни дейности по бетонна септична яма, водомерна шахта и фундамент за агрегат, доставка на бетон В20, транспорт на миксер за бетон, доставка на арматурна заготовка, доставка на заварена мрежа, монтаж на арматурна заготовка, полагане на бетон, разнос по реализация във връзка с последно описаните кофражни дейности. Вложените материали били подробно описани като количества в протокола. Цялата парична стойност на СМР по този приемно-предавателен протокол била 65527,97 лв. с ДДС. Същата била описана във Фактура № 285/29.06.2018 г., издадена от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД и подписана от Г.. След издаването на фактурата, в края на месец юни 2018 г., Г. и С. се срещнали в гр. Добрич. Г. предоставил на С. приемно-предавателния протокол и фактурата, като отново подробно му разяснил извършените СМР. С. взел документите, без да ги подписва, за да може да се консултира относно извършеното и когато е сигурен, че всичко е наред, едва тогава да бъдат преведени парите по банков път, като това била обичайната практика между двамата управители. С. отнесъл документите със себе си, консултирал се със свои познати и преценил, че всичко е наред по извършените и таксувани СМР. Поради това С. лично подписал приемно-предавателния протокол и на 02.07.2018 г. занесъл фактурата и протокола в офиса в гр. Добрич, ж.к. „Добротица”, бл. 46, като дал нареждане на В. да задейства процедурата по усвояване на средства и изплащането им на фирмата изпълнител. На 02.07.2018 г. В. попълнила нареждане за отпускане на средства по инвестиционния кредит до „Банка Пиреос България” АД за сумата от 54606,64 лв., представляваща сумата по фактурата без ДДС. Провела телефонен разговор с В. С., като го уведомила, че ще изпраща нареждането и следва С. да го подпише. Последният обаче бил ангажиран и казал на В. да имитира неговия подпис и да изпраща документите. Това била обичайна практика във фирмата, като често В. и Д., по изрични устни нареждания на С. подписвали документи вместо него, тъй като управителят постоянно отсъствал от офиса. В този случай също В. имитирала подписа на С. в гореописаното нареждане, като в самия документ изобщо не присъствало името на С.. Също така В. сканирала Фактура № 285/29.06.2018 г. и приемно-предавателния протокол към нея от 27.06.2018 г., след което изпратила електронните файлове, включително нареждането, по имейл на служители на „Банка Пиреос България” АД в клона на банковата институция в гр. Добрич, както и в централата на банката в гр. София. Банковите служители се запознали с документите и констатирали, че всичко е изрядно от външна страна, въпреки че във фактурата и протокола липсвали подписи на С.. Съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството подпис на получателя на фактурата не е задължителен реквизит за законосъобразност на документа, а единствено следва да има подпис на съставителя. По-нататък банката нямала задължения да изследва фактурираните услуги, тъй като това били взаимоотношения между двете търговски дружества. Предвид това по инвестиционната кредитна сметка с IBAN: *** исканата сума от 54606,64 лв. В., използвайки онлайн банкиране, превела ДДС-то в размер на 10921,33 лв. от овърдрафтната кредитна сметка в сметката по ипотечния инвестиционен кредит (***). Вече от последно посочената сметка на същата дата, 02.07.2018 г., В. отново чрез онлайн банкиране, превела цялата сума по фактурата в размер на 65527,97 лв. по сметката на „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД в „ОББ” АД (***). Това станало със знанието на В.В.С. и по негово изрично и категорично устно разпореждане, след като преди това лично подписал приемно-предавателния протокол към заплатената фактура. Същевременно В. изпратила оригинала на фактурата в Счетоводна къща „Ралица” гр. Добрич за осчетоводяване и последващи действия относно декларирането на данъчни задължения. В. направила копие на фактурата, което поставила в регистър, воден от нея в офиса на „Агрив-В” ЕООД.

След това, отново изцяло по изрични устни договорки между С. и Г., дружеството на последния продължило изграждането на обекта с шлайфане на бетон, кофражни дейности по оградата, доставка и изграждане на кофраж за септична яма, водомерна шахта и фундаменти. Тези СМР били реално извършени и вложени на обекта от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД и били подробно описани от Г. в приемно-предавателен протокол от 24.07.2018 г., както следва: доставка на заварена мрежа за презаливане на фундамент, доставка на фиксатор за полиран бетон, доставка на полиетилен, доставка за изграждане на конструкция и монтаж на гипсокартон, шлайфане на бетон между ограда и сграда, полагане за заварени мрежи, доставка на бетон В20 за полиран бетон, транспорт на миксер за бетон, нивелация, полагане, вибриране и полиране на бетонова настилка – долно ниво, доставка и полагане на посипка, доставка и полагане на импрегнатор, доставка и полагане на полипропиленови фибри, рязане на фуги в бетонова настилка и запълване, кофражни дейности по ограда от бетонни блокчета, доставка на бетон В20 за фундамент на ограда, транспорт на миксер за бетон, доставка на бетон за презаливане на фундамент, транспорт на миксер за бетон, арматурна заготовка за презаливане на фундамент, транспорт на арматурна заготовка, монтаж на арматурна заготовка, полагане на бетон, доставка и изграждане на кофраж за септична яма, водомерна шахта, фундамент за агрегат, фундаменти и зидария на ограда, доставка и изграждане на кофраж за водомерна шахта, доставка и изграждане на кофраж за бетонни стени на вход, доставка и изграждане на кофраж за бетонни основи на ограда, доставка и изграждане на кофраж за септична яма, зидария на ограда с бетонни блокчета, доставка и изграждане на кофраж за фундамент на трафопост, доставка и изграждане на кофраж за бетонна стена пред вход на административна сграда. Вложените материали били подробно описани като количества в протокола. Цялата парична стойност на СМР по този приемно-предавателен протокол била 51629,48 лв. с ДДС. Същата била описана във Фактура № 292/25.07.2018 г., издадена от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД и подписана от Г.. След издаването на фактурата, в края на месец юли 2018 г., Г. и С. се срещнали в гр. Добрич. Г. предоставил на С. приемно-предавателния протокол и фактурата, като отново подробно му разяснил извършените СМР. С. взел документите, без да ги подписва, за да може да се консултира относно извършеното и когато е сигурен, че всичко е коректно, едва тогава да бъдат преведени парите по банков път, съгласно обичайната практика между двамата управители. С. отнесъл документите със себе си, консултирал се със свои познати и преценил, че всичко е наред по извършените и таксувани СМР. Поради това в началото на месец септември 2018 г. занесъл (неустановено сам или чрез другиго) фактурата и протокола в офиса в гр. Добрич, ж.к. „Добротица”, бл. 46, като дал нареждане на В. да задейства процедурата по усвояване на средства и изплащането им на фирмата изпълнител. На 04.09.2018 г. В. попълнила нареждане за отпускане на средства по инвестиционния кредит до „Банка Пиреос България” АД за сумата от 43024,57 лв., представляваща сумата по фактурата без ДДС. Провела телефонен разговор с В. С., като го уведомила, че ще изпраща нареждането и следва С. да го подпише. Последният обаче бил ангажиран и казал на В. да имитира неговия подпис и да изпраща документите. Това била обичайна практика във фирмата, като често Д. В. и М.Д., по изрични устни нареждания на С. подписвали документи вместо него, тъй като управителят постоянно бил ангажиран извън офиса. В този случай също В. имитирала подписа на С. в гореописаното нареждане, като в самия документ изобщо не присъствало името на С.. Също така В. сканирала Фактура № 292/25.07.2018 г. и приемно-предавателния протокол към нея от 24.07.2018 г., след което изпратила електронните файлове, включително нареждането, по имейл на служители на „Банка Пиреос България” АД в клона на банковата институция в гр. Добрич, както и в централата на банката в гр. София. Банковите служители се запознали с документите и констатирали, че всичко е изрядно от външна страна, въпреки че във фактурата и протокола липсвали подписи на С.. Съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството подпис на получателя на фактурата не е задължителен реквизит за законосъобразност на документа, а единствено следва да има подпис на съставителя. По-нататък банката нямала задължения да изследва фактурираните услуги, тъй като това били взаимоотношения между двете търговски дружества. Предвид това по инвестиционната кредитна сметка с IBAN: *** исканата сума от 43024,57 лв. В., използвайки онлайн банкиране, превела ДДС-то в размер на 8604,91 лв. от овърдрафтната кредитна сметка в сметката по ипотечния инвестиционен кредит (***). Вече от последно посочената сметка на същата дата, 04.09.2018г., В. отново чрез онлайн банкиране, превела цялата сума по фактурата в размер на 51629,48 лв. по сметката на „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД в „ОББ” АД (***). Това станало със знанието на В.В.С. и по негово изрично и категорично устно разпореждане. Видно от банковите разпечатки сумата постъпила в сметката на „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД на 05.09.2018 г. Същевременно В. изпратила оригинала на фактурата в Счетоводна къща „Ралица” гр. Добрич за осчетоводяване и последващи действия относно декларирането на данъчни задължения. В. направила копие на фактурата, което поставила в регистър, воден от нея в офиса на „Агрив-В” ЕООД.

Същевременно около края на месец август 2018 г. Д. В. и Л.Г. започнали да имат близки отношения, да излизат заедно. По думи на В., същата имала близки отношения преди това с В. С., които приключили през месец май 2018 г.

Отново изцяло по изрични устни договорки между С. и Г., дружеството на последния продължило СМР по обекта с доставка на материали и изграждане на бетонна зърноприемна и елеваторна шахта, довършване на ограда и направа на бетонни площадки. Тези СМР били реално извършени и вложени на обекта от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД и били подробно описани от Г. в приемно-предавателен протокол от 25.09.2018 г., както следва: доставка на материали и изграждане на бетонна зърноприемна и елеваторна шахта, доставка на арматурна заготовка, монтаж на арматурна заготовка, доставка на бетон В25, транспорт на миксер за бетон, полагане на бетон, изграждане, армиране и заливане на под с бетон, изграждане на кофраж, армиране и заливане с бетон на стени/едностранен кофраж, кофражни дейности по ограда от бетонни блокчета и площадки, доставка на бетон В20, полагане на бетон, изграждане на кофраж, армиране и заливане с бетон на цветарници до входовете на фабриката. Вложените материали били подробно описани като количества в протокола. Цялата парична стойност на СМР по този приемно-предавателен протокол била 49219,69 лв. с ДДС. Същата била описана във Фактура № 298/25.09.2018г., издадена от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД и подписана от Г.. След издаването на фактурата, в края на месец септември 2018 г., Г. и С. се срещнали в гр. Добрич, в ресторант „Резиденцията”, където С. организирал почерпка за добре свършената работа. На банкета присъствали множество от работниците на изпълнителя. В посочения ресторант Г. предоставил на С. приемно-предавателния протокол и фактурата, като отново му разяснил подробно извършените СМР. С. взел документите, без да ги подписва, за да може да се консултира относно извършеното и когато е сигурен, че всичко е коректно, едва тогава да бъдат преведени парите по банков път, съгласно обичайната практика между двамата управители. С. отнесъл документите със себе си, консултирал се със свои познати и преценил, че всичко е наред по извършените и таксувани СМР. Поради това в началото на месец октомври 2018 г. занесъл (неустановено сам или чрез другиго) фактурата и протокола в офиса в гр. Добрич, ж.к. „Добротица”, бл. 46, като дал нареждане на В. да задейства процедурата по усвояване на средства и изплащането им на фирмата изпълнител. На 10.10.2018 г. В. попълнила нареждане за отпускане на средства по инвестиционния кредит до „Банка Пиреос България” АД за сумата по фактурата без ДДС. Провела телефонен разговор с В. С., като го уведомила, че ще изпраща нареждането и следва С. да го подпише. Последният обаче бил ангажиран и казал на В. да имитира неговия подпис и да изпраща документите. Това била обичайна практика във фирмата, като често Д. В. и М.Д., по изрични устни нареждания на С. подписвали документи вместо него, тъй като управителят постоянно бил ангажиран извън офиса. В този случай също В. имитирала подписа на С. в гореописаното нареждане, като в самия документ изобщо не присъствало името на С.. Също така В. сканирала Фактура № 298/25.09.2018 г. и приемно-предавателния протокол към нея от 25.09.2018 г., след което изпратила електронните файлове, включително нареждането, по имейл на служители на „Банка Пиреос България” АД в клона на банковата институция в гр. Добрич, както и в централата на банката в гр. София. Банковите служители се запознали с документите и констатирали, че всичко е изрядно от външна страна, въпреки че във фактурата и протокола липсвали подписи на С.. Съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството подпис на получателя на фактурата не е задължителен реквизит за законосъобразност на документа, а единствено следва да има подпис на съставителя. По-нататък банката нямала задължения да изследва фактурираните услуги, тъй като това били взаимоотношения между двете търговски дружества. Предвид това по инвестиционната кредитна сметка с IBAN: *** исканата сума от 41016,41 лв. На тази дата банката предоставила по-голяма обща сума на дружеството на С., но част от нея, видно от банковите разпечатки, била преведена впоследствие на друг доставчик на възложителя – „НН Електрохолдинг” ЕООД. В., използвайки онлайн банкиране, превела ДДС-то по Фактура № 298/25.09.2018 г. в размер на 8203,28 лв. от овърдрафтната кредитна сметка в сметката по ипотечния инвестиционен кредит (***). Вече от последно посочената сметка на 11.10.2018 г. В., отново чрез онлайн банкиране, превела цялата сума по фактурата в размер на 49219,69 лв. по сметката на „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД в „ОББ” АД (***). Това станало със знанието на В.В.С. и по негово изрично и категорично устно разпореждане. Същевременно В. изпратила оригинала на фактурата в Счетоводна къща „Ралица” гр. Добрич за осчетоводяване и последващи действия относно декларирането на данъчни задължения. В. направила копие на фактурата, което поставила в регистър, воден от нея в офиса на „Агрив-В” ЕООД.

На 18.10.2018 г. Д. В. казала на В. С., че в момента е в близки отношения с Л.Г.. От свидетелските показания, може да се заключи, че С. изпитал ревност, като няколко дни убеждавал В. да остави Г. и да се върне при него. От тук насетне започнали и проблемите между С. от една страна, и Г. и В., от друга. На 22.10.2018 г. В. окончателно спряла да работи във фирмата, като на тази дата сдала всички документи, пароли и др. на колежката си М.Д., като през месец ноември 2018 г. трудовото ѝ правоотношение с фирмата било официално прекратено.

Същевременно през месец септември и октомври 2018 г. фирмата на Г. продължила работа на обекта, отново по изрични устни договорки между С. и Г.. Дружеството на последния продължило с доставка и монтаж на улуци, доставка на оградни пана. Тези СМР били реално извършени и вложени на обекта от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД и били подробно описани от Г. в приемно-предавателен протокол от 18.10.2018 г., както следва: доставка и монтаж на улуци, доставка на улуци 33LG, доставка на дилатационни казанчета, доставка на съединителна муфа, доставка на скоби за челна дъска, доставка на универсални тапи за улук, доставка на отводнителни тръби, доставка на коляно за улуци, доставка на двойни муфи, доставка на гривни за улуци, доставка на метални планки, доставка на лепило тангит, доставка на решетки, затваряне на кара таван, монтаж на улуци и отводнителни тръби, доставка и полагане на хидроизолация по цветарници до входовете на фабриката, доставка на оградни пана, доставка на мрежа, разнос по реализация. Вложените материали били подробно описани като количества в протокола. Цялата парична стойност на СМР по този приемно-предавателен протокол била 12105,14 лв. с ДДС. Същата била описана във Фактура № 302/19.10.2018 г., издадена от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД и подписана от Г.. След издаването на фактурата на същия ден Г. и С. се срещнали в гр. Добрич. Г. предоставил на С. приемно-предавателния протокол и фактурата, като отново подробно му разяснил извършените СМР, договорени преди това помежду им. С. взел документите, без да ги подписва, за да може да се консултира относно извършеното и когато е сигурен, че всичко е коректно, едва тогава да бъдат преведени парите по банков път, съгласно обичайната практика между двамата управители. С. отнесъл документите със себе си, консултирал се със свои познати и преценил, че всичко е наред по извършените и таксувани СМР. Поради това около 20.10.2018 г. занесъл (неустановено сам или чрез другиго) фактурата и протокола в офиса в гр. Добрич, ж.к. „Добротица”, бл. 46. На 23.10.2018 г. св. М.Д. лично обработила фактурата, като поставила собственоръчно върху нейно копие дата „23.10.2018”. Д. провела телефонен разговор с В. С., като го попитала дали да изплати сумата по фактурата на доставчика. С. потвърдил, че може да бъде изплатена сумата. Така на 24.10.2018г. Д. лично превела сумата от 12105,14 лв. по сметката на  „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД в „ОББ“ АД (***). Преводът бил извършен от фирмена разплащателна сметка на „Агрив-В” ЕООД в „Банка Пиреос България” АД (***). Това станало със знанието на В.В.С. и по негово изрично и категорично устно разпореждане. Д., след като изплатила сумата на изпълнителя, лично поставила знак „Z“, който означавал, че цялата сума е преведена. Д. изпратила оригинала на фактурата в Счетоводна къща „Ралица” гр. Добрич, обслужваща „Агрив-В” ЕООД, за осчетоводяване и последващи действия относно декларирането на данъчни задължения.

Същевременно, след като узнал за връзката между Г. и В., С. започнал да ги заплашва с институциите на Република България, в това число и с прокуратурата, казвал, че ще подаде жалби срещу тях, парадирал с познанствата си. След това В. С. решил да депозира жалба до Главния прокурор на Република България, до Районна прокуратура - Добрич и до още редица институции за извършени спрямо него и по-конкретно спрямо дружеството му незаконосъобразни действия от страна на В. и Г.. С. описал в жалбата си, че е ощетен от Д. В. и Л.Г. общо с 289614,47 лв., представляващи извършените плащания по фактури с номера 260, 265, 278, 279, 292, 298, 302, описани подробно по-горе. С. посочил, че тези преводи били неправомерно осъществени и дружеството му е ощетено с посочената сума, въпреки че самият той лично следял строежа на фабриката си и лично той бил наредил тези плащания да бъдат осъществени. Жалбата била подадена в Районна прокуратура - Добрич на 07.11.2018 г. На 12.11.2018 г. С. се явил лично в Районна прокуратура - Добрич и дал писмени обяснения пред наблюдаващия прокурор, за които се подписал. С. заявил пред наблюдаващия прокурор, че срещу сумите по описаните фактури не е извършвана никаква дейност. С. посочил, че изцяло поддържа изнесеното в жалбата си. Поради посоченото в жалбата и първоначалните обяснения на С., наблюдаващият прокурор веднага, на 12.11.2018 г., възложил предварителна проверка на органите на ОД на МВР – Добрич. На 19.11.2018 г. С. дал обяснения и пред полицейския инспектор, водещ проверката. С. отново заявил, че фактурите и протоколите, описани в жалбата му, са фиктивни, осчетоводени са и парите са платени без негово знание. Фактурите всъщност изобщо не били фиктивни, тъй като плащанията за тях били осъществени за СМР, реално извършени на обекта от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД, като С. сам наблюдавал процеса, приемал лично фактурите и лично нареждал на своите служителки да изплатят сумите. На практика С. в жалбата и обясненията си посочил неверни обстоятелства, което много добре осъзнавал, тъй като бил наясно, че СМР по фактурите са извършени. Според много от разпитаните на досъдебното производство свидетели, С. постъпил така, поради ревност към Д. В.. Освен това С. бил в безизходица, поради множеството законови нарушения, които допуснал при издаването на строителни разрешения, промяната на инвестиционни намерения по време на строителството, изграждането на оградата, преместването на елеваторната шахта и др. Също така дружеството на С. дължало още пари на фирмата на Г..

В хода на предварителната проверка Л.Г. бил предупреден по реда на ЗМВР от полицейския инспектор да не извършва незаконосъобразни действия спрямо В. С.. Поради тази причина Г., след като издал последните две фактури към „Агрив-В“ ЕООД, не потърсил личен контакт със С., за да му ги предаде както при предишните, а ги връчил на С. с нотариални покани. Тези две фактури били № 309/25.11.2018 г. към приемно-предавателен протокол от същата дата и № 320/01.02.2019 г. към приемно-предавателен протокол от последно посочената дата. Също така, по време на производството било образувано и гражданско дело пред Окръжен съд – Добрич във връзка с отношенията между двете търговски дружества.

Така установената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните по досъдебното производство доказателства:

На първо място твърденията на В. С. в първоначалната му жалба и в обясненията от предварителната проверка имат свое продължение в показанията му, дадени като свидетел. При проведения разпит на 11.03.2019 г., в присъствието на упълномощен повереник, С. отново заявил, че фактурите с номера 260, 265, 278, 279, 292, 298, 302, със съответни дати и стойност, са представяни и осчетоводявани във фирмата му без негово знание, като „срещу тези пари (общо 294 480, 73 лв. по сбора на седемте фактури) не е извършвана никаква дейност, никакви строително-монтажни работи“. Така например, разпитан като свидетел на 11.03.2019 г., С. дава следните показания: „Установих, че от моята фирма именно Д. В. по банков път е превела на фирмата на Л.Г. сумата от 294 000 лв., неправомерно, като за тези пари не е била извършена никаква дейност.“/цитат – л. 3, том ІV от ДП/.

Тези показания на свидетеля В. С. се оборват по категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая показанията на разпитаните по делото свидетели, както и твърденията на В. С., доколкото са били необходими специални научни знания от областта на строителството, са били проверени посредством назначената и изготвена в хода на досъдебното производство комплексна строително-оценъчна експертиза /л.л. 78 – 110, том V от ДП/.

В същата, вещите лица са посочили кои дейности приемат или не приемат за извършени на обекта. За всички фактурирани дейности вещите лица са посочили, че за тях няма съставени актове и протоколи съгласно изискванията на Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, което затруднява констатирането на действително извършените СМР. За някои от дейностите вещите лица посочват, че не приемат тяхното изпълнение, поради фактът, че са изпълнение без проект – напр. за бетоновата зърноприемна и елеваторната шахта по Фактура № 298. Тези изводи са затруднили определянето от страна на органите на досъдебното производство на действително вложените СМР на обекта. Поради тази причина, в съответствие с чл. 153 от НПК е била назначена допълнителна строително-оценъчна експертиза, която да отговори дали всички СМР (материали и услуги), описани във всички приемно-предавателни протоколи към процесните фактури, реално са вложени във фабриката, дори част от строителството да не е отговаряло на нормативните изисквания, т.е. дали СМР са изпълнени фактически, което е и есенциално за решаването на делото по същество. В допълнителната експертиза /л.л. 170 – 176, том V от ДП/, вещите лица са констатирали СМР на следната стойност като реално извършени и вложени на обекта: по Фактура № 260 – извършени са СМР за 45752,06 лв. с ДДС от общата стойност на фактурата 47552,06 лв.; по Фактура № 265 – извършени са СМР за 27170,04 лв. с ДДС от общата стойност на фактурата 39736,92 лв.; по Фактура № 278 – извършени са СМР за 40999,54 лв. с ДДС от общата стойност на фактурата 45667,54 лв.; по Фактура № 279 – извършени са СМР за 48569,93 лв. с ДДС от общата стойност на фактурата 48569,93 лв., т.е. СМР са извършени изцяло според вещите лица; по Фактура № 292 – извършени са СМР за 19174,40 лв. с ДДС от общата стойност на фактурата 51629,45 лв.; по Фактура № 298 – поради липса на проект вещите лица не приемат изплащането на изпълнените бетонова зърноприемна и елеваторна шахта, но констатират, че всички СМР за извършени и на терена съществуват обектите, т.е. реално е извършено всичко по тази фактура – 49 219,69 лв. от 49 219,69 лв.; по Фактура № 302– извършени са СМР за 10200,14 лв. с ДДС от общата стойност на фактурата 12105,14 лв. При събиране на посочените суми се установява, че вещите лица в допълнителната строително-оценъчна експертиза приемат, че са реално извършени СМР за 241 085,80 лв. от общата стойност на фактурите 294 480, 73 лв., т.е. вещите лица приемат, че са изпълнени 81,9 процента от СМР по приемно-предавателните протоколи към процесните фактури. Видно е, че твърденията са С., че срещу тези пари (общо 294 480, 73 лв. по сбора на седемте фактури) не е извършвана никаква дейност, никакви строително-монтажни работи, са напълно опровергани от заключението на вещите лица, чието изготвяне дори е било затруднено от липсата на актове и протоколи по време на строителството.

