Решение по дело №584/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

11.11.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

Трети

Състав

На

Десети октомври

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Дарина Байданова

Секретар

Марияна Суркова

като разгледа докладваното от

Съдията

гражданско

дело номер

584

по описа за

2019

година.

 

Постъпила е искова молба от  „ОТП Факторинг България" ЕАД, гр. София против С.Н.С. *** , в която се сочи, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 21.08.2007 г. „Банка ДСК" ЕАД е предоставила на кредитополучателя - ответник по делото  кредит в размер на 14 000  лева  при лихва и други условия, подробно посочени договора за кредит, която сума била усвоена изцяло  на 21.08.2007г. Сочи се , че договорът за кредит е сключен за 120  месеца, считано от датата на усвояването му - 21.08.2007г. и е  уговорена  крайна падежна дата 21.08.2017 г., видно от Погасителния план, неразделна част от Договора за кредит. Сумата постъпила по разплащателна сметка на ответника, открита в „Банка ДСК" ЕАД  , като съгласно чл. 7 от Договора за кредит, кредитополучателят бил длъжен да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от   Кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, като размерът на редовната (възнаградителна) лихва по кредита в случая възлиза на 7,95% годишно. Уговорена била падежна дата 20-то число на месеца за погасяване на дължимите месечни вноски , като плащането на вноските по кредита е  преустановено на 20.06.2011 г. и от следващия ден банката е започнала да олихвява сумата с договорна лихва увеличена с наказателна надбавка от 10  процентни пункта съгласно чл.19.1 от Общите условия, а на основание чл.19, т.2 от ОУ, считано от 26.09.2011 г. банката приела вземането по кредита за предсрочно изискуемо, като предвид липсата на надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост на длъжника , съгласно постановките на  Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2015г. на ВКС по Тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на 24.07.2012г. банката  подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумите по кредита , по което  Кърджалийският районен съд е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1677/2012г. срещу ответника. Сочи, че на 22.11.2012г. , след снабдяване с цитираните изпълнителни титули заявителят по  силата на Договор за покупко-продажба на вземания е прехвърлил  на „ОТП Факторинг България" ЕАД като цесионер , а заявителя като цедент , вземането си от ответника в настоящото производство - С.С. , ведно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, като същото се  потвърждава и от заверено копие на извлечение от приемо- предавателен протокол  към Договор за цесия от 22.11.2012г., в който е включено процесното вземане. Сочи, че на база на изрично пълномощно от страна на банката , ищецът  изпратил от името и за сметка на цедента уведомително писмо за извършената  цесия до длъжника с уведомително писмо  с баркод *PSFABG0039X4A*,  връчено на ответника, като приложение към исковата молба по образуваното в Районен съд Кърджали гр.дело № 1126 /2016г. и счита, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането от досегашния си кредитор, който упълномощил за това цесионера,като се позовава на съдебна практика. В случай, че съдът приеме, че ответникът не е надлежно уведомен до момента за прехвърлянето на вземането с изпратеното до него уведомително писмо , връчено по гр.д. № 1126/2016 г. по описа на PC - Кърджали,  моли да бъде  счетено , че същият е уведомен за цесията с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, вкл.  Договор  за цесия , писмото - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента. Сочи съдебна практика в този смисъл. Посочва , че е частен правоприемник на заявителя и кредитор по силата на договор за цесия и във вр. с чл.429 от ГПК. За събиране на задължението си ищецът е образувал  изпълнително дело № 200/2016 г. по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС - Кърджали.  Поради подадено възражение от страна на ответника, „ОТП Факторинг България" ЕАД е предявил установителен иск  по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си и в развилото  се по   гр.д. № 1126/2016 г. по описа на Кърджалийския районен съд производство , съдът с Решение № 104/08.12.2016 г. , отхвърлил предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради  ненадлежно обявена предсрочната изискуемост по кредита, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, което решението е влязло в сила на 05.01.2017г.  Сочи, че изпълнителното производство по изп. дело № 200/2016 г. било прекратено и че до настоящия момент, с оглед Тълкувателно Решение № 4/18.06.2015г. и по-точно т.18 , ответникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Сочи, че понастоящем е настъпил крайният срок за погасяване на кредита съгласно чл.2 от Договора за кредит  и посоченото в погасителния план, а именно 21.08.2017г. , като от тази дата вземането станало окончателно изискуемо. Поради непогасяване на задължението моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца , като частен правоприемник –цесионер на „ Банка ДСК“ ЕАД / цедент/ сумите по Договор за кредит за текущо потребление  от 21.08.2007 г. , както следва:         6 067,76 лева - незаплатена изискуема главница по вноски с падежи от 20.04.2014г. до 21.08.2017г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане; 164,82 лева - неизплатена изискуема договорна лихва по вноски с падежи от 20.04.2016 г. до 21.08.2017 г. и 1591,79 лева - наказателна лихва за забава по чл. 19.1 от Общите условия към Договора за кредит върху просрочената главница по вноски с падежи от 20.04.2014 г. до 21.08.2017 г.  за периода от 02.04.2016 г. до 02.04.2019 г.  Претендира  разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, вкл. и направените по делото разноски. Посочва банкова сметка. ***дставител моли искът да бъде уважен. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.  

Ответникът С.Н.С. в срока по чл.131 от ГПК депозира  отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска .Не оспорва, че с Решение № 111/22.12.2016г. по гр.д. № 1107/2016г. по описа на РС-Кърджали, съдът отхвърлил предявения от ищеца иск  с правно основание чл. 422 ГПК с мотива, че на ответника не е надлежно обявена предсрочната изискуемост, което решението е влязло в сила на 31.01.2017г. Признава за безспорно, че с получаване на исковата молба и приложенията към нея по гр.д. № 1107/2016г. на РС Кърджали, ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по процесния кредит. Твърди, че „Банка ДСК“ ЕАД осчетоводила цялата кредитна експозиция, като просрочена и предсрочно изискуема през 2011г. Не оспорва цедирането на вземането по договора за кредит, предмет на настоящото производство на „ОТП Факторинг България" ЕАД  на 22.11.2012г.,  към която  дата цялата кредитна експозиция била обявена за просрочена и предсрочно изискуема. Не оспорва, че ищецът е правоприемник на процесното вземане , като сочи, че ищецът не е договарял с  ответника връщането в редовност на процесният кредит и не е изпращал уведомление до ответника за връщане в редовност на процесния кредит; съответно  ответникът не е давал съгласие за изменение на поетите договорни задължения с първоначалния кредитор, което да бъде извършвано от трети страни - правоприемници по договора. Твърди, че връщането на кредитната експозиция в редовност, без знанието и съгласието на ответника, е в нарушение на правата му като потребител, което водело до едностранна промяна на договорните условия и съответно до нарушение на правата му като потребител. Сочи, че за да бъде обявено за предсрочно изискуемо едно задължение , съгласно ТР 4/ 18.06.2014г. по Т дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са необходими условията, както следва: кредиторът да обяви кредита за предсрочно изискуем, съответно да са извършени необходимите счетоводни операции и записвания и да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, която е настъпила. Счита, че посочените условия са се сбъднали през 2011г. , от когато започва да тече петгодишния давностен срок, в който кредиторът следвало да уведоми длъжника за това обстоятелство и съответно да предяви финансовите си претенции по съдебен  ред. Счита, че в посоченото ТР не бил посочен начина за връщане в редовност на един кредит , обявен за предсрочно изискуем, като счита, че за това следва до знанието на кредитополучателя да е достигнало волеизявлението на кредитора , каквито доказателства по делото липсват. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят  предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез упълномощен адвокат оспорва иска поради погасяване на задължението по давност и поддържа отговора на исковата молба. прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съдът с доклада по чл.146,ал.1 от ГПК е признал за безспорно, че праводателят на ищеца  -„Банка ДСК“ ЕАД и ответникът са страни по договор за кредит за текущо потребление от 21.08.2007г. за сумата от 14 000 лева , ведно с лихва и други условия, уговорени в договора, усвоена от кредитополучателя на 21.08.2007г. , със срок на договора 120 месеца, считано от датата на усвояването 21.08.2007г. или, до крайна падежна дата 21.08.2017г.; че  по гр.д. № 1107/2016г. по описа на РС-Кърджали с Решение № 111/22.12.2016г.  съдът е отхвърлил  предявения от ищеца иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК ,  което е влязло в сила с мотиви на съда, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника  по задължението му за кредит по процесния Договор за кредит; че с получаване на исковата молба и приложенията към нея гр.дело № 1107 /2016г. по описа на РС Кърджали, ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по процесния кредит и че банката - кредитор  е цедирала изцяло вземането към ответника на ищеца  „ОТП Факторинг България“ ЕАД на 22.11.2012г., към която дата вземането е обявено за просрочено и предсрочно изискуемо. 

Установява се по делото,че на 21.07.2016г. ответникът с исковата молба и приложенията по гр.д.№ 1107/2016г. по описа на КРС лично получил уведомлението на банката,че  обявява договора за кредит в размер на 14000 лв. за предсрочно изискуем,както и уведомително писмо за извършената цесия.

От изготвеното по делото заключение на назначената ССЧЕ ,което не се оспорва от страните,в т.ч. и от устния доклад на вещото  лице в с.з. се установява,че след усвояване на кредита от 14000 лв. на 21.08.2017г. чрез заверяване сметката на ответника,постъпилите суми възлизат на 9464,12 лв., от които са заплатени 3587,23 лв. – главница, 5521,56лв. – договорна лихва,39,39 лв. – санкционна лихва,115,94лв.  – наказателна лихва и 200,00 лв. –такси,като от 20.06.2011г. е преустановено плащането на договорените месечни вноски за погасяване на кредита и броят на неиздължените вноски с настъпил падеж,предмет на производството, е установен на 40 бр.,обхващащи  6231,02 лв. – главница за периода от 20.04.2014г. до 21.08.2017г. , 932,46 лв. – договорна лихва за периода от 20.04.2014г. до 21.08.2017г., 1630,11 лв. – наказателна лихва за периода от 02.04.2016г. до 02.04.2019г. върху главницата , включена в анюитетни вноски с падежи от 20.04.2014г. до 21.08.2017г.Установено е и че банката е осчетоводила кредитната експозиция като предсрочно изискуема на 26.09.2011г.,както и че кредитната експозиция не е върната в редовност.  

С оглед горното,съдът намира предявения иск за основателен.

По делото ответникът не оспорва валидно възникналото облигационно правоотношение по силата на договор за кредит с „Банка ДСК“ЕАД, за сумата от 14000,00 лв., като противопоставя нарушаване на правата си на потребител, поради  едностранната промяна на договорните условия чрез връщане на кредитната експозиция в редовност след обявяване на предсрочната изискуемост и впоследствие извършеното прехвърляне на вземането от кредитора на ищеца. Този довод не се споделя от съда ,предвид констатацията на изслушаното по делото заключение по назначената ССчЕ, неоспорено от страните, че кредитната експозиция не е върната в редовност. В тази връзка, дори да беше установено обратното, подобен извод не може да обоснове констатация, че ответникът не дължи претендираните от ищеца суми, при което съдът намира същия за неотносим към спора. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност на задължението за главница и лихви, доколкото бе установено,че ответникът е бил изрично уведомен от кредитора  за обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 21.07.2016г. с получаване на исковата молба и книжата по гр.д.№ 1107/2016г. по описа на КРС, до предявяване на иска – предмет на настоящото производство, на 02.04.2019г. петгодишната погасителна давност за главница,респ.тригодишната давност за лихви, не е изтекла. Налице е и валидно уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането по процесния договор на ищеца,като ищецът основава и установява претенцията си на окончателното падежиране на задълженията по договора, настъпило на 21.08.2017г.      

Или, съдът приема,че с изтичане на крайния падеж на задължението -  21.08.2017г., процесното парично вземане е изцяло изискуемо.

При този изход на делото, ищецът има право на осн. чл.78,ал.1 и 8 от ГПК на направените по делото разноски по представения списък на разноските, а именно,  за юрисконсултско възнаграждение - 300,00 лв.,което определено към минималния размер, регламентиран в НМРАВ, съдът намира за непрекомерно, 356,38 лв. за внесена държавна такса и 500,00 лв. за възнаграждение за по ССЕ,или, общо,1156,38 лв.

С оглед изхода на делото, разноски на ответника не се дължат. 

Водим от горното,съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА С.Н.С., с ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД,с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, по банкова сметка  ***: ***, BIC: ***, следните суми по Договор за кредит за текущо потребление  от 21.08.2007 г.:            6 067,76 лв. - незаплатена изискуема главница по вноски с падежи от 20.04.2014г. до 21.08.2017г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 02.04.2019г.- до окончателното плащане; 164,82 лв. - незаплатена изискуема договорна лихва по вноски с падежи от 20.04.2016 г. до 21.08.2017 г. и 1591,79 лв. - наказателна лихва за забава по чл. 19.1 от Общите условия към Договора за кредит върху просрочената главница по вноски с падежи от 20.04.2014 г. до 21.08.2017 г.  за периода от 02.04.2016 г. до 02.04.2019 г., както и да заплати разноски за производството в размер на 1156,38 лв.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                 Съдия: