Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260000/12.08.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори
юли, двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 470/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 103/17.09.2019 г. по гр.д.№
221/18 г. на ВКС на РБ – ІV г.о. е отменено решение № 128/4.10.-2017 г. по
в.гр.д.№ 185/17 г. на Апелативен съд – Варна и делото е върнато за ново
разглеждане със задължителни указания за извършването на нови
съдопроизводствени действия.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на В.Г.И. против решение №3/16.02.2017г., по
гр.д.№192/16г. на Окръжен съд - Разград в частите му, с които е отхвърлен иска
за осъждане на Е.И.К. за заплащане на сумата от 25100 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи поради
невъзможност да получи застрахователно обезщетение за смъртта на съпруга си Ю.З.И.,
предявен като частичен, от цялата сума - 120000лв., ведно със законната лихва и
са присъдени разноските по делото, при участието на трето лице-помагач
„Булстрад Виена Иншуърънс Груп”, гр.София. Твърденията са за неправилност
поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, с искане за отмяна и за постановяване на ново решение, с което
предявеният иск бъде уважен, с присъждане на разноски.
Въззиваемата Е.И.К. поддържа становище за неоснователност на въззивната
жалба и моли решението на РОС в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото
лице помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп”, гр.София не е изразило становище при
новото разглеждане на делото.
При
първоначалното разгреждане на спора пред въззивната инстанция, по реда на
чл.265, ал.1 от ГПК, към въззивната жалба на В.И. Георгиев
са се присъединили нейните обикновени другари Д.Ю.З. и З.Ю.З., действащ чрез
своята майка и законен представител В.И.
***,
надлежно уведомена на осн. чл.15, ал.6 от ЗЗакД, не е изразила становище по
жалбите.
След като
прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявени са частични искове с правно основание чл.51 от ЗА и чл.86 от ЗЗД
от В.Г.И., Д.Ю.З. и З.Ю.З., чрез неговата майка и
законен представител – първата ищца, за заплащане на сумите от по 25100
лв., предявени като частичен иск, целият в размер на 120000 лв., представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи в пропуснати ползи от
изгубената възможност да получат застрахователно обезщетение за претърпените
болки и страдания от смъртта на Ю.З.И.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2008 г. до
окончателното изплащане.
Твърденията са, че ищците са наследници по закон - преживяла съпруга и
низходящи, на Ю.З.И., починал
на 28.11.2008 г. при ПТП на територията на Румъния, причинено от С.Г.С.,
който е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда, постановена от
румънски наказателен съд. Тъй като деянието на С.С.
е причинило на ищците неимуществени вреди - тежки морални болки и страдания, а
към момента на настъпване на ПТП управляваният от него товарен автомобил
„Волво”, рег.№АВ-14-SCM е бил валидно застрахован с
„Гражданска отговорност” на автомобилисти в „Unita Vienna Insuranse
Gruop SC”-Romania, с кореспондент за България
ЗК „Уника”АД, за получаване на дължимото им обезщетение ищците сключили с
ответницата - адвокат Е.И.К. договор за консултантски услуги и пълномощно. Въпреки
поетото задължение да ги консултира и подпомага, тя неуспешно ги представлявала
и на 23.08.2013 г. – два месеца преди изтичането на 5-годишния давностен срок
прекратили договора. Твърдят, че с поведението си ответницата е нарушила чл.2,
ал.2, чл.40, ал.1-3 и чл.43, ал.1 от ЗА, чл.11, ал.4 и ал.5 от Етичния кодекс
на адвоката и т.2.2 от Наредба № 2 и е в пряка причинно-следствена връзка с
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи.
Оспорвайки исковете, ответницата Е.И.К. твърди, че ищците - в качеството си
на кредитори по изпълнението не са й оказали необходимото съдействие чрез
представяне на писмени доказателства; позовава се на нижощност на сключения
договор поради невъзможен предмет – невалидна полица „гражданска отговорност“;
оспорва твърденията, че с действията си е преклудирала възможността им да
получат застрахователно обезщетение от румънската застрахователна компания, тъй
като давностният срок не е изтекъл; дори срокът да е изтекъл, няма данни за
направено възражение за давност от длъжника.
Не се
спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че въззивниците са наследници по закон - преживяла съпруга и низходящи, на Ю.З.И., починал на 28.11.2008 г. при ПТП на територията на РРумъния. За причиняване на смърт по непредпазливост, с влязла в сила на 10.05.2010 г. присъда на румънски наказателен съд е осъден С.Г.С.
На 13.05.2009 г. между въззивниците, като възложители и въззиваемата - като изпълнител,
е подписан „договор за консултантска услуга” за консултиране и
подпомагане
на възложителите във връзка с
получаването на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди по повод настъпилото на 28.11.2008г. ПТП в Република Румъния, гр.Себеш с
участието на МПС Форд Мондео с рег.№KLE-KV9,
собственост и управлявано от Ю.И., и МПС Волво-товарен с рег.№АВ-14-SCM, застрахован в SC „Unita Vienna”, застрахователна полица RO/12/S5/KX номер *********, управляван от С. Г.С.,
при което е починал Ю.И. - за предявяване на претенции, вкл. и получаване на застрахователно обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност” пред
съответната застрахователна компания и/или гаранционен фонд, срещу възнаграждение в размер на 25% от платеното от
застрахователя обезщетение или присъдената по съдебен ред сума. С нотариално заверено пълномощно от
15.05.2009 г. въззивниците са упълномощили въззиваемата в
качеството й на адвокат да ги представлява за реализиране на правата им по
договора.
На 10.02.2012 г. въззиваемата, като пълномощник на въззивниците, е
сезирала ОС-Разград с искове по чл.45 от ЗЗД против С.Г.С. за присъждане на
обезщетение за причинените им от ответника неимуществени вреди, предмет на гр.д.№44/12 г., което е прекратено на 17.10.2012 г., като е прието, че съобразно Регламент №44/2001г.
българският съд не е компетентен да разгледа спора.
Последващото
гр.д.№173/13г. на РОС, образувано по предявени
на 16.05.2013 г. искове с правно основание чл.226 от КЗ/отм./ против ЗК „Уника”АД, гр.София, в качеството му на
представител за България на румънския застраховател „Unita Vienna Insuranse Gruop
SC”-Romania е прекратено с определение № 619/10.06.2013 г. по чл.232
от ГПК по молба за оттегляне на исковете, подадена от адв.Е.К. на 10.06.2013г.
Въззиваемата не твърди да е
предприемала други фактически и правни действия в изпълнение на сключения
договор от 13.05.2009 г. и
даденото пълномощно от 15.05.2009 г.
Разпоредбата
на чл.51 от ЗА предвижда отговорност на адвоката за причинените на клиента
вреди за виновно неизпълнение
на задълженията по Закона, Етичния кодекс на
адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет. Събразно чл.2, ал.2 от ЗА, при изпълнение на поръчката адвокатът дължи по-голяма
грижа от тази на добрия стопанин и дори
от тази на добрия търговец. Ако
правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен поради неполагането на
дължимата от адвоката грижа, той дължи обезщетение за всички претърпени от
доверителя вреди. Имуществените вреди
съставляват разликата между паричната оценка на неговото имущество, ако
изпълнението беше надлежно и паричната оценка на имуществото му в резултат от
действително изпълненото и на пропуснатото от адвоката.
В
изпълнение на задълженията си по сключения между страните договор, ответницата е могла да заяви претенцията на ищците по чл.269 от КЗ/отм./ по извънсъдебен ред пред представителя на румънското
застрахователно дружество за
България. Неоснователни са възраженията, че с непредставянето на
застрахователната полица, възложителите
не й оказали необходимото съдействие за изпълнение на договора. Данни за представителя на
дружеството в България са били достъпни чрез обявения на сайтовете на Гаранционния фонд и на
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи регистър на представителите за уреждане на
претенции, определени от застрахователите на държавите-членки да ги представляват на територията на РБългария. Следователно,
съществувала е възможност да
се изиска копие от застрахователната полица, което е приложено при предходното разглеждане на
спора от АпС - Варна,
предоставено от представителя до 1.06.2011 г. - ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс груп”АД. Още повече, че
въззивниците са разполагали с
номера на
полицата и с името на
застрахователната компания, посочени им в документ от 05.02.2009 г., изготвен от служба Пътна полиция гр.Алба, РРумъния. Възражението за
неоказване на неоходимото съдействие при изпълнение на договора е
неоснователно. Предявяването на иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ против представителя на застрахователното дружество,
последвано от неговото
оттегляне по чл.232 от ГПК преди подаване на отговор на исковата молба от
ответника не би могло да се приравни на извънсъдебно заявяване на претенцията
за уреждане на дължимо застрахователно обезщетение.
Възможно е
било въззиваемата да предяви
от името на въззивниците пред български съд по тяхното местоживеене и пряк иск
против румънското застрахователно дружество съобразно чл.11, т.2, вр. чл.9, т.1, б.”б” от
Регламент /ЕС/ №44/2001 г. с претенция за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди
След отказ
за плащане при заявявена претенцията за уреждане на спора по извънсъдебен ред пред представителя за
България или пред застрахователя, е съществувала възможност да се предяви иск за обезщетение по чл.284, ал.1, т.1, вр.ал.2 от КЗ/отм./
против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” - София като компенсационен орган.
Предвид гореизложеното, следва да се приема, че
въззиваемата не е положила
дължимата от адвоката грижа, за да
защити в пълна степен правата на въззивниците като нейни доверители. При
действието на договора за въззивниците не е имало благоприятен резултат, но
въззиваемата дължи обезщетение на основание чл.51 от ЗА когато в резултат от неполагане
на дължимата грижа от нейна страна се е достигнало до погасяване на възможността за реализиране на техните права.
Неоснователно
е възражението на въззиваемата за нищожност на договора за адвокатска услуга
поради невъзможен предмет, тъй като застрахователят „Унита Виенна иншурънс груп
С.А.“ е бил заличен четири години преди издаването на застрахователната полица.
От доказателствата по делото се установява, че след извършени придобивания S.C. Unita Viena Insurance
Group SA е с наименование Uniqa Asigurari SA и представител за България е ЗК „Уника”АД. Следователно, променено е единствено наименованието на застрахователната
компания и
тя е продължила да съществува като правен субект - посочените в полицата от 11.08.2008 г. регистрационен и данъчен номер на застрахователя в ТР са идентични с
тези на Uniqa
Asigurari.
Макар, че
приложените заверени преводи на румънското законодателство относно давността
установяват, че институтът на погасителната давност не се прилага служебно, а
само чрез възражение - чл.2512 от Закон 287/09 г. относно Гражданския кодекс на
РРумъния, такова възражение от длъжника в материалното правоотношение би било възможно. При разглеждане на спора от български съд би била приложима погасителната давност по румънското законодателство,
уреждащо правоотношението със застрахователното дружество. Същите официални преводи
установяват, че погасителната
давност за преките претенции на увредените лица по застраховка „Гражданска
отговорност” против застрахователя в периода 2008 - 2913 г. е
общата тригодишна давност, независимо от осемгодишната давност, приложима за гражданската отговорност на делквента. Следователно, при
начало на срока - установяването на дееца с влязла в сила присъда – 10.05.2010 г., тригодишната
давност е изтекла на 10.05.2013 г. Не са
представени доказателства давността да е била прекъсвана или спирана.
Безспорно
е, че с анекс от 23.08.2013 г. сключеният между страните договор за консултантска услуга от 13.05.2009 г. е прекратен по взаимно съгласие, без задължения за обезщетения и неустойки, като това прекратяване
е с действие занапред и не погасява съществуващи права и
задължения, нито може да доведе до предварителен отказ от правото на иск, който - предвид непълнолетието двама от въззивниците би бил нищожен.
Следователно,
при действие на сключения
между страните договор, се е преклудирала
възможността въззивниците да получат застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател и преклузията е настъпила предвид виновното /небрежно/ неизпълнение от въззиваемата на поетите по договора задължения. Неполагането на дължимата грижа, изискваща в рамките на давностния срок съдебно или извънсъдебно заявяване на претенцията за
обезщетение,
е довела до погасяване на
процесуалната възможност да се получи застрахователно
обезщетение.
Правилата
за определяне на размера на дължимото обезщетение за вреди са регламентирани в
Гражданския кодекс и закон № 136/1995 г. за застраховането и презастраховането
в РРумъния, приложени в заверени преводи. Претендираните от въззивниците пропуснати ползи съставляват разликата
между паричната оценка на имуществото им, ако изпълнението беше надлежно и
паричната оценка на действително изпълненото и пропуснатото от адвоката. Към момента на прекратяване на договора
между страните е била преклудирана възможността за претендиране на обезщетение
от застрахователя, поради което съдът
приема, че в
резултат от виновното неизпълнение на професионалните задълженията на въззиваемата, въззивниците са понесли имуществени вреди в размер на
застрахователното обезщетение, което биха
получили, ако претенциите им бяха надлежно предявени. Пред настоящата инстанция се събраха
гласни доказателства, установяващи близката връзка на починалия със съпругата и
с децата му, която е била прекъсната и липсата на съпруг и баща се е отразила
на начина, по който те са продължили живота си. С оглед родствената връзка, възрастта и съществувалите в семейството взаимна обич, уважение и доверие, съдът приема, че застрахователно обезщетение значително би надхвърлила за всеки от тях сумата от по 25100 лв.
Съдът
приема, че предявените частични
искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло, с присъждане на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 22.08.2016 г. Обжалваното
решение - в отхвърлителните му части следва да бъде отменено,
а вместо него – постановено друго по съществото на спора, като исковете бъдат уважени,
със законната лихва, от предявяването на исковата молба и потвърдено в отхвърлителната му част по
претенцията за присъждане на законна лихва от 28.11.2008 г. до 22.08.2016 г.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на адв.Б. следва да се присъдят разноските за първа и две
въззивни инстанции, претендирани по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ГПК, които - с оглед чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на
ВАдвС, са в
общ размер на 10040.40 лева, с ДДС. Ответницата
следва да заплати по сметката на Апелативен съд – Варна сумата от 1200.00 лева
за извършени преводи на законодателството на РРумъния и дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 4 518лв.
По
изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №3/16.02.2017 г., по гр.д.№192/16 г. на Окръжен съд – Разград В ЧАСТТА МУ, с която
са отхвърлени предявените от В.Г.И., Д.Ю.З. и З.Ю.З.,
малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител В.И.Г., искове
срещу Е.И.К. за заплащане нао сумата от по 25100лв., предявени като частични от общия размер от 120000лв., ведно със законната лихва, считано от 22.08.2016 г., до
окончателното изплащане на сумата и В ЧАСТТА МУ за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е.И.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.И. сумата от 25100 лв. -
обезщетение за пропуснати ползи от изгубената възможност да получи
застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на съпруга си Ю.З.И., предявен като частичен иск, целият от 120000 лв., на основание
чл.51 от ЗА, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
22.08.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.И.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Д.Ю.З. сумата от 25100 лв.- обезщетение за пропуснати ползи от изгубената
възможност да получи застрахователно обезщетение за претърпени болки и
страдания от смъртта на баща си Ю.З.И., предявен като частичен иск, целият от 120000 лв., на основание
чл.51 от ЗА, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2016 г.,
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.И.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на З.Ю.З., чрез неговата
майка и законен представител В.И.Г., сумата от 25100 лв.-
обезщетение за пропуснати ползи от изгубената възможност да получи
застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на баща му Ю.З.И., предявен като частичен иск, целият от 120000 лв., на основание
чл.51 от ЗА, ведно със законната лихва,
считано от 22.08.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.86
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.И.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
В.Г.И., Д.Ю.З. и З.Ю.З., чрез неговата майка
и законен представител В.И.Г., сумата от 663.00 лв., разноски за първа
и въззивна инстанция на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.И.К., с.а. и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е.Б.С.-К. сумата от 10040.40 лева, на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Е.И.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Варненския апелативен съд сумата от 4518.00 лв. -
държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК и сумата от 1200.00 лева,
разноски за извършване на превод.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№3/16.02.2017 г. по гр.д.№192/16 г. на РОС, В ЧАСТТА МУ, с която
са отхвърлени претенциите на В.Г.И., Д.Ю.З. и З.Ю.З.,
чрез неговата майка и законен представител В.И.Г., за присъждане на законна лихва върху главниците,
считано от 28.11.2008 г., до 22.08.2016 г.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп” – София, на страната на ответника Е.И.К..
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.