Решение по дело №14110/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 27.02.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-6 състав, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                     Председател: Гергана ТРОЯНОВА

 

при участието на съдебен секретар Антоанета Стефанова, разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14110 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от Х.Т.И. срещу Административен съд – София -град (АССГ), Върховен административен съд (ВАС) и Прокуратурата на Република България (ПРБ) за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение в размер на 26000.00 лева за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС на адм.дело № 11607/2019г. на АССГ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.12.2020г. до окончателното плащане. При условията на евентуалност се заявява иск на същото правно основание и при същите фактически твърдения само срещу АССГ.

            Ищецът твърди, че в изпълнение на присъда, с която му е било наложено наказание лишаване от свобода е бил в Софийския централен затвор за времето от 15.02.2017г. до 31.01.2020г. Пояснява, че след като придобил правото да поиска предсрочно условно освобождаване, подал молба до Софийския градски съд на 22.05.2019г., като още на следващия ден съдът изискал от затворническата администрация досието на молителя, което било необходимо за разглеждане на искането. Поддържа, че това досие не било предоставено пет месеца и три седмици, с което недопустимо и в нарушение на правилата на ЗИНЗС и чл.3 ЕКПЧ  било забавено разглеждането на молбата му. Уточнява, че досието било предадено едва на 11.11.2019г., а скоро след това бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на наказанието. Твърди, че с оглед нарушеното му право да се разгледа искането му незабавно по причина на затворническата администрация, от която не изпратили навреме досието му, предявил иск пред АССГ за присъждане на обезщетение от ГДИН за причинените му от това незаконосъобразно бездействие неимуществени вреди, като било образувано адм.дело № 11607/2019г. Заявява, че така предявеният иск бил отхвърлен, но с решение по к.а.д. № 7161/2020г. на АССГ (който действал като касационна инстанция) решението по адм.д.№ 11607/2019г. било отменено, поради съществено нарушение на процесуалните правила, а именно – неприложена презумпция на закона, в пряк резултат от което искът бил отхвърлен. Посочва, че делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, въпреки че не се налагало събирането на доказателства. Счита, че е било нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, тъй като и до настоящия момент няма решение по образуваното пред АССГ дело. Поддържа, че отговорността на държавата в лицето на АССГ се обосновава с обстоятелството, че този съд е допуснал забава, изразяваща се в отлагането на първото проведено на 20.05.2020г. заседание за събиране на доказателства, поискани от ответника ГДИН, които съдът е следвало служебно да събере по правилата на част VII ЗИНЗС и които са били заявени от ищеца по-рано, както и в постановяването на решение при нарушение на процесуалните правила, довело до отмяната му. Обосновава отговорност на ВАС с твърдение, че по подадена от ищеца молба по чл.255 ГПК за определяне срок на забавено процесуално действие горната инстанция не се е произнесла в указания в чл.257 ГПК едноседмичен срок от постъпване на молбата, а е сторила това едва на 10.02.2020г., с което е станала причина за отлагане на две съдебни заседание пред АССГ – на 22.01.2020г. и на 05.02.2020г., и така е допринесла за общата забава на съдебното производство. По отношение на ПРБ обосновава основателност на иска с твърдението, че за насроченото на 18.12.2019г. съдебно заседание по адм.д.№ 11607/2019г. не е изпратила представител, доколкото делата по ЗИНЗС се разглеждат в присъствието на прокурор, и с това е станала причина за отлагане на делото, което е допринесло за забавянето на общата продължителност на производството. Предвид изложените съображения, предявява исковата си претенция срещу АССГ, ВАС и ПРБ при условията на пасивна солидарност.

            Ответникът АССГ оспорва допустимостта на исковата претенция с твърдение, че не е изчерпана административната процедура по чл.60а и сл. от ЗСВ, поради което искът се явява преждевременно заявен и поради това недопустим. Оспорва основателността му с доводи, че административното дело е протекло ритмично, а процесуалните действия са извършвани своевременно, като евентуално забавяне на производството е резултат от подадена от ищеца молба за бавност, която е била неоснователна.

            Ответникът ВАС също оспорва претенцията, като счита, че не е участвал като правораздавателен орган в случая, поради което не може да се ангажира отговорността на държавата чрез него, а за евентуално забавяне на производството отговорен е АССГ. Допълнително посочва, че ищецът сам е предизвикал забава като е депозирал молба по чл.255 ГПК, която е била неоснователна. Изразява съображения, че вредите, чието обезщетяване се търси пред този съд, не са доказани.

            Ответникът ПРБ поддържа, че не е същинска страна в образуваното пред АССГ производството и поради това не е легитимиран да отговаря по иска по чл.2б ЗОДОВ Счита, че няма забавяне в разглеждането на адм.д.№ 11607/2019г. на АССГ. Евентуално оспорва размера на търсено обезщетение като завишен.

            Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, установи следното от фактическа страна:

            На 11.10.2019г. Х.Т.И. е депозирал пред АССГ иск срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от забавеното с пет месеца и три седмици представяне на затворническото му досие по образуваното пред СГС – НО дело по молба за условно предсрочно освобождаване. Образувано било адм.д.№ 11607/2019г. на АССГ, 19 състав. С разпореждане от 18.10.2019г. докладчикът е разпоредил препис от исковата молба и приложенията да се изпратят на ответника за отговор. На 25.11.2019г. е постъпил писмен отговор от ГДИН и делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.12.2019г. На същото не се е явил представител на СГП, която участвала като контролираща страна в процеса - чл.10, ал.1 ЗОДОВ и чл.286 ЗИНЗС, поради което и само на това основание делото било отложено за друга дата. С писмо от 20.12.2019г. докладчикът е сигнализирал административния ръководител на СГП, че делото е било отложено, поради неявяване на представител на контролиращата страна, чието участие е задължително, с указания да се вземат мерки за предотвратяване в бъдеще на такова поведение. Видно от постъпил отговор, неявяването на прокурор се установило, че било по причина, че в графика за заседанията СГП не е отразила, че делото е по ЗОДОВ, т.е. отрича се умисъл.

            На 19.12.2019г. е била подадена молба по чл.255 ГПК от ищеца пред горестоящия съд ВАС с искане да укаже на СГП, че следва да изпрати представител на делото пред АССГ, както и да задължи АССГ да разгледа делото в едноседмичен срок. По образуваното въз основа на молбата адм.д.№ 2/2020г. на ВАС, съдът е приел, че няма забавяне в разглеждане на производството, тъй като АССГ е насрочил делото в разумен срок за обезпечаване призоваването на СГП, поради което е отхвърлил молбата като неоснователна. Актът е постановен на 10.02.2020г.

            Насроченото за 22.01.2020г. заседание по адм.д.№ 11607/19г. пред АССГ е било отложено, поради обстоятелството, че материалите по делото били изпратени на ВАС във връзка с молбата на ищеца по чл.255 ГПК и делото все още не е било върнато на първостепенния съд. По същата причина е било отложено и заседанието на 05.02.2020г. Делото от ВАС било върнато на АССГ на 14.02.2020г., а последващо заседание било насрочено за 16.03.2020г. Заседания на 16.03.2020г. и на 09.04.2020г. не са били проведени, поради обявеното в страната извънредно положение, заради разпространяващата се епидемия от вирусно заболяване „Ковид – 19“. Първото заседание, на което е бил даден ход на делото е с дата 20.05.2020г., когато било направено доказателствено искане от ответника ГДИН за събиране на доказателства, а уважаването му от съда довело до отлагане на делото за 17.06.2020г., когато било обявено за решаване. Решение било постановено на 01.07.2020г. С него искът на Х.Т.И. е бил отхвърлен като недоказан.

            Срещу решението е постъпила жалба и на 26.07.2020г. е било образувано касационно адм.д.№ 7161/2020г. на X касационен състав на АССГ. Проведено било едно съдебно заседание по спора на 16.10.2020г. и второ на 13.11.2020г. за поправка на протокола. При ревизия на решението, съдът е приел, че същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав. Решението е постановено на 11.12.2020г.

            Видно от представено от ищеца в настоящото производство определение от 25.11.2022г., след връщане на делото за ново разглеждане същото е било образувано под № 340/2021г. С този акт производството е било прекратено, а делото изпратено на ВАС за определяне на друг равен по степен на АССГ съд, който да разгледа претенцията, поради отвеждане на всички съдии от трите отделения на АССГ. До приключване на устните състезания по настоящото дело няма данни да е постановено решение по иска на Х.Т.И. срещу ГДИН.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на исковата претенция:

            Съгласно чл.2б ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ искът за забавено правосъдие по приключени производства се предявява само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. В този случай, предпоставка за допустимост на иска по чл.2б е изчерпване на реда по чл.60а и сл. от ЗСВ. Правилото е неприложимо по отношение на висящите производства – така и в Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III ГО. То произтича от разбирането, че в случай на твърдяно забавяне на разглеждане на дело в разумен срок, да се предпоставя иска по чл.2б от приключване на това производство само по себе си би било нарушение на правото по чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС. Ето защо, в ал.2 на чл.8 е посочено, че тази предпоставка касае само приключилите, но не и висящите производства. Изводите се подкрепят и от ал.3 на чл.2б, където изрично е предвидено, че предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството. Така и в Решение № 153/13.06.2018г. по гр.д.№ 4658/2017г. на IV ГО на ВКС.

 

            По основателността на претенцията:

            На обезщетение по реда на чл.2б от ЗОДОВ подлежат вредите - имуществени и неимуществени, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство. Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от предявяването на иска до влизането в сила на решението, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия е без значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед неговата фактическа и правна сложност. Съдът установява осъществяването на отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението претендиращата обезщетение страна. Тя отговаря за всички останали забавяния, в т. ч. за тези вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по делото, защото е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на задължения. Отговорността е на Държавата, която по предявен иск се представлявана от процесуален субституент - едно или повече съдилища, в които е разглеждано делото. Държавата отговаря от момента на предявяване на иска до влизането в сила на решението. Тази отговорност е обективна.

            В настоящия случай, от материалите по адм.д.№ 11607/2019г. на АССГ и касационно адм.д.№ 7161/2020г. на АССГ се установи ритмично и срочно движение на делото. Докладчикът по адм.д.№ 11607/2019г. е извършил проверка за допустимост на исковата молба и е разпоредил връчване на книжата на насрещната страна седмица след сезиране на съда и четири дни след образуване на делото. Книжата са били своевременно връчени на ГДИН, който е подал отговор на 25.11.2019г. Делото е било насрочено за срок по-кратък от месец, което държи сметка както за нужното за призоваване на страните време, така и на техните права да бъдат уведомени навреме. Отлагането е по причина неявяване на представител на контролиращата страна, чието задължително участие е изрично регламентирано в специалния закон, поради което съдът е бил длъжен да отложи делото и сам да не допусне процесуално нарушение. За следващите две заседания съдът е бил препятстван да осъществи действия по разглеждане на делото, тъй като материалите са били във ВАС по молба на ищеца за бавност. Следващите две заседания са отложени, заради въведените в страната извънредни мерки във връзка с разпространяващото се заболяване от „Ковид -19“. На практика, първото съдебно заседание се е състояло на 20.05.2020г. и на 17.06.2020г. делото е било обявено за решаване. Решение е постановено в срок по-кратък от месец. Такива са и сроковете между датите на заседанията. Решението е отменено като неправилно, поради съществено нарушение на закона. Инстанционният контрол е протекъл за по-малко от пет месеца.

            Независимо от горното, забава в разглеждането на исковата претенция на Х.И. е налице, тъй като повдигнатият от ищеца пред АССГ правен спор все още не е решен. Това продължава 3 години, 3 месеца и 20 дни до приключване на устните състезания по настоящото дело. Фактът, че решението по адм.д.№ 11607/2019г. на АССГ е отменено и поради това процесът е започнал отначало, не препятства възможността да се търси отговорност от държавата, чрез АССГ, за допуснатото забавяне. Обстоятелството, че след връщането му за ново разглеждане, заседания не са били реално провеждани, поради направен от страна на пъломощника на ищеца отвод на целия състав на АССГ, също не е извинителна. В резултат на направените от съдиите от трите отделения отводи, делото се е забавило с почти две години от общо продължаващото повече от три години производство по иск, който не съставлява фактическа и правна сложност. Тази забава при разглеждане на делото в АССГ надхвърля неразумно обичайния срок за решаване на дело с такъв предмет. Забавяне е налице и поради произнасянето на ВАС по молбата на ищеца по чл.255 ГПК в срок, който не е съобразен с изискването за бързина, залегнал в чл.257 ГПК. Разпоредбата указва, че горестоящият съд следва да се произнесе в едноседмичен срок от постъпването й. Определението по адм.д.№ 2/2020г. на ВАС, образувано по тази молба, която е била депозирана на 19.12.2019г., е на 10.02.2020г. Това произнасяне е причина за двукратно отлагане на делото в АССГ.