Относно показанията на свидетеля Л.Г.:

След като на Л.Г. е била предявена допълнителната строително-оценъчна експертиза, същият, разпитан в качеството на свидетел /л. 34 - л. 39, том ІV от ДП/, дава подробни и логични показания досежно протоколите към фактури с номера 265 и 292, основно по които вещите лица не са констатирали като извършени някои СМР – дъски иглолистни за покривна конструкция, пресовани плоскости за покривна конструкция, греди, изработка с посочените на покривна конструкция, доставка на бетон и арматурна заготовка за презаливане на фундамент, доставка и изграждане на кофражи на бетонни стени, доставка и изграждане на кофражи на септична яма. Относно материалите, вложени в покривната конструкция, свидетелят е заявил, че същите няма как да се констатират при оглед, тъй като са скрити зад бетонните бордове на фасадата, съответно под покривните панели, но са реално вложени на обекта. Относно дейностите, фактурирани с Фактура № 292, Г. е заявил, че дейностите, които не са констатирани от вещите лица, също са „скрити“, тъй като се намират под бетонни плочи и в основите на отделните обекти. Същото свидетелят обяснява и за дейностите по протокола към Фактура № 278 – непризнатите кофражни дейности са под земята в септичната яма (за която няма проект), във фундамента на оградата. Видно е, че към настоящия момент няма как допълнително да се провери този момент, тъй като няма законова възможност за органите на досъдебното производство да разрушат покрива или да изкопаят основите на обектите за допълнителни констатации. Предвид това следва да се кредитират показанията на св. Л.Г. в тази им част, поради следните съображения: в останалата им част показанията на свидетеля се подкрепят от заключението на комплексната строително-оценъчна експертиза; самите констатации на вещите лица са затруднени, тъй като няма съставени актове и протоколи съгласно изискванията на Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; самите вещи лица са заявили, че непризнатите от тях СМР не могат да се констатират при оглед, което не означава, обаче, че не са извършени; твърденията на В. С. са опровергани от заключението на експертизата; Г. е предоставил копия от всички фактури за закупените от него за обекта материали. С оглед заключението на вещите лица и показанията на свидетеля Г., съдът изцяло споделя изводите на наблюдаващия прокурор, че всички СМР по фактурите са реално извършени на обекта. Тук е мястото да се отбележи, че вещите лица не са признали и т.нар. разнос по реализация като отделна дейност и са намалили общо признатата парична сума, отчитайки, че дали въпросът относно разноса по реализация следва да бъде счетен като отделна дейност е въпрос на договорка между страните. В тази връзка съдът намира, че страните са се договорили така, тъй като в приемно-предавателен протокол от 27.06.2018 г. към Фактура № 285/27.06.2018 г., разносът по реализация също присъства като отделна дейност, а този протокол е подписан лично от В. С., т.е. последният е приел разносът по реализация да присъства като отделна дейност. Самите парични стойности на посочените СМР са относително много ниски и е отново показателно, че всички СМР по протоколите са реално извършени от фирмата на Г..

На следващо място по отношение на последно посочения приемно-предавателен протокол от 27.06.2018 г. към Фактура № 285 следва да се отбележи, че същият е подписан от В. С., поради което и обяснимо фактурата към този протокол не присъства в жалбата на С. като „фиктивна“.

На практика се получава следното: С. твърди като свидетел, че фактури с номера 260, 265, 278, 279, 292, 298, 302, са фиктивни, че са представяни и осчетоводявани във фирмата му без негово знание, като „срещу тези пари (общо 294 480, 73 лв. по сбора на седемте фактури) не е извършвана никаква дейност, никакви строително-монтажни работи“. Същевременно Фактура № 285 е приблизително в средата на този строителен процес и протоколът към нея е одобрен от С. и е подписан от него. С този протокол са актувани СМР по фабриката и административната сграда, кофражни дейности по оградата и такива по септичната яма, водомерната шахта и фундамента за агрегат. С. твърди, че не били извършени дейности по фактури с номера 260, 265, 278, 279, след това лично е одобрил протокола към Фактура № 285, след което отново нищо не било извършвано по следващите фактури. Не е ясно как изобщо е възможно да не са извършени дейностите по фактури с номера 260, 265, 278, 279, а след това да бъдат осъществени тези по Фактура № 285, която е последваща в един междинен етап от строителството и дейностите по нея не могат да се осъществят, без преди това да са извършени тези по предходните фактури. Това допълнително онагледява факта, че твърденията на С. в жалбата му и в свидетелските  показания нямат нищо общо с обективната истина. Освен това вещите лица в първата строително-оценъчна експертиза са отбелязали, че макар да няма съставен акт обр. 11, обектът е завършен, което е видно и от приложения снимков материал. С други думи – ако не са извършени дейностите по седемте процесни фактури, обектът не би могъл да бъде завършен.

Всичко това опровергава твърденията на В. С., като събраните доказателства водят до несъмнения извод за липса на основание за търсене на наказателна отговорност от Л.Г. и Д. В..

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи и следното:

В. С. твърди, че Д. В. по банков път е превела на фирмата на Л.Г. сумата от 294000 лв., представляваща стойността по седемте процесни фактури, което твърдение  не отговаря на истината, тъй като Фактура № 302 е изплатена от св. М.Д.. Последната собственоръчно е поставила върху копие на фактурата дата „23.10.2018“ (датата на обработване на фактурата) и знак „Z“, като е изплатила фактурата по банков път на 24.10.2018 г. На тази дата св. В. дори вече не е работила във фирмата, като още на 22.10.2018 г. е сдала документи и пароли за онлайн банкиране, като след 22.10.2018 г. В. не е ходила в офиса на „Агрив-В“ ЕООД. Тези факти допълнително сочат за липса на завера между В. и Г. за ощетяване дружеството на С.. Освен това св. М.Д. потвърждава показанията на св. В. относно обстоятелството, че С. е давал всички нареждания за плащания, лично е следял тези процеси и наличностите по банковите сметки, и понякога е казвал на служителките си да имитират негов подпис в документи. Предвид това фактът, че В. е подписала някои от нарежданията до банката за отпускане на средства по инвестиционния кредит, не може да дискредитира нейните показания, особено при положение, че в самите нареждания дори не присъства името на В. С. като негов издател. Отново следва да се отбележи, че СМР по процесните фактури са реално извършени на обекта и това кой е подписал нарежданията до банката не може да промени тези факти. Освен това и самата В. е казала, че тя е подписала нарежданията, като дори е предоставила сравнителен материал в тази връзка, т.е. В. не е крила това от органите на досъдебното производство.

Ето защо съдът кредитира изцяло показанията на В. и Г., като логични, безпротиворечиви и последователни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Липсват и извършени впоследствие преводи на парични суми от страна на Л.Г. по сметки на Д. В.. Видно от приложените по делото банкови разпечатки такива преводи не съществуват. По сметките си Д. В. е получавала основно работните си заплати, като наличностите ѝ са в рамките на обичайното за нормален средностатистически гражданин.

На следващо място трябва да бъдат посочени и анализирани показанията на свидетелите *, които са работници към фирмата на Л.Г. или негови подизпълнители на обекта. Тези свидетели потвърждават, че дружеството на Г. „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД е извършвало множество дейности на обекта, в това число „цялата административна сграда – зидария, армировка, кофраж и бетониране, цялата ограда с основи от бетон и зидария от бетонни блокчета, фундаменти за трафопост, септични ями, разтоварище, елеваторна шахта, основите на втория склад, кофражи за халето, бетони, кофражи, зидария, изграждане на метална конструкция, метални колони, метални ферми, метални пана, монтаж на качествени улуци и тръби“. Освен това свидетелите * потвърждават думите на Г., че към края на строежа С. е дал почерпка на ресторант „Резиденцията“ и заявяват, че С. никога не е имал претенции към тяхната работа. Тези обстоятелства допълнително се явяват в подкрепа на гореизложения извод, че СМР на обекта по процесните фактури са действително осъществени. В подкрепа на това са и показанията на свидетеля Н.К., представител на „Жилфонд Инвест“ ЕООД, осъществяващо строителен надзор на обекта. Н. е заявил, че няма претенции към качеството на строителството, защото същото е много добро, но има претенции към законосъобразността на целия проект и строеж, предвид множеството законови неуредици, описани по-горе.

Дори свидетелите Ю. Д. и С.Т., на които С. възложил съответно строителна и счетоводна проверка, не дават показания в подкрепа на твърденията на управителя на „Агрив-В“ ЕООД. Св. Д. е извършила строителната проверка само по документи, без да ходи на място на обекта, не е намерила дублирани СМР, като според нея СМР на стойност 17002 лв. са евентуално неизвършени. Св. Ю. Д. уточнява, че тази сума е нищожна на фона на целия проект, надхвърлящ половин милион лева и е нормално да има такова разминаване. Д. изрично е уведомила С., че нейната фирма не е одиторска, работата ѝ няма да бъде одит и ще има изцяло информативен характер. Въпреки това С. разпоредил на М.Д. да изготви заглавна страница на информативните таблици, представени от Д., като на нея било вписано по нареждане на С. „Строителен одит, извършен от Дю Терм ЕООД гр. Добрич, МОЛ: Ю. Д.“. С. представил таблиците, изготвени от Ю. Д., ведно със добавената от него заглавна страница „Строителен одит“ и представил същите като доказателства за нуждите на разследването, без да уточни, че това всъщност не е одит, което сочи отново за недобросъвестност от страна на С.. Същото е положението и със счетоводната проверка, извършена от фирмата на св. С.Т.. Проверката отново е била с изцяло информативен характер, не е открила нищо подозрително, не е била одит. Отново обаче С., чрез М.Д. е направил заглавна страница „Счетоводен одит, извършен от ДЕС ЕООД гр. Варна, МОЛ: С.Т.“, след което представил изготвените таблици ведно със заглавната страница за нуждите на разследването, като отново пропуснал да спомене, че това всъщност не е одит.

Показанията на свидетелите * също влизат в противоречие с тези на В. С.. К. опровергава това, че е казвал на С., че „идват да го убиват“, а Н. е заявила, че не е чувала заплахи от страна на мъжа (Л.Г.) към нея или към С., както твърди последният.

От показанията на свидетеля Г. пък е видно, че неговото дружество „България Еко Проджект“ ЕООД също е било изпълнител на някои от СМР на обекта, извън тези, извършени от фирмата на Л.Г., тъй като един подобен обект не се изчерпва с един изпълнител. Конкретно фирмата на Г. отговаряла за по-специфични дейности като напр. електрооборудване, монтаж на метални части и др. Г. потвърждава изцяло начина на работа на С., описан и от Г.: работа по устни договорки, неподписване на приемно-предавателни протоколи, смяна на инвестиционни намерения и прочие. Нито веднъж не се е случвало С. да има някакви забележки към който и да било от изпълнителите на обекта. Свидетелят М.М. дори допълва, че В. С. постоянно лично е бил на обекта.

Проведените очни ставки между С. и В., и между С. и Г., също не са довели до резултат, при който да се потвърдят твърденията на представителя на ощетеното юридическо лице, като липсват доказателства в подкрепа на твърденията на В. С., поради което същите следва да бъдат приети за голословни.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

За да е осъществено престъпно деяние по чл. 217, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК е необходимо деецът съзнателно да ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази и от това да последват значителни щети. Видно от установената фактическа обстановка, В. не е ощетила съзнателно чуждо имущество, поверено ѝ да го управлява. Паричните банкови преводи са наредени от нея (последният дори не е нареден от нея) по изрични разпореждания и със знанието на В. С. за реално извършени срещу тези суми строително-монтажни работи. В. не е действала срещу интересите на „Агрив-В“ ЕООД, а просто си е вършила работата по заповеди на своя управител. При така описаното липсват редица признаци от обективната страна на посоченото престъпление и деянията не съставляват престъпление по този законов текст. Предвид това отпада и евентуално съучастие на Л.Г. в качеството на подбудител или помагач.

          Аналогична е ситуацията, ако се изследва и евентуална съставомерност по състави на престъпления против собствеността. Такива, които следва да се анализират в настоящото изложение и имат възможно приложение при твърдяната от С. фактическа обстановка, са длъжностно присвояване и документна измама.

          За да е налице съставомерно деяние по чл. 201 и следващите от НК, то е наложително деецът да бъде длъжностно лице, което да присвои чужди пари, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява. Видно е, че липсва признак от обективната страна и на това престъпление, тъй като не е налице присвояване, поради описаните по-горе съображения, свързани с това, че СМР били реално извършени на обекта и С. лично е разпоредил да бъдат заплатени. С оглед това, деянието на В. не съставлява и длъжностно присвояване, а съответно поведението на Г. не съставлява подбудителство или помагачество към престъпление по чл. 201 от НК.

          За да е налице престъпление по чл. 212, ал. 1 или ал. 2 НК е необходимо деецът чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински документ да получи без правно основание чуждо имущество с намерение да го присвои или да даде възможност на друго лице да получи без правно основание такова имущество. В настоящия случай нарежданията към банката за отпускане на средства по инвестиционния кредит не съдържат име на конкретен човек като техен издател и предвид това не могат да бъдат определени като неистински, въпреки че са подписани от В., имитирайки подписа на С.. Дори хипотетично да се приеме, че документите са неистински, то отново, обаче, не би била налице документа измама, тъй като имуществото е получено на валидно правно основание – договор за строителство, устни договорки между Г. и С., както и реално извършени СМР. Отново липсва признак от обективната страна и на това престъпление, тъй като имуществото е получено на валидно правно основание. Ето защо, деянието на В. не съставлява и документа измама, а съответно поведението на Г. не съставлява подбудителство или помагачество към престъпление по чл. 212 от НК. Друг вид престъпление против собствеността също не е налице, тъй като поради самите характеристики на случая отпадат кражба, грабеж, обсебване, намиране на чужда загубена вещ, измама, изнудване, вещно укривателство.

Както вече бе посочено, нарежданията към банката за отпускане на средства по инвестиционния кредит не съдържат име на конкретен човек като техен издател и предвид това не могат да бъдат определени като неистински, въпреки че са подписани от Д. В., имитирайки подписа на В. С.. Ето защо, осъщественото от Д. В. се явява несъставомерно по който и да текст от Глава девета от Наказателния кодекс „Документни престъпления“, т.е. не е осъществено и документно престъпление, поради което доводите на адвокат И.Т. в тази насока също не могат да бъдат споделени.

          Достигайки до тези изводи, представителят на държавното обвинение е приел, че наказателното производство следва да бъде частично прекратено, тъй като спрямо В. и Г. не са събрани доказателства за ощетяване на чуждо имущество или престъпления против собствеността на „Агрив В“ ЕООД, поради което прекратил частично спрямо Д.К.В. и Л.К.Г. наказателното производство, като постановил наказателното производство да продължи да се води за това, че на 07.11.2018 г. в гр. Добрич, пред надлежен орган на властта – прокурор при Районна прокуратура - Добрич, Д.К.В. и Л.К.Г. са били набедени в престъпление, като деецът е знаел, че В. и Г. са невинни – престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

В компетентността на съда по жалбата, подадена от В.В.С., като управител и представляващ „Агрив В“ ЕООД, чрез адвокат И.Т. от Адвокатска колегия – Варна е да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В рамките на своята компетентност, очертана от закона, съдът на основание чл. 243, ал. 6 от НПК с определение може да потвърди, да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства или да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на представителя на държавното обвинение, че липсват данни за извършено престъпление.

В допълнение към подробните мотиви на представителя на държавното обвинение и с оглед изложените в жалбите доводи, съдът намира за нужно да отбележи следното:

На първо място, съдът разполага с правомощието да осъществи съдебен контрол върху постановлението единствено и само в частта за прекратяване на наказателното производство спрямо Д.К.В. и Л.К.Г., но не и в частта му с което е постановено наказателното производство да продължи да се води за това, че на 07.11.2018 г. в гр. Добрич, пред надлежен орган на властта – прокурор при Районна прокуратура – Добрич, Д.К.В. и Л.К.Г. са били набедени в престъпление, като деецът е знаел, че В. и Г. са невинни – престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

Това е така, тъй като е процесуално недопустимо съдът да дава задължителни указания на прокуратурата, срещу кого и за какво престъпление да започне наказателно преследване, както и да  повдига обвинение. Този извод следва от изключителното правомощие на прокуратурата по чл. 127, т. 1 от Конституцията на Република България,  на която е възложено да разрешава въпросите дали да започне наказателно преследване, срещу кого и за какво престъпление.

Същото важи в пълна степен и относно доводите в жалбата, че неправилно прокурорът е иззел делото от следовател А. и го е предал на друг следовател, както и относно процесуалната възможност за обединяване и разделяне на дела, и образуването на нови наказателни производства,  отичайки, че действията на прокурора по чл. 196, ал. 1, т. 5 от НПК, както и останалите му действия  по ръководство и надзор върху разследването не подлежат на съдебен контрол.

Относно назначените и изготвени на досъдебното производство експертизи:

Както вече бе посочено, експертизата не съставлява средство за установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая показанията на разпитаните по делото свидетели, както и твърденията на В. С., доколкото са били необходими специални научни знания от областта на строителството, са били проверени посредством назначената и изготвена в хода на досъдебното производство комплексна строително-оценъчна експертиза /л.л. 78 – 110, том V от ДП/. И тъй като заключението на вещите лица не е било достатъчно ясно и пълно, в съответствие с разпоредбата на чл. 153 от НПК е била назначена допълнителната комплексна строително-оценъчна експертиза /л.л. 170 – 176, том V от ДП/.

Съдът намира заключенията на вещите лица по изготвените експертизи за пълни, ясни и научнообосновани, като не възниква съмнение за тяхната правилност, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Правилно и законосъобразно, с оглед разкриване на обективната истина, на св. Л.Г. е била предявена допълнителната комплексна строително-оценъчна експертиза, след което същият е бил разпитан в качеството на свидетел /л. 34 - л. 39, том ІV от ДП/, като по никакъв начин В. С. не е бил поставен в неравностойно положение, така както смята повереникът му.

На досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно- почеркова експертиза /л.л. 125-137, том V от ДП/. Представителят на държавното обвинение изцяло е кредитирал нейното заключение, което е видно от изложената в постановлението фактическа обстановка, в която е залегнало, че В. е поставила подписите в нарежданията, което е преповторено и в правните изводи. Ето защо, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в постановлението липсвал коментар на изготвената съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/, както и, че не бил обследван въпроса кой е подписал процесните платежни нареждания за превода на паричните суми по оспорените фактури.

Видно от приложените по делото приемно-предавателни протоколи към процесните фактури, както и от заключението на вещото лице по изготвената СПЕ, в гарафата „За приемаща страна (подпис): /В. С./ липсва подпис, графите са празни, поради което искането на жалбоподателя за изследване на въпроса кой е поставил подписите в тези графи е несериозно.

Към материалите по досъдебното производство е приложена, представената от адвокат И.Т. от Адвокатска колегия – Варна, като повереник на В.В.С., съдебно-графическа експертиза, изготвена по търговско дело № 10/2019 г. по описа на Окръжен съд -  Добрич /л.л. 198-216, том VІІІ от ДП/. Видно от заключението на вещото лице, в представените за изследване приемно-предавателни протоколи, а именно: ППП от 20.12.2017 г., описан във ф-ра № 260 от 22.12.2017 г.; ППП от 13.02.2018 г., описан във ф-ра № 265 от 14.02.2018 г.; ППП от 29.04.2018 г., описан във ф-ра № 278 от 30.04.2018 г.; ППП от 24.07.2018 г., описан във ф-ра № 292 от 25.07.2018 г. и ППП от 25.09.2018 г., описан във ф-ра № 298 от 25.09.2018 г., в графата „За приемаща страна“ и над изписани имената „В. С.“ няма положени подписи. Представените 5 броя нареждания за отпускане на средства по инвестиционен кредит от „Банка Пиреус България“ АД с вписани в тях дати от 10.01.2018 г.; 30.04.2018 г.; 18.05.2018 г.; 02.07.2018 г. и 04.09.2018 г. са изпълнени от Д.К.В., ЕГН **********. Подписите в тези нареждания, положени в графата „Подпис/Печат“ не са изпълнени от В.В.С., ЕГН **********. Същите са изпълнени Д. В. с опит да се възпроизведе строежа на подписа на В.  С..

При съпоставяне на заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство експертиза с тази, изготвена по търговското дело, се установява, че заключенията са абсолютно идентични, поради което съдът не споделя оплакването на жалбоподателя, че не било взето предвид заключението на вещото лице по изготвената по търговското дело в Окръжен съд -  Добрич експертиза. От друга страна, съдът намира за нужно да отбележи, че е процесуално недопустимо прокурорът да се позовава на заключение на вещо лице по експертиза, изготвена в друго производство.

Същественото в случая е, че представителят на държавното обвинение е кредитирал заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство СПЕ, съпоставяйки го с останалия доказателствен материал по делото, достигайки до правно обосновани изводи, които настоящият съдебен състав изцяло споделя.

Обстоятелството какви са били личните взаимоотношения между В. и Г., имали ли са те интимна връзка и от кога датира тя, са все обстоятелства, неотносими към предмета на доказване по делото, поради което правилно не са били обект на изследване.

Правилно и законосъобразно прокурорът е отказал да проведе очна ставка между свидетелите В. С. и М.Д., отчитайки липсата на противоречия в показанията им досежно значимите факти и обстоятелства, в която насока се е произнесъл с постановление от 17.03.2020 г. /том ХV от делото/.

С оглед изложеното съдът намира, че постановлението за частично прекратяване на наказателното производство спрямо Д.К.В. и Л.К.Г. е обосновано и законосъобразно. Решаващият извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е сторен съобразно принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 от НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото – чл. 14, ал. 1 от НПК.

Правилно и обосновано представителят на държавното обвинение е приел, че деянието не покрива признаците на което и да е престъпление от общ характер. Налице е и единство между обстоятелствената част на постановлението и неговата заключителна част, като мотивите на постановлението съответстват на правното основание за прекратяване на наказателното производство – чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Това, че в диспозитива са вписани имената на конкретни лица, срещу които се прекратява наказателното производство, по никакъв начин не може да окаже влияние върху законосъобразността на постановлението. Имената на Д.К.В. и Л.К.Г. са вписани в диспозитива на постановлението, поради следните съображения: в жалбата на В. С. е отбелязано, че същата е конкретно срещу Д.К.В. и Л.К.Г., като съобразно принципа по ЕКЗПЧОС за достъп до правосъдие, прокурорът е дължал минимум произнасяне дали конкретните лица са извършили престъпление; съдържанието на жалбата и показанията на В. С. са навеждали единствено, че са извършени престъпления от В. и Г.; във фактическата обстановка на постановлението се говори единствено за деяния, извършени от В. и Г., т.е. тук не са били налице неустановени извършители, а единствено се е преценявало дали поведението на В. и Г. съставлява престъпление; за да е ясно, че прекратяването е именно частично, като производството продължава за друго престъпление.

С оглед изложеното, съдът не споделя и доводите на жалбоподателя, че било процесуално недопустимо наказателното производство спрямо Д.К.В. и Л.К.Г. да бъде прекратено, тъй като същите нямали качеството на обвиняеми. Не такава е била и волята на законодателя, обективирана в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК.

В светлината на изложеното съдът намира за нужно да отбележи, че е недопустимо използването на наказателния процес за решаване на спорове с гражданскоправен характер, какъвто е именно настоящия казус. За яснота и в съответствие с изложените в жалбата твърдения следва да се отбележи, че във връзка с развилите се търговски отношения, предмет на настоящото дело е образувано и търговско дело № 10/2019 г. по описа на Окръжен съд -  Добрич /Виж: Искова молба до Окръжен съд -  Добрич от  „Агрив В“ ЕООД - гр. Добрич, ЕИК *********, представлявано от В.В.С. срещу „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД- гр. Добрич, ЕИК *********, представлявано от Л.К.Г. - л.л. 96-99, том VІІ от ДП; писмен отговор от „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД- гр. Добрич, ЕИК *********, представлявано от Л.К.Г., в качеството на ответник по т.д. № 10/2019 г. по описа на Окръжен съд -  Добрич – л.л. 131-136, том VІІ от ДП; насрещна искова молба  от „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД- гр. Добрич, ЕИК *********, представлявано от Л.К.Г. против „Агрив В“ ЕООД - гр. Добрич, ЕИК *********, представлявано от В.В.С. - л.л. 137-141, том VІІ от ДП и съдебно-графическа експертиза, изготвена по търговско дело № 10/2019 г. по описа на Окръжен съд -  Добрич - л.л. 198-216, том VІІІ от ДП/.

Предвид изложеното, съдът намира, че постановлението на Районна прокуратура – Добрич се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура – Добрич от 17.03.2020 г. за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 11/2019 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Добрич, пр. пр. № 2323/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Добрич спрямо Д.К.В. и Л.К.Г.,  водено за престъпление по чл. 217, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд – Добрич.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Районна прокуратура - Добрич и на В.В.С., ЕГН **********, в качеството на управител и представляващ „Агрив В” ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич, ж.к. „Добротица” бл. 46, вх. Д, чрез адвокат И.Т. от Адвокатска колегия - Варна, с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Г. Раковски” № 23, ет. 1.

 

                 

                     Председател: 

                                                                                              /Данчо Димитров/