№ 122
гр. Благоевград, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200501019 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на
Община[1]Благоевград против решение №251/25.10.21г на РС-Благоевград по
гр.д. №1395/21г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение са уважени изцало исковете по чл.344, ал.1, т.т.1
и 2, а по т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ – частично, със всички произтичащи от това
последици.
Недоволен от уважителната част на атакувания акт е останал
работодателя, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни
съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на
уважените искови претенции, ведно със всички произтичащи от това
последици.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също
подробно се обосновава.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
1
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266 ГПК
настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на
същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на
обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела за установено наличието на трудово правоотношение между страните,
по силата което към датата на уволнението въззиваемия е заемал длъжността
„специалист „Архитектурно-строителен контрол“ в Дирекция „Устройство на
територията“ в Община-Благоевград(вж. трудовия договор и допълнителните
споразумения към него), с 800лв брутно трудово възнаграждение за месеца
предхождащ уволнението(вж. у-ние №120/03.08.21г).
По тези въпроси не се спори, както и за основните трудови функции,
конкретни задължения, подчиненост и пр., подробно посочени в
длъжностната характеристика, трудовия договор, ПВтТР и др.
Безспорно е също, че с ПВтТР на Община-Благоевград са уредени
подробно описаните в чл.1 въпроси, сред които: регламентацията на
разпределението на работното време, почивките и отпуските; правата и
задълженията на служителите; трудовата дисциплина, нарушенията и
наказанията; пропускателния режим в сградата на общината.В чл.16 от
утвърдения на 10.12.19г ПВтР работния ден на служителите е определен на 8
часа дневно и 40 часа седмично, като подробно е регламентирано началото и
края на работното време, почивките и пр., като отработеното време е
предвидено да се отчета чрез Системата за контрол на достъпа(чл.16, ал.3).За
така утвърдения правилник, въззиваемия е надлежно известен(вж.
ел.кореспонденция от 03.12.19г и 10.12.19г и свидетелските показания).
Чрез заповед №372-ЧР/25.11.16г на кмета е уреден реда за ползване на
отпуск, поради временна нетрудоспособност, съгласно който служителите в
ОА са длъжни до 10ч на деня, в който няма да се явяват на работа, да
уведомят посочените длъжностни лица и представят болничният лист в срок
до два работни дни от издаването му.
С оглед спазване Общия устройствен план на Община-Благоевград
2
относно „изпълнение на сгради и видове огради извън границите на
урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места на
територията на общината“, със заповед №1316/28.09.20г на кмета е наредено
собствениците на недвижими имоти в м.“Чикуто“ и „Царевоселско шосе“ да
осигурят свободен достъп до имотите за извършване на проверка от
служители в отдел „Архитектура, проектиране и строителен контрол“,
относно законността на огради, сгради и преместваеми обекти.
От показанията на св.Л. и С. се установи, че кмета на Община-
Благоевград устно им е възложил с ищеца да извършат проверката по
заповед №1316/28.09.20г.Св.Л. уточнява, че именно той изготвил последната,
но кмета не им е възлагал установяване законността на сградите,респ.
съставянето на наказателни постановления, а само да опишат постройките в
дадения район и впоследствие ако ръководството реши да предприемат
действия.Поради това и докладът им не съдържа констатации относно
законосъобразността на строежи. Поддържа се, че извършили проверката
така, както им е възложена от кмета, като резултатите описали в доклада си,
подписан само от св.Л. и ищеца,без св.С., понеже бил карантиниран по това
време.В него отразили всички документи, които хората им представили, но
признават че останали и много такива, които не открили в имотите и не се
отзовали на оставените от тях бележки за връзка.
Въпреки това с писмо изх.№562-ЧР/22.12.20г, връчено на ищеца на
22.12.20г, кмета изисква писмени обяснения във връзка с възложената му
проверка със заповед №1316/28.09.20г, тъй като представения „доклад и
обективираните в него факти и обстоятелства“ не доказвали изпълнението й
по отношение на всички имоти, „попадащи в обхвата на заповедта“.С
цитираното писмо се искат обяснения относно:“изпълнена ли е горната
заповед и в изготвения доклад от въззиваемия“ вписани ли са и проверени ли
са всички имоти, касаещи изпълнението на заповедта“.В писмените си
обяснения изх.№ВД-00-1476/23.12.20г, въззиваемия изрично сочи на кмета, че
е изпълнил работата си добросъвестно при спазване на всички законови и
подзаконови нормативни актове, и съгласно вменените му задължения с
длъжностните характеристики.
Видно от доклада на инж.Т. от 13.05.21г до кмета, с оглед установени
системни закъснения, преждевременни напускания на работа и неявяването
3
на работа от ищеца и св.С., е изискал справка от началник отдел
„Информационно и техническо обслужване“, според която и двамата
действително закъсняват за работа в сутрешните часове, преждевременно
напускат работа в следобедните часове и не се явяват работа, без да
представят оправдателен документ за отсъствията си.Счита, че е налице
дисциплинарно нарушение по см. на чл.187, ал.1, т.1 и 10 КТ,вр. с чл.126, т.1
КТ, поради което предлага търсене на писмени обяснения, с оглед ангажиране
дисциплинарната им отговорност.
Според представената справка от инж.Б. – н-к отдел „Информационно и
техническо обслужване“, за времето от 22.12.20г до 12.05.21г са
регистрирани три закъснения - на 22.12.20г и 11.05.21г, когото първото
ищцово влизане в общината е регистрирано в 8,47ч; на 12.05.21г – в 8,41ч, а
на 23.12.20г е напуснал общината в 16,30ч, докато на 10.05.21г въобще не е
регистрирано влизане, респ. излизане от сградата на общината(вж. и
приложените извлечения).Според св.Г., след монтирането на Системата за
идентификация, контрол на достъпа и охраната общинските служители били
задължени „всички да се чекират“ и е категоричен „това знаем, че ни е
задължение“, разяснено им от инж.Т..И св.С. потвърждава, че с постъпването
си на работа бил известен за работното време и всички били наясно с
предназначението на раздадените им карти - за отваряне на врати.Св.Ч. също
заявява, че няма служители, които да не знаят, че трябва да се чекират.Това
им е разяснявано още при сключване на трудовите договори, впоследствие от
преките им ръководители, записано е и във Вътрешните правила.Категорична
е, че преминаването на хора с една карта е нарушение.Според св.Д. в
общината се влиза и излиза само с карти.
Във връзка с данните от горната система, отново са искани писмени
обяснения от въззиваемия, които е следвало да представи до 14.05.21г(вж.
писмо изх.№304-ЧР/13.05.21г).Последното му е връчено на 13.05.21г при
условията на отказ,заедно с аналогично такова на св.С., без данни за
депозирани писмени обяснения от ищеца.Според протокола от същата дата и
св.Ч. и Д., по-късно на 13.05.21г св.С. скъсал екземплярите на писмата за
обяснения.
Със заповед №298-ЧР-Д/17.05.21г на кмета на Община-Благоевград, на
основание цитираните норми от КТ, чл.16, ал.1, и ал.2 от ПВтТР, чл.65, ал.1
4
от Устройственият правилник на Общината, доклада на инж.Т., дадените
писмени обяснения от ищеца и отказаните такива, както и на всички
доказателства, е прието че е извършил две групи нарушения на трудовата
дисциплина и е уволнен дисциплинарно.Първата група – на 28.09.20г на
ищеца е възложено със заповед №1316/28.09.20г на кмета да извърши
проверка относно законността на оградите, сградите и преместваемите обекти
в посочените територии, но представения от ищеца доклад с обективираните
в него факти и обстоятелства не доказвал изпълнението на горната заповед по
отношение на всички имоти, попадащи в обхвата на горната
заповед.Изпълнение не се доказвало и от писмените му обяснения вх.№ВД-
00-1476/21.12.20г.Въпросните деяния са счетени, че представляват
неизпълнение на възложената работа и съставляват нарушение на трудовата
дисциплина по см. на чл.187, ал.1, т.3, пр. 1 КТ.
Втората група се заключава в провинения, извлечена от изготвената на
13.05.21г по разпореждане на инж.Т. справка за спазване на работното време,
според която са налице закъснения, респ. преждевременни напускания на
сградата на общината на посочените дати и часове, като на 10.05.21г, заради
неотчитането на влизане/излизане, е прието че не се е явил на работа.С така
извършеното въззиваемия не е съобразил чл.10, ал.1 и 2 от ПВтТР,
регламентиращ 8-часов работен ден, считано от 8,30ч до 17,30ч, поради което
на описаните дати и часове е нарушил чл.126, т.1 КТ и чл.8, ал.1 КТ.Деянието
му квалифицирано за нарушение на чл.187, ал.1, т.1, пр.1,2,3 и т.10 КТ.
От свидетелските показания на Ч. и Д. се установи, че на 19.05.21г в
14,40ч влезли в стаята на ищеца и останали само с ищеца и св.С.,след като
двама от работещите с него напуснали.При опит да му връчат уволнителната
заповед, възиваемия излязъл на терасата и провел телефонен разговор.След
това се върнал, заявил че отказва да я подпише и от днес е в болнични, при
което те оформили връчването й при условията на отказа. Докато св.С. приел
своята уволнителна заповед лично срещу подпис.
Св.Ч. твърди, че в 15,55ч получила болничен лист на ищеца по имейл от
„Деси88“, който св.Д. изпринтила и няколко минути по-късно – след 16ч,
оригиналът бил донесен от св.Г., а в електронния регистър на НОИ е изпратен
в 15,27ч(вж. писмото от 27.09.21г).Св.Ч. изрично пояснява, че сутринта на
17.05.21г въззиваемия не се е явявал при нея да я уведомява, че няма да идва
5
на работа, заради здравословни проблеми(вж. и св.Д.).
В очните ставки всеки от участниците поддържа показанията от
разпитите.
Видно от представения болничен лист, издаден от д-р Цветков, на
въззиваемия действително му е разрешен отпуск по болест от 17.05.21г до
30.05.21г.Според придружително писмо вх.№3455/26.08.21г на лекаря,
прегледа на ищеца е извършен около обяд, като часа в представения
амбулаторен лист - 19,40ч - не съответствал на реалният преглед и бил
резултат от софтуерен проблем.
След дисциплинарното уволнение по делото липсват данни въззиваемия
да е работил по трудово правоотношение(вж. у-нията на НАП с приложените
справки към тях и трудовата книжка).
При така установеното съда направи следните правни изводи:
С атакуваната заповед въззиваемия е уволнен дисциплинарно.Според
чл.186 КТ дисциплинарна санкция се налага само при виновно неизпълнение
на трудовите задължения.Такова е налице при несъответствие между
дължимото и фактическото осъщественото поведение.
От събраните доказателства обаче не се установи работодателя да е
мотивирал уволнителната заповед досежно първата група
нарушения.Императивната норма на чл.195, ал.1 КТ, за която съда следи
служебно, предвижда описание на конкретното нарушение чрез излагане на
неговите обективни и субективни признаци, времето на извършване, вида на
наказанието и правното основание.В случая работодателя се е ограничил
лаконично да посочи, че е налице неизпълнение от ищеца на възложената му
с нарочна заповед проверка относно законността на оградите, сградите и
преместваемите обекти, тъй като обективираните в представения от него
доклад факти и обстоятелства не доказвали изпълнението по отношение на
всичките имоти в описаните територии.Не е ясно кои имоти са останали
непроверени и причините за това, а също и останалите обстоятелствата около
бездействието на ищеца; времето(дати или период) през което е бездействал и
пр. белези.Соченото неизпълнение в атакуваната заповед всъщност е извод на
работодателя, чиято проверка се препятства от отсъствието на конкретните
факти, на които е основан.Субекта на дисциплинарна власт не е съобразил, че
6
фактическото нарушение следва да бъде ясно и точно определено и не е
допустимо конкретизирането му чрез тълкуване от съда.Нарушаването на
тази императивна норма поставя наказания в положението на процесуална
изненада, нарушавайки правото му на защита и препятства съдения контрол.
Препращането от работодателя към документи извън заповедта, не
променят горните изводи, тъй като и те не съдържат изискуемата се
индивидуализация на въпросното нарушение. Само това е достатъчно, за да
обоснове незаконосъобразността на атакуваната заповед в тази й част, без да
се разглежда спора по същество(вж.Р102/12.03.14г по гр.д.№5501/813г, ІV
ГО; Р103/05.02.02г по гр.д.№523/00г, ІІІ ГО на ВКС и др.).
Налице и друго основание за незаконосъобразност на уволнението за
първата група нарушения – издаването на уволнителната заповед извън
двумесечния преклузивен срок по чл.194 КТ, за който съда също следи
служебно.Последния тече от откриването на нарушението, което при тази
група нарушения датира от декември 2020г.На това сочи лично исканите от
кмета на общината писмени обяснения с писмо изх.№562-ЧР/22.12.20г, които
ищеца е депозирал в последни яден от указаният му срок, лично адресирани
до кмета с вх.№ВД-00-1476/23.12.20г.Именно тогава нарушението следва да
се счита за узнато от субекта на дисциплинарна власт в съществените му
признаци.При тези данни налагането на най-тежката дисциплинарна санкция
на 17.05.21г е далеч след двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ.Отсъстват
обективни причини, обосноваващи налагането му след този срок.След
изтичането му обаче, простъпката в правния мир вече не съществува като
основание за наказание и се прекратява възможността за търсене на
дисциплинарна отговорност(вж.Опр.№277/21.02.14г по гр.д.№72293/13г, ІІІ
ГО на ВКС и др.).Следователно, към датата на издаване на атакуваната
заповед субективното потестативно право на работодателя да уволни
дисциплинарно ищеца за първата група нарушения е
преклудирано(Р256/18.05.12г по гр.д.№1036/11г, ІV ГО на ВКС и др.).
Дори горното да се игнорира, то уволнителната заповед в тази й част се
явява незаконосъобразна, поради следното:
По делото не се спори, че ищеца е изпълнявал длъжността „специалист
„Архитектурно-строителен контрол“ Дирекция „Устройство на
територията“(вж. трудовия договор и допълнителните споразумения към
7
него).Безспорно е също, че задълженията му са подробно регламентирани в
трудовия договор, длъжностната характеристика, ПВтТР различни заповеди
на кмета и пр.
Събрания доказателствен материал не установи бездействието на ищеца
досежно посочените в уволнителната заповед проверки. Изложените в тази
връзка мотиви на РС се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са
основани на доктрината, закона и константната съдебна практика, поради
което и на осн.чл.272 ГПК препраща към тях.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, свеждащи се до
неправилност на атакуваното решение досежно първата група
нарушения.Заповед №1316/28.09.20г материализирана единствено
разпореждане на кмета към собствениците на недвижими имоти в посочените
две местности за осигуряване достъп до тях за проверка от общинските
служители в отдел “Архитектура, проектиране и строителен контрол“
относно законността на огради, сгради и преместваеми обекти.Единствено
свидетелските показания на Л. и С. сочат за характера и обема на възложена
на ищеца проверка, според които устните указания на кмета се свеждали до
описание на постройките в района, след което ще се преценявали
последващите действия.По делото липсват доказателства за изричното
възлагане именно на ищеца извършването на проверки относно законността
на изграденото в двете местности.Упоменаването в горната заповед на
служители от „Архитектура, проектиране и строителен контрол“,на които да
се осигури достъп до имотите за проверките за законност, не е в състояние да
подкрепи въззивната теза,впредвид наличието и на други служители в същия,
освен ищеца.
Останалите писмени доказателства също не обосновават в нужната
степен признаците на подържаното дисциплинарно нарушения. Доклада на Л.
и ищеца, и писмените му обяснения от 23.12.20г, на които се позовава
работодателя в уволнителната заповед не съдържат данни за съставомерност
на ищцовите деяния(действия или бездействия), които да са довели до
нарушение по см. на чл.187, ал.1, т.3, пр.1 от КТ - неизпълнение на възложена
работа, попадаща в обхвата на заповед №1316/28.09.20г на кмета на Община
Благоевград.Оттук и отсъствието изискуемите предпоставки за неговото
уволнение на това основание.
8
По отношение на втората група нарушения въззивния състав съобрази
следното:
Доказателственият материал установи по категоричен начин
регламентираното работно време за ищеца от 8,30ч-17,30ч(вж.чл.16 от
утвърдения на 10.12.21т ПВТТР) и закъсненията на ищеца на 22.12.20г и
11.05.21, когато се появил на работа съответно в 8,47ч и 8,41ч,
преждевременното му напускане в 16,30ч на 12.05.21г и неявяването на
работа на 10.05.21г.Установи се също вменяването в тежест на ищеца
задължение да регистрира всяко влизане/излизане от местоработата си с
нарочна карта от системата за идентификация, контрола на достъпа, охраната
и управление на Общината.На това сочи чл.16, ал.3 от ПВтТР(утвърден на
10.12.19г и надлежно изпратен му по електронен път), безспорно приложим
по изричната уговорка в т.10 от трудовия договор.
Според разпоредбата на чл.187, ал.1 т.1 КТ така установените
закъснения, преждевременното напускане на работа и неявяването на
посочените дати, действително е дисциплинарно нарушение. Съгласно
чл.190, ал.1, т.1 и т.2 КТ обаче санкционирането с дисциплинарно уволнение
е възможно:за три закъснения или преждевременни напускания на работа в
един календарен месец, всяко от които не е по-малко от 1ч, а така също и при
неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.В случая
такива липсват, поради което и не са налични фактическите и правни
основание за налагането на най-тежката дисциплинарна санкция, както
правилно и законосъобразно е заключил РС.Дори да се счете ищеца за
наказан за системни нарушения по см. на чл.190, ал.1, т.3 КТ.Тези изводи се
обосновават от изискването на чл.189 КТ,безспорно съобразен от решаващия
състав, който задължава работодателя при определяне на дисциплинарното
наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на работника или служителя.Освен
това не е ясно отражението върху работното време, реда и начина на
изпълняваните трудови функции, на въведените по това време пандемични
ограничения.
Преценявани по реда на чл.272 ГПК настоящия състав не възприема
показанията на св.Г. и св.С. досежно представянето на болничния лист от Г. и
отсъствието на въззиваемия от работната стая при връчването на заповедта.
9
Същите са бегли, повърхностни, логически непоследователни и не се
подкрепят от останалия доказателствен материал. Г. не сочи датата и бърка
годината, поради което твърденията му че между 13,30ч и 14ч на 17.05.21г
отишъл в дома на ищеца, взел болничният лист и го представил в Общината
звучат недостоверно.Още повече, че последния е извън територията на
Благоевград(с.Бело поле) и е в работно време, без данни да е искал
съответните разрешения от работодателя.Освен това, в нито един момент тези
му показания не се подкрепиха от други доказателства. Напротив –
опровергават се по категоричен начин от св.Ч. и Д.. Последните ясно и
недвусмислено сочат мястото, датата и часа на получаването на болничният
лист, което следва връчването на уволнителната заповед.На следващо място -
изпращането на болничния лист по електронен път от „Деси88“ в Общината е
лишено от житейска и правна логика, ако Г. е депозирал преди това
оригинала по описания от него начин.Не на последно място – постъпването
на болничният лист в НОИ(в 15,27ч) и разминаването между отразения час
на прегледа в амбулаторния лист(19,40ч и посоченото в придружителното
писмо вх.№3455/26.08.21г), допълнително разколебават достоверността на
показанията на св.Г..Данните от д-р Цветков в цитираното писмо за
наличието на софтуерен проблем при отразяване часа в амбулаторния
лист(19,40ч) не подкрепят ищцовата теза, тъй като установяването на този
факт следва да се осъществи по друг ред.Налице е несъответствие между
посоченото от медика време на прегледа(около обяд) и твърденията на ищеца
в исковата молба(сутринта).Следва да се отбележи също разминаването
между показанията на Г., според който ищеца му се обадил по телефона, с
ищцовите твърдения – че се срещнал със свидетеля и го помолил за услугата.
Отсъствието на каквито и да е данни за уведомяването от ищеца на
посочените в кметска заповед №372-ЧР/25.11.216г длъжностни лица в
указания срок на 17.05.21г, допълнително подкрепя горните изводи.
Дори горното да се игнорира и работодателя да се счете за надлежно
уведомен за разрешения от здравните органи отпуск, поради временна
нетрудоспособност, то в случая предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.4
КТ за ищеца е неприложима поради следното:От материалите по делото се
установи по убедителен начин, че при връчването на уволнителната заповед в
14,40ч на 17.05.21г, въззиваемия е бил на работното си място в общината и не
10
е съобщил за заболяване или разрешен отпуск. В тази насока са
категоричните показания на св.Ч. и Д., които изрично потвърждават
присъствието му на работното място.Нещо повече, св. Ч. заявява, че на
17.05.21г ищеца въобще не ходил при нея да я уведомява че си тръгва по
здравословни причини и ще ползва болнични. Оттук и несъстоятелността на
изложените в тази връзка твърдения и доводи на ищцовата страна.
Следователно, към релевантния момент по см. на ал.5 от чл.333 КТ –
момента на връчване заповедта за уволнение, ищеца не се е ползвал от
предварителната закрила на чл.333, ал.1, т.4 КТ, която е приложима само ако
служителя е започнал реалното ползване на разрешения отпуск(така
Р903/21.09.95г по гр.д.№437/95г, ІІІ ГО;Р№63/31.03.11г по гр.д.№1728/09г, IV
ГО; Р№197/09.06.11г по гр.д.№661/10г,IV ГО; Р№437/20.01.12г по гр.д.
№1594/10г, IV ГО; Р№468/10.01.13г по гр.д.№1621/11г, IV ГО;
Р№492/21.01.13г по гр.д.№1696/11г, IV ГО; Р№283/08.07.10г по гр.д.
№233/09г, IV ГО; Р№155/20.04.15г по гр.д.№6897/14г, IV ГО на ВКС и др.).
Съда не кредитира и показанията на св.С. за отсъствието на ищеца от
работа на 17.05.21г при връчването на уволнителната заповед.Очевидно
едновременното му уволнение с последния и воденето на аналогичен трудов
спор с работодателя пред БОС, в който е ангажирал ищеца като
свидетел(служебно известно на настоящия състав в.гр.д.№1125/21г на БОС),
сочат на заинтересоваността на св.С. от изхода на разглежданото дело.Още
повече, че тези му показания не се подкрепят от останалия доказателствен
материал.Напротив – опровергават се по категоричен начин от св.Ч. и Д.,
които са единодушни относно ищцовото присъствие на работното място,
който едва след узнаване целта на посещението им и проведения телефонен
разговор, изразил отказът си да получи уволнителната заповед и да го считат
за излязъл в болнични.За пълнота следва да се отбележи, че последното по-
скоро сочи на злоупотреба с право от ищеца, отколкото на позоваването на
такова, което допълнително опровергава тезата му за нактърнена
предварителна защита.
Достоверността на изнесеното от двете свидетелки се потвърждава от
множеството изтъкнати от тях подробности и детайли, поддържани
неизменно в хода на процеса, вкл. и в проведените със св.Ч. очни ставки.
Поради това трудово-правните им връзки с общината не са в състояние да
11
елиминират доказателствената стойност на показанията им, а допълнително
индицира достоверността им – касае за служители, които по силата
служебното си положение са наясно с предприетите от тях и ищеца действия,
респ. последици.
Несъстоятелни са и ищцовите доводи за незаконосъобразност на
уволнителната заповед, заради неизискването на обяснения по чл.193, ал.1 КТ
относно втората група нарушения.От писмените и гласни доказателства(вж.
св.Ч. и Д.) се установява по убедителен начин изискването им с писмо №304-
ЧЗ/13.05.21г, както и отказът на ищеца да се възползва от тази възможност.В
тази насока са и признанията му неизгоден за него факт, съдържащи се в
служебно известни на настоящия състав свидетелски показания по
цитираното в.гр.д.№1125/ по описа на БОС, в които ясно описва фактическите
действия на работодателя си във връзка с изпълнение задълженията по
чл.193, ал.1 КТ.
Погрешното посочване в уволнителната заповед на номерацията на
трудовия договор само по себе си не е в състояние да обоснове нейната
незаконосъобразност, предвид наличието и на други индивидуализиращи го
белези.
Впредвид изложеното атакуваната заповед се явява незаконосъобразна
и първостепенния съд правилно я отменил, признавайки уволнението за
незаконосъобразно и е възстановил въззиваемият на заеманата преди това
длъжност.
Уважаването на горните искове обуславя основателността и на иска за
присъждане на търсеното обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, след като се
установи по категоричен начин оставането на ищеца без работа през
визирания период, вследствие незаконосъобразното уволнение(вж.трудовата
книжка, у-нията от НАП).
В този контекст атакувания акт ще следва да се потвърди изцяло.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК работодателя дължи на въззиваемия
направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които според
доказателствата възлизат общо на 600лв, платени за адвокатско
12
възнаграждение.
Въззивното възражение по чл.78, ал.5 ГПК на жалбоподателя за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Преценката
на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от
доказателствените факти и обективиращите ги доказателства,
правопораждащите факти и пр., сочат на пълно съответствие между
платеното възнаграждение за адвокат и положените от последния усилия при
упражняване на процесуалните права, с оглед ищцовата защита.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №251/25.10.21г на РС-Благоевград по гр.д.
№1395/21г.
ОСЪЖДА Община Благоевград да заплати на ЛЮБ. М. ПЛ.,
гр.Благоевград, ул.“...“№13, сумата от 600лв, представляващи направени по
делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13