Р Е Ш Е Н И Е
№ 207
гр. Враца, 18.06.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
08.06.2021 г. /осми юни две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 137 по описа на АдмС – Враца за 2021 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „ А 1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София,
депозирана чрез ю.к. Г.Х., против Решение № 260111 от 22.12.2020 г. постановено
по АНД № 956 по описа на Районен съд – Враца за 2020 г., с което е изменено
издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца
към Главна дирекция “Контрол на пазара”
при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, НП № К-0026511/10.09.2020 г.,
като е намален размерът на наложената имуществена санкция от 5000 лева на 3000
лева.
В
касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно,
поради нарушение на материалния и процесуален закон и явна несправедливост на
наложеното наказание, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от НПК. Твърди се, че Районният съд не е
обсъдил всички възражения, направени в жалбата пред него, спецификата на изпълнителното деяние и обстоятелството, че
описаното нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин, както и че
неправилно съдът е кредитирал едни свидетелски показания и не е възприел други.
Иска се отмяна на решението и на измененото с него НП, във връзка с подробно
описаните в жалбата нарушения при постановяването им, а в условията на
алтернативност да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай на
административно нарушение.
Ответникът по
касационната жалба чрез процесуалния си представител ст. ю.к. С.Д., в представено
по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените в
пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във
въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който правилно
и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за
неоснователност на жалбата, тъй като Районният съд не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения при
постановяване на съдебния си акт, като правилно е установил фактите и е приел,
че е налице нелоялна търговска практика по отношение на определена категория
лица, както изисква чл. 68г, ал. 2 от ЗЗП. Отправя искане към съда оспореното
решение да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата, в писменото становище и в съдебно заседание доводи и съображения и
след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема
следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационна
проверка е Решение № 260111 от 22.12.2020 г. постановено по АНД № 956 по описа
на Районен съд – Враца за 2020 г., с което съдът е изменил НП № К-0026511/10.09.2020
г., издадено от Директора на Регионална
дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към ГД “Контрол на пазара” при КЗП, като е намалил
размера на наложената имуществена санкция от 5000 лева на 3000 лева. В
оспореното решение е прието, че в производството по съставяне на АУАН и НП не
са допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. По същество
на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и съвкупно, е безспорно установено, че на 04.02.2020 г. в
гр. Враца, в офис на ул. „Никола Войводов“ № 10, „А.Б.“ ЕАД не е изпълнил
Заповед № 412/08.06.2015 г. на Председателя на КЗП, влязла в сила с решение №
7641/07.12.2015 г. на АдмС – София-град, с която на основание чл. 68л, ал. 1 от
ЗЗП е забранено на дружеството да прилага нелоялна търговска практика по
смисъла на чл. 68г, ал. 1, вр. с чл. 68г, ал. 2 от ЗЗП. В нарушение на
цитираната заповед и в противоречие с изискването за добросъвестност и
професионална компетентност, търговецът не е положил очакваните от него грижи
към особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и е променил
съществено икономическото поведение на 73 годишен потребител, предоставяйки му
по неподходящ начин информация за стоки и услуги, лишавайки го от правото да
вземе информирано търговско решение. С това поведение дружеството касатор е
осъществило състава на административно нарушение по чл. 210в от ЗЗП, вр. с чл.
68л, ал. 1 от ЗЗП.
Решението на
районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон.
Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в
касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила.
Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са
налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата
обстановка. Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са формирани
изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от
настоящия касационен състав и на основание чл.
221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната
страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна
и безвиновна. Съдът
е обсъдил и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се
е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които
изводи се възприемат и от настоящия състав.
След отчитане на установените
в производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл.
27 от ЗАНН, правилно е прието от съда, че за да е адекватна и справедлива за
деянието за което е ангажирана отговорността на дружеството, следва да бъде
приложена санкционната норма в минимален размер, а именно 3000 лева. Действително
обществените отношения, които регулира закона, са от особена важност, но това
не означава, че административнонаказващият орган следва да прилага санкция в произволен
размер, без да отчита всички относими към нарушението обстоятелства.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо,
обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да
игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата
касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, а именно
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 лева.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260111 от 22.12.2020 г., постановено по АНД № 956/2020 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА „ А
1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на
потребителите, разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.