Решение по дело №4847/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260501
Дата: 2 ноември 2020 г. (в сила от 12 декември 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20205330204847
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260501

 

гр.Пловдив, 02.11.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

             ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4847 по описа за 2020 година на ПРС и  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

             Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-004459 от 03.06.2020г. на М.В.М.на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г. допълнена със заповед № 8121з-825/19.07.2019г.  с което на И.М.И. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178Е от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.

           С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност и необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при неговото издаване. С жалбата се представят и доводи в подкрепа на искането за отмяна на НП. Прави се искане за присъждане на разноски.

           Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява и участва лично в наказателното производство. Чрез процесуален представител адв.Н.К. поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Не ангажира нови доказателства. В пледоарията си направи искане за отмяна на НП и представи доводи в негова подкрепа. тъй като не е паркирал на номер 62 посочен в наложената глоба с фиш, тъй като има спирка на градския транспорт срещу този номер.

            Въззиваемата страна ОДМВР Пловдив  редовно призована, в съдебно заседание  не се представлява. Представя писмена молба – становище с която счита жалбата за неоснователна и представя доводи в подкрепа на искането за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. С молбата се прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

 

            С  обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя И.М.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за административно нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.

            От фактическа страна съдът установи следното:

             На 24.03.2020г.  в гр.Пловдив, в 01:35 часа на бул.“Пещерско шосе“ до № 147 от *** А.В.Д., *** в група БР към  сектор СПС при ОДМВР Пловдив е била наложена глоба с фиш № ********** 275740, в отсъствие на водача, със залепване на стъклото на лек автомобил марка „Фолксваген голф “ с рег. № ****, представляващо нарушение по чл.6 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/. С възражение /заявление/ до кмета на Община Пловдив от 27.03.2020г. жалбоподателят И. оспорил наложената глоба с фиш.           

            На 08.05.2020г. е бил съставен от свидетел А.И.К. против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА, бланков № 383914 за това, че на 24.03.2020г. около 01:35 часа, в гр.Пловдив  бул.“Пещерско шосе“ до № 147 автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****собственост негова е паркиран върху тротоар без мястото да е определено за това. (съставен е фиш по наредбата на Община Пловдив № **********) който лицето обжалва с което виновно е нарушил чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който вписал саморъчно имам възражения. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. На датата  на съставяне на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, за което действие е била изготвена разписка, неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред началника на сектор СПС е било подадено заявление от жалбоподателя с което оспорил основателността и законосъобразността на съставения АУАН и поискано да се отмени съставения АУАН. Във връзка с направеното възражение в сектор СПС била извършена проверка, приключила с докладна записка  и писмо до жалбоподателя, че съставения АУАН ще бъде изпратен до Началник сектор ПП за издаване на НП.

          На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с акта начин е описано нарушението и е посочена нарушената правна норма. Наказателното постановление връчено на 09.06.2020г. на жалбоподателя. В срок е обжалвано издаденото НП пред РС Пловдив.

         Разпитан като свидетел актосъставителят А.И.К. потвърди авторството на акта. Свидетелят посочи, че негов колега от друга група е съставил фиш,  който жалбоподателят е обжалвал. Свидетелят посочи, че е съставил акта в присъствието на негов колега от екипа, който е свидетел при съставянето на акта.

           При така установеното от фактическа страна съдът направи следните изводи:

          Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, изхожда от  наказаното лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.           

          Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

          За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

            Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.

           Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд приема от правна страна следното:

             При така изяснената фактическа обстановка и въз основа на представените доказателства, съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. По линия на служебния контрол съдът установи, че не са спазени изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, които норми определят, че АУАН трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и точните законни разпоредби. Не са спазени и изискванията на административно наказателния процес, касаещи изпълнение от наказващия орган на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които норми определят, че НП съдържа като задължителен законов реквизит описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, вкл. и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

              Видно от разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, приета от Общински съвет Пловдив с Решение № 14, взето с Протокол №1 от 19.01.2012 г.; Изм. и доп. с Решение № 415, Протокол № 19 от 12.11.2018г. / НРСППППСТГП/, се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най - малко 2 метра за преминаване на пешеходци, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, във всички останали случаи не се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства върху тротоарите. Видно е, че с посочената норма са отразени няколко основни изисквания за водачите, които касаят престоя и паркирането на територията на гр.Пловдив. В обжалваното НП е отразено, че собственикът на автомобила неправилно паркира върху тротоара, без мястото да е определено за това. Изобщо не е конкретизирано кой е собственикът на пътя и чия администрация следва да даде съгласие, каквото условие обаче не е предвидено в разпоредбата на чл.6, ал.1 или ал.2 от Наредбата. В същата за разрешение за паркиране се говори в нормите на чл.14 и чл.18 от наредбата. В тази връзка и в случая при изписване на нарушението не са съобразени конкретно предвидените в чл.6 от НРСППППСТГП хипотези, като поведението, което е описано не очертава нито една от тях, а единствено, като се вземе предвид и разпита на свидетеля, би могло да се счете, че най-вероятно се касае до паркиране на място, което не е определено от собственика на пътя или администрацията. „Описанието“ на нарушението в НП обаче води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, доколкото не става ясно дали се твърди същият да е паркирал върху тротоар, за който това не е било определено изрично от собственика на пътя или администрацията, или е паркирал превозно средство с максимална маса над посочената допустима такава в нормата на чл.6, ал.1 от Наредбата, или не е паркирал успоредно на оста на пътя, а по друг начин, или пък да е паркирал така, че да не е оставил най-малко 2 метра от страната на сградата за преминаване на пешеходци. В тази насока и описанието на твърдяното нарушение, дадено в обжалвания акт, е изключително семпло и недостатъчно и възпрепятства възможността на наказаното лице да ангажира адекватно защитата си, както и съдът да извърши проверка дали установеното поведение действително осъществява състав на нарушение и какво точно, като има предвид конкретните факти около неговото извършване и като се има предвид, че нормата на чл.6, ал.2 от Наредбата касае всички останали случаи, които не са описани в ал.1 на чл.6 от Наредбата. Още повече, че при най бегло запознаване с картите на Гугъл за територията на гр.Пловдив е видно че пред номер 147 на бул.“пещерско шосе“ няма гаражи, както и тротоари, а само градинки и тясна пешеходна алея до самата сграда.

        Освен изложеното съдът констатира и друго  нарушението което се явява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН  урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат.  Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.  Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от  посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.

            Във връзка с изложеното  и  при служебната проверка на  АУАН съдът констатира, че същия  е съставен от свидетел А.К. който като полицейски служител е съставил АУАН против жалбоподателя, без същия да е установил нарушението или да е бил очевидец, при извършването му. От материалите по делото, включително и наложената глоба с фиш е видно че нарушението е било установено от друго лице което не е посочено като свидетел по акта. Свидетел И.Т.също така не е бил очевидец при установяване на нарушението.  Свидетел К. с оглед разпоредбите на ЗАНН е следвало да състави акта в присъствието на още едно лице като свидетел при съставянето на акта, а като не го е направил същия е допуснал друго нарушение на процесуалните правила водещо до друго самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.

 

 

           Допуснатите нарушения са съществени  такива и са довели до незаконосъобразност на административно наказателното производство, до един необоснован акт за налагане на административно наказание, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено.   

           От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да  бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК  субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.   В случая е представен договор за правна защита (л. 3 от делото), в които е отразено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което е изплатено изцяло към момента на сключване на договора.  

              По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН,  ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна сложност,  спорът се е съсредоточил само върху приложението на закона, а не и върху фактите. също така съдът установи, че платеното възнаграждение е в размер на минимално определения съгласно Тарифата на адвокатските възнаграждения. Предвид на това, адвокатското възнаграждение следва да бъде платено в посочения размер който е минимално определения. По мнение на настоящия състав този минимум следва да бъде съобразен към датата на сключване на договора за правна защита и от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения която предвижда минимален размер от 300 лв. Доколкото се прилага чл.205 от АПК по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя направените в настоящото производство разноски, в размер на 300 лв. по съображенията, изложени по-горе.

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-004459 от 03.06.2020г. на М.В.М.на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г. допълнена със заповед № 8121з-825/19.07.2019г.  с което на И.М.И. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178Е от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.

 

             ОСЪЖДА    ОД на МВР Пловдив, представлявано от директора – старши комисар Й.Д.Р.да заплати на И.М.И. ***, ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева представляваща съдебни разноски пред Районен съд гр.Пловдив.

 

               Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

                                                     

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.