№ 231
гр. Русе , 13.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500242 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на М.М. Т., понастоящем в Затвора гр. Ловеч –
длъжник по изпълнително дело № 686/2019 г. по описа на ДСИ при РС Ловеч против
действията на съдебния изпълнител по налагане на запор върху възнаграждението за
полаган труд по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Жалбоподателят заявява, че на 18.07.2020 г. от администрацията на Затвора в гр. Ловеч
му бил представен документ с изх. рег. № 4663/14.07.2020 г. за наложен запор за
сумата от 106 лв. от ДСИ при РС Ловеч, който бил принуден да подпише пред ИСДВР
в ЗОЗТ „Атлант“. Заявява, че до този момент не му били връчвани никакви книжа по
изп. дело. Развива доводи, че сумата, която получавал била под половината на МРЗ,
която представлявала несеквестируем доход. Позовава се на чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС
относно размера на удръжките. Иска от съда да вдигне наложения запор, за който не
бил уведомен по законовия ред от администрацията на затвора и да му бъдат върнати
удържаните суми.
По реда и в срока по чл. 436, ал. 2 ГПК не са постъпили писмени възражения
от взискателя по изпълнителното дело Окръжен съд Ловеч.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени
мотиви по обжалваното действие, с които намира жалбата за недопустима, а по
същество за неоснователна.
Въззивният съд като съобрази изложените в жалбата доводи, както и данните
по изпълнителното дело, намира, че жалбата е процесуално недопустима по следните
1
съображения:
Изп. дело № 686/2019 по описа на ДСИ при РС Ловеч е образувано на
25.11.2019 г. въз основа на възлагателно писмо вх. № 2954/22.11.2019 г. и изп. лист от
21.11.2019 г., издаден по НОХД № 354/2019 на ОС Ловеч, по силата на който М. М. Т.
е осъден да заплати на ОС Ловеч 47,56 лв. разноски и 5 лв. държ. такса за издаване на
изп. лист. Изпратена е ПДИ на длъжника, получена лично от него на 2.12.2019 г., както
и съобщение до НАП по чл. 458 ГПК. Съдебният изпълнител е приел за разноски по
изпълнението 24 лв. държ. такса за обр. на изп. дело, 18 лв. за налагане на запор и 12
лв. пропорционална такса. За общия размер на задължението – 106,56 лв. със
съобщение изх. рег. № 4663/14.07.2020 г. е наложил запор върху получаваното от
длъжника Т. възнаграждение за полагания от него труд по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора в гр. Ловеч. С преводни нареждания от
28.08.2020 г. третото задължено лице е превело по сметка на ДСИ при РС Ловеч сумата
в размер на 106,56 лв.
По повод на това е постъпила жалба от страна на длъжника М.М. Т. – предмет
на разглеждане в настоящото производство с вх. рег. № 4294/30.11.2020 г., изпратена
по пощата на 26.11.2020 г.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- длъжник по изп. дело,
срещу подлежащо на обжалване изп. действие – чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК /насочване на
изпълнението към имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо/. Същата
обаче с оглед изложеното по-горе е просрочена.
Съгласно дадените в т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС разяснения срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично
вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за
наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се
допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е
наложен върху частично несеквестируемо вземане –от узнаването, че третото
задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на
длъжника. В настоящия случай липсват доказателства, че длъжникът е бил надлежно
уведомен за наложения запор от съдебния изпълнител. В жалбата си обаче М.Т.
изрично заявява, че на 18.07.2020 се е запознал със съдържанието на документ с изх.
рег. № 4663/14.07.2020 г., който от данните по приложеното към настоящото
производство копие на изп. дело се установява, че е именно изпратеното до третото
задължено лице - Затвора гр. Ловеч запорно съобщение. От изложеното в жалбата, с
която е сезиран настоящият състав е видно, че длъжникът е възприел и се е запознал
изцяло със съдържанието на това запорно съобщение. Отделно от това на 28.08.2020 г.
2
сумата в размер на 106,56 лв. му е била удържана и преведена по сметка на ДСИ при
РС Ловеч. Жалбата е подадена едва на 26.11.2020 г., далеч след изтичане на
преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което като просрочена се явява
недопустима и не следва да бъде разгледана по същество.
Отделно от това, по делото липсват каквито и да било доказателства, че по
сметка на ОС Ловеч е постъпила дължимата държ. такса в размер на 25 лв., независимо
от подаденото от жалбоподателя заявление до Началника на Затвора Ловеч за
удържане на тази сума. Въпреки, че на длъжника са били дадени надлежни указания за
отстраняване на допуснатата нередовност на жалбата, същите и към настоящия момент
не са изпълнени.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх. рег. №
4294/30.11.2020 г. от М.М. Т., понастоящем в Затвора в гр. Ловеч– длъжник по
изпълнително дело № 686/2019 г. по описа на ДСИ при РС Ловеч против действията на
съдебния изпълнител по налагане на запор върху възнаграждението за полаган труд по
време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 242/2021 г. по описа на Окръжен
съд Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд
Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3