Решение по дело №191/2019 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 260026
Дата: 24 април 2021 г.
Съдия: Симеон Горанов Гюров
Дело: 20191860100191
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

         №……

 

     гр. Пирдоп, 24.04.2021 г.

 

 

 

            В         И  М  Е  Т  О       Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

 

Районен съд-Пирдоп(РСпП), първи състав в публично съдебно заседание, проведено на  двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                  Председател: Симеон Гюров

                                                                                      

При частието на съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело  № 191 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по предявени искове с справно основание чл.79, чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално по чл.45, ал.1 и чл.284, ал.2 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД.

 

Предявена е искова молба от Б.Е.Й. с ЕГН **********,***, чрез Адвокатско дружество П., булстат: *********, представлявано от адв.Ч.П., съдебен адрес: ***, офис 1, срещу В.Д.И. с ЕГН **********,***. В исковата молба се твърди, че на 20.08.2014г., ищецът, в качеството си на земеделски производител, е издал на ответната страна, в качеството й на земеделски производител, фактура № 141 на обща стойност 27 000 лева с ДДС за следните услуги: жътва на пшеница 2014 за 550 дка; оран на 350 дка и дисковане на 300 дка. Твърди, че фактурата е получена лично от ответницата на 20.08.2014г., за което собственоръчно се е подписала и изписала имената си. Твърди, че на 11.09.2014г., ответницата заплатила по банкова сметка ***, представляваща част от дължимата сума по процесната фактура, след което останало да дължи разликата до цялата сума, а именно: 9000 лева с ДДС. За извършеното частично плащане ищецът е приложил Преводно нареждане за кредитен превод от 11.09.2014г. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Ищецът твърди в исковата молба, че ответната страна и до настоящия момент не е изпълнила задължението си, като не е заплатила оставащите дължими 9000 лева с ДДС по фактурата, поради което за ищеца възниква правния интерес за предявяване на настоящия иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че в периода от 05.02.2015г., до 31.03.2015г., ответницата е изтеглила значителна парична сума в общ размер на 36 550 лева от банковата сметка на ищеца в Райфайзенбанк ЕАД с IBAN: ***, както следва: 1. Сума в размер 2000 лева, изтеглена 05.02.2015г., съгласно Нареждане разписка № 00005/05.02.2015г.; 2. Сума в размер на 500 лева, изтеглена на 12.02.2015г., съгласно Нареждане разписка № 00008/12.02.2015г.; 3.Сума в размер на 150 лева, изтеглена на 13.02.2015г., съгласно Нареждане разписка № 00036/13.02.2015г.; 4.Сума в размер на 5000 лева, изтеглена на 13.02.2015г., съгласно Нареждане разписка № 00008/13.02.2015г.; 5. Сума в размер на 25000 лева, изтеглена на 04.03.2015г., съгласно Нареждане разписка № 00006/04.03.2015г.; 6. Сума в размер на 2900 лева, изтеглена на 05.03.2015г., съгласно Нареждане разписка № 00006/05.03.2015г.; 7. Сума в размер от 1000 лева, изтеглена на 31.03.2015г., съгласно Нареждане разписка № 00003/31.03.2015г. В исковата молба се твърди, че описаните по-горе суми ответницата е изтеглила от банковата сметка на ищеца без негово знание и съгласие и без да е била упълномощавана за това. Твърди се, че теглейки сумите, тя действала неправомерно, без наличето на представителна власт и без наличието на каквото и да било законово основание. Твърди се, че същата не е отчела на ищеца за какво е разходвала изтеглената сума, нито му е предала същата. Изтегляйки паричните средства, тя е получила същите от патримониума на ищеца без да има правно основание за това. По този начин тя се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца. Съгласно чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД който е получил нещо без правно основание е длъжен да го върне. Поради тези причини ответницата следва да бъда осъдена на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да върне сумата от 36 550 лева, която е изтеглила от банковата сметка на ищеца и с която се е обогатила за негова сметка без наличието на правно основание. В исковата молба се твърди, че за да бъде налице фактическия състав на чл. 55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД се изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. още при самото получаване да липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Въз основа на това, съдебната практика приема, че предпоставките за уважаване на този иск са две - получаване на нещо и липса на установено основание за задържане на полученото. В този смисъл са: Решение № 151 от 18.12.2017 г. по т. д. № ********* г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение ; Решение № 111 от 31.05.2016 г. по гр. д. № 5535 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Решение № 148 от 06.02.2017 г. по т. д. № ********* г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение; Решение № 161 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 564/2012 г. на Върховен касационен съд и много други. В исковата молба се твърди, че в случая е налице посочената по-горе хипотеза на неоснователното обогатяване, тъй като ответницата е получила парични суми от банковата сметка на ищеца при начална липса на основание, с оглед на което следва да бъде осъдена да върне процесната сума.

В случай, че съда счете, че предявения иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД е неоснователен, ищецът моли съда да осъди ответника да върне заплатената от него сума, с която неоснователно се е обогатил, на основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД. При евентуално отхвърляне на иска по чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, и предвид липсата на договорно основание, на което да бъде предявен иск, субсидиарният иск по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД остава единствена възможност за защита. С оглед Решение № 276 от 12.12.2015 г. по гр. д. № 5496 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение „Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона." Твърди се, че в настоящия случай безспорно и очевидно е налице изискуемата връзка между ооогатяването на ответника и обедняването на ищеца, тьй като те произхождат от един и същи факт -плащането на процесната сума.

При условията на евентуалност, в случай че настоящият сьдебен състав прецени, че исковете за неоснователно обогатяване са неоснователни то ищецът претендира посочената по-горе сума на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Твърди се, че в настоящия случай ответната страна е изтеглила сумите неправомерно, без да е имала представителна власт, без сьгласието и знанието на ищеца и без да му отчете за какво е разходвала сумата. По този начин ответницата е присвоила сумата. Описаните действия от страна на ответницата са в противоречие със закона и представляват непозволено увреждане, в следствие на което на ищеца са нанесени имуществени вреди в размер на изтеглената от банковата му сметка парична сума.

При условията на евентуалност, и в случай, че съда прецени, че посочените по-горе искове за неоснователно обогатяване и за непозволено увреждане са неоснователни, и в случай, че ответната страна докаже наличието на мандатно провоотношение, то ищеца претендира процесната сума на основание чл.284, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Съгласно посочените разпоредби довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, като е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

В случай, че по делото се установи наличието на упълномощителна сделка, и изтегляйки парите, ответницата е действала в изпълнение на възложен от ищеца мандат, то за нея възниква задължението по чл.284 от ЗЗД. Съгласно трайната съдебна практика упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение чужда правна сфера и правното задължение на представлявания да търпи в патримониума си правните последици от извършените действия. Когато упълномощаването е за извършване на действия, свързани с откриване, закриване, внасяне и теглене на суми, извършване на разплащания, заплащане на банкови такси и други, отнасящи се, както до лични влогове и банкови сметки, така и на търговски дружества, ангажиментът на представителя приключва с осьществяването на действието. Когато упълномощения се е възползвал от правата по пълномощното и е извършил действията, за конто е упълномощен, за него възникват задължения, а именно да даде ОТЧЕТ на упъдномощителя. В този смисъл са Решение № 381 от 3.01.2012 г. наВКС по гр. д. № 1514/2010 г., III г. о., Решение № 103 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2362/2008 г., IV г. о., Решение № 65/ 27.04.2016 год., III гр. о., Решение № 111/31.05.2016г., гр.д. № 5535/2015 г. III ГО. В исковата молба се твърди, че освен това е налице и произнасяне на ВКС по реда на чл. 290 ГПК от 03.08.2017г., по следния въпрос: "Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителната си власт извърши правното действие, за което е упълномощен, /в частност изтегли определена сума от банкова сметка/, ***, че е налице договор за поръчка между тях и довереникът дължи ли отчет по нея?". С Решение №136 от 03.08.2017 г., по т. д. №901/2016 г. на I ТО на ВКС е даден следният отговор на така поставения въпрос: „С казуалната част на решение № 225/ 28.01.201 Зг. по т.д. № 903/ 2011г. на II ТО на ВКС е прието, че когато въз основа на дадено пълномощно се изтегли сума от банковата сметка на упълномощителя, последиците от това правно действие се считат възникнали направо за него, но за пълномощника, доколкото друго не се установява относно вътрешните им отношения, възниква с получаването на сумата задължение да отчете /предаде/ на упълномощителя полученото от негово име и за иегова сметка - чл.284, ал.2 ЗЗЛ- Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата, регламентиращи договора за поръчка. Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, в частност изтегли определена сума от банкова сметка, ***шните отношения между страните, може да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея." В исковата молба се твърди, че в настоящия случай ответницата е изтеглила процесната сума от банковата сметка на ищеца, но не е изпълнила задължението си по чл.284, ал.2 от ЗЗД. То включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. Твърди се, че ответницата е присвоила процесната сума, поради което на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД, следва да бъде осъдена да я върне на ищеца. Цитирана е част от относимата съдебна практика по въпроса: Задължението на довереника да даде отчет по реда на чл. 284, ал. 2 ЗЗД включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. Решение № 11 от 03.02.2015 г. по гр. д. № 3889 / 2014 г. на Върховен касационен съд. В изпълнение на задължението по отчетната сделка, довереникът следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката - полученото от трети лица и това, което е получил от доверителя си във връзка с изпълнението й. Решение № 323 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 689 / 2014 г. на Върховен касационен съд. Задължението на довереника по договор за поръчка е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да отчете незабавно и без покана - задължение, следващо от естеството на мандатното правоотношение, поради което обезщетение за мораторни лихви се дължи от деня на получаване на сумите по договора за поръчка. Решение № 300 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 1366/2011 г. на Върховен касационен съд. По тези причини за ищеца се поражда правния интерес от предявяване за настоящите искове. Ищецът Б.Е.Й., ЕГН ********** моли съда да осъди В.Д.И., ЕГН **********, да му заплати:

1.      сумата от 9000, лева с ДДС на основание чл.79 от ЗЗД, представляваща частично незаплатена сума по фактура № 141 от 20.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба-27.03.2019 г. до окончателното плащане,

2.      сумата от 25 000,00 лева, с допуснато изменение в с.з., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, представляваща сума, получена от ответницата без правно основание, евентуално на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за вреди, нанесени вследствие на непозволено увреждане, изразяващо се в неправомерно изтегляне на пари от банкова сметка, ***.284, ал.2 от ЗЗД, представляваща неотчетена от довереника сума, ведно сьс законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба-27.03.2019 г.  до окончателното плащане.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, моли да му бъдат присъдени и направените в производството съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. В хода на устните състезания заявява становище за основателност на исковите претенции.

 

Ответникът В.Д.И. в срока по реда на чл. 131 от ГПК се е възползвала от правото си да даде писмен отговор, представила е писмени доказателства и е направила доказателствени искания. Ответникът В.Д.И. заявява в писмения отговор, че оспорва предявените обективно съединени искове от Б. Иотин, както следва:

1. Искът с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата от „9000 лева с ДДС" като недопустим и неоснователен. В исковата молба ищецът твърди, че по фактура № 141//20.08.14 г. за 27 000 лв. с включен ДДС, издадена от ищеца и подписана от нея на същата дата, приложена като доказателство към исковата молба тя е извършила частично плащане, като е останала задължена със сумата 9000 лв. с вкл.ДДС. Ответникът В.Д.И. твърди в писмения отговор, че недопустимо с иска се претендира ДДС,който данък не е уточнен по размер в исковата молба, както и каква част от него е платен и каква е останал неплатен. Счита, че ДДС касае задължение към фиска и е недопустимо да бъде предмет на иск с правно основание чл.79 ЗЗД. Ответникът В.Д.И. твърди в писмения отговор, че предвид признанието, направено в исковата молба, че по фактурата е останала неплатена само сумата от 9000 лв. с включено ДДС, а в останалата част до размера от 27000 лева -за разликата от 18000 лв. задължението по фактурата е платено, предмет на доказване по иска е само спорната сума от 9000 лв. с включен ДДС. Счита за недопустима задачата към вещото лице да извършва проверка за размер по-голям от спорния, както и да проверява дали е получавала данъчен кредит-задачата надхвърля рамките на спора с правно основание чл.79 ЗЗД за неплатена сума в размер на 9000 лв. за извършени услуги по фактура.

2. Оспорва изцяло предявения втори иск, с който се търси осъждането й за сумата от 36 000 лв. на три правни основания при условията на евентуалност като недопустим и неоснователен. Ответникът В.Д.И. твърди в писмения отговор, че е недопустимо една и съща сума да се претендира от нея веднъж като неправомерно теглени от нея суми от сметката на ищеца, определено от ищеца като непозволено увреждане на осн.чл.45 ЗЗД; веднъж като правомерно теглени, но неотчетени на осн.чл.283 ЗЗД и същевременно същата сума ищецът претендира от нея с твърдението, че тя се е обогатила с нея на осн.чл.59 ЗЗД, съответно той е обеднял в размер на същата сума. Ответникът В.Д.И. твърди в писмения отговор, че очевидно ищецът жонглира с различни фактически твърдения и правни основания с намерението евентуално да се приближи до истината. Твърди, че от една страна в исковата молба се съдържат твърдения за договорни отношения между нея и ищеца, по които има неизпълнение на договорни задължения от нея. Твърди, че в исковата молба липсва уточнение на вида договорни отношения и не са представени доказателства в подкрепа на твърденията, както за естеството на договорните отношения,така и за конкретно неизпълнени задължения по тях от нейна страна. Ответникът В.Д.И. твърди в писмения отговор, че представените банкови документи от ищеца за теглене на суми съдържат спесимен, който й е бил предоставен от ишеца, поради което не е налице неоснователно и противоправно теглене на пари от неговата сметка. А щом ищецът представя писмени доказателства, от които е видно, че й е предоставил спесимен, негово е задължението да докаже въз основа на какъв договор го е предоставил-договор за поръчка или друга едностранна, или двустранна сделка. Твърди, че ищецът дължи главно и пълно доказване на тези обстоятелства, както и на обстоятелството била ли е длъжна да дава отчет, на какво основание и в каква форма относно начина на разходване на теглените от нея суми. Ответникът В.Д.И. твърди в писмения отговор, че не е теглила неправомерно пари от сметката на ищеца. За всички суми, които е теглила от негова сметка, той е знаел, както е знаел и за какви цели са били разходвани, тъй като през процесния период и в продължение на около 13 години са живяли съвместно на семейни начала. Твърди, че именно поради това обстоятелство между тях е имало фактическо предаване на парични суми. Твърди, че така от изтеглените от нея от неговата сметка суми му е предоставяла суми за покупка на крави, плащане на работници и други. Твърди, че същевременно тя е извършвала преводи от нейната сметка в Юробанк на сестра му Гергана Емилова Иотина и той е оставал задължен към нея с тези немалки суми. Твърди, че поради това, че живеели на семейни начала са харчили за различни покупки, както нейни, така и негови пари. Ответникът В.Д.И. твърди в писмения отговор, че преднамерено ищецът представя разпоредителни действия по сметката само за един кратък времеви период без преводите по тази сметка, нареждани от нейна сметка или внасяни на каса. Предвид изложеното смята, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ал.1 ,т.4 и чл. 127 ал2 ГПК, както и на чл.210 ал.2 ГПК. Така предявени исковете са недопустими и неоснователни и като такива моли да бъдат отхвърлени.

 В хода на устните състезания, чрез процесуалния с представител заявява становище за неоснователност на исковите претенции.

 

В хода на делото е дадена възможност на страните за постигане на спогодба, като в дадения им за това срок, такава не е постигната.

 

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,  намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са представени и приети следните писмени доказателства, а именно: Фактура № 141 от 20.08.2014г. за сума в общ размер на 27 000 лева с ДДС; Преводно нареждане за кредитен превод от 11.09.2014г.; Нареждане разписка № 00005/05.02.2015г., за сума в размер 2000 лева; Нареждане разписка № 00008/12.02.2015г. за сума в размер на 500 лева; Нареждане разписка № 00036/13.02.2015г. за сума в размер на 150 лева; Нареждане разписка № 00008/13.02.2015г. за сума в размер на 5000 лева; Нареждане разписка № 00006/04.03.2015г. за сума в размер на 25000 лева; Нареждане разписка № 00006/05.03.2015г. за сума в размер на 2900 лева и Нареждане разписка № 00003/31.03.2015г. за сума в размер от 1000 лева.; Решение по гр.д.431/15 г. на PC Пирдоп; Решение по гр.д. 595 от 2016 г. на СОС; Ветеринарно медицинско свидетелство 2 бр. и Преводно нареждане по фактура 141/20.08.2014 г.; Общи условия за платежни сметки и услуги, дебитни карти и Райфайзен онлайн за физически лица; приложените към писмо с изх.№ 94663/03.12.2019 г. от Райфайзенбанк (България) ЕАД, извлечения от движението по посочената сметка с титуляр Б.Е.Й. със заверени копия на заявление/искане за оттегляне на пълномощно, като същото е оспорено от ищеца и въз основа на успешно проведеното оспорване-чрез допуснати и приети СГрЕ и представено и прието постановление на Районна прокуратура-Пирдоп за отказ да се образува досъдебно производство от 22.10.2019г.  на М. Минчев - прокурор при РП-Пирдоп по преписка вх. № 301/2019г., следва да се изключи от доказателствения материал по делото.

