Решение по дело №1284/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация.

Образувано е по жалба от А.Е.А. ***, ЕГН **********, срещу Решение рег. № ДОИ 23000110ВН на Секретаря на Община Варна, в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 2, 4, 5, 6 и 7 от Заявление вх. № ДОИ 23000110ВН от 11.05.2023 г.

В жалбата се твърди, че отказът, мотивиран с липсата на статистика и с това, че исканата информация не е в обхвата на ЗДОИ, е незаконосъобразен. Жалбоподателят посочва, че информацията се отнася до суми, платени от бюджета на общината, а събирането и разходването на публични средства следва да се извършва публично. Счита, че целта на исканата информация е да си създаде преценка за работата на правната дирекция. Моли решението да бъде отменено в частта, с която е отказано предоставяне на исканата по посочените точки информация, да бъде задължен административният орган да предостави исканата информация, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът в производството, Секретарят на Община Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че целта на ЗДОИ не е задължените субекти да събират данни и да създават конкретни отчети по заявлението за достъп до обществена информация, а такава информация относно съдебните актове заявителят може да получи от публикуваните от съдилищата актове. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на общината да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от заявителя в административното производство и в срока по чл. 149 от АПК, отчетен от датата на изпращане на Решение рег. № ДОИ 23000110ВН_008ВН/25.05.2023 г. на електронната поща на жалбоподателя – 25.05.2023 г. – установена от електронно съобщение, представено на стр. 12 от преписката. С оглед на това, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството по Закона за достъп до обществена информация е образувано по Заявление рег. № ДОИ 23000110ВН от 11.05.2023 г., подадено от А. до кмета на общината.

Със заявлението е поискана писмена информация в 9 точки, предадени накратко по следния начин:

1. Кои са били директори на Дирекция ПНО за периода 2016 г. – 09.05.2023 г.;
2. Колко образувани дела има общината в същия период и какъв е резултатът от делата;
3. Колко наказателни постановления са издадени, колко от тях са обжалвани и какъв е резултатът;
4. Колко средства са платени за същия период по загубените дела;
5. Каква сума е събрала общината по спечелени дела, водени срещу трети лица;
6. Каква е сумата на държавните такси към съдилища, платени от общината за образувани от нея дела ;
7. Има ли извършвани проверки на юристи относно работата им, ако има наложени наказания – на колко служители, колко са уволнени дисциплинарно в същия период;
8. Кой взема решения за образуване на изпълнителни дела при ЧСИ или ДСИ в Дирекция МДТ, по какъв критерий се избират ЧСИ;
9. Колко на брой са образуваните изпълнителни дела в периода 01.01.2019 – 09.05.2023 г. от Дирекция МДТ и при кои съдебни изпълнители.

След постъпването на заявлението Секретарят на общината е изискал информация от съответните дирекции в обхвата на искането за достъп.

Въз основа на получените справки и писма, на 25.05.2023 г. е издадено обжалваното Решение рег. № ДОИ 23000110ВН_008ВН.

Съгласно текста на решението, информация, поискана в заявлението, не се съхранява в искания от заявителя вид в Дирекция „Правно-нормативно обслужване“ и в Дирекция „Финансово-стопански дейности“, поради което се налага да бъде предмет на допълнително систематизиране, обобщаване и да се изготви допълнително, доколкото е възможно. Заявлението изисква детайлна статистическа информация по извършеното процесуално представителство по всички дела, по които общината е страна и за дълъг период от време, както и сумите по тези дела, като естеството и обемът на исканата информация създават умишлено затруднение на общинската администрация, предвид това се предпоставя възможност за злоупотреба с правото на достъп до информация и упражняването му се превръща в самоцел. Административният орган посочва, че общината не е длъжна да съставя за целите на достъпа до обществена информация исканата от конкретно лице информация, а в случая и статистика, с която не разполага. Предвид това, административният орган предоставя достъп до „наличната в Община Варна обществена информация по заявление с рег. № ДОИ 23000110ВН/11.05.2023 г.“, под формата на писмени справки, които да се сканират и изпратят по електронната поща на заявителя.

Справките, които органът е представил в административната преписка с твърдение, че са изпратени като приложение на решението за достъп, са следните:

·         По т. 1 от заявлението – от Дирекция „УЧРАУ“;

·         По т. 3 от заявлението – от Дирекция „УСКОР“, Дирекция „ЕООС“ и Дирекция „ФСД“;

·         По т. 8 и 9 от заявлението – от Дирекция „МД“.

С писмо, изпратено по електронна поща на датата на получаване на решението и регистрирано с № ДОИ 23000110ВН_011ВН от 26.05.2023 г., заявителят посочва, че не е получил данни за уволнените дисциплинарно лица.

По това искане е изискана информация от Дирекция „УЧРАУ“ и с допълнително Решение рег. № ДОИ 23000110ВН_013ВН от 09.06.2023 г. (след датата на образуване на настоящото дело), на заявителя е предоставена информацията по т. 7 от заявлението.

При така установените факти и с оглед определения в чл. 168 от АПК предмет на съдебната проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, и като съобрази на основание чл. 142, ал. 2 от АПК фактите от значение за делото, настъпили след издаване на оспорения акт, съдът приема от правна страна следното:

Решенията по заявлението за достъп са издадени от компетентен орган – Секретаря на Община Варна, на който със Заповед № 3620/07.11.2022 г. Кметът на Общината е определил Секретаря на Община Варна за длъжностно лице, което да разглежда постъпилите заявления за достъп до обществена информация и да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп. Оправомощаването от страна на кмета на общината, като представляващ задълженото лице, на друго длъжностно лице, което да разглежда заявленията и да постановява административни актове по тях, е допустимо съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация. Не се твърдят и при служебната проверка не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство, които да налагат отмяна на акта само на това основание.

Обжалваното решение е в писмена форма и съдържа мотиви в подкрепа на разпорежданията в него. Макар в самия текст на решението да не се съдържат указания по кои точки от заявлението се предоставя обществена информация и към кои са относими мотивите за отказ, цитирани по-горе, от сканираните и приложени към решението справки се установява безспорно на кои точки от заявлението е даден отговор. От приложенията към първоначалното решение се установява, че липсва предоставен достъп по т. 2, 4, 5, 6 и 7 от заявлението. С допълнителното решение от 09.06.2023 г. е предоставен достъп по т. 7.

Решението е незаконосъобразно в частта на отказания достъп до информацията, поискана с т. 2, 4, 5, 6 и 7 от заявлението.

Налице са предпоставките за предоставяне на достъп до обществена информация, а именно, искането да е отправено до задължено лице по ЗДОИ и исканата информация да е обществена. Не се установяват ограничения за достъп по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, такива не се и твърдят в мотивите на решението, относими към отказа. Отказът е обоснован от органа с необходимостта от допълнително систематизиране и обобщаване на данни за дълъг период от време. Изложено е и твърдение, че така умишлено е затруднена общинската администрация и е възможна злоупотреба с правото на достъп, а общината не е длъжна да съставя за целите на достъпа исканата от конкретно лице информация, която в случая е статистика, с която не разполага.

Тези мотиви не са предвидени като основание за отказ в Закона за достъп до обществена информация, който в чл. 37, ал. 1 предвижда да бъде отказан достъп само в хипотезите на класифицирана информация или друга защитена със закон тайна, на чл. 13, ал. 2 от същия закон или при засягане на интересите на трето лице, което е отказало предоставяне.

Исканата информация отговаря на определението за обществена информация, от категорията на служебната информация. Доколкото действително става въпрос за данни, които биха позволили на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на общината, и по-специално за санкционната и правоприлагащата й дейност, както и за финансовите аспекти от нея, не може да бъде споделено твърдението за злоупотреба с правото на достъп. За предоставянето й не е необходимо извършване на специална обработка или систематизиране, която да изисква прекомерни усилия от страна на администрацията. По-специално информацията за броя на образуваните дела от Община Варна срещу трети лица в периода 2016 – 09.05.2023 г., като се има предвид, че това не са всички дела, по които общината е страна, а само заведените от нея, с посочване на дата на образуване, предмет и резултат от делото, би следвало да може да се извлече от съответните преписки, които се съхраняват в правната дирекция. Логично и житейски обосновано е тази информация дори да е обобщена за целите на вътрешния контрол и разпределение на функциите в правната дирекция на общината, а ако не е систематизирана – да може да се предостави без особени затруднения по критериите, посочени в заявлението. Такава систематизация не може да се счита за немислима или прекомерно обременяваща администрацията, след като вече е извършена за целите на предоставянето на информацията по т. 3 от дирекциите „Екология и опазване на околната среда“ и „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ във връзка с административнонаказателната дейност на общината.

Що се отнася до платените съдебни такси и разноски, съобразно приложимите правила за бюджетното счетоводство, и по-специално Указание ДДС № 14/2013 г. на Министерство на финансите, Дирекция „Държавно съкровище“ относно сметкоплан на бюджетните организации, данните за тяхната сума би следвало без затруднение да се извлекат от сметките за аналитично отчитане на разходите за платени съдебни такси в страната – 6063 – и на разходите за съдебни разноски – 6091. Събраните суми по спечелени дела също подлежат на отделно счетоводно отчитане и съгласно информацията от Дирекция „Финансово-стопански дейности“ могат да бъдат установени и обобщени по контрагенти, във връзка с информацията по т. 2 от заявлението. Противно на твърденията на ответника, исканата информация не може да бъде получена от съдилищата, първо, предвид защитата на личните данни при публикуване на съдебните решения, и второ, доколкото се иска на касова основа, а именно събраните, а не присъдените суми.

По тези съображения съдът намира, че не са налице законови предпоставки да бъде отказана исканата информация. Предвид това отказът следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Преписката следва да се върне на административния орган и същият да бъде задължен да предостави информацията по 2, 4, 5 и 6 от заявлението. С допълнителното решение административният орган е предоставил информацията по т. 7 от заявлението. Това допълнително решение няма характер на преразглеждане на формирания отказ по реда на чл. 91 от АПК, тъй като към момента на произнасяне на 09.06.2023 г. на органа не е било известно обстоятелството на подадена пряко в съда жалба срещу отказа. Решението е издадено по електронно съобщение, заведено в общината на 26.05.2023 г., в срока по чл. 28 от ЗДОИ, отчетен от регистриране на това съобщение, тоест може да се приеме, че е било предмет на самостоятелно производство по ЗДОИ, независимо от включването му в същата административна преписка. Въпреки това, доколкото правният интерес на жалбоподателя е от получаване на тази информация и в хода на съдебното производство не са направени изявления за нейното несъответствие с поисканата, връщането на преписката за произнасяне в тази част е безпредметно.

При този изход от производството, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 660 лева (10 лева д.т. и 650 лева за адвокатско възнаграждение, което е под минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не може да бъде намалявано по направеното възражение за прекомерност).

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 41 от Закона за достъп до обществена информация, Административен съд – Варна, ІІІ състав

ОТМЕНЯ Решение рег. № ДОИ 23000110ВН_008ВН от 25.05.2023 г. на Секретаря на Община Варна в частта на постановения отказ за предоставяне на информацията по т. 2, 4, 5, 6 и 7 от Заявление рег. № ДОИ 23000110ВН от 11.05.2023 г. за достъп до обществена информация, подадено от А.Е.А. ***, ЕГН **********.

ВРЪЩА административната преписка по Заявление рег. № ДОИ 23000110ВН от 11.05.2023 г. за достъп до обществена информация, подадено от А.Е.А. ***, ЕГН **********,***, като го задължава да предостави информацията по 2, 4, 5 и 6 от заявлението в сроковете, определени в Закона за достъп до обществена информация.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А.Е.А. ***, ЕГН **********, сумата 660 (Шестстотин и шестдесет) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

На основание чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: