Определение по дело №59996/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7337
Дата: 23 февруари 2023 г. (в сила от 23 февруари 2023 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20221110159996
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7337
гр. София, 23.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110159996 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕООД срещу Г. П. Н.,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 37736/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 101,43лв.,
представляваща девета вноска за главница по договор за паричен заем № 83626 от
02.06.2021г., ведно със законната лихва от 12.07.2022г. до изплащане на вземането,
2,40лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.10.2021г. до 21.10.2021г., и
7,44лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2021г. до 11.07.2022г.,
Ищецът твърди, че на 02.06.2021г. между страните е сключен договор за паричен
заем № 83626, съгласно който на ответника е отпуснат заем в размер от 1200лв., който
бил усвоен на същата дата. Същият следвало да бъде погасен на 12 бр. двуседмични
вноски с краен срок за погасяване 07.12.2021г. В договора била уговорена дължимостта
на възнаградителна лихва, чийто размер бил посочен, както бил посочен и ГПР.
Ответникът не заплатил деветата погасителна вноска на падежа, поради което дължал
и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен процесния
договор за заем, като сумата от 1200лв. е усвоена. Твърди, че в договора не е посочен
точният размер на възнаградителната лихва. Освен това, били включени и начислени
такси за експертно разглеждане и за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение, които намира за неравноправни и нищожни. Изтъква, че и целият
договор се явява недействителен съгласно чл. 22-23 ЗПК, доколкото не е указан размер
на лихвата, не е посочен действителен размер на ГПР и потребителят е въведен в
заблуждение. Допълва, че спрямо него са образувани множество дела от страна на
ищеца с предявяване на всяка отделна вноска, като целта била увреждане на
икономически по-слабата страна за извличане на облага чрез трупане на множество
разноски.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на следните факти: че между страните е сключен валиден договор
за заем и на ответника е отпусната заемната сума, която е усвоена; че е уговорена
валидна клауза за дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер; че е настъпил
падежът на вземанията; че действа добросъвестно при упражняване на правата си.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително за наличие на предпоставки за недействителност на договора, евентуално
на отделни клаузи от него поради противоречието им с императивни норми, както и за
погасяване на задълженията по него чрез плащане или по друг начин, за което не сочи
доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че между страните е сключен сочения договор за заем и на ответника е отпусната
заемната сума от 1200лв., която е усвоена.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за допускане на ССчЕ е неоснователно, тъй като не се явява
необходима.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2023г.
от 10:10ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши и служебна проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на ССчЕ.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от постъпилия отговор на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2