Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 13.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при участието на секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 338 по описа за 2017 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от М.Р.Й. и Т.К.П. ***, против Заповед №1330/27.10.2017 г. издадена от кмета на Община Кърджали, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Отваряне на вход /врата/ на северозападната фасада на новоизградения балкон на ап.***, блок *** на ***, ***“. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като визираната в заповедта врата, не представлявала строеж. Жалбоподателките твърдят, че процесната врата е изградена през 1997 г., въз основа на одобрен проект, съгласуван с ХЕИ - Кърджали и със служба „Противопожарна охрана“ – Кърджали, като за обекта е налице и санитарно разрешение. Твърди се и нарушение на процедурата по издаване на процесната заповед, изразяващо се в ненадлежно съобщаване на констативния акт. В съдебно заседание, поддържат подадената жалба. По горните съображения се иска отмяна на оспорената заповед. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Кметът на Община Кърджали, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да я остави без уважение. Намира, че случаят касае незаконен строеж, който подлежи на премахване. Счита, че заповедта съответства на материалния закон, като е спазена и процедурата по издаването й.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:
Видно от НА за дарение на недвижим имот №***/***г., собственик на недвижим имот - апартамент №*** в блок №***, вход „***“, ет.***, находящ се в ***, ***, е М.Р.Й..
С Разрешение за строеж №***/*** г., изд. от гл.архитект на Община Кърджали, на М.Р.Й. е разрешено изграждането на обект “Префасадиране на югозападната фасада на жил. блок *** вх.*** ап.***“, намиращ се на ***, състоящ се в разширяване на съществуваща тераса.
По делото е приложен и технически проект с инвеститор М.Й., за обект „Преустройство на ап.***, бл.*** във фризьорски салон“, санитарно заключение №***/*** г. от ХЕИ Кърджали и пожарна оценка №***/*** г. от служба „Противопожарна охрана“ – Кърджали, за съгласуване на проекта, както и санитарно разрешение №***/*** г. за въвеждане в експлоатация на обект „фризьорски салон“ в ***, ***, бл. ***, ет.***, ап.***, издаден на името на Т.К.П. В последното разрешение е отбелязано, че има правна сила, като неразделна част от официалното разрешение на ДПК, за приемане и разрешаване ползването на обекта.
С оспорената заповед, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ и Констативен акт №***/*** г., е наредено премахването на незаконен строеж „Отваряне на вход /врата/ на северозападната фасада на новоизградения балкон на ап.***, блок *** на ***, ***“. Прието е, че извършителят на строежа - М.Й. е изпълнила същия в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Заповедта е съобщена на жалбоподателката Й., на 28.11.2017 г. Издадена е въз основа на Констативен акт №***/*** г., съставен в присъствието на М.Й., която отказала да го подпише. В горния констативен акт, съставен от служители на общинска администрация Кърджали, е отразено наличието на описания по–горе обект, изграден през 1997 г., без одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж. Посочено е, че в архитектурен проект за преустройство на ап.***, бл.*** на *** във фризьорски салон, е предвидено отваряне на вход/врата, но същия проект е съгласуван само с органите на ХЕИ и РУ „Полиция“, без да е бил одобрен от надлежния орган, като за предвиденото строителство не е издадено и необходимото разрешение за строеж. Според Констативен протокол, съставен и подписан от служители на общинска администрация Кърджали, на 04.10.2017 г., КА №***/*** г. е бил залепен на таблото за съобщения.
На 05.12.2017 г., работна група от общинската администрация, във връзка със съставения КА №***/*** г. и Заповед №***/*** г. на кмета на Община Кърджали, извършила проверка на процесния строеж, при която констатирала, че отворения вход/врата е зазидан доброволно от извършителя. Последното е отразено в Констативен протокол, съставен на 05.12.2017 г.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът приема като компетентно и съответстващо на другите доказателства по делото. От същото се установява, че в общинска администрация Кърджали няма налични строителни книжа за преустройство на ап.***, бл.***, ***, ***, във фризьорски салон, включващо изграждане на вход на северозападната фасада на новоизграден балкон. Проектите, въз основа на които е издадено Разрешение за строеж №***/*** г. за обект “Префасадиране на югозападната фасада на жил. блок *** вх.*** ап.***“, не предвиждат отваряне на вход/врата към терасата. Процесната врата, заедно с обособените към терасата стъпала, има техническите характеристики на строеж от пета категория. От обясненията на вещото лице в с.з. се установява също, че описаната в заповедта врата, не може да съществува самостоятелно, без стъпалата, тъй като е на 70- 80 см над нивото на терена, поради което представлява част от строеж. Според вещото лице, изграждането на процесната врата, представлява и префасадиране на стената на терасата, построена по одобрения проект, който не предвижда изграждане на такава врата.
При така установеното, жалбите до административния съд са подадени в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ.
Съдът намира, че за жалбоподателката Т.К.П., не е налице правен интерес от оспорването, поради което подадената от нея жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Последната жалбоподателка не е адресат на заповедта, нито лице, притежаващо вещни права върху имота. Не се установи също, П. да е извършител на строежа, тъй като последната не фигурира в изготвения, но неодобрен технически проект за обект „Преустройство на ап.***, бл.*** във фризьорски салон“, а като инвеститор на строежа е посочена М.Й.. По тези съображения, с обжалваната заповед не се засягат нейни права и интереси, респективно не й се възлагат задължения.
За жалбоподателката М.Р.Й., като собственик на недвижимия имот и адресат на оспорената заповед, е налице правен интерес от оспорването, поради което нейната жалба е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена и от компетентен орган – кмет на община, на когото, с чл.225а, ал.1 от ЗУТ (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), са предоставени правомощия да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях.
Съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, на който е основана заповедта, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ е строеж, или част от него, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
По делото не се спори, че описаното в заповедта отваряне на вход/врата, е извършено през 1997 г. Спорен е въпросът представлява ли горното строеж, или част от строеж, и налице ли са надлежни строителни книжа за последния.
Установи се от заключението по приетата СТЕ, че визираното в оспорената заповед, е част от строеж /целия представляващ входна врата и стълби/, както и че за последния не са налице одобрени проекти и не е издавано разрешение за строеж, доколкото не е в включен в обхвата на РС №***/ *** г. В тази връзка, неоснователни са доводите в жалбата за наличие на строително разрешение. Приетия по делото технически проект за обект „Преустройство на ап.***, бл.*** във фризьорски салон“, издаденото санитарно заключение и санитарно разрешение за въвеждане в експлоатация на обекта, издадени от ХЕИ Кърджали, както и пожарна оценка №***/*** г., са част от производството по издаване на строително разрешение. Липсват обаче данни, това административно производство да е било продължено и довършено чрез одобряване на изготвения проект и издаване на разрешение за строеж.
В чл.148, ал.1 от ЗУТ, /респ. чл.55 ЗТСУ/, е предвидено строежите да се извършват само ако са разрешени, като в случая не е налице някоя от хипотезите на чл.151 ЗУТ /респ.чл.225, ал.1 ППЗТСУ/, при които не се изисква разрешение за строеж. Следователно, за извършването на посочения в заповедта строеж, се изисква издаването на разрешение за строеж, каквото в случая не е налице.
Като взе предвид годината на изграждане на строежа – 1997 г., и липсата на доказателства за декларирането му до 31 декември 1998 г., съдът намира, че в настоящата хипотеза е неприложима и разпоредбата на §16, ал.2 ПР на ЗУТ, за да може строежът да се определи като търпим. Установеното в случая премахване на незаконния строеж, не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед, тъй като според чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.
При извършената проверка, съдът не установи и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваният административен акт е издаден въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица при общинска администрация Кърджали. С този акт са установени основните характеристики на строежа, липсата на строителни книжа, както и други правно значими факти, които не са оборени от събраните доказателства. Проверката е била извършена в присъствието на жалбоподателката Й., която отказала да подпише констативния акт, като последното е удостоверено с подписа на двама свидетели. В тази връзка, неоснователни са възраженията за съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Такова би било налице само ако е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, като недопускането му е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. Жалбоподателката Й. е присъствала при извършването на проверката, като подробни доводи срещу установеното в констативния акт и описаното в оспорената заповед строителство, се съдържат и в депозираната пред настоящия съд жалба, поради което съдът намира, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната на оспорената заповед.
При това положение и след като се установи, че описаното в оспорената заповед на кмета на община Кърджали е строеж, изграден без изискуемите строителни книжа, следва да се приеме, че налице хипотезата на чл.225а, ал.1 ЗУТ. Обжалваната заповед се явява законосъобразна, а жалбата на М.Й. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.К.П. *** против Заповед №1330/27.10.2017 г., издадена от Кмета на Община Кърджали и прекратява производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.Й. ***, против Заповед №1330/27.10.2017 г., издадена от Кмета на Община Кърджали.
Решението, в прекратителната му част е с характер на определение и може да се оспори в 7-дневен срок от съобщението пред ВАС, а в останалата част подлежи на обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: