ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3149
гр. София, 12.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. Д. Д.
като разгледа докладваното от М. Д. Д. Частно наказателно дело №
20241110209369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.243 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от Д. С. К., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул.“Юрий Буков“ №1, вх.Б, ет.3, ап.13, чрез адв.Н. Д. от ШАК,
против Постановление за прекратяване на наказателното производство от
23.02.2024 г. по досъдебно производство №513 ЗМК-234/2018 г. по описа на
СДВР, пр.пр. №30632/2018 г. по описа на СРП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното постановление, поради което се иска неговата отмяна и
връщане на делото на прокурора с указания – да се изпрати по реда на
ЕКВПНД съдебна поръчка за изготвяне в Германия или друга избрана
държава–членка на ЕС, на комплексна медицинска експертиза от независими
специалисти, които да отговорят на поставените въпроси по петорните
експертизи.
Навежда доводи, че СРП отново не е изпълнила дадените указания от
СГС, като отново едностранчиво и незадълбочено е ценила изводите на
допуснатите експретизи, останалите събрани доказателства по делото, и без
да обсъди наведените от жалбоподателя доводи, относно здравословното
състояние на пострадалата Мария Божидарова Дочева, преди процесното
лечение в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД и непосредствено
след това, както и връзката на проявилите се здравословни усложнения и
1
летални последици с проведеното лечение.
Навежда доводи, че в обжалваното постановление отново не е посочено
в разрез с процесуалния закон, на основание коя от двете хипотези по чл.24,
ал.1, т.1 от НПК, производството е прекратено, и тази непълнота затруднява
защитата на страните по него.
Изразява недоволство от факта, че СРП продължава да определя за
„адекватно и правилно“ лечението, което пострадалата е получила в
„Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД, където е била
хоспитализирана с оплаквания от болки в гърба в областта на гръдния кош, а е
изписана със загуба на чувствителност от гърдите надолу и пареза на долни
крайници. В тази връзка сочи, че е налице причинно-следствена връзка, между
проведеното лечение в Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД и последвалите
здравословни усложнения на пострадалата, довели до обездвижване и
последващ летален изход, доколкото настъпилите загуба на чувствителност и
пареза не представляват нормално и закономерно влошаване на
здравословното състояние, което е щяло да настъпи и без да е провеждано
лечение в тази клиника.
Навежда доводи за наличие на следните противоречия в заключението
по петорната СМЕ: в отговора на въпрос 9 се сочи, че са налице три метода на
лечение, като първият от тях – транспедикуларна стабилизация, е бил най-
правилен и адекватен, а в обобщението на края на експретизата се сочи, че
проведеното лечение чрез вертебропластика е с несигурен позитивен резултат
и подобрение, като по-оптимално повлияване би се стигнало при извършване
на транспедикуларна стабилизация, т.е. на база така приетото заключение
може да бъде изведено, че проведеното лечение изобщо не е било най-
правилното в полза на пациента, така както приема СРП. Доколкото с така
приетото заключение по петорната СМЕ се доказва, че проведеното лечение
не е било най-правилното за случая, изразява несъгласие с изводите на СРП, че
процесното лечение в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД е без
никаква връзка с настъпилите здравословни усложнения и смърт на
пострадалата. Счита, че само на това основание е налице лекарска грешка,
като е без значение какъв би бил изхода от проведено правилно лечение, тъй
като лекуващите са били задължени да приложат най-подходящото възможно
такова за пациента, но така наведените твръдения от жалбоподателя не са
2
обсъдени в мотивната част на обжалваното постановление в разрез с
процесуалния закон.
Навежда доводи, че поради наличие на съществени противоречия в
преходните и последната приета експертиза – от една страна се сочи, че
проведеното лечение не е най-подходящото за случая, а от друга, че не са
установени нарушения на медицинските стандарти и добра практика при
лечението на пациента, което индикира за липса на обективност и
безпристрасност на вещите лица, са налице предпоставките за възлагане на
експертизата на чужди вещи лица по реда на ЕКВПНД, който способ не е
използван от СРП за преодоляване на установените противоречия и неясноти,
с оглед изясняване на обективната действителност.
Навежда доводи, че при проведеното лечение на пострадалата в
„Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД са нарушени разпоредбите на
чл.79, чл.80 и чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ, разпоредбите от Раздел 1, чл.2.1, чл.3 и
чл.8 от Кодекс за провесионална етика на лекарите в Република България,
разпоредбите на чл.38, ал.1 и ал.2, чл.39, ал.1, чл.40, ал.1 и чл.41, ал.1 от
Правила за добра медицинска практика по хирургия на лекарите – хирурзи в
Република България, 3.1. Комуникация с пациенти, и получените от
пострадалата сериозни и тежки здравословни усложнения и летален изход са в
пряка причинно-следствена връзка с така описаното неправомерно поведение.
Счита за установено в хода на разследването, че в разрез с нормативно
установените правила, пострадалата не е била надлежно информирана за
възможностите за лечение и рисковете при всяко едно от тях, с оглед на което
неправомерно е била лишена от правото да упражни избор в тази насока,
както и че не са били налице предпоставките за предприемане на процесното
лечение, без предварително информирано съгласие на пациента с него. В тази
връзка навежда доводи, че неправилно СРП изобщо не допуска, че ако
пострадалата бе надлежно информирана за предлаганите в това лечебно
заведение възможности за лечение и рисковете при всяко едно от тях, то не би
дала своето съгласие за провеждането му, но СРП необосновано не отдава
нужната тежест на това нарушение, а в тази насока е следвало да се отчетат
общоизвестни обстоятелства – че оперативните интервенции са целени
манипулации от страна на лекуващите, с оглед усвояване на клинични пътеки.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото
3
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.5 от НПК /видно от
приложеното по делото известие за доставяне/ и от легитимирано лице да
обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство,
което има качеството на наследник на починалото пострадало лице, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано с постановление от 29.11.2018
г. на СРП и е водено за престъпление по чл.134, ал.1, т.1, във вр. с чл.128, ал.2,
във вр. с ал.1 от НК, затова, че през периода от 30.01.2018 г. до 23.02.2018 г., в
гр.София, в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД, причинил тежка
телесна повреда на Мария Божидарова Дончева, поради немарливо
изпълнение на правно-регламентирана дейност – упражняване на медицинска
професия като лекар в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД,
представляваща източник на повишена опасност, тъй като не осъществил
адекватно лечение на Дончева към 28.02.2018 г., като е нарушил съответните
медицински стандарти, утвърдени в нормативни актове.
В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели
пострадалото лице Мария Божидарова Дочева, лицата, извършили
хирургичната интервенция и лицата, учавствали пряко в лечението на
Дончева, приобщена е цялата налична документация от „Аджибадем Сити
Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД, касаеща приемането и лечението на
пострадалата през инкриминирания период от време. В хода на разследването
са назначени и изпълнени СМЕ, допълнителна СМЕ, петорна СМЕ, повторна
петорна СМЕ, графологическа експертиза.
С постановление от 01.08.2019 г., в качеството на обвиняем е привлечен
проф. д-р Христо Цеков Цеков, затова, че за времето от 30.01.2018 г. до
09.02.2018 г., в гр.София, в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД,
като лекар причинил тежка телесна повреда, изразяваща се по своя медико-
биологичен характер в осакатяване на долните крайници на Мария
Божидарова Дончева, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност /упражняване на медицинска професия – хирург
оператор, ръководител екип в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“
4
ЕАД/, представляваща източник на повишена опасност, извършил
веребропластика Тх 9/7/6 кум боне цимент, като деянието е извършено в
нарушение на чл.79, чл.80, чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ, разпоредбите от Раздел 1,
чл.2.1, чл.3 и чл.8 от Кодекс за провесионална етика на лекарите в Република
България, разпоредбите на чл.38, ал.1 и ал.2, чл.39, ал.1, чл.40, ал.1 и чл.41,
ал.1 от Правила за добра медицинска практика по хирургия на лекарите –
хирурзи в Република България, 3.1. Комуникация с пациенти – престъпление
по чл.134, ал.1, т.1, във вр. с чл.128, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели
пострадалото лице М. Б. Д., лицата, извършили хирургичната интервенция и
лицата, учавствали пряко в лечението на Дончева, приобщена е цялата
налична документация от „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД,
касаеща приемането и лечението на пострадалата през инкриминирания
период от време. В хода на разследването са назначени и изпълнени СМЕ,
допълнителна СМЕ, петорна СМЕ, повторна петорна СМЕ, графологическа
експертиза.
За да прекрати наказателното производство по образуваното и водено
досъдебно производство за престъпление по чл.134, ал.1, т.1, във вр. с чл.128,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК, срещу проф. д-р Христо Цеков Цеков, прокурорът е
приел, че от събраните по делото доказателства не може да се установи по
категоричен начин деятелността, необходима както за съставомерността на
инкриминираното деяние, така и за друго престъпление от общ характер, т.е. в
хипотезата на чл.243, ал.1, т.2 от НПК - обвинението не е доказано, а по
делото липсва правна възможност за събиране на други доказателства, с оглед
настъпилата смърт на пострадалата и извършената кремация на тленните й
останки.
За да прекрати наказателното производство по процесното досъдебно
производство, прокурорът се е позовал и на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от
НПК в хипотезата, че деянието не е извършено от привлеченото към
наказателна отговорност лице. Това явства от обстоятелствената част на
постановения акт, в който подробно и мотивирано прокурорът е извел извод,
въз основа на съвкупен правен анализ на всички събрани в хода на
разследването доказателства, за липса на елемент от обективна страна на
инкриминираното деяние, тъй като не са установени нарушения при
5
проведеното лечение на пострадалата от страна на обвиняемото лице на
нормативен акт, както и на добрата медиценска практика и стандарти.
Противно на релевираните в жалбата възражения, съдът констатира, че
СРП е изпълнила изцяло дадените указания от въззивната инстанция при
връщане на делото за доразследване. Няма как да не се отбележи, че изводите
на изготвените заключения са ценени задълбочено и в съответствие със
събрания доказателствен материал, като са обсъдени всички наведени доводи
от жалбоподателя, относно здравословното състояние на пострадалата, преди
процесното лечение и непосредствено след това, както и липсата на причинно
следствена вразка на проявилите се здравословни усложнения и летални
последици с проведеното лечение. Не едностранчиво, а на база възприетите
изводи в изготвените петорна и допълнителна петорна СМЕ е прието, че на
пострадалата Мария Дончева не е било причинено трайно увреждане на
здравето, че няма данни за извръшени пропуски или нарушения при
проведеното й лечение в процесната клиника, че няма нарушаване на
медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика, с оглед
на което настъпилите неблагоприятни резултати се дължат на изключително
тежкото здравословно състояние на пострадалата, както по отношение на
неврохихургичното и неврологичното заболяване, така и по отношение на
всички останали съпътстващи заболявания, въпраки проведеното адекватно
лечение в клиниката и направените нееднократно практически и научно
издържани опити за подобряването му. Не е вярно, че не са обсъдени
противоречията в преходно изготвени и последващите приобщени заключения
по СМЕ, напротив, както е отбелязал и прокурора, вещите лица по
допълнителната петорна СМЕ са обсъдили не само причините за тях, но и
обстоятелството на какво се дължи поставената диагноза „спондилодисцит“
на пострадалата в частна болница „Медикъл Парк“ в Турция,
несъстоятелността на твърденията на жалподателя при разпита му в
качеството на свидетел, че майка му е била изпусната при пренасянето й след
процесната операция, поради липса на обективни данни за травми по тялото
на пациентката.
Прокурорът е обсъдил наличието на първоначални данни за увреждане,
реализиращо медикобиологичния признак, съгласно чл.128, ал.2, във вр. с ал.1
от НК, позовавайки се на медицинската документация, според която
6
пациентката е изведена от операционна зала в същото състояние на
двигателния апарат, както и преди операцията, с оглед на което е извел
правилен извод, че извършването на оперативно лечение в случая е направено,
с цел подобряване състоянието на пострадалата, но неснастъпилото
подобряване не е съставомерно и нерелевантно към наказателната
отговорност на лекуващите я медицински специалисти.
По отношение на подписването на информирано съгласие от пациента,
прокурорът изрично се е позовал на изводите в заключението по назначената
графическа експрертиза, съгласно което положеният подпис е на сина на
пациентката, доколкото последната не е била в състояние да го подпише.
При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на
подробен анализ на всички събрани по делото доказателства /гласни, писмени
и всички изготвени заключения/, с посочване кои се кредитират с доверие и
защо, и кои – не, прокурорът е извел правилен извод, че всички действия са
били извършени в полза на пациента при правилна преценка на риска от
забавянето на оперативната интервенция, а положеният подпис върху
декларацията за информирано съгласие от 30.01.2018 г., дава основание да се
приеме, че са положени всички възможни усилия за адекватна комуникация с
пациента, въпреки нейното състояние, следователно е информиран за
възможните усложнения от проведеното лечение в процесната клиника, както
и за алтернативите на предложеното лечение.
Съдът намира, че прокурорът се е произнесъл с прекратителен акт при
пълнота на събраните доказателства, което от своя страна не го е лишило от
възможността да изложи мотиви в постановлението си за прекратяване.
Изведените изводи в обжалваното постановление не са направени произволно,
а при пълнота на събраните доказателства и при пълен и логичен анализ на
събраните доказателства. От прокурорският акт става ясно и въз основа на кои
доказателства е направен извода, че не е извършено престъпление по чл.134,
ал.1, т.2, във вр. с чл.128, ал.2 от НК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното постановление
е постановено след извършено обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, каквото е изискването на процесуалния
закон, поради което следва да бъде потвърдено. Положени са необходимите
усилия за изясняване на релевантните факти, същевременно са изчерпани
7
всички процесуални възможности за събиране на други доказателства, с оглед
настипилата смърт на пострадалата и извършената кремация на тленните й
останки. С оглед на горното, правните изводи на прокурора нямат произволен
и предположителен характер, в какъвто смисъл релевираните възражения в
жалбата, се явяват напълно неоснователни.
Водим от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК,
Постановление за прекратяване на наказателното производство от
23.02.2024 г. по досъдебно производство №513 ЗМК-234/2018 г. по
описа на СДВР, пр.пр. №30632/2018 г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред
Софийски градски съд, в 7-дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя и СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8