От назначена ССчЕ, допълнителна такава и изслушано в.л. в съдебно заседание се установява, че Фактура №**********/20.08.2014 година е издадена от Земеделски производител Б.Й. като доставчик на Земеделски производител В.И. като получател. Основанието за издаването на фактурата е жътва на пшеница за 2014 година 550 декара по 20.00 лева = 11000.00 лева, оран 350 декара х 20.00= 7000.00 лева и дисковане 300 декара х 15.00 лева = 4500.00 лева. Данъчна основа в размер на 22500.00 лева. Начислено ДДС 20% в размер 4500. Общо сума на фактурата и сума за плащане е в размер на 27000.00 лева. В.И., регистрирана като земеделски производител не е регистрирана по ДДС и не е ползвала ДДС кредит. Б.Й., регистриран като земеделски производител е начислил ДДС по фактура № 141/20.08.2014 година. Плащането е извършено от В.И. от сметка на наредителя BG32BPBI79391077441901 с титуляр по сметката В.И. по фактура №141 от 20.08.2014 година с преводно нареждане от 11.09.2014 година в размер на 18000.00 лева по сметка BG83BPBI79391088763502 титуляр на сметката Б.Й.. Размерът на дължимото и неизплатеното задължение по фактура №141/ от 20.08.2014 година е в размер на 9000.00 лева / 27000.00 лева обща стойност на фактурата - 18000.00 лева платени от В.И. =9000.00 лева дължимо и неплатено задължение на ответницата по посочената фактура. В.И. е изтеглила от сметката на ищеца в Райфайзенбанк град Пирдоп: BG42RZBB91551004999826 за периода от 05.02.2015 година до 31.03.2015 година следните суми: Сума в размер на 2000. 00 лева НР№5/05.02.2015 година; Сума в размер на 500.00 лева НР№8/12.02.2015 година; Сума в размер на 150.00 лева НР№36/13.02.2015 година; Сума в размер на 5000.00 лева НР№8/13.02.2015 година. Сума в размер на 25000.00 лева НР№6/04.03.2015 година; Сума в размер на 2900.00 лева HP №6/05.03.2015 година; Сума в размер на 1000.00 лева НР№3/31.03.2015 година; Сума в общ размер 36550 лева. Райфайзенбанк представи на експертизата пълномощно от Б.Й., с което е упълномощил В.И. да извършва разпоредителни действия със средствата по сметка BG42RZBB91551004999826, при условия „неограничено, самостоятелно и безсрочно". По банковата сметка е стартирала услуга интернет банкиране. Установени са следните преводи, извършени чрез системата за електронни разплащания ; Money Gram Бенефициент Б.Й., изпращач В.И.: 1000.00 EUR/13.02.2015 референция №58418833 4500.00 EUR/13.02.2015 референция №38423192. По банкова сметка *** Б.Й. с: 500.00 лева от 16.02.2015 година е направено захранване по сметката от В.И.; 23500.00 лева от 04.03.2015 година е закупена земя съгласно заповед №47/27.02.2015 година; 8600.00 лева от 27.03.2015 година е направено захранване по сметката от В.И.; 4750.00 лева от 01.04.2015 година е направено захранване по сметката от В.И.. Б.Е.Й. е входирал заявление в Райфайзенбанк на 21.04.2015 година „да бъде оттеглено направеното пълномощно за разпореждане на В.Д.И. на личните му сметки". От банкова сметка ***: BG32BPBI79391077441901 за периода февруари 2013 май 2015 година с титуляр по сметката В.И. са извършени следните плащания: 4989.74 лева преведени на Гергана Емилова Йотина на 30.09.2013 година с документ №1655502; 14867.00 лева преведени на Гергана Емилова Йотина на 19.02.2013 година с документ №8752919; 1698.93 лева преведени на Гергана Емилова Йотина на 05.06.2013 година с документ №3042634; 500.56 лева преведени на Гергана Емилова Йотина на 28.01.2014 година с документ №2670983; 18000.00 лева преведени на Гергана Емилова Йотина на 31.01.2014 година е документ №3764629; 2000.00 лева преведени на Гергана Емилова Йотина на 21.02.2014 година с документ №27749999; Сума в общ размер 42056.23 лева преведени от сметката на В.И. по сметката на Гергана Йотина.; 1500.00 лева преведени на Младен Захариев на 22.07.2014 година /аванс за сеялка на Б.Й./; 95.00 лева НЗОК на Б.Й. платени на 15.04.2015 година; 200.00 лева ДОО на Б.Й. платени на 15.04.2015 година; 78.00 лева ЦБ на Б.Й. платени на 15.04.2015 година; 60.00 лева ДЗПО НА Б.Й. платени на 15.04.2015 година. Месечните извлечения предоставяни от банката за период 01.01.2015 година- 21.04.2015 година са осчетоводявани аналитично в счетоводството на Земеделски производител Б.Й.. Вгодишния финансов отчет приходите и разходите по процесиите приходи и разходи по банковата сметка са отразени. В.И. е изтеглила от сметката на ищеца в Райфайзенбанк град Пирдоп: BG42RZBB91551004999826 за периода от 05.02.2015 година до 31.03.2015 година сума в общ размер 36550 лева. Общо обмяна на валута за 15021.44 лева от сметка BG42RZBB915514999614 с титуляр на сметката Б.Й., са обменени 7664.00 EUR и с тях е заверена сметка BG42RZBB91551004999826 на В.И.. Общо преведени от В.И. на Б.Й. с основание Money Gram 5500.00 EUR. 7664.00 EUR - 5500.00 EUR - 2164.00 EUR xl.96 = 4241.44 лева разлика. По      банкова     сметка      ***999826 с титуляр Б.Й. са постъпили суми /заверена е сметката/ от В.И. общо в размер на 13850 лева. С платежно нареждане за сума от 23500.00 лева от 04.03.2015 година е закупена земя съгласно заповед №47/27.02.2015 година, наредител по сметката ЗП Б.Е.Й.. Така дадените заключения съда  кредитира, като компетентни, обективни и безпристрастно дадени.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по извършени съдебно-графическа  и допълнителна експертизи на вещото лице Е.Д.М. се установява, че в Изследваните ръкописни текстове в Пълномощно с упълномощител -Б.Е.Й. и упълномощен - В.Д.И. от 30.07.2014г на Райфайзенбанк ЕАД - гр. Пирдоп не са написани от Б.Е.Й. с ЕГН: **********, а от друго лице.Подписът в графа „подпис, печат на фирмата" в Пълномощно с упълномощител - Б.Е.Й. и упълномощен - В.Д.И. от 30.07.2014г на Райфайзенбанк ЕАД - гр. Пирдоп е негоден за провеждане на идентификационно изследване, поради което да се отговори на поставения въпрос се оказа невъзможно. Така даденото заключение съда го кредитира, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено.

 

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следнитеправни изводи:

 

По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжника не изпълни точно задълженията си, кредитора има право да иска изпълнението заедно с обезщетението за забава.От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства и съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с принципа на служебното начало /чл. 7 от ГПК/ относно разпределянето на доказателствената тежест между страните, безспорно е в тежест на ищеца да проведе пълно доказване /изключващо всякакво съмнение/ по отношение на фактите, от които извлича претендираната изгодна за себе си правна последица, като за установяване на горепосочените факти ищецът е представил по настоящото гражданско дело процесната фактура /описана подробно по-горе/, на която се позовава и в исковата молба. Така представената фактура, която по своето юридическо естество представлява изходящ от ищеца частен документ, удостоверяващ благоприятни за него факти – такива, от които биха се породили претендираните от него правни последици, е  приета по делото,  като същата, ценена с приетите останали доказателства, вкл. и изслушана ССчЕ,  следва да бъда кредитирана относно наличието на облигационни отношения между страните. Установи се от събраните доказателства по делото, че ответника В.И. е заплатила по банкова сметка *** Б.Й. сумата от 18 000,00 лева с ДДС, представляваща част от дължимата сума по процесната фактура, като е останала дължимата разлика от 9000,00 лева с ДДС.

С оглед на горното иска за заплащане на сумата в размер на  9000,00 лева, представляваща частично незаплатена сума по фактура № 141 от 20.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба-27.03.2019 г. до окончателното плащане, е основателен.

 

По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1,пр.1-во, вр. чл. 86 ЗЗД, за сумата от 25 000,00 лева, с допуснато изменение в с.з., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, представляваща сума, получена от ответницата без правно основание, евентуално на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за вреди, нанесени вследствие на непозволено увреждане, изразяващо се в неправомерно изтегляне на пари от банкова сметка, ***.284, ал.2 от ЗЗД, представляваща неотчетена от довереника сума, ведно сьс законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба-27.03.2019 г.  до окончателното плащане, настоящият съдебен състав намира, че в тежест на ответникът е да докаже основание за своето обогатяване с получаване на процесната сума. В отговора и в хода на делото ответникът не ангажира своя сериозна защитна теза, подкрепена с неоспорими доказателства, като следваше да докаже наличие на валидно правно основание да получи претендираната от ищеца сума. С оглед на изложеното решаващия състав приема за безспорно установено ищцовото вземане, като иска, изм. в с.з,.  следва да бъде уважен до предявения размер кат ооснователен.

 

Относно разноските:

По делото ищецът е направил разноски в общ размер на 4 952,00 лева, а именно: платена държавна такса в размер на 1 822,00 лева, 2 280,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 850,00 лв. за заплатени възнаграждения за в.л. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по-горе съдебни разноски.т представено и прието по делото постановплатежно нареждане от 12.11.2013 г. /вносна бележка/ за внесена сума от Община Копривщица по сметка на ищеца в размер на 23 863.25 лева, се установява заплащане на сумата, представляваща претендираната внесена гаранция от ищеца, за което и не се спори между страните по делото.

 По изложените съображения, Районен съд-Пирдоп, първи състав

           

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА   В.Д.И. с ЕГН **********, да заплати на Б.Е.Й., ЕГН ********** сумата от 9000, лева с ДДС на основание чл.79 от ЗЗД, представляваща частично незаплатена сума по фактура № 141 от 20.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба-27.03.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 25 000,00 лева, с допуснато изменение в с.з., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, представляваща сума, получена от ответницата В.Д.И. с ЕГН ********** без правно основание, евентуално на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за вреди, нанесени вследствие на непозволено увреждане, изразяващо се в неправомерно изтегляне на пари от банкова сметка, ***.284, ал.2 от ЗЗД, представляваща неотчетена от довереника сума, ведно сьс законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба-27.03.2019 г.  до окончателното плащане.

ОСЪЖДА      В.Д.И. с ЕГН **********, да заплати на Б.Е.Й., ЕГН **********, сумата от 4 952,00 лв.-разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 

                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :