Решение по дело №15410/2014 на Районен съд - Пловдив

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №1930

                                        гр. Пловдив, 02.06.2015г.   

                  

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

        ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V брачен състав, в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                     Председател: Светлана Неделева

 

        при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15410 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявен е иск с правно основание чл. 144 от СК.

        Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Д.В.Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. “Л.” № **, вх. *, ет. *, ап. **, против В.Д.Ч., ЕГН: **********, с адрес:                  гр. В., ул. “П. Б.” № **, вх. *, ет. *, ап. *.

         Ищцата твърди, че ответникът е неин баща, който до навършване на пълнолетието й е заплащал месечна издръжка в размер на 120.00 лв., определена с Решение № 3914/23.10.2013г. по описа на ПРС, І бр.с.               Към датата на подаване на исковата молба Д.Ч. била ученичка         в ***-ти клас, редовно обучение. Тя нямала собствено имущество, от което да се издържа, нито възможност да работи. Издържала я изцяло майка  й С. Т. С. с помощ от бабата по майчина линия. Трудовият доход на майката възлизал на около 270.00 лв. месечно и се явявал крайно недостатъчен за посрещане едновременно на нейните собствени нужди и тези на ищцата. Само благодарение на оказваната им от бабата финансова подкрепа успявали да преживяват, макар и трудно. Същевременно ответникът бил работоспособен, получавал много добри доходи и можел да отделя средства за издръжка на дъщеря си в заплащания до навършване на пълнолетието й размер от 120.00 лв. При проведен от ищцата разговор с ответника обаче последният категорично отказал да й дава издръжка.  

         Поради така изложените обстоятелства е направено искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника В.Д.Ч. да заплаща на пълнолетната си учаща дъщеря Д.В.Ч. ежемесечна издръжка в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаване на исковата молба – 29.10.2014г., до настъпването на причина за изменение на издръжката или отпадане на нуждата от такава. Претендирано е и присъждане на сторените от ищцата разноски по делото.

        С писмения си отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва иска като неоснователен и настоява за цялостно отхвърляне на исковата претенция. Твърди, че доходите и материалното му състояние не позволяват да заплаща на ищцата издръжка в какъвто и да било размер, защото  предоставянето на такава щяло да създаде особено големи затруднения за неговата собствената издръжка и издръжката на м. му с. – Д. В. Ч., роден на ***г. За да осигури себе си и новото си семейство, през последните години ответникът често прибягвал до кредити, които макар и неголеми по размер, пораждали за В.Ч. задължения за ежемесечно изплащане на вноските по тях. От 17.01.2012г. ответникът бил б., което водело и до закъснения в изплащане издръжката на ищцата за периода до навършване на пълнолетието й, като в тази връзка срещу него било образувано изпълнително дело, по което с големи усилия успявал да плати дължимите месечни вноски. Не разполагал и с възможност да реализира доходи от имуществото си, доколкото то представлявало етаж от къща с площ 56 кв.м, като този жилищен имот се ползвал и от неговите родители.

        В хода на устните състезания страните поддържат исканията си, излагайки съображения в горния смисъл.

        Съдът, след преценка на всички събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

 Не е спорно по делото, че ответникът В.Д.Ч. е баща на ищцата Д.В.Ч., която е навършила пълнолетие                  на 23.08.2014г., като от този момент е прекратена присъдената й ежемесечна издръжка, увеличена от 80.00 лв. на 120.00 лева с влязло в сила Решение № 3914/23.10.2013г., постановено по гр. дело № 9162/2013г. по описа на ПРС, І бр.с. Това се установява и от приобщените като писмени доказателства заверени копия на упоменатото съдебно решение и  издаден въз основа на същото изпълнителен лист от 03.12.2013г. (л. 5-9 д.).

Безспорно е също, че през учебната 2014/2015г.  Д.Ч. е записана като ученичка в ***-ти клас, редовно обучение, при СОУ                  “Св. П. Х.” - гр. П., където ще завърши средното си образование през м. юни 2015г. – видно от Служебна бележка изх.                   № ***/****г. (л. 3 д.).

 Не се оспорва от ответника и обстоятелството, че поради редовната дневна форма на обучение ищцата няма възможност да полага труд. Успоредно с това не се установява Д.Ч. да получава доходи, позволяващи й сама да се издържа от тях. Съгласно приложените към делото справка от НАП ТД - Пловдив (л. 45 д.) и декларация за семейно, материално и имотно положение на ищцата (л. 58 д.) Д.Ч. няма регистрирани трудови договори, фирми или участия в търговски дружества, няма регистрация като самоосигуряващо се лице; няма декларирано недвижимо имущество и моторни превозни средства; няма доходи от свободни професии, наеми, хонорари и пр.   

Наред горното липсва спор и досежно обстоятелството, че към датата на навършване на пълнолетието си и до момента ищцата живее при своята майка С. Т. С., която в този период посреща всички нужди на пълнолетната си учаща дъщеря, получавайки финансова подкрепа от бабата по майчина линия, чието жилище заедно с нея обитават Д.Ч. и С. С.

Това  се установява и чрез ангажираните от ищцовата страна показания на свидетелите Л. В. Д. и А. Р. Г., без родство със страните, дългогодишни техни познати. От тези гласни доказателства се изяснява също, че С. С. работи в м. като п.-к. с минимала заплата и получава нетно трудово възнаграждение около 270.00 лева. През месец септември 2014г. се наложило тя да вземе заем, за да подготви дъщеря си за училище, тъй като само за учебниците заплатила 150.00 лева. Издръжката на ищцата, включваща само базови разходи, без такива за облекло, възлизала най-малко на 200.00 лева месечно. Ответникът, който имал и м. дете,  категорично отказвал да участва в издръжката на п. си дъщеря. Дължимата до пълнолетието й издръжка заплатил изцяло по заведено срещу него изпълнително дело. Майката на ищцата се стараела да посреща нуждите на дъщеря си, но изнемогвала, и  свид. Д. често й помагала със средства. Ответникът работел във фабрика за м., намираща                     се до автогарата в гр. В., където в края на м. ноември 2014г.              свид. Г. отишла, за да се срещне и разговаря с В.Ч.. Илизайки пред фабриката, ответникът лично й казал, че работи там за             по 20.00 лева на ден.

Горните свидетелски показания, неоспорени от ответника, съдът цени като източник на обективна доказателствена информация, намирайки                  ги за добросъвестни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, включително с представената от В.Ч. декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 25.11.2014г. (л. 60 д.), доколкото последната не съдържа посочен размер на трудово възнаграждение или други доходи на ответника и членовете на семейството му, но и не обективира изрично изявление за липса на получаван доход, в т.ч. от трудово възнаграждение, а предоставените данни от НАП ТД - Пловдив, офис П. и от ДБТ – В. отразяват единствено липсата на регистрирано трудово правоотношение за ответника.

Според приобщените по делото писмени доказателства – Справки           от НАП за доходи и имущество на родителите на ищцата (л. 45-49, л. 51-    55 д.), Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на С. С. (л. 58 д.) и на В.Ч. (л. 60 д.), Служебни бележки изх. № 20/16.09.2014г. (л. 4 д.) и изх. № 22/27.11.2014г. (л. 56 д.), издадени от “Сандрини Фло” ООД - гр. П., Служебна бележка изх. № 3381/17.11.2014г. на ДБТ – В. (л. 19 д.), Нотариален акт от 26.12.1984г. за дарение на недвижим имот (л. 21 д.), Договор от 24.06.2014г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение и приложения към него (л. 22-33 д.), от 2012г. майката на ищцата работи на постоянен трудов договор с основна заплата 270.00 лева, като от м. октомври 2014г. брутното й трудово възнаграждение възлиза              на 360.00 лв., респ. тя  получава нетен трудов доход в размер на около 270.00 лева, а бащата на ищцата от 17.01.2012г. е регистриран в ДБТ – В. като безработно, търсещо работа лице и след 2008г. няма регистриран трудов договор, нито данни за осигуряване. Успоредно с това никой от двамата родители няма декларирани доходи от извънтрудови правоотношения през процесния период, а С. С. няма и декларирана недвижима собственост или моторно превозно средство. В.Ч. пък притежава придобит по дарение през 1984 недвижим имот – жилище /едноетажна къща/ с площ 56 кв.м., ведно с 1/4 ид. част от дворно място  в гр. А., както и лек автомобил “Фолксваген Голф” с първа регистрация 1986г. Същевременно ответникът има предоставен             на 25.06.2014г. от “ОББ”АД потребителски кредит в размер на 460.00 лева, като общото му задължение по същия възлиза на 486.38 лева и подлежи             на погасяване в срок до 20.06.2015г. чрез 12 анюитетни месечни вноски от             по 40.54 лв. Във връзка с това кредитно задължение ответникът е застрахован за покриване на рискове от настъпване на пълна нетрудоспособност.   

 Предвид горното, съдът приема, че към м. октомври 2014г. и впоследствие В.Ч. реализира необлагаем доход по необявено трудово правоотношение в размер на 20.00 лева дневно или поне                    420.00 лева месечно /при 21 работни дни средномесечно/, както заявява свид. Г. Показанията на същата не само не се опровергават от писмените доказателства по делото, но и косвено се подкрепят от тях, в частност от приетата без възражения на ответника заверена разпечатка от електронна кореспонденция между него и ищцата с дата 03.11.2014г.                  (л. 59 д.) и представените от ответника документи относно отпуснатия му потребителски кредит. Общоизвестно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че банковите институции в страната не отпускат заеми, особено необезпечени такива, на лица, за които кредитното проучване не установява да разполагат с постоянен доход, а според чл. 15 ал. 3 от договора на ответника с “ОББ”АД кредитополучателят е длъжен при промяна на местоработата си незабавно да уведоми банката, която при неизпълнение на това негово задължение има право да направи кредита предсрочно изискуем. Показателна за факта, че средствата на ответника, служещи за покриване анюитетните вноски по кредита, представляват по своя произход доходи от работа, е и застраховката на кредитополучателя, покриваща рискове от пълна нетрудоспособност. Допълнителна индиция, че през процесния период ответникът има недекларирани трудови доходи, е също обстоятелството, че макар от 2012г. да е регистриран като безработен, успява да поддържа лек автомобил, респ. да посреща свързаните с него постоянни разходи, независещи от ползването на вещта.     

Безспорно е, че майката на ищцата няма други деца освен Д.Ч., а ответникът заедно със своята настояща партньорка полага грижи за второто си дете – м. Д. В. Ч., роден на ***г., видно от представено заверено копие на Удостоверение за раждане (л. 20 д.). 

Така установените фактически положения налагат за настоящата инстанция становището, че предявеният иск е частично основателен, поради следните съображения:

 За да възникне правото на ищцата да получава издръжка по чл. 144 от СК е необходимо същата да докаже, че е дъщеря на ответника, че е пълнолетна, но няма навършена двадесетгодишна възраст, че учи редовно в средно  учебно заведение, че не може да се издържа от своите доходи и от използване на имуществото си, а родителят, към когото е насочена исковата претенция, може да дава месечна издръжка без особени затруднения, като законът изисква всички тези условия да са изпълнени кумулативно.

 В случая от доказателствата по делото се установява,  че ответникът е баща на ищцата, която е навършила пълнолетие на ********г. и през учебната 2014/2015г. продължава образованието си в средно учебно заведение, като е редовна ученичка в ****-ти клас, не може да се издържа сама, защото няма доходи, нито имущество, от което да генерира такива. Същевременно е категорично изяснено, че от 23.08.2014г., както и след датата на подаване на исковата молба – 29.10.2014г., издръжката на ищцата се осигурява единствено от нейната майка, която получава нетно месечно трудово възнаграждение в размер на 270.00 лв., като с финансовата помощ на бабата по майчина линия, също и на заеми от свои познати, изпълнява моралните си задължения на родител, поемайки изцяло разходите на п. си учаща дъщеря, в това число необходимите такива за задоволяване на основните й потребности от храна, облекло, транспорт, учебници, учебни помагала и пособия. Касае се за необходими обикновени, а не луксозни разходи, възлизащи средно на поне 240.00 лева месечно, от които минимум 200.00 лева за покриване на базови ежедневни нужди. Следователно ищцата несъмнено е лице, което се нуждае от издръжка и има право да получава такава.

От друга страна ответникът, работейки без трудов договор, реализира месечен доход от поне 420.00 лева месечно. Притежава недвижим имот и лек автомобил, от използването на което имущество обаче не би могъл да генерира допълнителен доход. Успоредно с това има безусловно задължение да осигурява ежемесечна издръжка на м. си син, споделяйки разходите за неговото отглеждане с майката, като не се          твърди *-годишният Д.Ч. да има някакви специфични потребности, надхвърлящи обичайните за неговата възраст. Ерго, предвид възрастта на детето и императивната разпоредба на чл. 142 ал. 2 от СК, делът на ответника в дължимата на сина му ежемесечна издръжка е минимум 90.00 лева.

Наред с това не се установява ответникът да има здравословни проблеми, които да обуславят допълнителни разходи за собствената му издръжка.

При това положение, съобразявайки и обстоятелството, че родителят не е задължен да осигурява изцяло издръжката на п. си дете, съдът намира, че ответникът може без особено затруднение да поеме част от обикновените разходи на п. си учаща дъщеря, заплащайки й сумата от 90.00 лева месечно, което не би го оставило без необходимите средства за собствената му издръжка, но предоставянето издръжка над този размер вече би съставлявало сериозно затруднение за него, независимо, че така определената издръжка ще подлежи на плащане за сравнително непродължителен период от време – от датата на завеждане на исковата молба /29.10.2014г./ до приключване обучението на ищцата в средно учебно заведение /края на м. юни 2015г./.

Посоченият размер от 90.00 лева месечно безспорно не може да задоволи в пълна степен нуждите на ищцата от издръжка, но при присъждане издръжка на пълнолетно учащо дете съдът следва /по аргумент от последното изречение на чл. 144 СК/ да преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителя /все в този смисъл е постановената съдебна практика със задължителен характер - решения по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011г. по гр. д. № 944/2010г. на ВКС, III г. о., решение № 195 от 01.06.2011г. по гр. д. № 1424/2010г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от 26.10.2011г. по гр. д. № 2/2011г. на ВКС, IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др./.

В случая следва да се има в предвид, че за разлика от безусловното по характера си задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, при издръжката на пълнолетен учащ възможността за доставянето й не съвпада с общото изискване на  чл. 142 от СК, според което размерът на издръжката се определя единствено като функция от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но се подчинява и на упоменатото ограничение по чл. 144 от СК, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно лице, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си и неговият родител може да бъде задължен да му дава издръжка само при условие, че това не би му създало особени затруднения.

 Липсва легална дефиниция на понятието “без особени затруднения”, но във всеки конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя за задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди, като се отчете и задължението му към ненавършили пълнолетие деца, за които е длъжен да се грижи и по отношение на които задължението за издръжка е безусловно. Заплащането от родителя на издръжка на п. му дете предвид изискванията на чл. 144 от СК предпоставя материални възможности на този родител, които следва да са реални и обективно да съществуват, не да са преценени с оглед на неговата трудоспособност, възраст и професия, а само с оглед на действително реализираните доходи и материално състояние, така че доставянето на издръжка на пълнолетното дете да не поставя родителя в невъзможност да осигурява собствена си издръжка за нормално съществуване и да изпълнява безусловното задължение за издръжка на непълнолетно си дете.

Независимо от моралното задължение на родителя да подпомага финансово своето навършило п. дете при получаване на по-добро образование и поделяне на разноските за това с другия родител, скрепеното с правна принуда юридическото задължение на родителя да издържа пълнолетното си дете, ако то продължава своето образование, възниква само при условие, че предоставянето на издръжката не създава особени затруднения за родителя.

Ето защо, при месечен доход на ответника от около 420.00 лева и  задължение на същия да осигурява издръжка на малолетни си ****** син, дължимата на който парична издръжка е поне 90.00 лева месечно, съдът приема, че ответникът би могъл без особено затруднение да отделя за издръжката на п. си учаща дъщеря не повече от 90.00 лева месечно.

Само за пълнота е необходимо да се отбележи, че влязлото в сила решение по иска за издръжка до навършване на пълнолетието не се ползва със сила на пресъдено нещо за релевантните факти по настоящия спор, който е между същите страни, но на друго основание.

С оглед доводите на ответника е необходимо да се посочи също, че заплащаните от ответника суми за погасяване на кредит са ирелевантни за преценката на възможността му да дава издръжка на своята пълнолетна учаща дъщеря, тъй като заемната сума е получена от ответника и не се установява да е послужили за задоволяване потребности на ищцата.

Поради изложеното, съобразявайки нуждите на ищцата и възможностите на нейния баща, съдът намира предявения иск по член             144 СК за частично основателен в размера от 90.00 лева месечно.                        До пълния му предявен размер от 120.00 лева искът подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.

Издръжката следва да се присъди от 29.10.2014 г. - датата на подаване на исковата молба, до завършване обучението на ищцата в средното учебно заведение или до навършване на 20-годишната й възраст, или настъпването на друга причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК решението ще подлежи на предварително изпълнение в частта относно издръжката.

При този изход на делото и предвид предявените от двете страни претенции относно присъждане на сторените разноски за платено адвокатско възнаграждение, следва на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, съобразно уважената част от иска, разноски в размер на 150.00 лв., а ищцата – на основание чл. 78  ал. 3 от ГПК да бъде осъдена за заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от иска, разноски в размер на 75.00 лева.

На основание  чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т.  6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавна такса в размер на 50.00 лева, вносима по сметка на ПРС.

Мотивиран от горното, съдът

Р    Е    Ш    И:

ОСЪЖДА, на основание чл. 144 от СК, В.Д.Ч., ЕГН: **********, да заплаща на п. си дъщеря Д.В.Ч., ЕГН: **********, учаща редовно в средно учебно заведение, издръжка в размер на 90.00 лв. (деветдесет лева) месечно, считано от 29.10.2014г. до завършване на средното й образование или до навършване от същата на 20-годишна възраст, или              до настъпването на друго обстоятелство, обуславящо изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание  чл. 144 от СК                        за разликата над 90.00 лева месечно до пълния предявен размер                 от 120.00 лева месечно като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.     

      

ОСЪЖДА В.Д.Ч., ЕГН: **********,                   с адрес:  гр. В., ул. “П. Б.” № **, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на Д.В.Ч., ЕГН: **********, с адрес:                    гр. П., ул. “Л.” № **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от  150.00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.В.Ч., ЕГН: **********,                с адрес: гр. П., ул. “Л.” № **, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на В.Д.Ч., ЕГН: **********,***, сумата от 75.00 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

      ОСЪЖДА В.Д.Ч., ЕГН: **********,                   с адрес:  гр. В., ул. “П. Б.” № **, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата  от 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща държавна такса за настоящото производство.

 

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред                 Окръжен  съд - гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването на страните.                           

                                                

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/С.Неделева

 

Вярно с оригинала.

И.Б.