МОТИВИ:
След съвкупна преценка на събрания и проверен в
съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установи следното:
Подсъдимият ст. серж. П.А. ***, е завършил **
образование. На кадрова военна служба постъпил на 01.06.2007 година, като е
заемал различни длъжности във военни формирования в гр. П. и гр. В.. На
последната заемана от него длъжност „Началник на светотехническа система, той и
шофьор в група комуникационно, информационно и навигационно осигуряване“ във
в.ф. **** – В. е бил назначен на 27.12.2018 година. Познавал служебните си
задължения и ги изпълнявал в срок. Към подчинените си бил взискателен, като
проявявал такт и разбиране в отношенията си с тях, а към своите началници се отнасял
съобразно уставните изисквания. От 2012 до 2016 година е бил поощряван по
команден ред пет пъти, а през 2018 година веднъж е бил наказан за дисциплинарно
нарушение. Неженен с едно дете (л.27-37 т.2 ДП и л. 108 от НОХД № 30/20г.).
През месец октомври 2019 година подсъдимият ст. серж. Р.
живеел под наем в жилище, намиращо се в гр. В., ул. „К.“ № **, собственост на
св. С.. В имота имало три обособени самостоятелни жилища, две от които собственост
на св. С., а третото на брат му. В имота имало и гараж, от където се влизало и
в избено помещение. Собствениците на имота не живеели в него, а отдавали
жилищните помещения под наем, като св. С. ***. Към инкриминираната дата подс. Р.
ползвал под наем едното от жилищните помещения, собственост на св. С., а другото
жилищно помещение, собственост на последния, се ползвало от неустановени лица,
чужди граждани, които не били адресно регистрирани. Те започнали да се нанасят
в жилището в първите дни на месец октомври 2019 година и напуснали по искане на
собственика на 14 или 15.10.2019 година. В жилищното помещение, собственост на
брата на св. С. живеел под наем св. Д.. Двамата наематели – Р. и Д. ползвали
гаража, като всеки ползвал част от него, а избеното помещение, което било
отделено с врата, заключваща се с катинар, ползвал подс. Р.. В жилището
помещение, в гаража и избеното помещение Р. държал туби и бидон с домашна
ракия, както и бидони с материал за изваряване на ракия.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 т. 1 от Закона за
акцизите и данъчните складове, алкохолът и алкохолните напитки подлежат на
облагане с акциз. Според чл. 1 ал. 1 от същия закон, той урежда облагането с
акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането,
движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз. В чл. 4, законодателят е дал легални дефиниции на някой от използваните в
закона понятия, като указва, че "Акцизни стоки" са стоките,
посочени в чл. 2; "Лицензиран
складодържател" е лице, което в съответствие с разпоредбите на ЗАДС е
получило лиценз да произвежда и/или складира, да получава и изпраща акцизни
стоки под режим отложено плащане на акциз; "Данъчен склад" е място,
където се произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим
отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в съответствие с
разпоредбите на същия закон, а "Режим отложено плащане на акциз" е
съвкупност от правила, приложими за производството, складирането и движението
на стоки при отложено плащане на акциза. В
чл. 9 е дадена легална дефиниция на
понятието "Етилов алкохол (алкохол)", съгласно която такъв е
всеки продукт, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно
съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, дори когато този продукт е част от
продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура; ако е включен в
кодове по КН 2204, 2205 и 2206, с действително алкохолно съдържание по обем,
превишаващо 22 % vol и продукт, получен чрез дестилация и годен за пиене,
съдържащ други продукти в разтворено или неразтворено състояние. Съгласно чл. 47
ал. 1 т. 7,8,9 и 10 от ЗАДС, лицензиран складодържател може да бъде лице, което отговаря на определени
условия, част от които са да разполага със собствени или наети помещения и/или
площи за извършване на дейностите по чл. 46, ал. 2, които отговарят на
изискванията за сигурност и контрол, определени с правилника за прилагане на
закона, където да се получават и разтоварват акцизните стоки; използва
автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално
време на контрол на суровините, материалите, произведените или складираните
акцизни стоки, включително по вложители, идентифицирани с единен
идентификационен код, и гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява
изискванията за режима; самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет
достъп на митническите органи и органите по приходите на Националната агенция
за приходите до автоматизираните системи за отчетност по т. 8 и използва
средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон,
Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им. В чл. 48 от ЗАДС са посочени изискванията за издаване на лиценз за управление на данъчен
склад, а в чл. 50 се указва, че по искането следва да има или издаден лиценз
или мотивиран отказ, поотделно за всеки данъчен склад. При издаден
лиценз, чл. 65 ал. 1
от ЗАДС посочва какво представлява складирането на акцизни стоки, а именно
включва съхраняването на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз в
данъчен склад за складиране или в данъчен склад за производство и складиране.
По делото е установено, че на подс. Р. не е издаван лиценз за осъществяване на
каквато и да е дейност по Закона за акцизите и данъчните складове.
На 11.10.2019 година свидетелите Н. и Д. – старши
инспектори от „Митническо разследване и разузнаване“ към Агенция „Митници“, получили сигнал, че
подс. Р. продава ракия. В изпълнение на задълженията си по глава осма от ЗАДС за
проверка на сигнала, св. Д. се свързал по телефона с личния мобилен телефон на
подсъдимия. При разговора между двамата, Р. предложил да се срещнат на паркинга
на магазин „Метро“ в гр. В., където той ще занесе ракията и ако купувачите я
харесат, ще им я продаде на цена по 7 лева за литър. Уточнил, че разполага с
голямо количество ракия – около 500 литра. Към 17.20 часа на същата дата,
двамата митнически служители отишли на уговореното място, като малко след тях с
личния си автомобил марка „П.“ с рег. № **** пристигнал ст. серж. Р..
Последният отворил автомобила си и показал на двамата свидетели три пластмасови
туби от минерална вода, пълни с течност, които изнесъл от автомобила. При
премахване на капачките от тубите, свидетелите установили мирис на етилов
алкохол, след което се представили на подсъдимия като митнически служители, а
за направените констатации съставили Протокол за извършена проверка № 537
(л.39-42 т.2 ДП). Тъй като е било установено, че Р. е военнослужещ, свидетелите
уведомили служба Военна полиция – В.. Пристигналият на място военен разследващ
полицай, извършил претърсване и изземване, при което били иззети трите туби с
етилов алкохол. Подсъдимият присъствал на претърсването и изземването, не е
направил възражения и заявил, че алкохолът е негов и е имал намерение да го
продаде (л.4-17 т.1 ДП).
Предвид заявеното от Р. при разговора си с
митническите служители, че разполага с голямо количество ракия, за времето от
19.10 часа до 20.25 часа на 11.10.2019 година, в ползваните от него жилище и
избено помещение с гараж, находящи се в гр. В., ул. „К.“ № ** било извършено
претърсване и изземване (л. 18-43 т.1 ДП). При това процесуално-следствено
действие били намерени в жилището, ползвано от Р., в избеното помещение,
ползвано от него и частта от гаража, също ползвана от него, голям брой
пластмасови туби от минерална вода с различна вместимост, пълни с течност и
пластмасови бидони, единият от които също е съдържал течност. Претърсването и
изземването било извършено в присъствието на собственика на имота - св. С. и
подсъдимия Р., които собственоръчно са записали, че нямат възражения, а Р. е
вписал саморъчно, че намерената ракия в дома и гаража му е негова. Съдовете с
течност били описани в протокола за оглед, след което са били иззети и запечатани,
като били закарани на съхранение в сградата на Военна полиция – В..
На 16.10.2019 година, военен разследващ полицай от
Военна полиция – В. в присъствието на поемни лица и с участието на двама
експерт-криминалисти от Военна полиция – В., и на Началник сектор „Оперативен
контрол“ на Териториално отделение „Митническо разследване и разузнаване“ –
Северно-морска гр. Варна, извършил оглед на иззетите веществени доказателства.
Било определено количеството течност в пълните туби от минерална вода,
съобразно фабрично изработения по утвърден стандарт вместимост на съответния
съд, а в съдовете, които не били пълни до посочения стандарт, било извършено
замерване на количествата течност, чрез използване на оразмерен мерителен съд.
Количеството течност в бидона било замерено посредством рулетка, с която били
измерени височината на стълба течност и диаметъра на съда. Чрез използване на два
алкомера, подробно описани в протокола и притежаващи свидетелство за проверка
(л.2-3 т.2 ДП), било замерено алкохолното съдържание в течността на всеки
отделен съд, като били иззети общо шест проби, номерирани от 1 до 6, както
следва:
Проба 1: При проверка, течността във всяка една от
трите туби, иззети на паркинга на магазин „Метро“, показала алкохолно
съдържание около 45 градуса. Тези туби били обособени в една група, като от
течността в тези туби били взети основна и контролна проби, отбелязани с № I.1.1 и I.1.2.
