Решение по дело №132/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на „Логистик БГ“ ООД гр.Стара Загора против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-001180 от 19.12.2023 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която заповед на „Логистик БГ“ ООД на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва като неправилно установена описаната в заповедта фактическа обстановка и съотв. като неправилен и необоснован направения от решаващия административен орган извод, че като собственик на МПС е допуснал собствения му товарен автомобил да бъде управляван от лице с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/.. По подробно изложени съображения при постановяване на обжалвания административен акт е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора – Г. Й. А., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателств, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-001180/19.12.2023 г., издадена от началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя „Логистик БГ“ ООД е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от 6 месеца, считано от 19.12.2023 г. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 19.12.2023 г. около 11.30 ч. в гр.Стара Загора по ул. „Майор Таньо Кавалджиев“ на кръстовището с улица „Цар Калоян“ собственият на жалбоподателя товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] се управлява от лицето К. И. И. с отнето па административен ред СУМПС със ЗППАМ № 23-1228-001138/ 13.12.2023 година. ЗППАМ е издадена въз основа на АУАН GA № 1057455/19.12.2023 година.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 23-1228-001180/19.12.2023г

От приложения към преписката Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1057455/19.12.2023 година е видно, че срещу К. И. И. е съставен АУАН за това, че на 19.12.2023 г. около 11.30 ч. в гр.Стара Загора, по ул. „Майор Таньо Кавалджиев“ на кръстовището с улица „Цар Калоян“ собственият на жалбоподателя товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] се управлява от лицето К. И. И. с отнето па административен ред СУМПС със ЗПАМ№ 23-1228-001138/13.12.2023 година. Вписано е, че са иззети 2 бр. регистрационни табели с № [рег. номер].

Видно от представената по делото Справка за нарушител/водач по делото, се установява, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-001138/13.12.2023г. на К. И. И. била приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В графа „действия“ на справката е вписано, че СУМПС на К. И. е върнато на основание връчена мотивирана резолюция №24-1228-[рег. номер]/22.12.2023 година. Видно от протокол за извършено лабораторно изследване от 19.12.2023 година, се установява, че К. И. е управлявал товарния автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 0,485 промила и с мотивирана резолюция производството против И. е прекратено поради неизвършване на нарушение на чл.5,ал.3,пр. 1 от ЗДВП .

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4, вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР, във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 23-1228-001180/ 19.12.2023г., е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, на което временно е отнето свидетелството за управление на МПС. С оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН).

В случая Заповед № 23-1228-001180/19.12.2023 г. е издадена при прилагане на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на „Логистик БГ“ ООД с обжалвания административен акт ПАМ е по последната хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП и от фактическа страна се основава на това, че 19.12.2023г. около 11.30ч. в гр. Стара Загора по ул. „Майор Таньо Кавалджиев“ на кръстовището с улица „Цар Калоян“ собственият на жалбоподателя товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] се управлява от лицето К. И. И. с отнето па административен ред СУМПС със ЗПАМ№ 23-1228-001138/ 13.12.2023 година.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на „Логистик БГ“ ООД принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че товарният автомобил .– собственост на „Логистик БГ“, на описаните в заповедта място и време е управлявано от водач, чието СУМПС е било временно отнето.

Независимо че в представената по делото административна преписка не се съдържа цитираната в оспорената заповед ЗППАМ № 23-1228-001138/13.12.2023 г., с която е било временно отнето СУМПС на водача К. И. И., от приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че такава заповед за прилагане на ПАМ на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДВП действително е била издадена и връчена на лицето К. И. И.. Следователно доказано се явява обстоятелството, че на посочената в процесната заповед дата – 19.12.2023 г., К. И. И. не е притежавал СУМПС. Не е спорно, а и се установява от приложената справка, че СУМПС на К. И. И. е било върнато с мотивирана резолюция на 22.12.2023 година. Но от представените по делото писмени доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява и че фирмата е била в обективна невъзможност да осъществи надлежен контрол над автомобила си в периода от 13.12.2023 г. до 22.12.2023 г. .и че административнонаказателното производството против К. И. реално е прекратено, тъй като същият не е управлявал ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 05 промила, и приложената спрямо това лице ПАМ е отменена.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на определен правен резултат. Законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него автомобил от лице, за което са налице визираните в закона обстоятелства, в т.ч. управлението от водач с отнето по реда на чл.171, т.1 ЗДвП СУМПС. В случая обаче от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че собственикът на товарния автомобил по никакъв начин, с никакви действия или бездействия не е предизвикал описания в обжалваната заповед противоправен резултат. Действително, за прилагането на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, законът не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагане на ограничението наличието на субективно отношение /знание, съгласие и т.н./ на собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената материалноправна предпоставка на ПАМ чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Това обаче не означава, че при липсата на каквато и да е било обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност, той следва да търпи неблагоприятните правни последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда. Установената конкретна фактическа обстановка изпълва хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП. Но при прилагане на принудителните административни мерки административният орган е длъжен да съобразява тяхното предназначение и цел. Конкретната мярка е несъответна с целта, предвидена в чл.171 ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се преследва с прилагането й, защото засяга в по-голяма степен правната сфера на нейния адресат, като по този начин превишава законоустановените цели на административната принуда /в този смисъл решение № 2975 от 28.02.2019г. на ВАС по адм.дело № 12344/.

Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това, от една страна, гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

В случая освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия /бездействия/, сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен резултат – управление на ППС от водач, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т.1, б „б” от ЗДвП. Поради което с наложената на „Логистик БГ“ ОООД с обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП се нарушава принципът на съразмерността по чл.6 от АПК.

Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не е бил уведомен за образуваното производство за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като не е спазено и изискването по чл.35 от АПК - преди издаването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Още повече същата му е връчена на 24.01.2024 година, когато реално е установено, че СУМПС на К. И. не е следвало да се отнема и ПАМ спрямо И. е отменена реално на 22.12.2023 година с мотивирана резолюция.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-1228-001180 от 19.12.2023 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която на „Логистик БГ“ ООД е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ по жалба на „Логистик БГ“ ООД гр. Стара Загора Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-001180 от 19.12.2023 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.