Решение по дело №493/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР – Варна, предявена чрез пълномощник юрисконсулт К.Л.-А., срещу решение № 132/24.01.2023 г. по н.а.х.д. № 4677/2022 г. на ВРС, І състав, с което е отменено наказателно постановление № 433а-112/31.03.2022 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с което на И.И.И., на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв.

По съображения за нарушаване на материалния закон поради неправилност на извода на решаващия делото съд, че в наказателното постановление е дадено неточно описание на нарушението, което от своя страна сочи на допуснато в хода на АНП съществено административно-производствено нарушение, се иска решението да бъде отменено от касационната инстанция и наместо него тя да постанови друго по съществото на правния спор, с което наказателното постановление да се потвърди.

В открито съдебно заседание на 27.04.2023 г. директорът на ОД на МВР – Варна, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касация – И.И.И., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П.М., който изцяло оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила атакуваното с нея решение на ВРС.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба като намира за неправилен решаващият извод на районния съд за допуснато от АНО процесуално нарушение, свъразно с описанието на релевантните за нарушението факти.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК – съобщение за изготвено въззивно решение е получено редовно от касатора на 27.01.2023 г. /л. 20 от н.а.х.д. № 4677/2022 г. на ВРС/, а касационната жалба е подадена чрез въззивния съд на 07.02.2023 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационната инстанция намира жалбата за неоснователна.

С отмененото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на И.И.И. за нарушаването на т. I, т. 7 от заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 4 ЗЗ /редакция от ДВ бр. 28/2020 г./, с която е въведено задължение за всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен транспорт, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблеми на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многокартна употреба, която се използва съгласно препоръките в Приложение № 3.

В АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че на датата 25.02.2022 г. около 09:30 ч. в гр. Варна по бул. „Осми Приморски полк“ № 54 на спирка „Музея“ в автобус от градски транспорт по линия № 148 И.И.И., возещ се в автобуса като пътник, не носи на лицето си защитна маска за еднократна или многократна употреба.

За да отмени наказателното постановление, съдът е приел, че така даденото описание на нарушението откъм неговите обективни признаци не отговаря на действителните факти по случая. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на показанията на разпитания във въззивното производство свидетел – актосъставителят Борислав Димитров Стоянов, както и на изготвената от него и приобщена по административно-наказателната преписка Докладна записка, от които безпротиворечиво се установява, че на датата 25.02.2022 г. около 09:30 ч., пътувайки в автобус на градския транспорт по линия № 148, И. е имал поставена на лицето защитна маска, но тя е била сложена неправилно като не е покривала носа му в нарушение на препоръките по Приложение № 3 към заповедта на министъра на здравеопазването. Позовайки се на така установените обстоятелства, съдът е приел, че в хода на АНП е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила поради неправилното посочване в АУАН и в НП на относимите към състава на административното нарушение факти, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице.

Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ в приложимата й към случаая редакция от ДВ, бр. 44 от 2020 г. предвижда административно наказание глоба от 300 до 1000 лв., за който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, а при повторно нарушение – глоба от 1000 до 2000 лв.

Според изложеното в съдържанието на АУАН и в обстоятелствената част на издаденото въз основа на него наказателно постановление И.И.И. е пътувал в автобуса на градския транспорт без изобщо поставена на лицето защитна маска за еднократна или многократна употреба. Такова описание на нарушението е в явно противоречие както с приложената по преписката докладна записка на актосъставителя от 25.02.2022 г., така и с дадените от него свидетелски показания по делото в районния съд в проведеното на 05.01.2023 г. открито съдебно заседание, според които наказанато лице е носило маска на лицето си, но тя е била поставена неправилно, тъй като се е намирала под носа му.

С чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН като задължителен реквизит от съдържанието на АУАН е предвидено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Същото изискване, но вече към съдържанието на наказателното постановление, е възпроизведено в чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Тези изисквания са свързани с необходимостта уличеното в извършването на административно нарушение лице да е наясно за какво точно е образувано административно-наказателното производство спрямо него, за да може адекватно да организира защитата си.

С допуснатото от актосъставителя, а след това и от АНО несъответствие в индивидуализацията на нарушението спрямо действителните факти по случая, състоящо се в неточното излагане на съставомерните обективни признаци на нарушението, е накърнено правото на защита на наказаното лице, което се защитава срещу изложените в АУАН и в НП факти, а не срещу дадената им правна квалификация. Това сочи на допуснато в хода на административно-наказателното производство съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което винаги е достатъчно основание за отмяната на финализиращото производството наказателно постановление.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение касационната инстанция установи, че то е постановено от надлежен състав на районния съд, вследствие на сезирането му с допустима жалба срещу подлежащ на оспорване акт на особена юрисдикция, като с решението си съдът изцяло се е произнесъл по заявения с жалбата предмет на спора. Поради това решението е валидно и допустимо.

В целостта си изложеното сочи на неоснователност на подадената от директора на Обласна дирекция на МВР – Варна касационна жалба, поради което оспореното с нея решение на Районен съд – Варна следва да се остави в сила от касационната инстанция в съответствие с правомощието ù по чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Тъй като по делото ответната по касация страна не е направила искане за разпределяне на отговорността за разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос, който не от категорията на тези, по които се произнася служебно.

Воден от изложеното, съдът

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132/24.01.2023 г. по н.а.х.д. № 4677/2022 г. на ВРС.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕВЕЛИНА ПОПОВА
	Членове:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА НАТАЛИЯ ДИЧЕВА