Проба 2: При
проверка, течността във всяка една от четирите туби, иззети от придверието на
кухнята от жилището, ползвано от Р., показала алкохолно съдържание около 45
градуса. Тези туби били обособени във втора група, като от течността в тези
туби били взети основна и контролна проби, отбелязани с № II.2.1 и II.2.2.
Проба 3: При проверка,
течността в бидона, иззет от гаража, показала алкохолно съдържание около 52
градуса. Бидона бил обособен самостоятелно и отделно от тубите, като от него
били взети основна и контролна проби, отбелязани с № II.5.1 и II.5.2.
Проба 4: При проверка, всички туби с вместимост от 11
литра, иззети от гаража и избеното помещение, течността в които показала
алкохолно съдържание около 45 градуса, били обособен в група 4 и от нея били
взети основна и контролна проби, отбелязани с № II.9.1 и II.9.2.
Проба 5: При проверка, всички туби с вместимост от 10
литра, иззети от гаража и избеното помещение, течността в които показала
алкохолно съдържание около 45 градуса, били обособен в група 5 и от нея били
взети основна и контролна проби, отбелязани с № II.34.1 и II.34.2.
Проба 6: При проверка, всички туби, иззети от гаража и
избеното помещение, течността в които показала алкохолно съдържание около 30,
около 20 и около 3 градуса (така наречените патоки), била смесена и обособена в
група 6. От така смесената течност били взети основна и контролна проби,
отбелязани с № III.1.1 и III.1.2.
Иззетите по този начин проби с материали по делото,
били предоставени на вещо лице по назначената физико-химическа експертиза,
която установила, че иззето количество течност представлява дестилатен етилов
алкохол (дестилат от ферментирали дрожди от плодове и дрожди собствено
производство, което всъщност е домашна ракия). Общото количество е 515.30
литра, а според определения процент на етилов алкохол във всяка една от
пробите, се касае за 214.338 литра чист етилов алкохол, за който се дължи акциз
в размер на 2 357.72 лева, съгласно чл. 31 ал. 1 т. 5 ЗАДС. Назначената по
делото съдебно-оценителна експертиза е определила пазарната стойност на
иззетата ракия в размер на 2 822.30 лева.
Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен
и категоричен начин от цялостния доказателствен материал по делото. В съдебно
заседание подсъдимият не се признава за виновен, като той и неговият защитник
правят възражения в няколко насоки. На първо място се оспорва доказателствената
стойност на извършеното претърсване и изземване на паркинга пред магазин
„Метро“, с аргумента от защитника, че тубите не са намерени в претърсвания
автомобил, а извън него. На това основание прави искане да се изключи този протокол
от доказателствения материал. Подсъдимият отказва да дава обяснение относно
извършеното процесуално-следствено действие, иззетите вещи, изготвения
протокол, саморъчно вписаното от него в протокола и положения подпис. Съдът
отхвърли това възражение като неоснователно, тъй като претърсването и
изземването са две самостоятелни действия, макар и уредени в един раздел на
НПК. Това е така, тъй като може да има претърсване, при което да се изземат
определени предмети, възможно е да се извърши претърсване, при което да не се
изземе нищо, а като трета хипотеза е възможно да се извърши изземване на вещи,
намиращи се на видно място, без да се налага претърсване. Самият текст на чл.
160 ал. 1 НПК сочи, че претърсването се извършва с цел откриването и изземването на вещи. Когато вещите не са укрити, не
се налага откриването им, а същите без претърсване се изземват. В случая двама старши
инспектори от „Митническо разследване и разузнаване“ към Агенция „Митници“, в изпълнение на
задълженията си по глава VIII от ЗАДС за проверка на сигнал и в пределите на своите правомощия,
проверили автомобила на подсъдимия при което той извадил от него тубите с
алкохол. Това обстоятелство е отразено в Протокол за извършена проверка № 537
(л.39-42 т.2 ДП) и след това са уведомили Военна полиция. Военният разследващ
полицай е извършил претърсване на автомобила, като са били открити по смисъла
на чл. 160 ал. 1 НПК в жабката на автомобила пластмасови шишета с ароматизатори
за кайсиева ракия, които са били иззети. При пристигането на служителите на
военна полиция, тубите с алкохол са били до автомобила, не са били открити по
смисъла на закона, тъй като вече са били изнесени от автомобила от подсъдимия и
описани в Митническия протокол, като разследващият полицая само ги е иззел и
описал в протокола за претърсване и изземване. Самият подсъдим не е направил
възражения и е подписал протокола, а при извършване на действието и изготвянето
на протокола не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Второто възражение касае доказателствената стойност на
протокола за претърсване и изземване, извършено в ползваните от подсъдимия
жилище и избено помещение с гараж, находящи се в гр. В., ул. „К.“ № **. Твърди
се, че в протокола не е отбелязан адреса, на който се намира имота, че поемните
лица не са присъствали при извършеното претърсване и изземване, че иззетите
веществени доказателства не са били запечатани в найлонови чували с подписи на
поемните лица, както изисква закона. Подсъдимият твърди, че ракията не е
негова, а е вписал в протокола, че е негова и е подписал протокола под
заплахата от страна на разследващия полицай, че ако не подпише следващите два
дни, които са почивни, ще прекара в ареста.
Съдът не споделя и тези възражения. Видно от
приложената на л.19 т. 1 от досъдебното производство титулна страница на
протокола за претърсване и изземване, на първия ред с ръкописен текст, след
датата е посочен адреса, на който се извършва действието. От разпита на
поемните лица и техническия помощник, се установи, че поемните лица са
присъствали при извършване на претърсването. Свидетелят С. – собственик на
имота твърди, че две млади момчета са стояли в някаква кола на улицата, където
е бил и той. Въз основа на това не може да се направи извода, че поемните лица
са били в автомобил на улицата. Този свидетел се е подписал като присъствал при
претърсването в качеството си на собственик на имота без възражения. Установи
се, че на място са присъствали освен разследващия орган, също така поемните
лица, тех. помощник, собственика и ползвателя на имота, които са се подписали.
Присъствали са и други служители на военна полиция, сина на подсъдимия, чието
присъствие според Р. го е мотивирало да подпише протокола, в определен момент е
присъствал и другия наемател – св. Д., наемателите в третото жилище –
неустановени мигранти, дъщерята на св. С. и други лица. Свидетелят С. не можа
да посочи как е преценил, че двете млади момчета са именно поемните лица и са
били навън през цялото време на претърсването. Такова твърдение той прави и за
сина на подсъдимия, като при разпита си заяви, че момчето не е било допуснато в
имота, а е бил на улицата. Самият подсъдим заяви, че синът му е присъствал в
имота, което му е било неприятно и поради това не е направил възражения. Двете
поемни лица също потвърдиха, че момчето е било в имота, а не на улицата. При
разпита си като свидетели поемните лица потвърдиха участието си, положените
подписи и посочиха неописани в протокола подробности, които не биха могли да
знаят ако не са участвали, а именно миризма от единия бидон, изброяване на
лицата, които са ползвали латексови ръкавици, начина на изнасянето на тубите и
бидоните.
Съдът не възприема и възражението, че е следвало в
протокола да се подпишат всички присъстващи лица. Ноторно известно е, че при
извършване на процесуално-следствени действия на публични места, освен
ангажираните с тези действия лица, присъстват и много странични наблюдатели.
Законодателят в чл. 129 НПК посочва кои лица подписват протокола, а в чл. 162 НПК, указва лица, в присъствието на които се извършват претърсването и
изземването. Изискват се подписите на лицата, които по силата на НПК имат право
или задължение да участват или присъстват на съответното процесуално действие в
определено качество – извършващ действието орган, поемни лица, вещи лица,
технически помощници, обвиняеми, пострадал, защитници или пълномощници, други
страни в процеса, а не и всяко намиращо се в близост или преминаващо лица.
Относно възражението за изземването на тубите и
бидоните като веществени доказателства и поставянето на слепки, съдът съобрази,
че в чл. 163 ал. 6 НПК този въпрос е уреден за веществени доказателства, които
не са компютърни информационни данни. Тези вещи следва да се предявят на
поемните лица и присъстващите, което е било направено. При разпитите си всички
поемни лица, техническият помощник и присъствалите Р. и С., заявиха, че са
видели тубите и бидона, иззети като веществени доказателства. В същия текст е
посочено, че не е задължително, но по преценка те могат да бъдат опаковани и
запечатани. В чл. 110 ал. 1 НПК е посочено, че веществените доказателства
трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по
възможност фотографирани, което е било направено при извършеното претърсване и
изземване, а в последствие и на 16.10.2019 година, при осигуряване на условия и
технически средства за измерване на количество и алкохолен градус. Защитата не
цитира кой текст от НПК в тази насока е нарушен и съдът не констатира такова
нарушение.
Съдът не дава вяра и на твърдението на подсъдимия, че
е подписал протокола за претърсване и изземване, поради заплаха, че ще бъде арестуван
за почивните дни. Това твърдение не се доказа от разпита на поемните лица или
другите присъствали лица, а освен това е и житейски необосновано. Ако ракията
действително не е била на подсъдимия, той е могъл да заяви това, за да се
провери на място, на кого от останалите наематели е тази ракия, след като се
установи, че и другите наематели са били в имота по това време. При
перспективата Р. да бъде подведен под наказателна отговорност и осъден за
намереното количество ракия, звучи недостоверно твърдението му, че се е боял
повече от вероятността за престой за два почивни дни в ареста, отколкото от
постановяване на присъда, предвиждаща не дни, а месеци и години лишаване от
свобода, още повече че само два часа по-рано без да са му отправяни заплахи, е
подписал друг протокол за претърсване и изземване с признание за собственост на
ракия, която се е опитвал да продаде.
Основното възражение на Р. и защитника му е, че
ракията не е негова и не е доказано, че е негова. В тази насока се навеждат
доводи, че направените признания в протоколите за претърсване и изземване са
направени под натиск, че вратата на гаражното помещение не се заключва, а ключа
за вратата на избеното помещение се намира в гаражното помещение, на място
известно на другите наематели т.е. ракията е принадлежала на наемателя св. Д.,
на неизвестните и престояли за адреса няколко дни мигранти или на друго външно
лице, което складира в частта на гаража и избеното помещение, ползвани от
подсъдимия многобройни туби и бидони с ракия и материал за ракия. Освен, че
звучат житейски недостоверно, съдът не приема тези доводи и с оглед цялостния
доказателствен материал. По въпроса на записаните в протоколите за претърсване
и изземване признания на Р., относно собствеността на ракията и целта с която я
държи, следва да се имат предвид съображенията изложени в предходния абзац.
Голословното отричане собствеността на ракията, намерена в гаража и избеното
помещение, не кореспондира с обективните находки, свидетелските показания и
житейска логика. Самите обяснения на подсъдимия са непоследователни и
противоречащи си в детайлите, което не дава основание на съда да ги кредитира,
а ги приема като израз на възприетата защитна позиция. Под. Р. признава само,
че намерената в жилищното помещение ракия в четири туби е на сестра му и е при
него за съхранение. За трите туби с ракия иззети до магазин „Метро“ не желае да
дава обяснения, а за тези намерени в гаража и избеното помещение твърди, че не
са негови. В подкрепа на извода, че всички туби и бидон с ракия са на Р. говори
обстоятелството, че всички те са намерени в еднаква опаковка – пластмасови туби
от минерална вода с различна вместимост и течността отговаря на едни и същи
характеристики, което води до извода, че произхода на ракията иззета от паркинга,
иззета от жилищното помещение и от гаража и избеното помещение имат еднакъв
произход, което изключва версията ракията от жилищното помещение да е различна
от ракията на случаен човек, който я складира в гаража и избеното помещение и
да е различна от ракията, която Р. се е опитал да продаде на митническите
служители. Макар това да е косвено доказателство, то е в подкрепа на записаното
от Р. в двата протокола за претърсване и изземване, че ракията е негова, както
и в подкрепа на гласните доказателства. Пред свидетелите Н. и Д., подсъдимият е
заявил че трите туби с ракия, които ще им продаде са негови и има още много
ракия – около 500 литра. Свидетелят С. заяви, че на пазара в гр. Варна питал от
къде може да си закупи ракия и всички работещи там познавали такова лице, като
му дали телефонен номер. Свидетелят се обадил на този номер и се уговорил да
закупи ракия, като на уговорената среща отишъл именно подсъдимия Р., когото С.
разпозна в залата. Според показанията на свидетеля, Р. му казал, че купувал
грозде, варял ракия и я продавал на магазините в града, като на него два пъти
му продал ракия. Заявеното от този свидетел косвено се доказва от заключението
на съдебно-техническата експертиза на телефона на подсъдимия. Според това
заключение Р. е търсил продавач на кайсии за ракия, тъй като е контактувал с
абонат Милен, като се е интересувал за цената на плода. Самият подсъдим се е
представял в мрежата с акаунт: „Petar . Кайсии за ракия“ и по този начин е бил разпознаван от останалите абонати в мрежата.
Свидетелите С. и Д., първият от тях собственик, а вторият наемател в имота,
отричат ракията да е тяхна и твърдят, че не знаят на кого е. С. живее постоянно
извън гр. В. и според показанията му много рядко влиза в гаража и избеното
помещение, като това за последно е било преди повече от две години от
инкриминираната дата. Св. Д. твърди, че в частта от гаража, която той ползва,
съхранява дърва за огрев и зимнина. Твърди, че мазата се ползва от другия
наемател – П., което е собственото име на подс. Р., а също така че не е
оглеждал частта от гаража и мазата които не ползва. Никой от разпитаните лица
не посочи конкретизираща информация за наематели – мигранти, като се твърди, че
за няколко дни е имало такива, които са дошли няколко дни преди претърсването и
са напуснали 2-3 дни след това. Съдът не възприема становище, че
наематели-мигранти са пренесли през границите на страната или след това при
преминаването си през страната са пренасяли 40 броя пластмасови туби, един
бидон с ракия и четири бидона ферментирал плод, вероятно за да ги занесат в
западна или северна Европа и които складирали точно в мазето и гаража на
занимаващият се с продажба на ракия Р.. Още по нелогично е лице, което не живее
в имота и без знанието на живеещите там или собственика, да внася в имота това
количество с ракия и да си подготвя материал за изваряване на ракия, който
ежедневно следва да се поддържа. Такава версия не би обяснила четирите туби с
алкохол в жилището на Р. и трите туби, които се е опитал да продаде, всички
съдържащи единтичен алкохол и в единтични опаковки. Самият подсъдим дава
вътрешно противоречиви обяснения. Същият първоначално заяви, че гаража и
избеното помещение не се заключват. При предявяване на снимков материал на
вратата на избеното помещение, на който се вижда катинар на вратата, Р. промени
обясненията си и заяви, че вратата всъщност се заключва, но ключът стои на
общодостъпно място в гаража. При втория си разпит на 26 юни 2020 година,
подсъдимият заяви, че вратата към гаража няма изобщо патрон, но при предявяване
на снимковия материал се коригира, че има патрон, но не се заключва. За втората
врата, след металната заяви, че е на избеното помещение, но след поредното
запознаване със снимковия материал се коригира, че е към гаража, а вратата към
избеното помещение е със стъкло и катинар. В протокола за претърсване и
изземване е посочено, че подсъдимият е отключил вратите към гаража и избеното
помещение. Твърдението на подсъдимия, че вратите не се заключват очевидно цели
обосноваване на извод, че всеки би могъл да влезе и да остави тубите и
бидоните, но данни за това по делото не бяха събрани. Собственика на имота –
св. С. ***, много рядко посещава имота си на ул. „Кракра“, което означава, че
не би могъл да има ясна представа дали вратите към гаража обикновено са
заключени, дали се заключват инцидентно или са постоянно заключени. Съдът
приема, че вратите са се заключвали, тъй като са били отключени от подсъдимия
при извършване на претърсването. Освен това и подсъдимия и св. Д. твърдят, че
са съхранявали там хранителни продукти, което житейски обосновано навежда на
извода, че тези врати се заключват, за да се осуети произволен достъп до
хранителните продукти на семействата. Независимо от собствеността на ракията,
собственикът ѝ не би рискувал да я държи в незаключено помещение, което
осигурява безпрепятствен достъп на неограничен кръг лица, които биха могли да
откраднат или увредят ракията, особено в бидона, като я направян опасна или
негодна за консумация. Начина по който е бутилирана ракията, обозначена с
години на производство, поставяне на дървесина за подобряване на цвета и вкуса
ѝ, води до извода, че притежателят на ракията е полагал значителни грижи
за нея, за да я остави в незаключено помещение с неограничен достъп,
включително и на неустановени мигранти, и други наематели, които може да са
посещавани от различни по своите разбирания за собственост, за право на
ползване или за хигиена на хранителните продукти лица.
Защитата оспорва направения на 16.10.2019 година оглед
на веществени доказателства, начина на обособяване на иззетата течност по групи
и иззетите проби, като твърди, че от изготвения протокол не става ясно, как са
обособени шест групи, от които са взети проби и случайния принцип на взетите
проби от пластмасовите туби. Съдът не споделя възраженията, тъй като при
внимателен прочит на протокола, става ясен принципа, по който са отделени
продуктите в шест групи. Това съдът подробно е описал по-горе в края на описателната
част и не счита за необходимо да преповтаря. На огледа са присъствали поемни
лица и са участвали специалисти, не само от Военна полиция, но и Началник
сектор „Оперативен контрол“ на Териториално отделение „Митническо разследване и
разузнаване“ – Северно-морска В., имащ пряко отношение към акцизните продукти,
съгласно ЗАДС. Използвани са сертифицирани измервателни уреди, а от
бутилираните продукти са взети проби на случаен принцип от всяка група,
определена според мястото на намирането ѝ, и притежаваща сходни качества,
относно измерено алкохолно съдържание. Измерена е височината на стълба течност
в бидона и диаметъра на същия, като в хода на назначената физико-химическа
експертиза по математически способ (на стр. 3 от експертизата) е изчислено в
литри количеството течност, намиращо се в бидона – 103.4 литра. Съдът възприема
това заключение, защото то е обосновано математически, а видно и от снимковия
материал на сн. 21 и 22 към огледния протокол (л.34 т.1 ДП), бидонът визуално е
запълнен около половината от обема му, а според огледния протокол фабричната
вместимост на бидона е 200 литра.