            Настоящият съд не приема доводите на ответниците, че забавянето е резултат от поведението на пълномощника на ищеца. Да се приеме, че това е така, означава да бъде наказана страната за това, че е упражнила свои процесуални права – да иска определяне на срок при твърдяна бавност, съответно да иска отвод на състава на съда, ако счита, че той е пристрастен съд. На първо място, не се извежда от фактите по делото злоупотреба с право от страна на ищеца. На второ място, процесуалният закон въвежда кратък срок за произнасяне по молби за бавност, именно за да обезпечи своевременното движение на делото. Произнасянето на ВАС в случая е в просрочие спрямо срока по чл.257 ГПК и в пряк резултат от него са били отложени заседанията по съществото на спора, насрочени за 22.01.2020г. и 05.02.2020г. На трето място, при заявен отвод на всички съдии от АССГ, които са приели искането за основателно и са се отвели от разглеждане на делото, грижа на съда е да обезпечи процеса така, че да ограничи забавата от отводите. Така и в Решение № 30 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2125/2018 г., III г. о., ГК, в което е прието, че констатираното от съда забавяне има значение за мерките, които държавата е длъжна да предприеме за недопускането на други нарушения, касаещи срок на разглеждане на едно дело с оглед неговата сложност, като принципно изброява, че тази забава може да се дължи на поведение на участници в производството, на съдебни служители, на пренатовареност на съда и др., които обстоятелства не сочат на виновно поведение, но не освобождават Държавата от отговорността, която носи пред гражданите за решаване на повдигнат пред съд спор в разумен срок, защото тази отговорност е обективна. Отговорността на държавата не е обусловена от това дали лицата от състава на съдебните органи са виновни и дали те са нарушили съществуващите правила, или са ги спазили стриктно, но въпреки това е налице забавяне над разумния срок. При основателност на иска, Държавата следва да бъде осъдена чрез представляващите я процесуални субституенти за вредите от осъщественото забавяне, независимо от това дали някой, или никой от тях (като съд, разглеждал делото, т.е. в друго качество) има, или няма причастност към осъщественото забавяне. Това е така, тъй като поставянето в състояние на продължителна несигурност относно основни права, резултат от процедурното забавяне, е обективният критерий, който се изследва и е релевантен за отговорността по чл.2б ЗОДОВ.

            С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че констатираното забавяне на разглеждане на административното дело, образувано по иск на Х.Т.И. срещу ГДИН, не е в разумен срок, за което отговорност носи Държавата в лицето на АССГ и ВАС. Не е налице основание за ангажиране отговорността на ПРБ, тъй като същата е страна в производството и няма решаващи функции. За нейното поведение отговорност носи съда, като ръководещ съдебното производство орган. В случая, докладчикът по адм.д.№ 11607/2019г. на АССГ е взел незабавно мерки, като непосредствено след заседанието на 18.12.2019г., отложено поради неявяване на представител на прокуратурата, е известил административния ръководител на СГП за пропуска и е указал дължимото поведение. Отговорността на АССГ, съответно на ВАС, не е ангажирана за бездействие, свързано с непроведени мерки за дисциплиниране на страните в производството, а за обективното забавяне на делото от АССГ, поради нарушаване на процесуалните правила при първоначалното разглеждане на делото, констатирано от касационния състав на АССГ, и необезпечаване бързото движение на делото при предпоставки за масов отвод, както и за допуснатото забавяне от късното произнасяне на ВАС по молба на ищеца по чл.255 ГПК.

            От така констатираното от съда разглеждане на адм.дело на ищеца пред АССГ в неразумен срок, ищецът търпи неимуществените вреди, изразяващи се в чувство за малоценност от незачитане на личните и гражданските му права, наложено от обективния факт, че повече от три години съд не се е произнесъл по искането му, макар да е бил сезиран за това. Съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява именно такива неимуществени вреди (виж Решение № 60242 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г. о., ГК, което съобразява и практиката на Европейския съд по правата на човека по този въпрос). Ето защо, поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото. В този смисъл, липсата на събрани гласни доказателства, че вреди от такъв характер са настъпили за ищеца от забавеното правосъдие, не обосновава недоказаност на претенцията. Липсата на събрани доказателства как конкретно се е отразило забавянето на делото по отношение на Х.Т.И. има значение единствено при преценка на размера на дължимо обезщетение. В разглеждания случай, не се установява настъпване на различни от описаните по-горе обичайни вреди върху психическото и емоционалното  състояние на ищеца, поради което съдът, с оглед установената презумпция, приема, че неимуществени вреди са налице, но не надхвърлят обичайното преживяване. Ето защо, при съобразяване на критериите за присъждане на справедливо обезщетение – продължителност на забавянето, характера на производството пред АССГ,  както и при преценка на икономическите критерии за страната, съдът намира, че дължимото обезщетение за ищеца възлиза на 3000.00 лева, до който размер исковата претенция следва да се уважи, като сумата се присъди ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.12.2020г., до окончателното плащане.

            Като неоснователно съдът прецени възражението на ответниците, че не са доказани търпените от ищеца неимуществени вреди, ако се приеме, че е налице неразумно забавяне на процеса. С оглед презумпцията, в тежест на ответника е било да установи, че забавата никак не се е отразила на ищеца и в този смисъл не е търпял никакво страдание от това, че продължително време съдът не се е произнесъл по иска му. Такова доказване не е било проведено.

            Неоснователен е довода на ищеца, че обезщетението следва да му бъде завишено. Производството пред АССГ не касае иск, уважаването на който пряко да е свързан с охрана на трудовите му права или опазване на неговото здраве и живот, не касае гражданския му статус. В този смисъл, не е производство, което да е свързано с охрана на права, които да обосновават исканото завишение. По тези причини производствата по ЗОДОВ не са уредени като бързи производства.

            Неоснователно е възражението на ВАС, че не следва да се ангажира отговорността му по случая, тъй като същият се е произнасял по въпрос относно процеса, а не по съществото на спора. Това обстоятелство е ирелевантно. Действията на инстанциите не се разглеждат изолирано. Произнасянето на ВАС по молбата по чл.255 ГПК е част от започналия по иск на Х.И. процес.

 

По разноските

            С оглед обстоятелството, че с определение на съда ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса, то същата и с оглед изхода на делото следва да се внесе от АССГ и ВАС – чл.78, ал.6 ГПК. Тези ответници следва да заплатят и адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, приел да го представлява безплатно при условията на чл.38 ЗА. Дължимото възнаграждение е 5460.00 лева – чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ. От тях, в тежест на АССГ и ВАС се възлагат 631.00 лева, съобразно уважената част от исковата претенция, а също и сумата от 400.00 лева за участие в производството по ч.гр.д.№ 2614/2022г. на САС, 12 състав, образувано по жалба на ищеца срещу прекратително определение на СГС, което е било отменено.

            Разноски в полза на ответниците АССГ и ВАС не се дължат, тъй като същите са били представлявани в процеса от лица, които нямат качеството юрисконсулт. С оглед вложения смисъл в чл.10, ал.4 ЗОДОВ, респ. чл.78, ал.8 ГПК, възнаграждение за юрисконсулт се присъжда на ответника при частично отхвърляне на исковата претенция, ако е бил представляван от юрисконсулт. Настоящият съд намира, че не следва чрез разширително тълкуване да се приеме, че такова се присъжда на страната и когато е била представлявана от съдебен помощник или съдия от състава на съответния съд, тъй като нормите са рестриктивни и прилагането им носи тежест за насрещната страна поради което дължимостта на подобни разноски следва да е изрично и изчерпателно уредена в закона. 

            Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, І-6 състав,

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА, на основание чл.2б ЗОДОВ, Административен съд - София – град, със седалище: гр.София, ул. „********и Върховен административен съд, със седалище: гр.София, бул. „********, да заплатят солидарно на Х.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** (чрез дв.С.И.), сумата от 3000.00 (три хиляди) лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди – малоценност и накърнено чувство за справедливост от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д.№ 11607/2019г. на АССГ, по което е ищец, ведно със законната лихва от 21.12.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над присъденото обезщетение до пълния заявен размер от 26000.00 лева, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният от Х.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** (чрез дв.С.И.),  срещу Прокуратурата на Република България иск по чл.2б от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 26000.00 лева, дължимо солидарно с Административен съд – София-град и Върховен административен съд за причинени неимуществени вреди от  нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д.№ 11607/2019г. на АССГ, по което е ищец.

ОСЪЖДА Административен съд – София-град и Върховен административен съд да заплатят на Софийския градски съд сумата от 10.00 лева – държавна такса по делото.

ОСЪЖДА Административен съд – София-град и Върховен административен съд да заплатят на адвокат С.Т.И., с адрес: ***, сумата от 1031.00 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца Х.Т.И..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

                                                         

СЪДИЯ: