РЕШЕНИЕ
№ 416
гр. Благоевград, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20251210201241 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С ,
подадена чрез адв. Я. С , със съдебен адрес гр. С , против Наказателно
постановление № 9579 / 26.08.2025г. на началник - отдел „Оперативен контрол
и контрол по РПМ” при Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБВ, с което
на жалбоподателя за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от
Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал.
1, т. 1, преда. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4500 лв.
С жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при
допуснати нарушения на процесуалните правила. Навежда се несъответствие
между словесното описание на нарушението, съдържащо се в АУАН и това в
НП, водещо до неяснота в какво се изразява санкционираното нарушение.
Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление, алтернативно се
застъпва становище за намаляване на глобата. Претендират се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се
представлява от процесуален представител. Депозирано е писмено становище
от надлежно упълномощен адвокат, с което се поддържа подадената въззивна
жалба, излагат се допълнителни съображения за незаконосъобразност на НП и
се иска неговата отмяна. Претендират се разноски.
1
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. П , който
оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди атакуваното
наказателно постановление. Излага становище, че АУАН и НП съдържат
всички изискуеми от закона реквизити, като НП е издадено в съответствие с
материалния закон, при спазване на процесуалните изисквания. Прави искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2025 г. на път 1-1, км 376+600 на отбивна площадка в посока гр. Б -
гр. К св.С. и Т. - служители на АПИ изпълнявали служебните си задължения
за контрол по спазване изискванията на Наредба 11 от 2001г. Около 10.20ч. на
посоченото място служителите на АПИ спрели за проверка МПС с четири
оси, с две управляеми оси марка И с per. № ,
След проверка на документите за самоличност на водача, проверяващите
установили, че ППС се управлява от жалбоподателя М..
Служителите на АПИ с техническо средство електронна мобилна везна за
измерване на маса и осово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200007 и
ролетка № 1304/18/5 м/ направили измерването на ППС, при което
констатирали, че при измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 35.800 т при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5,
буква „в“ от Наредбата, като превишаването е 16.800 т.Резултатите от
извършеното измерване били предявени на жалбоподателя.
В хода на проверката М. не представил разрешение за дейност в рамките на
специалното ползване на пътищата.
Предвид горното, служителите на АПИ приели, че водачът извършва превоз
на товари с тежко МПС без разрешение, издадено на основание чл.8, ал.2 и
чл.8, ал.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
При така установените резултати, С. счел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, преда. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, поради което в присъствието на свидетеля по установяване на
нарушението-Т. и жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН
№0010870.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, като не обективирал
възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателя на 02.09.2025 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св. С. и Т.
2
и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства: извлечение на деловодната програма, АУАН №
10870/11.08.2025 г., заявление за проверка № 000029-28193/09.06.2025 г. за
везна PW-10 № К020007, сертификат за ролетка DIN 50049-2.1., сертификат
за везна PW-10 № К020007, сертификат за одобрен тип на везни тип PW-10,
заповед № РД-11-97/29.01.2025 г.на председателя на УС на АПИ, заповед №
РД-11-560/02.05.2025 г. На председателя на УС на АПИ, както и молба от
Областно пътно управление Благоевград ведно със заповед № А-
333/29.05.2014 г. на председателя на ДАМТН, заповед № А-616/11.09.2018 г.
на председателя на ДАМТН, ЕС декларация за съответствие DIN 50049-2.1. за
ролетка № 1304/18 (5 м.) в превод, приложение 1 към заявление за проверка
№ 000029-28193/09.06.2025 г., протокол за проведено обучение от 30.08.2019
г.
При установяване на фактите по дело, съдът се довери на показанията на
свидетелите С. и Т., предвид тяхната последователност, непротиворечивост и
съответствието им с приетите по делото писмени доказателства. Показанията
на двамата свидетели притежават висока доказателствена стойност, основана
на възпроизвеждането на непосредствените им възприятия на обстоятелства,
релевантни към предмета на доказване. Същите установяват извършената
проверка и констатациите си, както и процедурата по съставяне на АУАН. От
показанията им се установява още, че жалбоподателят бил шофьор, но не им
представил трудов договор, нито документи за товара.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и изведе фактическите
си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния
процесуален ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изложените в
нея съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на
цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че актът и
наказателното постановление са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал.3 ЗАНН. Спазена е и процедурата по съставянето и връчването, като и
двата акта съответстват на предвидените към съдържанието им изисквания.
Отразени са фактическите обстоятелства на санкционираното нарушение и
3
обстоятелствата по извършването му, техническите средства, които са
използвани за измерване на натоварването на ос и резултатите от извършените
измервания. Релевантните за съставомерността на нарушението признаци са
описани по начин, който да осигури упражняването на адекватна на
обвинителната теза право на защита. Налице е и съответствие между
словесното описание на нарушението и правната му квалификация.
С оглед горното, съдебният състав не констатира твърдените с жалбата
нарушения на процесуалните правила.
Съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал
извънгабаритно ППС без разрешение, издадено от администрацията,
управляваща пътя, за дейност от специално ползване на пътищата,.
Доказателствената съвкупност установява, че на посочените в НП дата и
място, М. е управлявал МПС с четири оси, с две управляеми оси марка И с
per. № ,, при измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 35.800 т при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5,
буква „в“ от Наредбата, като превишаването е 16.800 т.
Резултатите от извършеното измерване установяват, че управляваното от
жалбоподателя ППС е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11, тъй
като е надвишило допустимото по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" натоварване. По
аргумент от чл. 8, ал. 1 Наредба № 11 движението на тежки ППС е допустимо
само с разрешително, каквото не е представено.
Същевременно след издаване на наказателното постановление е постановено
Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. на Върховният
административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по
тълкувателно дело № 5/2023 г. С него се дава задължително тълкуване на
въпроса: "Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
"а" от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139,
ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който
управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението
на това пътно превозно средство?".
В диспозитива на решението е отговорено по следния начин: "Водачът, който
управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това,
извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от
Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно
средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е
наредил превоза".
В мотивите е обяснено следното:
Законът за движение по пътищата (ЗДвП) урежда правилата за движение по
пътищата, изискванията към превозните средства и водачите, правата и
задълженията на участниците, както и санкциите при нарушения. Основната
4
му цел е опазване на живота, здравето, имуществото и околната среда.
Законът за пътищата (ЗП) регулира отношенията, свързани със собствеността,
ползването, изграждането, поддържането и финансирането на пътищата, както
и управлението на тяхната безопасност. Затова и субектите, както и съставите
на нарушенията по двата закона, са различни.
Чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП изисква превозните средства да не надвишават
установените норми за размер, маса и натоварване на ос. Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ определя тези стойности и реда за движение на
извънгабаритни и тежки ППС. При движение без разрешение водачът носи
административнонаказателна отговорност по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП – глоба
от 500 до 3000 лв. Субект на нарушението е водачът, който фактически
управлява ППС.
Чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП забранява движението на извънгабаритни и тежки
ППС без разрешение на администрацията, управляваща пътя. За това
нарушение чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП предвижда глоба от 1000 до 5000 лв. Субекти
тук са собствениците на ППС или лицата, извършващи превоза
(превозвачите), които са длъжни да поискат разрешение по реда на чл. 15, ал.
3 от Наредба № 11/2001 г. "Специално ползване на пътищата" включва превоз
на тежки товари, поставяне на съоръжения, рекламни обекти и др., като това
става с изрично разрешение по Наредбата за специалното ползване на
пътищата (ПМС № 179/2001 г.).
Водачът, който управлява ППС по трудов договор, без да е собственик или
превозвач, не носи отговорност по ЗП, защото няма задължение да иска
разрешение. Той отговаря само по ЗДвП (чл. 177, ал. 3, т. 1). Собственикът
или превозвачът, който не е поискал разрешение, носи отговорност по ЗП (чл.
53, ал. 1, т. 2). Това следва от принципа на чл. 24, ал. 1 ЗАНН –
административнонаказателната отговорност е лична.
В случая, жалбоподателят е санкциониран като водач на МПС. От приложения
талон и показанията на св.С. се установява, че товарът се превозва от фирма
"М " ЕООД, в която жалбоподателят работи. Не е установено той да е
собственик на фирмата, напротив справка в ТР установява, че едноличен
собственик на капитала й и управител е И М . От това следва, че съгласно
цитираното тълкувателно постановление, жалбоподателят не може да носи
отговорност за нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за
пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
преда. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. Той не е субект на това нарушение и след като АНО е
ангажирал административнонаказателната отговорност на М. на основание на
чл. 26, ал. 2, т. 1 б "а" пр. 2 ЗП е постановил незаконосъобразен акт, който
подлежи на отмяна. /в този смисъл Решение № 1261 от 14.10.2025 г. на АдмС -
София област по к. а. н. д. № 537/2025 г.; Решение № 33705 от 15.10.2025 г. на
АдмС - София по адм. д. № 7329/2025 г.; Решение № 33702 от 15.10.2025 г. на
АдмС - София по адм. д. № 7131/2025 г.;/.
5
При този изход на делото право на разноски възниква за жалбоподателя, който
претендира такива в размер на 750 лв..
Съдът намира, че претенцията е съобразена с НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за
правна помощ редакция, поради което и възражението за прекомерност се
явява неоснователно.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в
тежест на АПИ, в чиято структура е включен административният орган –
издател на оспореното наказателно постановление.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9579 / 26.08.2025г. на началник -
отдел „Оперативен контрол и контрол по РПМ” при Агенция „Пътна
инфраструктура” при МРРБВ, с което на П. М., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. С за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за
пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
преда. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 4500 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на П. М., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. С сума в размер 750 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните
пред Административен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6