Определение по дело №909/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№             /              .05.2020г.,  гр. Варна

           

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, втори  състав, в закрито заседание, проведено на 15.05.2020г. в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

                                                                                                Насуф ИСМАЛ – мл.с.

като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

ч. гр. дело №909 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Н.А.Н., с която моли да бъде отменено определение №5711/30.04.2020г., с което молбата му за отмяна на глоба е отхвърлена. Счита, че това е израз на предубеденост от страна на съдебния състав, след като депозирал частна жалба до ВОС относно обезпечение, в която написал, че съдията-докладчик прави грешки като недокладване на молби. Въпреки това чрез Определение №5712/30.04.2020г. съдията-докладчик не си направил отвод. Смята, че глобата е от предубеденост след частната му жалба от 02.02.2020г., и съдът следва да се отведе. По отношение на изказването си „че един човек ще стане Районен съдия, а няма да може да различи фотокопия от оригинали" излага, че това е било чернова записана в „абв“ поща и по погрешка е изпратена. От друга страна, напълно поддържа написаното относно „27 дни мислене".  Излага, че това не само до PC-Варна го е писал, но дори и до Инспектората на ВСС, но Инспекторатът на ВСС не му е наложил глоба, защото не са предубедени. Счита, че първо е следвало да бъде предупреден, а едва след това да му бъде налагане глоба. По изложените съображения, моли така наложената му глоба да бъде отменена, тъй като едното е изпратено поради недоразумение, а другото е истина.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С определение №5711/30.04.20203г. постановено по  гр. дело №5760/2019г., съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 06.04.2020 год., депозирана от Н.Н. за отмяна на наложената му с определение №4972/03.04.2020г. глоба.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

С определение №4972/03.04.2020г., постановено по гр. дело № 5760/2019г., съдът е наложил на Н.Н. глоба в размер на 50 лв., за обида към съда, на осн. чл. 89, т.1, пр.1 ГПК. За да се произнесе в този смисъл, съдът е съобразил, че в и-меил, изпратен до ел. поща на ВРС, Н.Н. е написал/във връзка с депозирана жалба за бавност/: „Все пак откъде да знам, че няма да последва 27 дни мислене както от 20.06.2019г. до 17.07.2019г.“. Другото изявление на ищеца, също съдържащо се в и-мейл е било: “Не мога да разбера как един човек ще стане районен съдия, а няма да може да различи фотокопия от оригинали“. Съдът е счел, че  използваните от Н. изразни средства, като насочващи към съмнения относно професионалната компетентност  и способност на съдията –докладчик по делото да изпълнява качествено и своевременно служебните си задължения, следва да бъдат окачествени като обидни, което от своя страна води до извод за неуважение към съдебната институция и е изначално недопустимо.     

 

В разпоредбата на чл.89, ал.1, т.3 ГПК е предвидена възможност за налагане на глоба за обида към съда.

Настоящият състав обаче счита, че в конкретната ситуация не са налице действия от страна на жалбоподателя, които да се квалифицират като „обида“ към съда.

Най общо „обидата“ се изразява в думи, изказване или поведение, което се смята за унизяващо, обидно и нетактично.

В настоящия случай и двете писмени изявления на жалбоподателя не могат да се квалифицират като обида. Те по-скоро са умозаключения на жалбоподателя, но не са адресирани пряко към съда, нито съдържат някаква унизително твърдение, или обидно изказване за конкретни качества на същия, предвид което съставът при ВОС счита, че така наложената глоба следва да бъде отменена. В тези две конкретни изявления липсват негативни твърдения за компетентността, заинтересоваността или предубедеността на съда

В същото време, съдът обръща внимание на жалбоподателя Н., че всички участниците в съдебното производство си дължат взаимно уважение, както  и, че не следва да злоупотребява с правата, които процесуалния закон му дава. Независимо от личното му становище за процесуалните и материалните предпоставки, свързани с движението и основателността на предявените от него искове, в закона са разписани приложимите правила и съдът е задължен да ги следва без значение какви са предпочитанията на останалите участници в производството. Ако жалбоподателят иска да получи срочно и качествено правосъдие, то той следва да указва съдействие на съда, като се въздържа от създаването на пречки посредством депозирането на всевъзможни молби, които обективно забавят производството.

Целта на санкцията е от една страна да се защитят авторитета на съда и правосъдието, а от друга страна - дисциплиниране на участниците в процеса. Следователно, с оглед постигане на тази специална и генерална превенция, няма пречки при наличето на евентуално конкретно поведение укоримо –от законова и етична гледна точка, такова наказание да бъда наложено  при необходимост.

С оглед изложеното, и на осн. чл. 278 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение №5711/30.04.2020г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ определение №4972/03.04.2020г., постановено по гр. дело № 5760/2019г., с което Н.А.Н. е осъден да заплати по сметка на ВРС сумата от 50.00лв., представляваща наложена му глоба за обида към съда, на осн. чл. 89, т.1, пр.1 ГПК

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: