Р Е Ш
Е Н И
Е № 446
гр. Пазарджик, 22.11.2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев
Ели Каменова
при
секретаря Г.Младенова като разгледа докладваното от съдията Б.ИЛИЕВ в.гр.д.№686
по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК. С решение №25826.07.2019г.,
постановено по гр.д.№906/2016г. по описа на Районен съд – Велинград, е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск за собственост на
ищеца „БУЛХОПС- 90”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Костандово, общ.Ракитово, Цех за хмелов гранулат, п р о т и в ОБЩИНА РАКИТОВО,
ЕИК *********, със седалище и адрес гр.Ракитово, ул.”Иван Клинчаров” № 57, за
признаване за установено по
отношение на ОБЩИНА РАКИТОВО, че не е собственик на следните сгради: 1.
Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.1,
със застроена площ от 254 кв.м., брой етажи 3, предназначение -
промишлена сграда; 2. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.2 със
застроена площ от 272 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда;
3. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.3 със застроена площ от 381
кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 4. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.4 със застроена площ от 203 кв.м., брой етажи 1,
предназначение - промишлена сграда; 5. Промишлена сграда с идентификатор
62004.5.68.5 със застроена площ от 281 кв.м., брой етажи 1, предназначение -
промишлена сграда; 6. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.6 със
застроена площ от 42 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда;
7. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.7 със застроена площ от 30
кв.м., брой етажи 1, предназначение -- промишлена сграда; 8. Промишлена сграда
с идентификатор 62004.5.68.8 със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи 1,
предназначение- промишлена сграда; 9. Промишлена сграда с идентификатор
62004.5.68.9 със застроена площ от 122 кв.м., брой етажи 1, предназначение -
промишлена сграда; 10. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.10 със
застроена площ от 277 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда;
11.Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.11 със застроена площ от 33
кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда, всички те построени в
поземлен имот с идентификатор 62004.5.68, съгласно скица № 15-211171/03.05.2016
г. на Служба СГКК -гр.Пазарджик с площ от 9 272 кв.м. по скица, а по документи
9085кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид производствен, складов терен, който имот по предходен
план е кв. 1а, парцел ХLV, при граници и съседи: 62004.5.67, 62004.5.66,
62004.5.9512, 62004.5.9511. Осъдено е „БУЛХОПС- 90”АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Костандово, общ.Ракитово, Цех за хмелов гранулат, да
заплати на ОБЩИНА РАКИТОВО, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.Ракитово,
ул.”Иван Клинчаров” № 57, СУМАТА от 5666,50лв., разноски по делото. Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от „Булхопс-90“АД
гр.К.чрез пълномощника им адв.К.Г., с която се обжалва изцяло
постановеното решение като неправилно,незаконосъобразно и необосновано по съображения подробно
изложени в жалбата. Формулирано е искане да
се остави без уважение подадената въззивна жалба и се потвърди обжалваното
решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Не сочи нови
доказателства и няма доказателствени
искания. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран
писмен отговор на въззивната жалба от ответника Община гр.Ракитово,чрез пълномощника
им адв.И.С., с който оспорва подадената жалба по съображения изложени в
него. Формулирано е искане въззивната жалба да се остави без уважение и да се
потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Пазарджишкият окръжен съд, при условията на
служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на валидността и
допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че
атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната
форма, поради което се явява валидно и
допустимо. Въззивната
жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на
изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страни с правен интерес, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество. След като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, и във
връзка с твърденията на страните, съдът намира за установено следното : В исковата молба
ищецът„БУЛХОПС-90"АД, с ЕИК *********, гр. Костандово, Цех за хмелов
гранулат, представлявано от изп. дир. А.И.И.против ОБЩИНА РАКИТОВО, с БУЛСТАТ
*********, представлявано от кмета К.Щ.Х.твърди, че владее от месец април 1999г. следните недвижими
имоти, намиращи се в гр.Р., общ.Р., а именно: 1. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.1, със
застроена площ от 254 кв.м., брой етажи 3, предназначение - промишлена сграда;
2. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.2 със застроена площ от 272
кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 3. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.3 със застроена площ от 381 кв.м., брой етажи 1, предназначение
- промишлена сграда; 4. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.4 със
застроена площ от 203 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда;
5. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.5 със застроена площ от 281
кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 6. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.6 със застроена площ от 42 кв.м., брой етажи 1,
предназначение - промишлена сграда; 7. Промишлена сграда с идентификатор
62004.5.68.7 със застроена площ от 30 кв.м., брой етажи 1, предназначение --
промишлена сграда; 8. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.8 със
застроена площ от 27 кв.м., брой етажи 1, предназначение- промишлена сграда; 9.
Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.9 със застроена площ от 122 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 10. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.10 със застроена площ от 277 кв.м., брой етажи 1,
предназначение - промишлена сграда; 11.Промишлена сграда с идентификатор
62004.5.68.11 със застроена площ от 33 кв.м., брой етажи 1, предназначение -
промишлена сграда, всички те построени в поземлен имот с идентификатор
62004.5.68, съгласно скица № 15-211171/03.05.2016 г. на Служба СГКК
-гр.Пазарджик с площ от 9 272 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
терен, който имот по предходен план е кв. 1а, парцел ХLV, при граници и съседи:
62004.5.67, 62004.5.66, 62004.5.9512, 62004.5.9511. Поради това, че дружеството
владеело сградите повече от 10 год., била попълнена молба декларация за
признаване на правото на собственост върху недвижими имоти, чрез извършване на
обстоятелствена проверка, за които молителят не притежава Нотариален акт и на
18.08.2016 г. била подадена в общ. Р.за необходимите заверки.
Молбата-декларация била заверена от отдел „Евроинтеграция, общинска собственост
и стопански дейности“ при общ. Р.и се удостоверило, че на основание чл. 30 от
ЗСПЗЗ след приключване на срока за разпределение на имуществото на заличената
организация по параграф 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /АПК РАКИТОВО- в ликвидация/,
неразпределените и непродадените сгради, както и описаните на страница 1 в
молбата декларация сгради са станали общинска собственост. Като такива не
подлежат на придобиване по давност. Отдел „МТД“ при общ.Р.удостоверила, че
декларираните сгради са общински сгради и не са декларирани от „БУЛХОПС-90“ АД.
Молбата-декларация била заверена и от Кмета на общ.Ракитово. Настоява се на
това, че с изложените факти се налагал
изводът, че общ.Р.счита петте сгради за общинска собственост на осн. чл.30
ЗСПЗЗ.Твърди също, че „БУЛХОПС-90“АД владее сградите явно, спокойно и
несмущавано от месец Април 1999г. до настоящия момент. Дружеството било във
фактическа власт на сградите, поддържало ги, използвало ги и ги охранявало до
настоящия момент. Владението им било предадено на дружеството от Земеделска
кооперация „Хмел“ - гр.Ракитово, която било акционер в търговското дружество и
извършила апортна вноска на недвижими имоти, придобити с договор от 01.02.1996
г., вписан в Агенция по вписванията гр.Велинград, с който договор ЗК„Хмел“ -
гр.Р.е купила от упълномощено лице от Министъра на земеделието и хранителната
промишленост по чл. 52, ал.8 от ППЗСПЗЗ на осн. чл.7 и чл.18 от ЗС и чл.27,
ал.6, т.1 от ЗСПЗЗ няколко поземлени имота, подробно описани в чл.1 от буква
„а“ до буква „м“ от договора. Така с
договора за продажба на недвижим имот кооперацията придобила собствеността на
държавна земя, описана в чл.1, буква „к“ от договора, а именно: 9.085 дка.
държавна земя - парцел ХLV, върху който има изградени трайни активи - сгради с
инвентарни номера 38 - хмелосушилня, 39- склад за хмел, 104 - склад метален,
117 - сграда за хмелосъбирачна машина от стопански двор Р.на заличеното АПК
„Ракитово“. Описаните в чл.1, буква „к“ от договора сгради били придобити от
кооперацията с договори от 08.01.1996 г., сключени между комисията по параграф
29 от ПЗР на ЗСПЗЗ гр.Р.и ЗК „Хмел“ гр.Ракитово, всички договори вписани в СВ -
гр.Велинград на 23.02.1999 г. За продажбата била съставена фактура №
74/15.01.1996г. На основание изброените договори ЗК „Хмел“ гр.Р.започнала да
владее процесиите сгради считано от 15.01.1996г., а през месец април 1999
г. предала владението на ищцовото
дружество. Между сградите предмет на описаните договори, сключени на
08.01.1996г. и сградите нанесени в поземлен имот с идентификатор 62004.5.68 в
землището на гр.Р.съществува следната идентичност: Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.1 е идентична със сграда с инвентарен № 39 - склад за
хмел; Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.2 е идентична със сграда с
инвентарен № 104 - склад метален; Промишлена сграда с идентификатор
62004.5.68.3 е идентична със сграда с инвентарен № 117 - сграда за хмелоберачна
машина; Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.4 е идентична със сграда с
инвентарен № 38 хмелосушилня. Твърди
също, че ответникът Община Р.не е собственик на сградите, нито на основание
чл.30 от ЗСПЗЗ, нито на каквото и да е друго основание. Ищцовото дружество било
във владение на сградите и имало правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск против ответната община, тъй като ищецът заявявал
самостоятелни права върху вещта, считайки да ги е придобил по давност и имал
възможността да се снабди с Нотариален акт на оригинерно основание - по
давностно владение, ако отрече претендираните от ответника права. Ответникът
заявявал права на собственост, каквито не притежавал, но пречел на ищеца да се
снабди с Нотариален акт по обстоятелствена проверка, като преченето било
изразено в заверките на молбата-декларация от 18.08.2016г. и като не издавал
данъчни оценки за процесиите сгради.
Претенциите на ответника върху
процесните сгради били неоснователни, което пораждали настоящия правен спор.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска съдът да постанови решение, с което да признае в отношенията между
„БУЛХОПС - 90“ АД и ОБЩИНА РАКИТОВО, че ОБЩИНА Р.не е собственик на описаните
по-горе 11бр. сгради: В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В него намира предявения иск за
процесуално недопустим и неоснователен по следните съображения: Не отговаряло
на истината твърдението, че дружеството владеело имотите от 1999 година, тъй
като през годините били водени дела, поради спорове за собственост. Тези имоти били собственост на Община Р.и за
това ищеца не ги бил придобил по давност, поради забраната за това предвидена в
ЗОС – развити са подробни съображения в тази насока, вкл. и за спиране на
давността и за наложения мораториум върху придобивната давност относно държавни
и общински имоти. Поради това и се иска отхвърляне на исковете. Претендира и
разноски по делото. Въззивния съд, като прецени доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна. От представени по делото четири договора, всичките от 08.01.1996г.
–сключени между Комисията по §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ гр.Ракитово, като продавач и
ЗК “Хмел“ -гр.Ракитово, като купувач , вписани на 22.02.1999г. в служба
вписвания с нотариална заверка на
подписи на членовете на комисията по §29 се установи,че с тях са закупени от ЗК
“Хмел“ -гр.Р.следните сгради, находящи се в стопански двор гр.Ракитово:
хмелосушилня с инв.№ 38 за сумата от 50 000 лева, склад за хмел с инв.№ 39 за сумата от
300 000 лева, склад метален с инв.№ 104 за сумата от сто и шест хиляди лева и сграда за хмелосъбирачна машина от
стопански двор Р.с инв.№ 117 за сумата
от 215 000 лева. За извършената продажба е съставена
фактура № 74/15.01.1996г. в която под номера 8,9,10 и 11 са описани горните сгради с тяхната стойност,
а като начин на плащане е посочено „с талони от правоимащи“. С Договор за продажба на
недвижим имот, сключен на 01.02.1996 г., на основание чл. 7 и чл. 18 от ЗС и
чл. 27, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, продавачът, чрез
упълномощено от министъра на земеделието и хранителната промишленост лице,
прехвърля на купувача - "ЗК "Хмел" гр. Р.недвижими имоти, собственост
на заличеното АПК "Ракитово", като в имотите в б. "е" е
прехвърлена 9.085 дка държавна земя –парцел
XI V –ти от стопански двор Р.на АПК-Ракитово, върху който са изградени
сгради с инв.№№ 38, 39, 104 и 117. Договор е вписан в АВ, имотен регистър под
акт ЗЗ, том 66, стр. 150 от март 1997 г. Общата цена на продадената държавна
земя е в размер на 681 375 лв., определена от лицензиран оценител и протокол за
разпределение на провоимащите от 08.01.1996г. Въпросната цена е следвало да се
плаща разсрочено за 10 години на равни годишни вноски индексирани с 20% от год.
инфлация обявена от НСИ. С този договор
е учредена и законно ипотека на държавата върху продадените имоти, за
обезпечаване на вземането й. По делото
няма данни за това дали купувача "ЗК "Хмел" гр. Р.е заплатил
цената на продадените му държавни земи от МЗХП. По делото е представен
препис-извлечение от Устава на "Булхопс-90" АД, вписано под вх. №
385.а-127, т. 2, д. 481/30.04.1999 г., видно от което ЗК "Хмел" прави
непарична вноска, като апортира имотите в посочения по-горе договор от
01.02.1996 г., в резултат на която апортна вноска ЗК "Хмел" участва с
капитал от 2 200000лв. До колкото с
въпросния договор от 01.02.1996 г. е прехвърлена само собственост върху 9.085
дка държавна земя –парцел XI V –ти,
върху който са изградени сгради с инв.№№ 38, 39, 104 и 117, която собственост е
апортирана от ЗК "Хмел", то и ищеца "Булхопс-90" АД в резултат на апорта е станал собственик на
земята в която са построени процесните сгради с инв.№№ 38, 39, 104 и 117. Представена е и скица на парцел XLV -
„Хмелосушилня“ от стопански двор гр.Р./л.25/
видно от която парцела е с площ от 9085кв.м. и в него са отразени като съществуващи сгради с
.№№ 38, 39, 104 и 117. В същия парцел има отразени сгради с
инв.№№ 97, 113 и 1226 и още една 117 на 2 етажа, като и още 3 малки сгради без
инв.номер. Представена е от ищеца и
Скица № 15-361699//25.07.2016г. издадена от СГКК-Пазарджик за им. с
идентификатор 62004.5.68, според която имота е с площ от 9272 кв.м. и начин на
ТП –„др.производствен, складов обект“. В имота има посторени 11 бр. стопански
сгради с идентификатори от 1 до 11 вкл. с площи в поредност: 254 кв.м.;
272кв.м.; 381 кв.м.; 203кв.м.; 281кв.м.; 42кв.м.; 30кв.м.; 27кв.м., 122 кв.м. и
277 кв.м., както и отделни скица за всяка една от сградите издадени от
СГКК-Пазарджик на 25.07.2016г. Не е спорно между страните, установява се от
представените от ответника 10 бр. актове за частна общинска собственост, а именно: Акт № 605/14.09.2016г. , Акт № 606/14.09.2016г., Акт № 607/14.09.2016г., Акт №
608/14.09.2016г., Акт № 609/14.09.2016г., Акт № 610/14.09.2016г., Акт №
611/14.09.2016г., Акт № 612/14.09.2016г., Акт № 613/14.09.2016г. Акт № 614/14.09.2016г., вписани в служба
вписвани като актове с №№ 116,117,118,119,120,121,122,123,124,125 с които са
актувани процесните имоти: 1. Промишлена сграда /склад за хмел/ с идентификатор
62004.5.68.1, със ЗП от 254 кв.м., брой
етажи 3; 2. Промишлена сграда /склад пр-н/ с идентификатор 62004.5.68.2 със ЗП
от 272 кв.м., брой етажи 1; 3. Промишлена сграда /хмелоберачна/ с идентификатор
62004.5.68.3 със застроена площ от 381 кв.м., брой етажи 1, предназначение -
промишлена сграда; 4. Промишлена сграда /хмелосушилня/ с идентификатор
62004.5.68.4 със ЗП от 203 кв.м., брой етажи 1; 5. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.5 /хмелоберачна/ със ЗП от 281 кв.м., брой етажи 1; 6.
Промишлена сграда /производствен обекта/ с идентификатор със ЗП от 42 кв.м.,
брой етажи 1; 7. Промишлена сграда /производствен обекта/ с идентификатор
62004.5.68.7 със ЗП от 30 кв.м., брой етажи 1; 8. Промишлена сграда /навес с
ограда-производствен/ с идентификатор 62004.5.68.9 със застроена площ от 122
кв.м., брой етажи 1; 9. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.10 със ЗП
от 277 кв.м., брой етажи 1; 11.Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.11
със застроена площ от 33 кв.м., брой етажи 1, всички те построени в поземлен
имот с идентификатор 62004.5.68. В тези актове е посочено, че те се съставят на
осн. чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС и чл.30, ал.1 и 2 от ЗСПЗ, Приемо- предавател
протокол от 26.10.1998г. на комисията по § 29, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протокол от
26.06.2016г. Не представен акт за частна
общинска собственост за имота: Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.8
със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи 1, предназначение- промишлена
сграда, предмет на делото. Представено е обаче от ищеца Удостоверение за
данъчна оценка , в което са вписани всичките 11бр. сгради, като собственост на
Община Ракитово. А също така и Констативен протокол от 12.09.2016г. за
извършаване на оглед на всичките процесни 11 бр. сгради. Ответникът е представил и 3бр. Актове за държавна
собственост на недвижим имот, а именно: АДС №966/01.10.1992г.; АДС
№965/01.10.1992г.
и АДС №998/01.10.1992г.,
които на осн. чл.77, ал.1 от НДИ са актувани само сградите находящи се в кв.1,
парцел №1-АПК, а именно: – Склад за хмел на ЗП от 280кв.м.; Сграда хмелосушилня
със ЗП 250 кв.м.; Сграда за хмелоберачна
машина със ЗП 270 кв.м. За
изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана СТЕ от която се установява, че :1.Масивна сграда
с идентификатор 62004.5.68.1 от КК, със застроена площ от 254
кв.м., брой етажи 3, предназначение промишлена сграда - склад за хмел, е
идентична със сграда с инвентарен № 39 - склад за
хмел. 2.Масивна сграда с идентификатор 62004.5.68.2 със застроена площ от 272 кв.м.,
едноетажна, предназначение промишлена сграда - склад метален, е идентична със
сграда с инвентарен № 104 - склад метален. 3.Масивна сграда с
идентификатор 62004.5.68.3 със застроена площ от 381 кв.м.,
едноетажна, предназначение промишлена сграда - за съхранение на хмелоберачна
машина, е идентична със сграда с инвентарен № 117- сграда
хмелоберачна машина. 4.Масивна сграда с идентификатор 62004.5.68.4 със застроена площ от 203 кв.м.,
едноетажна, предназначение промишлена сграда - хмелосушилня, е идентична със
сграда с инвентарен № 38 - хмелосушилня. От заключението на
в.л се установява, че имота с идентификатор 62004.5.68 с площ от 9085кв.м.,
находящ се в стопански двор на гр.Ракитово,
е идентичен с УПИ XLV от кв.1а по регулационния план на Ракитово. В него
има построени 11бр. сгради с идентификатори от 62004.5.68.1 до 62004.5.68.11.
Сградите с идентификатори от 62004.5.68.5 до 62004.5.68.11 нямат инвентарни
номера, същите са с предназначение, съответно: 5 – за съхранение на хмелоберачна
машина; 6 – за съхранение на гориво за паркокотлите; 7 – парокотелно; 8 –
парокотелно; 9 – навес със застроена под него стая за охрана; 10 - за
съхранение на хмелоберачна машина; 11 – паянтова построена след срутване.
Според договора за продажба от 01.02.1996г. сключен с МЗХП в този имот в Р.има
сгради с инв.№№ 20,21,23,34,35,38,39,104,117 и 1022. Вещото лице е дало
заключение за идентичност на сгради само с инв.№№ 38, 39, 104 и 117, но не и за
останалите сгради. Ищецът е представил и Молба-декларация
подадена от него до нотариус №650 по рег на НК, с искане за съставяне на
констативен НА за собственост на единадесет стопански сгради с идентификатори
от 62004.5.68.1 до 62004.5.68.11 и със
ЗП, съответно от: 254 кв.м, 272 кв.м., 381 кв.м, 203 кв.м, 281 кв.м, 42 кв.м,
30 кв.м, 27 кв.м, 122 кв.м, 277 кв.м, 33 кв.м, построени в поземлен имот с
площ 9 085 кв.метра, съставляващо
парцел XLV от бивш стопански двор по
плана на Ракитово. В нея е направено
записване от ответната Община Ракитово, че описаните сгради са стнали общинска
собственост на осн. чл.30 от ЗПЗЗ, като остнало неразпределено имущество на
АПК-Ракитово. По
делото е представен и приемо- предавателен
протокол от 26.10.1998г. на комисията по § 29, ал.1 от ЗСПЗЗ, като предаваща
страна и Община Ракитово, като приемаща. На него е поставен печат на община Р.с
вх. № 37-0…-46 от 26.08.2016г. В този протокол в р-л II Сгради със специфично
предназначение са изброени, като предадено неразпределено имущество следните
сгради: В стопански двор Ракитово: 1. инв. № 38 -сграда хмелосушилня; 2. инв. № 39 -сграда склад за хмел; 3. инв. №
1026 -сграда хмелоберачна машина; 4.
инв. № 117 -сграда хмелоберачна машина. А в стопански двор Костандово,
както следва: 1. инв. № 63 -сграда
тютюносушилня; 2. инв. №
103 -сграда хмелосушилен пункт; 3.
инв. № 105а -сграда хмелосушилня; 4. инв. № 113 – производствено хале; 5. инв. № 114 –склад; 6. инв. № 115 – Битова сграда; 7. инв. № 116 – помещение за парно; 8. инв. №
119 -сграда хмелосушилня; 9. инв. № 1021 –Цех за обувки с битова сграда. Протокола е подписан за приемаща и за
предаваща страна от Й.С. . В него е направено и записване за общо събрание с
протоколчик З.Т./пописала се/. Посочения
приемо- предавателен протокол от 26.10.1998г. на комисията по § 29, ал.1 от
ЗСПЗЗ е оспорен от ищеца, като неверен - такъв с недостоверна дата и поради
това, че подписалото го за предаваща страна -Й.С.не е била пълномощник на
правоимащите лица по чл.27 от ЗСПЗЗ след 02.10.1998г. и преди тази дата. Във
връзка с това оспорване ищеца е представил и следните доказателства: Писмо №
254/2000г. на Кмета на община Ракитово, касаещо част от архива на АПК, който се
намирал в сградата на АПК и в стаи запечатани от полицията и в лицата Й.С.и М.М.,
който ще бъде изискан от тях, след което да се извърши проверка и да се проведе
Общо събрание на правоимащите; Писмо № 207/5.10.2001г. на кмета на община Р.до
Обл.управител, касаещо отказа на С.да предаде архива на АПК и сведения за
раздаденото имущество, при което е станало невъзможно на доразпределение на
останалото такова; Писмо до Й.С.от Кмета на Община Ракитово, от 10.02.2005г., с
което се изисква от нея да представи документацията на комисията по §29,
касаеща разпределението на имуществото на правоимащите лица по чл. 27 от ЗСПЗЗ;
Писмо №380/21.12.2003г. до Й.С. , А. Д.и Н. Т.от Кмета на Община Ракитово, касаещо
непредаване на документацията на АПК-Ракитово, данни за извършените продажби на
имущество, договорите за продажби и средствата получени от тях, както за това
със Заповед № 789/23.03.2000г. да са отнети правомощията на комисията по §29. Представени са също: Жалба на
инициативен комитет на провоимащите с дялове от АПК –Р.до Областния управител
от 2004г., съдържаща искане за провеждане на Общо събрание на провоимащите,
подготвено от кмета на общината, за вземане на решение за разпределение на
имуществото и оправомощаване на лица по §29 за извършването му и приключване на
ликвидацията, поради отнемане правомощията на Й.С.със Заповед №
789/23.03.2000г. на областния управител. Видно
от въпросната Заповед № 789/23.03.2000г. на областния управител на
обл.Пазарджик с нея са отнети правомощията на комисията по §29, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ на лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ за разпределение на имуществото на
организацията по §12 - АПК-Р.с
председател Й.С. . С нея е разпоредено
кмета на община Р.да подготви провеждане на общо събрание на правоимащите. По
делото е представен и Протокол от Общото
събрание на правоимащите лица по чл.27, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, проведено на
02.10.1998г. с дневен ред: 1. Отчет за дейността на комисия по §29; 2.
Разпределение на имуществото на АПК -Р./организация по чл.12 от ЗСПЗЗ/ ,
удължаване срока за дейност на комисията по §29 или избор на нова комисия. За
председател на събранието е избран Г.М., а за протоколчик –М.С.. На това
събрание и изслушан отчета на комисията, прочетен от С.и е избрана единодушно
нова комисия по §29 от седем члена, а именно: М.С.; С.Б.; Г.Б.; И.Г.; Н.П.; Д.Х.и
Д.П.с гласовете на 14,4% от правоимащите. Няма данни в протокола да е приет
прочетения отчет за дейността на предходната комисия, нито такива тя да е
освободена от задължения и отговорности. Няма данни, а не се и твърди
така избраната нова ликвидационна комисия по §29 да е започвала някога работа
като такава. Точно обратното се установява от данните по делото, че
документацията на АПК-Ракитово, свързана с неговата ликвидация е продължила да
се съхранява от предишния ликвидационен съвет и не предавана нито на новоизбраната
комисия, нито на община Ракитово. Тоест дори и да се приеме, че общото събрание
на правоимащите е избрало нова комисия
по §29, то тя не започвала работа като такава. Ответникът
от своя страна е оспорил истинността на представения от ищеца Протокол от
Общото събрание на правоимащите лица по чл.27, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ,
проведено на 02.10.1998г., като е оспорил достоверността на дата на провеждането
му, респективно дата на съставяне на протокола и подписите положени в протокола
за председател и протоколчик. В тази връзка е
назначена СГрЕ и са разпитани свидетели. От
заключение по СГрЕ, изготвена от в.л.Н.се установява, че ръкописния текст на
Протокола на общото събрание е изпълнен от М.С., което лице е положило и подпис
под него за протоколчик. Подписа положен до името на Г.М., като председател на
събранието е положен от него, но във време различно от момента на съставяне на
документа. Не възможно да се установи кога е бил съставен този документ, тъй
като е представено само копие от оригиналния такъв. От
показанията на свидетелите М.Б., К.Т.и Г.М., който показания се
непротиворечивина се установява
следното: на 02.10.1998г. е проведено
общо събрание на правоимащите, което е протекло при дневен ред: 1. Отчет за
дейността на комисия по §29; 2. Избор на нова комисия по §29. На това събрание
е избран Г.М., а за протоколчик –М.С.. Прочетен е отчет и е избрана нова
комисия от седем члена. Специално св.Б. сочи имената на членовете на новата
комисия, които съвпадат с тези записани в протокола. Същата свидетелка твърди,
че за събранието на 02.10.1998г. било
съобщавано по радиоуредбата. Свидетелите Б. и Т.твърдят, че Й.С.е избягала от
събранието. От своя страна св.Г.М., твърди да е бил председател на въпросното
общо събрание, тъй като е бил избран за такъв. Събранието обаче нямало
покритие, а нямало и разбирателство. На събранието не била избрана нова
комисия, като не му е известно в последствие да е избрана такава. Същевременно
твърди да е имало гласуване за избор на комисия. Отрича обаче да е подписвал някога протокол
от това събрание. Вместо това заявява, че подписа в протокола прилича на
неговия, но не е негов. Свидетелката Й.С.сочи,
че действително на 02.10.1998г. се е
провело общо събрание на правоимащите. На него тя присъствала в качеството си
на председател на комисията по §29, за каквато била избрана през декември
1997г. на друго проведено събрание на правоимащите. Имало квестори на
събранието и списъци на правоимащите представени от областния управител. Според
свидетелката събранието нямало кворум, тъй като не присъствали 50%+1 от
правоимащите по списъка. На събранието присъствал кмета на общината и
представители на областната управа, а председател на събранието бил Г.М..
Съставил се протокол, който бил заверен от представители на областната управа.
Свидетелката си тръгнала от това събрание,
а на него останали само хора, които членували в ЗК „Хмел“ и която била
получила имущество срещу дяловете си. След 02.10.1998г. друго общо събрание не било провеждано.
Свидетелката твърди също, че през 1996г. не е била председател на
ликвидационната комисия, а такъв е бил Г. В.. Твърди също, че в качеството си
на председател на комисията по §29, за каквато била избрана през м.12.1977г. е
представила в областната управа списък с имуществото, което следвало да се
разпредели между правоимащите. Твърди също, че към този момент договорите от
1996г. не били съществували. Тъй като тези договори ги нямало, не ги била взела
предвид при съставяне на списъка с неразпределеното имущество за предаване,
като опис. Внесла описа в областната управа, тъй като такъв бил реда, а в
общината не бил внесен. Чакали областната управа да се произнесе, което било
направено. Твърди също, че многократно
правила опити да предаде протокол с неразпределеното имущество в община Р.при
различни кметове. Давала им този протокол, дори го обсъждали, но в общината не
й били дали входящ номер и не искали да въведат този документ. Същевременно при повторния и разпит
свидетелката С.твърди, че още преди общото събрание което се състояло на
02.10.1998г. и някъде през м.08.1998г., когато било първото насрочване, бил
съставен списък на останалото неразпределено имущество на АПК –Ракитово, тъй
като трябвало да го прочете. Но не го прочела на това първо събрание, нито на
следващото състояло се такова. В последствие така съставения списък и преди
края на м.10.1998г. тя лично го занесла в общината и го предала. След това
многократно й били искани от община Р.до представя документацията на АПК и тя
само това правела. Конкретно на адв.Л.не е давала този списък. Свидетелят Т.твърди,
че е видял как комисията по §29, и конкретно С., З.Т.и Л.са съставяли на ръка
списък на останалото неразпределено имущество на АПК-Ракитово. Твърди също, че
на общото събрание, което се състояло в читалището, било взело решение останалото
имущество да се предаде на общината под опис. Няколко дни след това С.отишла да
го дава на кмета. Тогава кмет на общината бил П.. Тогава видял списъка вече
написан на машина. Този свидетел твърди още, че видял, как С.дава списъка на
неразпределеното имущество на АПК-Р.на секретарката или деловодителката в
общината, тъй като кмета бил казал да го даде там да го заведат. Това станало в
края на м.10.1998г. Твърди още, че в последствие и някъде през м.12.1998г.
присъствал на една среща, на която кмета П. с други лица умували какво да
правят с останалото неразпределено имущество на АПК-Ракитово. В последствие
през 2013г. подсетил кмета, че трябва общината да си вземе имуществото, което
го е владяла ЗК „Хмел“ и то да бъде актувано, след което евентуално да се
преразпредели. Същият свидетел твърди и, че това имущество никой не го ползва. По
делото е представена от ответника и Заповед № 1910/12.06.1998г. на Областен
управител –Област Пловдив. Видно от същата е заповядано следното: 1. Обявена е
нищожността на Разделителен протокол от 15.05.1995г., взет от ликвидационния
съвет на АПК-Р./в ликвидация/ и четиричленната комисия избрана от Общото
събрание на правоимащите, по силата на който са предадени на ЗК „Хмел“ –Ракитово,
26 бр. сгради построени в стопанския двор , между които и процесните сгради
построени в парцел ХLV с инв.№№ с инв.№№ 38, 39, 104 и 117. Заповядано е също
посочените в заповедта 26 бр. сгради, между които и процесните да се изземат от
ЗК „Хмел“ –Ракитово, а изпълнението е възложено на определените лица за комисия
по §29 – Й.С., С.Ц.и К.П., избрани за такива с протокол от общо събрание
№2/29.11.1997г. Въпросната
заповед е обжалвана от ЗК „Хмел“ –Ракитово, след като във връзка с нейна жалба
е постановено Решение № 38006/13.03.2000г. на петчленен състав ВАС, по
касационна жалба на ЗК „Хмел“ –Ракитово, срещу решение № 137/14.01.2000г. на
ВАС. Видно от това Решение с него е оставено в сила решение № 137/14.01.2000г.
на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на ЗК „Хмел“ –Р.срещу Заповед №
1910/12.06.1998г. на Областен управител –Област Пловдив.От мотивите на
съдебното решение, както и от мотивите на
Заповед № 1910/12.06.1998г. на Областен управител –Област Пловдив става
ясно, че с Разделителен протокол от 15.05.1995г. е прехвърлено на ЗК „Хмел“ –Р.цялото
имущество на АПК-Р./в ликвидация/, без за това да е имало взето решение от
общото събрание на правоимащите. Въз основа на този разделителен протокол са
сключени между ликвидационната комисия и ЗК „Хмел“ –Ракитово, договори за
продажба на имущество на 08.01.1996г. и 29.04.1996г. Решение за продажба на
имуществото предмет на тези договори не било вземано от общото събрание на
правоимащите по чл.27 от , ал.1 от ЗСПЗ, поради което и както този протокол
така и сключените във връзка с него договори за продажба на имущество от
08.01.1996г. и 29.04.1996г. е прието да са нищожни, съобразно разпоредбата на
§29, ал.9 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В
показанията си св.С.установява, че тя е изпълнила Заповед № 1910/12.06.1998г.
на Областен управител –Област Пловдив, сградите посочени в нея, между които и
процесните са били иззети от ЗК „Хмел“ –Р.още през 1998г., запечатани и на
вратите им са поставени катинари. А ключовете са сградите са държани от
свидетелката С.. Същата периодически ходила и да подменя лепенките на вратите,
тъй като с времето те се отлепяли и падали. Показанията на тази свидетелка
досежно запечатване на сградите се потвърждават от показанията на св. Т. ,
който твърди преди 2000г. да е изпълнена заповедта на областния управител и
всички сгради, ползвани до тогава от ЗК „Хмел“ да са били запечатани. Този
свидетел твърди също, че от тогава никой не е ползвал сградите за преработка на
хмел от 2000г. до момента, като никога не е виждал някой да работи там или да
се докарва хмел. Ни бил виждал нито камиони нито работници. Единствено една
жена –Е. стояла в пазачницата на портала, а сградите на цеха били зад нея.
Свидетелят твърди още, че във въпросните сгради само стоял някакъв стар
инвентар, а ако имало производство щяло да има и пушек и да се види, но никога
не бил видял такъв. Същевременно всяка година ходел на есен и получавал като
аренда картофи от ищеца Булхопс-90 АД и
се разписвал в една книга за това В
показанията си св. А.Т.установява, че
бил член на управителния съвет ЗК „Хмел“–Ракитово. Процесните сгради били
закупени от тази кооперация, като били заплатени с стойността на дяловите
капитали на правоимащите от АПК-Ракитово. Кооперацията работела и сградите били
използвани до 1999г. Тогава ЗК „Хмел“ –Р.станала член на „Булхопс-90“ АД, като
апортирали в имуществото му земя, защото нямали средства, но продължили да
работят до 2005г. съвместно с „Булхопс-90“ АД. Тъй като нямали възможност да
стопанисват сградите, ги предоставили на „Булхопс-90“ АД да ги стопанисва. През
2004-2005г. не издържала финансово ЗК „Хмел“ –Р.и обявили ликвидация, която
официално не била приключила. Сградите предоставили за ползване, стопанисване и
управление на „Булхопс-90“ АД, но документ за това не бил съставен. Наем за
това не бил пращан на кооперацията, тъй като била в ликвидация. Водили били и
разговори между председателя на кооперацията–А.М.и директора на ищеца, сградите
на ЗК Хмел да се прехвърлят на „Булхопс-90“ АД, но това така и не станало и не
били прехвърлени официално. От
показанията на св.Е.Ч., работеща при ищеца, които съвпадат с показанията на
останалите свидетели се установява, че тя е работела от 2000г. за ищеца, като
работното й място било в една стая на портала, определена за пазач. И преди
това била работела към АПК-Р.и към ЗК „Хмел“ на същото място, където се
намирали сградите на хмелосушилнята, тютюносушилнята и цеха за обувки. ЗК „Хмел“ била образувана през 1995г. и част
от правоимащите си дали копюрите в тази кооперация. С тях били закупени
сградите на хмелосушилнята, тютюносушилнята и цеха за обувки, където работела.
После влезли в „Булхопс-90“ АД и от тогава те били стопанисвани от тази фирма,
като на нея лично й било възлагано да извършва дребни ремонти от вида да се
замаже някоя врата. .Същата свидетелка твърди, че никой не бил идвал и не бил
запечатвал сградите. Те били използвани от ищеца, който имал там около 10 работници
и преработвал докарван от него хмел. По делото е допусната и
изслушана СТЕ и повторна такава със
същите задачи изготвена от в.л. К.И., поради оспорване на предходната от ответника.
От заключението се установява следното:
ЗК „Хмел“ -Р.е купила от упълномощено лице от Министъра на земеделието и
хранителната промишленост по чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ на основание чл. 7 и чл.
18 от ЗС и чл. 27, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ няколко поземлени имота, подробно
описани в чл. 1, буква „к“ от договора, а именно: 9.085 дка. държавна земя -
парцел ХLI, върху който има изградени трайни активи - сгради с инвентарни
номера 38 - хмелосушилня, 39- склад за хмел, 104 - склад метален, 117 - сграда
за хмелосъбирачна машина от стопански двор Р.на заличеното АПК „Ракитово“. Описаните
в чл. 1, буква „к“ от договора сгради са придобити от кооперацията с договори
от 08.01.1996г., сключени между комисията по параграф 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ гр. Р.и
ЗК „Хмел“ гр. Ракитово, всички договори вписани в СВ - гр. Велинград на
23.02.1999 г. За продажбата е съставена фактура № 74/15.01.1996 г. на стойност
3 135 670,00лв за закупени 12 броя сгради, от правоимащи лица с талони, като
платежна форма. Процесиите сгради са налични по инвентарен номер. Тяхната обща
балансова стойност, по която са заведени в имуществото на ЗК „Хмел“ е 2
251000лева от които 1 580 000лв в с. К.и 671 000лв в гр.Ракитово. Установено е
плащане в размера на фактурата и остатък от 884 670лв, които фактически са за
други сгради, които не са предмет на разглеждане на делото.Относно начина на
придобивана -няма ограничение да бъде извършено плащане с талони, тъй като
талоните удостоверяват дяловото участие на лицата по чл.27 от ЗСПЗЗ, а размера
на дяловете се определя съгласно чл.50 от ППЗСПЗЗ. Фактурата е издадена от АПК
в ликвидация гр.Р.- Комисия по параграф 29 с председател Мирчо М.. Фактурата за
сградите е получена от земеделска кооперация „Хмел“ чрез П.С.Д.. Заплатено е с
талони на правоимащи лица. В
архив на ЗК „Хмел“ съществуват Удостоверения за получени талони на правоимащи с
описание на левовата равностойност на полагащото се имущество, част от които са
съхранени в архив при ищеца. Ликвидатора на ЗК „Хмел“ е покоен. Няма официално
лице което се разпорежда и съхранява данни и архив. Налични са данни за 928
броя молби за членство, които са утвърдени кооператори по данни от архива на
дружеството ищец. Удостоверенията за талони на член - кооператорите на ЗК
„Хмел“ покриват и надхвърлят стойността на дяловете с които е платено по
фактура № 74/15.01.1996г. На основание изброените договори ЗК „Хмел“ гр.Р.е
започнала да владее процесиите сгради считано от 15.01.1996 г., а през месец
април 1999 г. ги предава на „Булхопс-90“ АД. С Устава на акционерно дружество „БУЛХОПС-90“ АД на основание чл.72 от ТЗ
се приема за собственик на 220 поименни акции ЗК „Хмел“от 15.02.1999г,
представляващи непарична вноска от недвижимите имоти. Тъй като на 26.10.1998г с „Приемно -
предавателен протокол“ Комисията представлявана от Й.Г./С.предава на Община
Ракитово, всички ДМА по абсолютно пълен списък, без да съобрази направените
покупко- продажби от 1995, 1996г. Вещото лице счита, че това се е получило
поради липса на данни, тъй като архива от продажбите се е съхранявал от
купувача - именно кооперация „Хмел“, а продавача - АПК Р.в ликвидация не е
разполагал с архив от продажбите по неизвестни причини. Председателя на ЗК
„Хмел“ категорично бил отказал да предаде на Й.Г./С.архива на ЗК „Хмел“, както
и достъп до сградата. Поради липса на данни - архив на продавача, който е
следвало да има личен архив се е стигнало до неизвестност и желанието на Й.Г./С.да
предаде всичко с горепосочения протокол. При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна: Съдът
е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот, с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. С
оглед изложените в исковата молба обстоятелства въззивният съд намира ,че ищеца
има правен интерес от педявяване на иска с правно осн.чл.124,ал1 от ГПК правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. Ищецът излага обстоятелства, че има
възможност да стане собственик на процесните имоти на оригинерно правно
основание, а именно поради изтекла в негова полза придобивна давност за период
от 10 години, в който владее имота, но ответника е съставил АЧОС и поради това
му пречи да установи своето право на собственост. Основен въпрос който се
поставя в настоящото производство е дали ищецът би могъл да придобие по давност
процесните четири сгради или липсва правно основание за придобиване на имотите,
тъй като същите са неразпределено имущество на АПК - Ракитово, което на
основание чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ е станало собственост на Общ.Р.и за
това обстоятелство е съставен АЧОС.
По делото не се спори установи се от приложените писмени
доказателства,че Земеделска кооперация „Хмел" - гр. Ракитово, е купила от
упълномощено лице от Министъра на земеделието и хранителната промишленост по
чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ на основание чл. 7 и чл. 18 от ЗС и чл. 27, ал. 6, т.
1 от ЗСПЗЗ няколко поземлени имота, подробно описани в чл. 1 от буква „а"
до буква „м" от договора. С договора за продажба на недвижим имот
кооперацията е придобила собствеността на държавна земя, описана в чл. 1, буква
„к" от договора, а именно: 9.085 дка. държавна земя - парцел XLV, върху който
има изградени трайни активи - сгради с инвентарни номера 38 - хмелосушилня, 39-
склад за хмел, 104 - склад метален, 117 - сграда за хмелосъбирачна машина от
стопански двор Р.на заличеното АПК „Ракитово". Договорът от 01.02.1996 г.
е вписан. Описаните в чл. 1, буква „к" от договора сгради са придобити от
кооперацията с договори от 08.01.1996 г., сключени между комисията по параграф
29 от ПЗР на ЗСПЗЗ гр. Р.и ЗК „Хмел" гр. Ракитово, всички договори вписани
в СВ - гр. Велинград на 23.02.1999 г.. За продажбата е съставена фактура №
74/15.01.1996 г. На основание изброените договори ЗК „Хмел" гр.Р.е
започнала да владее процесиите сгради считано от 15.01.1996 г.
Не се спори по делото ,че Земеделска
кооперация „Хмел" е акционер в търговското дружество „БУЛХОПС-90"АД и
е извършила апортна вноска на недвижими имоти придобити с договора от
01.02.1996г. Всички посочени по-горе договори с които ЗК „Хмел" е
придобила имуществото не са оспорени от ответника, в отговорът на исковата
молба с който се изчерпват възраженията по иска не се оспорва твърдението, че
ЗК „Хмел" е придобило собствеността на земята и сградите. В случая липсата
на оспорване на договорите е основата от която е следвало районния съд да
изходи за да направи правилна преценка на всички факти и обстоятелства и да
направи правилни правни изводи, да прецени дали те са породили правно действие,
т.е. настъпило ли е придобиване на собствеността от ЗК „Хмел"
Собствеността на сградите и
земята е придобита от ЗК „Хмел", сградите с договори от 01.02.1996г.,
които са вписани и са породили правно действие, след като е спазена формата за
придобиване, а Държавата е зачела правното действие на тези договори и по тази
причина е продала земята под сградите.В случая според чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ лицата, които са придобили
собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12
от преходните и заключителните разпоредби, могат да придобият застроените и
прилежащите площи без провеждане на търг. Държавен орган е приел, че ЗК „Хмел"
е придобило сградите и затова е счетено че същата кооперация може да придобие и
прилежащите площи под сградите.
По отношение на идентичността
между сградите описани в договорите с които ЗК „Хмел" ги е придобило и са нанесени
в имот с № 094091 в землището на гр. К.не се спори и се доказва от събраните
доказателства: стопанска сграда с площ от 507 кв.м. е сграда с инвентарен № 63
на бившия АПК гр. Р.- сграда тютюносушилня, придобита с договор от 08.01.1996
г., вписан в СВ- гр. Велинград на 23.02.1999 г., стопанска сграда с площ от 838
кв.м. е идентична със сграда с инвентарен № 103 на бившия АПК гр. Р.- сграда
хмелосушилня, придобита с договор от 08.01.1996 г., вписан в СВ- гр. Велинград
на 23.02.1999 г., стопанска сграда с площ от 538 кв.м. е идентична със сграда с
инвентарен № 117 на бившия АПК гр. Р.- сграда хмелосушилна инсталация,
придобита с договор от 08.01.1996 г., вписан в СВ- гр. Велинград на 23.02.1999
г., стопанска сграда с площ от 743 кв.м. и стопанска сграда с площ от 195 кв.м.
са идентични със сграда с инвентарен № 1021 на бившия АПК гр. Р.- сграда цех за
обувки, придобита с договор от 08.01.1996 г., вписан в СВ- гр. Велинград на
23.02.1999 г..
Основателни са оплакванията на
жалбоподателя,чев мотивите си първоинстанционния съд в разрез с
съдопроизводствените правила, неправилно
е обсъждал дали договорите сключени от ЗК „Хмел" на 08.01.1996г. и договори от 01.02.1996г./ са нищожни ,макар
в производството ответника да не е повдигал възражение за нищожност на
договорите от 08.01.1996г., в доклада по делото а при наличие на такова е
следвало да укаже на някоя от страните в какво се състои тежестта на доказване,
каквото указание не е направено.
Районния съд обсъждайки правния
статут на ЗК „Хмел" и последицата от неговото заличаване е изложил съображения върху
„прекратяване" и „заличаване" на кооперация, при липса възражения от която и да е от страните по
делото В тази насока следва да се отбележи,че не може да се приеме,че имуществото
на една прекратена по право кооперация/каквато ЗК „Хмел" не е/, на която
не е проведена ликвидация, ще стане общинска собственост.Съда е стигнал до
неправилния извод, че ЗК „Хмел" първо е прекратена, а после заличена, при
положение че по делото няма никакви доказателства от които да се прецени дали
кооперацията не е спазила изискванията на ЗК да съобрази устава си с
изискванията на ЗК,респ. съдът е следвало да укаже на
страните да представят доказателства в тази насока, което е в
противоречие със задължението на съда да разглежда спора според повдигнатите от
страните доводи и възражения.
Съдът е приел, че Община Р.е
станала собственик на процесното имущество не на посоченото в акта за частна
общинска собственост основание, а на друго основание-по силата на закона след изтичане на срока по чл.14, ал.2 от ЗК,
тъй като представлявало имущество останало от заличения правен субект ЗК
„Хмел" и като непотърсено станало собственост на общината на чиято
територия се намира. В тази насока следва да се отбележи,че нормата на чл.14, ал.2
от ЗК регулира отношенията между бившите кооператорите и наследниците, от една
страна, а от друга кооперациите. Предвидени са давностни срокове за получаване
на дялова вноска и дивиденти, но давността не се прилага служебно от съда, а
трябва някоя да се позова на нея, а страната която може да се позове на
давността е само и единствено кооперацията.В случая първоинстанционния съд е приложил служебно давността, което е
незаконосъобразно действие, но дори и да е възможно това не може да аргументира
незаконосъобразния извод на съда, че след като някой не е потърсил дялова вноски или дивидент, което е
имуществено право на бившите кооператори и наследниците ми, това водело до
загуба на собствеността. В тази насока следва да се отбележи,че ако някой не е
потърсил дивидент или вноска, то ще се загуби правото на иск, но в никакъв
случай не може да доведе до загуба на имущество от кооперацията. От друга
страна, в някои части от съдебното решение съда приема, че договорите с които
ЗК „Хмел" е придобила имуществото били нищожни -отново служебно прието от
съда/, а пък от друга страна същото това имущество оставало за общината. Ако
един договор е нищожен, той не поражда правно действие, респективно общината не
може да придобие права, каквито кооперацията не притежава.
Неправилно съда е приел,че по делото нямало доказателства, ищеца да е
променил субективния елемент на владението, тъй като промяната на анимуса
трябвало да бъде заявено ясно и категорично пред собственика в писмена форма,
най-вече с нотариална покана.Горният извод е в противоречие със съдебната
практика, която изисква промяна на анимуса да се прояви само между
съсобственици на една вещ, но не и между лица които не са съсобственици. В
случая владението е било предадено на ищеца ,което е категорично установено по делото от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства. За владение от ищеца говорят не само
доведените от ищеца свидетели, но и свидетеля Й.С.,която заявява в съдебно
заседание на 01.06.2017г. че е предявила иск против „Булхопс" АД през
2009г. за да прекъсне давността на дружеството и защото и други правоимащи
искали да ползват част от сградите. По делото са представени множество писмени
доказателства, в това число и такива изходящи от св. Т., които документират, че
не общината, нито някой друг, а единствено „Булхопс" АД е владяло
сградите. По този въпрос за владението на сградите в отговора на исковата молба
ответника не е възразил, а е изложил обстоятелства единствено в насока, че
ищеца не владее сградите защото през годините са водени спорове за собственост,
т.е. не е изключена фактическата власт върху имотите, а е изключена
възможността да се придобие по давност, тъй като се водят съдебни спорове. И
отново, без да има възражения от ответника досежно владението, съда се
произнася служебно и посочва че ищеца не владее сградите,макар,че с оглед
установената съдебна практика, ако съдът прецени, че ищеца не е владелец на
имота не следва да се произнася по същество на спора, а да прекрати производството по делото.
Като основателни съдът намира
доводите на жалбоподателя,че не ставало
ясно от противоречивото решение вътрешното убеждение на съда за да постанови
обжалвания съдебен акт как веднъж ответника е придобил собствеността след
заличаване на ЗК „Хмел" и повторно е придобила собствеността на основание
чл.ЗО, ал.2 от ЗСПЗЗ. В тази насока районния съд приема, че на 02.10.1998г. е
проведено общо събрание на правоимащите лица и бил съставен на ръка
приемо-предавателен протокол , след това бил напечатан на машина с дата
26.10.1998г. и предаден в ответната община Ракитова в края на месец октомври
2998г., а не да датата посочен в него - 26.08.2016г.,като съдът кредитира
показанията на св.С. и Т.за да направи изводите си. А в друга част на решението
си районния съд да отбелязва, че ответната община не била станала собственик на
имотите на основанието посочено в акта за частна общинска собственост, вече в
края на същото решение приема обратното, че общината придобила имуществото на
основание чл.ЗО, ал.2 от ЗСПЗЗ за което е съставен акта.
В тази връзка следва да се
отбележи , че по силата на чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост е официален
свидетелстващ документ, който без да има правопораждащо действие, констатира
собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на
конкретно придобивно основание, при наличието на което на акта следва да се
признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за
общинска собственост до доказване на противното. Простото възпроизвеждане в АОС
на обща законова разпоредба, не обусловя извод за установеност на правото на
собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на
фактите, по силата на които имотът е станал общински в каквато насока е и
трайната практика на ВКС намерила израз в Решение
N9 15/19.02.2016 година
по гр.д. № 4705/2015 година,
2 Г.О., доколкото
в случая е оспорен елемента предаване на имота, от който момент тече 5-годишния
срок.
1.
По отношение
на приемо-предавателния протокол от 26.10.1998 г., въз основа на който
ответната община твърди че се легитимира като собственик на процесиите сгради,
следва да се вземе предвид факта, че при оспорване на датата в частния документ
ответника е този който трябва да докаже достоверността на датата.В първото по
делото съдебно заседание, проведено на 26.03.2017 г. представена молба, с която
е изразено становище по представения приемо-предавателен протокол с дата
26.10.1998 г.. Оспорено е предаването на вещите описани в приемо-предавателния
протокол на община Ракитово, оспорена е и датата на този документ.
Приемо-предавателният протокол, носещ датата 26.10.1998 г., изведен от
деловодната програма на община Р.на 26.08.2016 г. е частен документ. Частният
документ има достоверна дата за трети лица, според изискванията на чл. 181 от ГПК. За ищеца достоверна дата този документ има от 26.08.2016 г.. Във връзка с
развилото се производство за установяване кога протоколът е подписан се
установи,че не е ясно кой е подписал протокола за приемащата страна община
Ракитово; В писмо на Кмета на община Р.до Областен управител на област
Пазарджик от 05.10.2001 г. се съобщава, че Й.С.не е предала документите за
разпределението на имуществото на бившето АПК „Ракитово"
2.
В писмо на
Кмета на община Р.от 10.10.2000 г. до Т.И.А.е посочено, че след предаване на
документацията от Й.С.ще бъде извършена проверка по разпределяне на имуществото
на бившето АПК и тогава ще се пристъпи към подготовка и провеждане на ОС на
правоимащите;
3.
В жалба от
инициативен комитет до областния управител на област Пазарджик без дата, но с
приложена Заповед от 23.03.2000 г. се настоява за провеждане на ОС на
правоимащите за вземане на решения за разпределяне на останалото имущество на
бившето АПК „Ракитово"
В писмо на областен управител
на област Пазарджик от 08.06.2004 г. до Кмета на община Р.са изложени
обстоятелства, от които е видно, че не е провеждано ОС на правоимащите лица за
разпределяне на останалото имущество на АПК „Р.От изброените доказателства по
категоричен начин се установява, че протоколът не е подписан на посочената в
него дата 26.10.1998 г., а е подписан през 2016 г..
Към 2016 г. Й.С., която е
назовала себе си председател на Комисия по параграф 29 не е имала никакви
правомощия да представлява лицата по параграф 27, тъй като :
1.
На 02.10.1998
г. е проведено ОС на правоимащите лица по параграф 27, на което са избрани 7
лица, които да ги представляват;
2.
На основание
чл. 56, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, разпределението на имуществото се извършва не
по-късно от 31.12.1997 г., а на основание чл. 56, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, когато
разпределението на имуществото не е приключило в посочения срок, ОС се свиква
от Областния управител;
3.
Със заповед №
799/29.03.2000г. Областният управител на Пазарджишка област е отнел
правомощията на С..
От изброените доказателства по
категоричен начин се установява, че протоколът не е подписан на посочената в
него дата 26.10.1998 г., а е подписан през 2016 г.. 1.Към 2016 г. Й.С., която е посочила себе си
председател на Комисия по параграф 29 не е имала никакви правомощия да
представлява лицата по параграф 27, защото: 3.На
02.10.1998 г. е проведено ОС на правоимащите лица по параграф 27, на което са
избрани 7 лица, които да ги представляват; 4.На
основание чл. 56, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, разпределението на имуществото се извършва
не по-късно от 31.12.1997 г., а на основание чл. 56, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, когато
разпределението на имуществото не е приключило в посочения срок, ОС се свиква
от Областния управител; 5.Със заповед №
799/29.03.2000г. Областният управител на Пазарджишка област е отнел
правомощията на С..
На основание чл. 30 от ЗСПЗЗ
имуществото на заличените организации по параграф 12 от ПЗР, което лицата по
чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ не желаят да получат в дял и което не може да бъде
продадено се предоставя безвъзмездно на общината в която то се намира. Т.е. за
да се предостави имуществото на общината необходимо условие е лицата по чл. 27,
ал. 1 от ЗСПЗЗ да не желаят да го получат в дял или имуществото да не може да
бъде продадено. В случая имуществото е било продадена на 08.01.1996г. и то не
може да бъде предоставено на общината. Това се потвърждава по категоричен начин
от експертизите на вещите лица К.И. и С.Б.. Процесното имущество не е останало
като неразпределено. В
такава насока е и практиката на ВКС намерила израз в решение № 151 от
25.11.2016 г. по гр. д. № 1875 / 2016 г. на ВКС където се приема,че „Целта на
законодателя е да се уредят в определен срок имуществените отношения,
възникващи с прекратяването на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, като
имуществото, което не може да бъде разпределено или осребрено се запази преди
да премине в собственост на общината - обуславя извод, че в петгодишния срок от
предаването на общината до придобиването на собствеността от нея, това
имущество продължава да бъде съсобствено на лицата по чл.27, ал. 1 ЗСПЗЗ, които
могат да се разпореждат с него и да защитават собствеността си, а общината го
ползва и стопанисва, т.е. упражнява правото на владение, предоставено й по
силата на закона, което може да защитава, ако някой от имотите е завладян по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС от трето лице. Когато трето лице установи без правно
основание фактическа власт с намерение за своене върху имот, съсобствен на
лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ и щом я осъществява по начин, който дава възможност
на всеки заинтересуван да научи за действията му, то владението е явно и в
полза на това лице тече придобивна давност. Ако владението не бъде прекъснато
до изтичане на съответния срок по чл.79 ЗС, такова трето лице може да се позове
на давността и да придобие правото на собственост считано от момента на
изтичане на давностния срок.". По делото не са представени и събрани
каквито и да е доказателства-писмени или свидетелски показания, от които да се
направи извод, че Община Р.е оспорила владението на „БУЛХОПС-90" АД. В
този смисъл предявеният иск по който е образувано гр.д. 100/2009г. по описа на PC Велинград не
прекъсва давността, тъй като производството по делото е било прекратено и в
този случай на основание чл.116 б."б" ЗЗД давността не се смята за прекъсната.
Освен това се установи ,че преразпитаните
по делото свидетели Й.С.и Н.Т.не установиха по безспирен и категоричен начин протокола
да е бил предаден на Община Р.преди 26.08.2016г.. Й.С.посочва при разпита си че
списъка на неразпределеното имущество е бил готов „преди
провеждане на събранието през месец август 1998г.
„вероятно свидетелката има предвид общо събрание на правоимащите лица. Това
събрание от месец август не се е провело /“развали се-, казва свидетелката/ и
на второто събрание също списъка не е бил прочетен. С.твърди след второто
събрание да е занесла списъка на кмета П., който извикал служителка и казал на
свидетелката да й го остави. В противоречие на показанията на св.С., свидетеля Т.твърди,
че през есента на 1998г. се провело събрание на което се решило останалото
имущество да се предаде на общината. Свидетелят Т.придружил свиделката С.и тя
дала списъка на секретарката или на деловодителката.
В показанията на двамата
свидетели се съдържат категорични противоречия-от една страна св.С.твърди, че не е могла да прочете списъка
на общото събрание, докато свидетеля Т.твърди, че списъка е приет на общото
събрание, от друга свидетелката С.не сочи да е придружавана от някого при
предаване на списъка, докато свидетеля Т.твърди, че е придружил св. С.до Община
Ракитово.
В показанията на св. С.в с.з.
проведено на 19.09.2017г. самата тя заявява, че е опитвала да внесе този
протокол при разнообразни кметове, но никой не й давал входящ номер в общината,
сградите били дадени на свидетелката за стопанисване, а тя се е опитвала да
прехвърли собствеността на кметството.
Свидетелят Т.в показанията си
посочва, че е имал интерес към процесното имущество и през 2013г. - „Общината
да вземе имуществото от ЗК „Хмел" и да го преразпредели". Тези
показания са ярко доказателство, както за заинтересуваността на свидетеля, така
и за изводи, че процесното имущество се владее от ищеца, и че след като
свидетеля е имал интерес към имуществото и притежава дялов капитал , не е
изпълнена хипотезата на чл.ЗО от ЗСПЗЗ - лицата по чл. 27, ал. 1 да не желаят
да го получат в дял.
От събраните по делото
доказателства, може да се направи категоричен извод, че процесното имущество не
е останала като неразпределено, тъй като е продадено, не е взето решение на
общото събрание на правоимащите за да предаде неразпределено имущество на
Община Ракитово, макар да е създаден един протокол който е предаден на Община Р.след
предявяване на иска. В тази насока следва да се отбележи,че всяка община създава правила за документооборота, като
доказателството за предаването на един документ е входящия номер. В случая е
съставен приемо-предавателен протокол, който е получил на първа страница входящ
номер, от името на приемаща страна, се полага параф, без да се съдържа име на
подписалия и след това се съставя акт за частна общинска собственост. Изрично е
записано в констативния протокол от 12.09.2016г. че достъп до сградите
комисията няма. Последното е поредното доказателство, че сградите не се владеят
от общината. Съществуването на така посочения протокол не е доказателство за
предаване на имуществото на общината. За да се предаде имуществото на Общината,
това имущество не трябва да е продадено,а освен това и никое от лицата по чл.
27, ал. 1 следва да не желаят да го
получат в дял, което може да се удостовери единствено с протокол от общото
събрание на правоимащите. За да придобие собствеността общината е следвало да
установи и фактическа власт върху имотите, което безспорно и категорично не е
установено по делото.
По изложените съображения ,като доказан предявения
от ищеца иск с правно осн.чл.124,ал.1 от ГПК ,следва
да се уважи .
Като е направил изводи
в противен смисъл отхвърляйки предявения
иск Районния съд е постановил един неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт който като такъв следва да бъде отменен.Вместо
това следва да се постанови ново решение , с което се уважи предявения от ищеца иск .
С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да
бъдат присъдени сторените от жалбоподателя разноски в р-р на 1500лв. представляващи адвокатски
хонорар на адв.К.Г. ***.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло решение №258/26.07.2019г.,
постановено по гр.д.№906/2016г. по описа на Районен съд –
Велинград, е отхвърлен предявения
отрицателен установителен иск за собственост на ищеца „БУЛХОПС- 90”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Костандово, общ.Ракитово, Цех
за хмелов гранулат, п р о т и в ОБЩИНА РАКИТОВО, ЕИК *********, със седалище и адрес
гр.Ракитово, ул.”Иван Клинчаров” № 57 и в частта за разноските, вместо което постановява
По предявения иск на „БУЛХОПС-
90”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Костандово,
общ.Ракитово, Цех за хмелов гранулат, п р о т и в ОБЩИНА РАКИТОВО, ЕИК
*********, със седалище и адрес гр.Ракитово, ул.”Иван Клинчаров” № 57, признаван за установено по отношение на ОБЩИНА РАКИТОВО, че не
е собственик на следните сгради: 1. Промишлена сграда с идентификатор
62004.5.68.1, със застроена площ от 254
кв.м., брой етажи 3, предназначение - промишлена сграда; 2. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.2 със застроена площ от 272 кв.м., брой етажи 1,
предназначение - промишлена сграда; 3. Промишлена сграда с идентификатор
62004.5.68.3 със застроена площ от 381 кв.м., брой етажи 1, предназначение -
промишлена сграда; 4. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.4 със
застроена площ от 203 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда;
5. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.5 със застроена площ от 281
кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 6. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.6 със застроена площ от 42 кв.м., брой етажи 1,
предназначение - промишлена сграда; 7. Промишлена сграда с идентификатор
62004.5.68.7 със застроена площ от 30 кв.м., брой етажи 1, предназначение --
промишлена сграда; 8. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.8 със
застроена площ от 27 кв.м., брой етажи 1, предназначение- промишлена сграда; 9.
Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.9 със застроена площ от 122 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 10. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.10 със застроена площ от 277 кв.м., брой етажи 1,
предназначение - промишлена сграда; 11.Промишлена сграда с идентификатор
62004.5.68.11 със застроена площ от 33 кв.м., брой етажи 1, предназначение -
промишлена сграда, всички те построени в поземлен имот с идентификатор
62004.5.68, съгласно скица № 15-211171/03.05.2016 г. на Служба СГКК
-гр.Пазарджик с площ от 9 272 кв.м. по скица, а по документи 9085кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов терен, който имот по предходен план е кв. 1а, парцел
ХLV, при граници и съседи: 62004.5.67, 62004.5.66, 62004.5.9512, 62004.5.9511.
Осъдено е „БУЛХОПС- 90”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Костандово, общ.Ракитово, Цех
за хмелов гранулат, да заплати на ОБЩИНА РАКИТОВО, ЕИК *********, със седалище
и адрес гр.Ракитово, ул.”Иван Клинчаров” № 57,
ОСЪЖДА ОБЩИНА РАКИТОВО, ЕИК
*********, със седалище и адрес гр.Ракитово, ул.”Иван Клинчаров” № 57, да заплати на БУЛХОПС- 90”АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Костандово, общ.Ракитово, Цех за хмелов
гранулат разноски в р-р на 1500лв. представляващи адвокатски
хонорар на адв.К.Г. ***
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС гр.София.
Председател: Членове
1.
2.