Оспорва се и заключението на физико-химическата
експертиза, като доводите за това, са че не е ясно как са иззети пробите. Съдът
счита, че това възражение не касае експертизата, а огледа на веществени
доказателства, което възражение беше обсъдено по-горе. Физико-химическата
експертиза е установила, че течността е дестилатен етилов алкохол (дестилат
от ферментирали дрожди от плодове и дрожди собствено производство - домашна
ракия), общото ѝ количество е 515,30 литра, а общото количество на чистия
етилов алкохол е 214,293 литра.
Съдебно-оценителната е определила
цената на пазарен принцип, като защитата заявява, че не споделя тази цена, но
не се аргументира въз основа на какви обективни данни прави това или
възражението е само въз основа на субективната оценка на защитника и
подзащитният му. Съдът не споделя това възражение, тъй като е определена цена
за литър от 6.00 лв., докато самият подсъдим я е продавал на св. С. и я предлагал
на митническите служители за цена от 7.00 лева за литър.
Възраженията по
съдебно-дактилоскопната експертиза, касаят механизма на оставяне на следата
върху пластмасовата туба, иззета от избеното помещение, а не самата експертиза.
Както беше посочено по-горе от разпита на поемните лица, техническият помощник
и св. Б. се установи, че подс. Р. не е участвал в товаренето на тубите, а е
управлявал собствения си микробус, с натоварените в него туби до сградата на
Военна полиция. Единствено подсъдимият и св. С. твърдят, че Р. е пренасял туби.
Както съдът посочи в анализа на доказателствата, подкрепящи фактическата
обстановка, тя се установява от многобройни преки и косвени доказателства, дори
и без наличието на оспорваната втора следа. Въпреки това съдът счита за
необходимо да отбележи, че приема заключенията по всички, назначени в хода на
досъдебното производство експертизи. Същите са аргументирани, обосновани и в
съответствие с цялостния доказателствен материал. Изслушани в съдебно заседание,
вещите лица подробно аргументираха изводите си по оспорваните пунктове, която
аргументация съдът възприема изцяло. По своята същност възраженията не са
насочени към начина на изготвяне на експертните заключения (с изключение на
съдебно-оценителната експертиза), а към начина на събиране на доказателствения
материал, предмет на изследване, което пък съдът обсъди по-горе.
Въз основа на всичко изложено, съдът стигна до извода,
че от обективна и субективна страна, подс. Р. е осъществил престъпния състав на
чл. 234, ал. 2, предл. 2 от НК. На 11.10.2019 г. в жилище и избено помещение,
които ползвал под наем на адрес гр. В., ул. „К.“ № ** и в собствения си лек
автомобил марка „П.“ с рег. № ****, без да има издадено надлежно разрешително, държал
с цел разпространение 515,30 литра дестилатен етилов алкохол (дестилат от
ферментирали дрожди от плодове и дрожди собствено производство, представляващо
домашна ракия), с общо количество на чистия етилов алкохол – 214,293 литра,
като на същата дата на паркинга на хипермаркет „Метро“ в гр. В., договорил да
продаде част от ракията на свидетелите Н. и Д.. С оглед на количеството домашна
ракия, предмет на престъплението, нейната стойност и размера на дължимия, но
незаплатен акциз, съдът счита че случаят е немаловажен. В тази насока бяха
съобразени и данните за това, че Р. е бил познат на работещите на кооперативния
пазар, като човек който се занимава с разпространение на ракия. Свидетелят С.
по този начин е научил телефонния му номер и се е свързал с него, като два пъти
е купувал ракия. При огледа са намерени, но не са иззети и не са включени в
обвинението още два бидона с вместимост по 200 литра, един бидон с вместимост
120 литра и един бидон с вместимост 60 литра – всички съдържащи ферментирал
плод или т.н. материал за изваряване на домашна ракия. Всичко това са данни, че
деянието на Р. не е инцидентно за инкриминираната дата, а той е съхранявал без
разрешение домашна ракия и преди тази дата, както е споделил и пред свидетелите
С., Н. и Д.. Подготвял се е да извари такава ракия с готовия материал от
ферментирали плодове и използване на намерените в автомобила му опаковки с
аромати за кайсиева ракия. Въз основа на всичко това, съдът прецени, че не е
налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93 т. 9 НК. По правната
квалификация, страните не направиха възражения.
Причини, условия и мотиви за
извършване на престъплението са нежеланието на подсъдимия да се съобразява с
установения в страната ред за държане и разпространение на акцизни стоки,
липсата на контрол от страна на собственика на имота, относно това, за какви
цели се използват отдадените под наем помещения и дали тези цели са в
съответствие със законодателството, стремеж на Р. да получи материална облага
чрез продажба на алкохолни продукти, без да заплаща дължимия за това акциз.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства, чистото
съдебно минало, относително добрите характеристични данни, утежненото семейно
положение на подсъдимия, стойността на намерения алкохол и дължимия акциз,
които са в не висок размер, но в рамките на правната квалификация за
немаловажен случай. При отсъствието на отегчаващи отговорността обстоятелства е
налице едно изключително по своята същност смекчаващо обстоятелство - размера
на дължимия акциз от 2 357.72 лева и пазарна стойност на ракията от
2 822.30 лв., които покриват изискванията за немаловажен случай, но
съобразно предвиденото от законодателя наказание „Лишаване от свобода“ от 1 до
6 години, „Глоба“ в размер от 20 000.00 до 100 000.00 лева и
„Лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 7 НК и в най-лекия си размер това
наказание, би се оказало несъразмерно тежко в настоящия случай. За по-тежко
квалифициран състав на същото престъпление по чл. 234 ал. 3 НК включително и за
„големи размери“, не се предвижда наказание „Глоба“, а по ал. 2 минималния
размер на това наказание е 20 000 лева. По тези съображения съдът определи
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, като наложи наказание „Лишаване от свобода“, под
предвидения минимален размер, а именно 10 месеца и не наложи по-леките,
предвидени в закона наказания „ГЛОБА“ и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА“ по чл. 37, ал. 1 т. 7
от НК.
Имайки предвид чистото съдебно
минало на Р. и размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, съдът
прецени, че за постигане целите по чл. 36 НК, не се налага ефективно
изтърпяване на това наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 66 ал. 1 НК, съдът
отложи изпълнението му с изпитателен срок от 3 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 234 ал.
5 НК, съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, а именно
515.30 литра дестилатен етилов алкохол, намиращи се на съхранение в помещение
на РС „Военна полиция“ – Варна.
Видно от
справка на л. 4 том 2 от досъдебното производство, относно семейното положение
на подсъдимия и справките на л. 19-23 том 2 от досъдебното производство,
относно притежаваните от подсъдимия моторни превозни средства, се установява,
че същият е собственик на лек автомобил марка „П.“ с рег. № ****, в който е
съхранявал част от инкриминираните вещи. В съответствие с разпоредбата на чл.
53 ал. 1 бук. „а“ НК, съдът отне в полза на държавата автомобила, собственост
на подсъдимия, послужил за извършване на престъплението. На същото основание
бяха отнети в полза на държавата и 43 броя пластмасови туби от минерална вода,
с различна вместимост и един брой пластмасов бидон, собственост на Р., в които
е съхранявал домашната ракия и които са били иззети с протоколи за претърсване
и изземване от 11.10.2019 г. от лек автомобил и частен дом, намиращи се на
съхранение в помещение на РС „Военна полиция“ – В..
Независимо,
че съобразно заключението на физико-химическата експертиза, иззетата домашна
ракия е годна за пряка консумация, предвид съхранението ѝ в пластмасови
съдове и в помещение, неотговарящо на санитарно-хигиенни изисквания за
производство и съхранение на такива продукти, същата може да представлява
опасност за здравето при консумация. Поради това съдът прецени, че след влизане
на присъдата в сила, отнетите дестилатен етилов алкохол, 43 брой пластмасови
туби от минерална вода с различна вместимост и един брой пластмасов бидон следва
да се унищожат.
Предвид
осъдителната присъда и съгласно разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд-Сливен сумата от
291,50 (двеста деветдесет и един лев и петдесет стотинки) лева за направените в
съдебното производство деловодни разноски. По сметка на РС „Военна полиция“ –
В., Р. следва да заплати сумата от 1 041,39 (хиляда четиридесет и един лев и
тридесет и девет стотинки) за направените по време на досъдебното производство
разноски.
Воден от
тези мотиви, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
се написаха на 15.07.2020 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.