Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Троян, 02.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
при секретаря Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД
№ 413 по описа
на Троянски районен съд за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0359-000837
от 10.09.2019 г., издадено от ***** – Началник
сектор към РУ гр.Троян, на К.А.И., EHK **********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20.00 лева на основание чл. 183,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Наказателното постановление е обжалвано в
законоустановения срок от К.А.И., като с жалбата се иска от съда да постанови решение,
с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят К.А.И. не се явява лично в съдебно заседание, а се
представлява от пълномощника си – адв.Б.Д. от ЛАК,
който поддържа заявеното в жалбата и в становището си по същество излага
подробни аргументи в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното НП. Адв.Д. изтъква, че нарушението, за което ангажирана
отговорността на жалбоподателя, не е осъществено от последния.
За въззиваемото
РУ гр.Троян, редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание и
не се представлява от процесуален представител. Ангажирани са доказателства.
За РП-Троян не се явява представител в с.з. Не
е взето становище по жалбата.
От приложените към делото и приети писмени
доказателства, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели Н.П.Н., П.М.С., М.С.С., С.П.К., М.Х.И.и Н. М.Н., преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 27.06.2019г. жители на с.**** подали сигнал до
кметския наместник на селото с искане за съдействие във връзка с невъзможността
свободно да се придвижват хора и автомобили по път, водещ към гробищния парк.
Твърденията, изложени в сигнала, касаят струпване на инертни и строителни
материали и паркиране на лек автхомобил от
собственика на имот, граничещ с улица „**** – жалб.
К.А.И..
Във връзка със сигнала на жителите на с.С*****,
кметският наместник на същото село сигнализирал РП-Троян, която с постановление
от 12.09.2019г. отказала да образува досъдебно производство.
На 15.08.2019г. свидетелката С.К. –
полицейски инспектор при РУ гр. Троян, съставила фиш сериен № *****, с който е наложена
глоба в размер на 20 лева на П.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за това, че
на 15.08.2019г. в 14.25 часа, в с. **** ул. „* неправилно паркирал лек
автомобил „****. В издадения фиш е отразено, че извършеното съставлява
нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а глобата се налага на основание чл.
183, ал. 2, т. 1 от същия закон. Фишът е връчен на П.Д. на 19.08.2019 година.
П.К.Д. е подала жалба вх. № 359000-7225/23.08.2019г.
в РУ гр. Троян, в която е отразила, че оспорва нарушението, за което е издаден фиш
№ 00838928 от 13.08.2019г. и отказва да
заплати наложената глоба в размер на 20 лева. Към жалбата е приложена декларация
от П.К.Д. от дата 23.08.2019г., с която същата декларира на основание чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП, че на 15.08.2019г. за времето от 08.00 до 19.00 часа лек автомобил
„****, нейна собственост, е управляван от К.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***.
Във връзка с жалбата и декларацията на
П. ****, инсп.Н. е изтготвил докладна записка рег. №
359р-18389/28.08..2019г., в която е
отразил, че преписката във връзка съставения фиш следва да бъде прекратена, а
самият фиш-анулиран.
На 28.08.2019г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 865 по регистъра на
РУ-Троян, бланков № 194800, от свидетеля Н.П.Н. ***, в
присъствието на свидетелите П.М.С. и М.С.С.,
съответно първият свидетел-очевидец на нарушението, а вторият свидетел при
съставяне на акта, срещу К.А.И. за това, че на 15.08.2019г., около 14.25 часа в
с***** № 3, спира и паркира лек автомобил „Л*****, собственост на П.К.Д. от гр.
Троян, като създава пречки за останалите участници в движението. Отразено е, че
акта е съставен по преписка с рег. № 359000-7225 от 23.08.2019г. на РУ гр.
Троян, както и че с горното е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от К.А.И. на датата, на която е съставен – 28.08.2019г.,
като на същия е връчен и екземпляр от акта. И.
не е отразил възражения в съставения АУАН.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е
подадено възражение вх. № 359000-7460/30.08.2019г. от К.А.И. ***, в което е
отразено, че актът е съставен при съществени нарушения на процесуалните правила
и в нарушение на ЗДвП, поради което е направено искане да не се издава
наказателно постановление. Във връзка с
възражението е изготвена докладна записка рег. № 359р-18816/03.09.2019г. от инсп.Н.Н., в която е отразено, че
са неоснователни възраженията на И. за липса на описание на извършеното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
На 10.09.2019 г. ******* - началник сектор в РУ-Троян, е издал атакуваното наказателно
постановление.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е
процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение; съставеният
акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно;
наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при
спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон:
Съдът приема, че обжалваното
НП е издадено от упълномощен за това
орган, с оглед Заповед № 81213-515/19.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, поради което
издалото НП лице е компетентно.С оглед длъжностното
качество на актосъставителя/инспектор при РУ Полиция Троян/, съдът намира че
АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни
задължения.Налице е и съответствие между
отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който
е издадено. НП също съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити.Спазени са и
визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдът констатира,
че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби от ЗАНН, ограничили
правото на защита на наказаното
лице. При описание на
нарушението в обжалваното НП, в нарушение на
разпоредбата чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, е посочено, че жалбоподателят е спрял
и паркирал процесния лек автомобил
на място, с което е създал пречки
за останалите участници в движението, а впоследствие е посочено, че е извършил нарушение,
изразяващо се в «спира или паркира на
места, създаващи опасност,
пречки за движението или закриващи пътен знак или сигнал».Описанието по този начин на твърдяното нарушение създава неяснота досежно какво е
административното обвинение, срещу което жалбоподателят трябва да се защитава, като
това води до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя, което
съставлява съществено процесуално нарушение и обосновава
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
По приложението на материалния административен
закон:
След анализ на доказателствата по делото съдът приема за безспорно
установено, че на посоченото в АУАН и НП време в с. ****, е бил паркиран лек
автомобил ****“ с **** собственост на П.К.Д.. Съгласно подадена от собственика
на автомобила декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е установено, че на 15.08.2019г.
за времето от 08.00 до 19.00 часа автомобилът е бил във владение на
жалбоподателя К.А.И.. Последният е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, престоят и паркирането
са забранени на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в
движението пътен знак или сигнал.
В конкретния случай и в АУАН, и в НП, е
посочено, че К.А.И. спира и паркира лекият
автомобил „**** на посоченото място. Съдът счита, че неправилно и
незаконосъобразно актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган, са
приели, че жалбоподателят е осъществил две посочени изпълнителни деяния,
изразяващи се в „спира“ и „паркира“. От
доказателствата по делото се установи, че лекият автомобил на 15.08.2019г. в 14.25 часа
е бил паркиран. Именно само това изпълнително деяние е посочено и в съставения
фиш № ***
Освен това спирането на МПС не е предвидено като изпълнително деяние на
конкретното нарушение, а само престоя и
паркирането.
В §1, т. 43 от ДР на ППЗДвП е дадено
определение на понятието „спиране“, а именно привеждане в неподвижно състояние
на пътното превозно средство. Т.44. определя , че
"Престояващо пътно превозно средство" е пътно превозно средство,
спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Съгласно т.
45. "Паркирано пътно превозно средство" е спряно пътно превозно
средство извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както
и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие или в подчинение на правилата за движение.
За
да е осъществен състава на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
необходимо пътното превозно средство, престояващо или паркирано, да създава
опасност или пречка за движението или да закрива пътен знак или сигнал. В
настоящият случай не се доказа, че лекият автомобил „***** е бил пречка за останалите
участници в движението, както е посочено във фиша, АУАН и НП. Както от
показанията на всички разпитани свидетели, така и от приетата като доказателсто
по делото фотоснимка / л.11/, се установява, че автомобилът е бил паркиран
върху тревна площ, между оградите на два имота, като не е заемал цялата ширина
на тази площ, а е имало възможност за преминаване покрай него. Видно от
представената справка изх. № 324/19.02.2020г. на Община А*****, предвидената по
регулационен план на с. **** улица с осови точки от
106, 109, 110, 112, 113 до 112, не е приложена на място, тъй като за
изграждането й не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано
разрешение за строеж. Отразено е, че не са изградени нормативно установените
елементи на път и улица. Съгласно §6, т. 1 от ДР на ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
Към пътищата се приравняват и улиците. Според §1, т. 9 от ДР на ППЗДвП „Обхват на пътя“ включва платното за
движение, банкетите, тротоарите, разделителните ивици, отводнителните окопи,
откосите и ивиците, ограничаващи пътя. В конкретният случай съдът счита, че е
безспорно установено, че мястото, на което е бил паркиран лекия автомобил, не
може да се приравни на път или улица, както предвид отразеното в справката от
Община ******, че не са изградени нормативно установените елементи на път и
улица, така и предвид това, което се вижда на фотоснимките. Разпитаните пред
съда свидетели Н. М.Н. и М**** И. заявиха, че мястото, на което е бил паркиран
автомобила, представлява един проход между сградите и дворните места, обрасло е
с трева и там не е улица, по която да минават превозни средства. Свидетелят Н. М.Н.
заяви, че през лятото на 2019г., а след това през месец декември 2019г. е минал
с автомобил през тревната площ покрай джипа на жалбоподателя, като на това
място няма път, пътно платно и тротоари, а е ливада.
Съдът счита, че предвид събраните по
делото писмени и гласни доказателства не се доказа, че жалбоподателят К.А.И. е
извършил нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Мястото, на което е бил паркиран лекият
автомобил „**** не представлява улица, така както е посочено в АУАН и НП – улица
„За моста“. Видно от представената от Община А**** справка изх. № 324/19.02.2020г.
предвидената по регулационен план на с. С**** улица с осови
точки от 106, 109, 110, 112, 113 до 112, не е приложена на място, тъй като за
изграждането й не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано
разрешение за строеж. Отразено е, че не са изградени нормативно установените
елементи на път и улица. На мястото, където е било констатирано паркираното
МПС, няма пътни елементи и принадлежности, включително пътни знациОсвен това не
се доказа, че с паркирането на лекия автомобил се е създавала пречка за
движението, което е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 98, ал.
1, т. 1 от ЗДвП. От показанията на свидетелите М*** И. и Н. М.Н. се установи,
че мястото, на което е бил паркиран автомобила, не се използва за движение на
други автомобили. Освен това се установи, че свидетелят Н. е минал покрай лекия
автомобил „***“ с друг автомобил безпрепятствено.
Предвид изложеното съдът намира за недоказано
по несъмнен начин, че К.А.И. е извършил нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
С
оглед изхода на делото и направеното искане от адвокат Б.Д. за присъждане в
полза на жалбоподателя на направените от него разноски по делото, ще следва на
основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН на К.А.И. да се присъди сумата 300 лева, представляваща заплатено
от него адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0359-000837 от
10.09.2019 г., издадено от ***** –
Началник сектор към РУ гр.Троян, на К.А.И., EHK **********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал.
2, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от същия закон, като неправилно,
незаконосъбразно и необосновано.
ОСЪЖДА РУ
гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч да заплати на К.А.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
300.00 / триста / лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: