Р Е Ш Е Н И Е № 135
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 12.04.2021г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на единадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2636 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кинг и Марек Слачик, със съдебен адрес:***, против М.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Обстоятелствата, от които произтича
исковата претенция, са наличието на сключени между страните Договор за
предоставяне на мобилни услуги № ********* от 17.04.014г., съгласно който на
ответницата е предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно
устройство Нокиа С2-5 и Допълнително споразумение № ********* от 06.07.2016г.
към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 06.07.2016г., съгласно който
по отношение на клиента влиза в сила нов абонаментен план и му е предоставено
ново мобилно устройство. Поддържа се от ищеца, че е изправна страна по
договорите, а ответникът е останал задължен за заплащане на парични задължения
за предоставените му мобилни услуги и лизингови вноски, както и за неустойка за
неизпълнение поради предсрочно прекратяване на договорите по вина на
потребителя. Поддържа се от ищеца, че за дължимите му се суми е подал заявление
по чл.410 от ГПК и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д. №
873/2019г. по описа на ВРС му е издадена заповед за изпълнение за дължимите му
се суми, ведно със законната лихва, но тъй като заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, кредиторът има правен интерес от предявяване на
иск за установяване на вземането си.
Иска
се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи заплащане на сумата в размер на 566.45 лева,
от която: 141.62 лева – главница, /от която 64.13 лева с ДДС за потребени мобилни
услуги за периода от 15.01.2017г. до 14.05.2017г. и 77.49 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за периода 05.05.2017г. –
06.07.2018г., която се претендира частично от общо начислената 367.36 лева/,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по гр. д.
№ 873/2019г. по описа на ВРС – 22.03.2019г. до окончателното издължаване и
424.83 лева – главница, представляваща четири падежирали лизингови вноски за
периода 15.01.2017г. – 14.05.2017г. за предоставено мобилно устройство по
договора за лизинг в размер на 99.96 лева и 324.87 лева – 13 бр. предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода от 06.06.2017г. - 06.07.2018г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 873/2019г.
по описа на ВРС – 22.03.2019г. до окончателното издължаване. Претендира
присъждане на разноските по заповедното и настоящото производства.
В
срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отговор от ответника чрез
назначения му особен представител, с който заявява, че искът е допустим, но
неоснователен, като поддържа от своя страна, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора, както и че искът не е доказан по размер. Прави
възражение за изтекли по давност искови претенции.
Не са
налице обстоятелства, които се признават от ответника и които да подлежат на
доказване.
Доказателствената
тежест е както следва: в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяните
облигационни правоотношения; че е изправна страна по договорите; че е прекратил
едностранно договора поради неизпълнение от страна на ответната страна, както и
да установи размера на претендираните суми.
Съдът,
като взе предвид в съвкупност и поотделно представените по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Не се
спори между страните и се установява от представените по делото договор Договор
за предоставяне на мобилни услуги от 17.04.2014г., че на ответницата е
предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Нокиа С2-5
и Допълнително споразумение № ********* от 06.07.2016г. към договор за мобилни
услуги и договор за лизинг от 06.07.2016г., съгласно който по отношение на
клиента влиза в сила нов абонаментен план и му е предоставено ново мобилно
устройство Сони Експериа ХА Уайт, ведно с погасителен план, неразделна част от
договора за лизинг, а ответницата се е задължила да заплати определена цена. С
договорите ответницата е декларирала, че е запозната и приема Общите условия по
договорите.
Ищецът
е издал 4 броя фактури /лист 18 – 22 от делото/ за задълженията на ответницата
за исковия отчетен период, както и крайна фактура № ********** от 15.06.2017г.,
включваща задължение за предоставени мобилни услуги от предходния период в
размер на 164.09 лева, вноски за лизинг в размер на 324.87 лева и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги в размер
на 324.87 лева, или обща сума в размер на 856.32 лева. Ответната страна
формално оспорва иска, но не е оспорила представените от ищеца писмени
доказателства, както и начислените му с процесните фактури суми, поради което
съдът приема, че ответницата е останала задължена за заплащане на исковите суми
по договора за предоставяне на мобилни услуги и по договора за лизинг на
мобилно устройство в посочения във фактурите размер. Не се оспорва и
обстоятелството, че ищцовото е изпълнило задълженията си по договора – да
предостави на ответника договорените мобилни услуги и да предаде на ответника
лизинговата вещ, обстоятелство което се установява от съдържанието на договора
за лизинг от 06.07.2016г., а именно - че
с подписването на договора, лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизинговата
вещ, ведно с приложенията му е предадена във вид, годен за употреба /чл.4 от
договора/, поради което ищецът е изправна страна по договорите. Ответникът не е
ангажирал доказателства за погасяване на задълженията си към ищцовото дружество
– обстоятелство, което ако е налице, е в негова тежест да установи – поради
което той е неизправна страна по договорите.
Ищецът
е подал до съда заявление за издаване на заповед за изпълнение и в
реализираното заповедно производство по гр. д. № 873/2019г. по описа на ВРС му
е издадена Заповед за изпълнение № 819 – РЗ от 17.04.2019г., за сумата в размер
на сумата в размер на 566.45 лева, от която: 141.62 лева – главница, /от която
64.13 лева с ДДС за потребени мобилни услуги за периода от 15.01.2017г. до
14.05.2017г. и 77.49 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги за периода 05.05.2017г. – 06.07.2018г., която се претендира
частично от общо начислената от 367.36 лева/, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по г – 22.03.2019г. до окончателното
издължаване и 424.83 лева – главница, представляваща четири падежирали
лизингови вноски за периода 15.01.2017г. – 14.05.2017г. за предоставено мобилно
устройство по договора за лизинг в размер на 99.96 лева и 324.87 лева – 13 бр.
предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 06.06.2017г. -
06.07.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК по гр. д. № 873/2019г. по описа на ВРС – 22.03.2019г. до окончателното
издължаване, както и за направените в заповедното производство разноски – 25
лева за платена държавна такса и 360 лева за адвокатско възнаграждение.
Ищецът,
като изправна страна по договорите има право да иска изпълнение от страна на
ответника – заплащане на договорената цена за процесните периоди. Исковете като
основателни следва да бъдат уважени. Налице е изискуемост на главниците, тъй
като тя настъпва по силата на договора и при сключване на индивидуален договор,
какъвто е настоящия случай, всеки потребител бива уведомен за датата от месеца,
на която ще му бъде издадена фактура, като неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума
/чл.26.4 от ОУ, в сила от 29.11.2015г., приети от потребителя/ съгласно съдържанието
на договорите, и не зависи от разваляне на договорите, което дори да е налице,
в случая има действие само занапред.
Размерът
на исковите претенции се установява от заключението на вещото лице по
назначената, изслушана и приета съдебно – икономическа експертиза, която
установява, че процесните фактури, издадени на ответницата за потребени от нея
мобилни услуги са осчетоводени в ответното дружество; че на „гърба“ на всяка
фактура е налице описание за „Общо потребление за мобилен/фиксиран/ номер“, в
което са описани подробно ползваните от абоната видове и количества от всеки
вид услуга, като ползваните далекосъобщителни услуги от ответницата са предимно
в рамките на абонаментния план за ползвания мобилен номер, като когато са
ползвани услуги, надвишаващи включените в абонаментните планове, са таксувани
съобразно приложимите условия през процесния период. Установява се и размера на
претенцията за незаплатени лизингови вноски, а именно 13 броя по 24.99 лева,
общо в размер на исковата претенция от 324.87 лева.
Неоснователно
е възражението на ответната страна за погасени по давност искови претенции, тъй
като дължимите се от потребителя суми за използвани далекосъобщителни услуги и
вноски за лизинг са станали изискуеми на посочените в съответните фактури дати
– всички през 2017г., при което тригодишната погасителна давност по чл.111,
б.“в“ от ЗЗД изтича на съответните дати през 2020г., а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за претенциите на кредитора, е предявено в съда на
22.03.2019г., поради което давността не е изтекла.
Относно
претендираната от ищеца неустойка по чл.92, ал.1 от ЗЗД, същата обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като за да бъде ангажирана
отговорността на ответницата на цитираната законова разпоредба, е необходимо да
са налице следните предпоставки: да съществува задължение; задължението да не е
изпълнено; неустойката да е договорена между страните по договора. В настоящия
случай, поддържа се от ищеца, че се е възползвал от правото на Общите условия
/ОУ/ по договора - да прекрати едностранно договора с абоната - длъжник поради неизпълнението му –
неплащане на дължимите суми от абоната в договорения срок, като неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на
дължимата сума, и да му начисли неустойка за прекратяването. Видно от Решение
№42/11.05.2015 по дело №1357/2013 на ВКС, ТК, I т.о., съгласно чл. 20а, ал.2 ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени
само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона;
Според чл.9 ЗЗД, съдържанието на договора се определя свободно от страните,
доколкото не противоречи на повелителните норми на закона или добрите нрави.
Въз основа на съдържащите са в чл.20а, ал.2 и чл.9 ЗЗД правила за поведение, се
извежда следния отговор на поставения материалноправен въпрос: Прекратяване на
двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на
основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора, при условие,
че последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави.
Основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се
преустановява действието му. Преценката за основанието, на което е прекратен
договора, се прави във всеки отделен случай въз основа на доказване на
наведените обстоятелства, от осъществяването на които се твърди, че са
настъпили правните последици на прекратяване на договора. В настоящия случай,
ищецът твърди едностранно прекратяване на договора, сключен между страните
поради виновното му неизпълнение от страна на получателя на мобилни услуги –
незаплащане на цената по договора в предвидените от страните срокове, което по
правната си същност съставлява разваляне на двустранен договор от кредитора
поради неизпълнение от страна на длъжника, поради причина, за която последният
отговаря – основание по чл.87, ал.1 от ЗЗД, като с оглед на характера на
насрещните престации – за продължително изпълнение, развалянето на договора има
действие само занапред. Ищецът следва да установи обстоятелството, че е
прекратил предсрочно и едностранно процесния договор за предоставяне на мобилни
услуги, както и да установи размера на претендираната неустойка, но ищецът не
ангажира доказателства в тази насока - договорът между страните да е прекратен
по предвидения в закона ред – в случая – с писмено предупреждение, с даден на
длъжника подходящ срок, тъй като договорът е сключен в писмена форма, съгласно
чл.87, ал.1, изр. последно от ЗЗД, както и такова волеизявление да е достигнало
до ответницата, поради което исковата претенция за установяване дължимостта на
неустойка в претендирания размер, се явява неоснователна и недоказана и следва
да бъде отхвърлена, доколкото не се установи да са налице предпоставките за
възникване на задължение на ответницата за заплащане на неустойка по сключените
между страните договор за мобилни услуги, както и нейния размер.
Предвид
основателността на главния иск, основателен се явява и искът за пресъждане на
лихва за забава върху главницата за дължима сума по договора за предоставяне на
мобилни услуги, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
22.03.2019г. до изплащане на вземането.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да понесе направените и
претендирани от ищеца разноски съразмерно уважената част от иска както следва:
в настоящото производство – за държавна такса в размер на 64.74 лева, за
депозит на особен представител в размер на 258.96 лева за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 310.75 лева и 129.48 лева за вещо лице или общо
разноски в размер на 763.93 лева, както и редуцирани разноски по заповедното
производство по гр. д. № 873/2019г. по описа на ВРС – 310.75 лева за адвокатско
възнаграждение и за държавна такса в размер на 21.58 лева или общо разноски в
размер на 397.07 лева.
Воден
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
че дължи изпълнение на парично задължение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано
от Джейсън Кинг и Марек Слачик, със съдебен адрес:***, за следните суми:
488.96 /четиристотин осемдесет и
осем лв. и деветдесет и шест ст./ лева
- главница от която: 64.13 лева с ДДС - потребени мобилни услуги за периода от
15.01.2017г. до 14.05.2017г., и 424.83 лева – представляваща четири падежирали
лизингови вноски за периода 15.01.2017г. – 14.05.2017г. за предоставено мобилно
устройство по договора за лизинг в размер на 99.96 лева и 324.87 лева – 13 бр.
предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 06.06.2017г. -
06.07.2018г., по Договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* от
17.04.014г., допълнително споразумение № ********* от 06.07.2016г. към договор
за мобилни услуги и договор за лизинг от 06.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК по гр. д. № 873/2019г. по описа на ВРС – 22.03.2019г. до окончателното
издължаване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано
от Джейсън Кинг и Марек Слачик, със съдебен адрес:***, против М.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 77.49 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на мобилни услуги №
********* от 17.04.014г., допълнително споразумение № ********* от 06.07.2016г.
към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 06.07.2016г., за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 819 – РЗ от 17.04.2019г..
по гр. д. № 873/2019г. по описа на ВРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.В.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кинг и Марек Слачик, със съдебен адрес:***, направените от
ищеца разноски в настоящото производство – общо в размер на 763.93 /седемстотин шестдесет и три лв.
и деветдесет и три ст./ лева, и
разноски в заповедното производство по гр. д. № 873/2019г. по описа на ВРС –
общо в размер на 310.75 /триста и десет
лв. седемдесет пет ст./ лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: