Р Е Ш
Е Н И Е
№
12.03.2021г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2596/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „В. и К. – В.” ООД, гр. В. съществува вземане срещу ответника Д.М.Д., ЕГН********** с адрес *** в размер на сумите, както следва: 660,58лв., представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1191875 на адрес гр. И. , ул. „Ж. К.“ № 13 за периода от 11.05.2017г. до 13.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 121,20лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 12.07.2017г. до 17.10.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 8013/22.10.2019г., по ч.гр.д. № 17051/2019г. по описа на ВРС, 35 състав.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения: Твърди, че има качество на В и К оператор съгласно чл. 2, ал.1 ЗРВКУ,
а ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги доставяни от ищцовото дружество като В и К оператор в обект находящ се в
гр. И. , ул. „Ж. К.“ № 13, отчитани по партида с абонатен номер 1191875.
Твърди, че за периода от 11.05.2017г. до 13.06.2018г. е доставил на ответника
услуги, цената, на които той не е заплатил. Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ,
плащането е следвало да се извърши в срок до 30 дни след датата на фактуриране.
По партидата му е натрупана като дължима главница в размер на 660,58лв, ведно с
лихва за забава от 121,20лева, начислена върху главницата за периода от датата
на съответните падежи до 17.10.2019г. Поради неплащане на горните суми, ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
17051/2019г. по описа на ВРС. Заповедта е връчена на длъжника, по реда на чл.47ал.7 ГПК, което
е обосновило правния интерес от заявената форма на защита. Искането отправено
до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена.
Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника, чрез назначения му особен представител, с твърдения за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва се качеството на потребител на
ответника, респ., че същият е собственик на процесния водоснабден имот. Твърди,
че услугите на ВиК не са реално доставени и съответно потребени. В тази връзка
сочи, че справката за недобора е частен документ, непротивопоставим на
ответника, като неносещ неговия подпис. Поради недължимост на главницата, счита
за неоснователен и предявения акцесорен иск за лихва.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
си представител, поддържа исковата молба. Моли същата да бъде уважена и да
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез назначения от съда особен представител
поддържа отговора и моли за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед № 8013/22.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 17051/2019г. по описа на Районен съд– В.,
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите, чиято дължимост е предмет на
установяване в настоящото производство. Видно от материалите по заповедното
дело е, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.7 ГПК, което е обосновало правния интерес от заявената форма на защита. Вземането
по заповедта е съответно на заявеното с настоящия иск.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество
да установи пълно и главно, че ответникът е потребител /собственик, ползвател/
на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период по партида с
абонатен номер 1191875 на адрес гр.И. , ул. „Ж. К.“ № 13; че количеството вода, за което се търси
заплащане на цена е реално доставено на абоната, неговата стойност, отчетена и
измерена по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и
размер на мораторната лихва върху главницата.
От представената по делото справка за недобора на частен абонат с аб. №1191875, с титуляр Д.М.Д.
за обект, находящ се в гр. И. , ул. „Ж. К.“ № 13 към 17.10.2019г., е видно, че
общото задължение за консумирана вода по аб. № 1191875, за периода 11.05.2017г. до 13.06.2018г., възлиза в размер на 660,58лева.
Начислената от ищцовото дружество със справката за недобора лихва върху
главницата към 17.10.2019г. е в размер на 121,20лева.
Ищцовото дружество е представило справка по лице в служба вписвания за
периода 01.01.1993-16.02.2021г., видно от която ответникът е собственик на
имота, с адрес гр.И. , ул. „Ж. К.“ № 13 от 14.06.2013г.
От Констативен двустранен протокол №********** за подмяна на общ или
индивидуален водомер, изготвен на 29.10.2020г. и подписан от представител на
ищцото дружество и от Милка Василева Димова - съпруга на ответника се
установява, че за абонатен № 1191875, с титуляр Д.М.Д., е демонтиран водомер с
№ 06915 и монтиран такъв с № 003780 и с посочване на показателите и на двата
както следва: 2113 куб.м на подменения и 0000куб.м на монтирания.
За установяване размера на исковата претенция по делото бе изслушано и
прието заключението на в.л. по изготвена
съдебно - счетоводна експертиза. Същото, като обективно и компетентно
дадено на база проверка в счетоводството на ищеца, и като неоспорено от
страните, бива възприето от съда в цялост. Партидата с абонатен номер 1191875
в. лице посочва, че към датата на проверката – 02.02.2021г. се води на името на
ответника – Д.М.Д.. В таблица на вещото лице е отразено, че сборът от всяко
едно от месечните задължения по главницата за ползване на В и К услуги по
партида с абонатен № 1191875, по процесните фактури в периода 12.06.2017г. –
15.06.2018г. за ползвани услуги в периода 11.05.2017г. – 13.06.2018г. възлиза
на 660,58лв., а размерът на лихвата за забава върху всяко едно от установените
месечни задължения по издадени фактури в периода 12.06.2017г. – 15.06.2018г.,
за използвани услуги в периода 11.05.2017г. – 13.06.2018г., считано от
съответния им падеж до 17.10.2019г. на 121,21 лв. На следващо място от
заключението на вещото лице се установява, че има съответствие между записаните
в карнетните листи показания и начислените суми по фактурите, както и че начислените суми са въз основа на реални
показания.
В разглеждания казус, пр. представител на ответника е оспорил същият да има
качество на потребител на предоставяните от ищеца услуги в посочения имот.
Съдът намира, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги по см. на пар. 1, ал. 1, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги. Видно от представената справка
служба вписвания за периода 01.01.1993-16.02.2021г., ответникът е собственик на
имота, с адрес гр.И. , ул. „Ж. К.“ № 13, считано от 14.06.2013г. В това му качество,
ответникът съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители
от Ви К оператор „В. и К.- В.” ООД, регламентиращи договорните отношения между
страните, негово задължение е да заплаща ползваните услуги, отчетени по
предвидения в цитираните Общи условия ред. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.7
ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между
страните в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените
разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на дружеството са
влезли в сила и важат за всички потребители, включително и за него. Поради всичко изложено съдът
преценява, че в качеството му на потребител за ответника е възникнало
задължението да заплаща стойността на потребената вода и на количествата
отведени и пречистени отпадъчни води, реално доставени и отчетени по предвидения в Общите условия ред.
В тази връзка следва да се отбележи и че видно от
Констативен двустранен протокол №**********/29.10.2020г. при подмяната на водомера
в имота на ответника, лицето осигурило достъп, а именно съпругата на ответника
- Милка Василева Димова, е положила
подпис в документа, с което реално се е
съгласила и е приела показанията на демонтирания стар водомер, които към същата
дата са отчели потребление в процесния имот в размер на общо 2113 куб.м.
В тежест на ответника е било да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението
за плащане. Доказателства в тази насока не са ангажирани, вкл. и експертът по
изготвената СЧЕ не е констатирал извършени плащания, а и липсват изобщо такива
твърдения, поради което съдът преценява, че ответникът дължи посочената сума.
Главницата, както е поискано следва да се присъди, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
По претенцията за установяване съществуването на вземане
за лихва за забава върху горните задължения съдът намира следното: на основание
чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „В. и К. - В.” ООД, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактурирането. Ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената
на доставените му ВиК услуги по
издадените фактури за процесния период, считано от деня, следващ
изтичането на 30 - дневния срок от издаване на съответната фактура. Съгласно
заключението на в.л. задължението върху главницата от 660,58лева възлиза на 121,21лева. В този
размер и за процесния период претенцията за обезщетение за забава следва да
бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са – 200 лева юк.възнаграждение; 75лева
допълнителна ДТ, 170 лева депозит за вещо лице, 200 лв. депозит за особен
представител.
На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 23, т.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на спора, както и с оглед на проведеното едно на брой съдебно
заседание, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер на
150лева. Така, общо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 595лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Така, в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство от 75лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „В. и К. – В.” ООД, гр. В. ЕИК*съществува
вземане срещу ответника Д.М.Д., ЕГН **********
с адрес *** в размер на
сумите, както следва: 660,58лв., представляваща
дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1191875 на адрес гр. И. , ул. „Ж. К.“
№ 13 за периода от 11.05.2017г. до 13.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 21.10.2019г. до окончателното погасяване на
задължението и сумата от 121,20лева,
представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от
12.07.2017г. до 17.10.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 8013/22.10.2019г., по ч.гр.д. №
17051/2019г. по описа на ВРС, 35 състав.
ОСЪЖДА Д.М.Д.,
ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ООД,
ЕИК *, сумата от 595лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „В. и К. - В.” ООД, ЕИК*сумата от 75лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 17051/2019г. по описа на ВРС, съдебно - деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и
ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: