РЕШЕНИЕ
№ 2211
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110106096 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Съдът е сезиран с молба от В. Б. М., лично и като майка и законен представител на
детето В. И. К., родено на ****. в гр. Варна, двамата с адрес в гр. В., срещу И. К. К.,с адрес
в гр. В., с искане за прилагане на мерки за защита по ЗЗДН.
В молбата се твърди, че В. М. и И. К. са сключили граждански брак през 2012г. и
имат общо дете В. И. К., родено на ****.
Твърдят се извършени актове на домашно насилие в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН:
На дата 09.05.2025г.: отправени от И. К. К. обиди и заплахи за живота и здравето на
В. М. в присъствието на детето, а именно: „боклук мръсен“, „дарак“, „за нищо не ставаш“,
„ти си ялова“, ще наема някой да те залее с киселина и да те пребие“, „ще направя така, че да
те уволнят от работа“, ще я съсипе“, „имал връзки с хора от партията ДПС-Делян Пеевски,
които хора имали връзки и щели да укажат натиск върху съдиите и той щял да ги подкупи,
като по този начин ще обърне хода на делото, а след това щял да я вкара в женския затвор“,
в резултат на всичко това и в следствие на предишните прояви на насилие от страна на И. К.
молителката се е почувствала унизена, застрашена и силно уплашена, а детето е в шок и
силен стрес от поведението на баща си, като същото споделя и притеснение не само за себе
си, но и за живота и здравето на майка си.
На дата 11.05.2025г.: през часове на нощта от 01:00ч. ранните сутринта до 5:00ч.
ответникът И. К. К. е причинил психическо и емоционално насилие спрямо молителите,
изразяващо се в обикаляне в дома им в неадекватно състояние отново под въздействие на
много изпит алкохол, придружено от тръшкане, блъскане и вдигане на шум, което е
породило у молителката и детето силен страх от предстоящи прояви на агресия спрямо тях.
В последствие от 10:00ч. сутринта К. отправил заядливи коментари на съпругата си,
прераснали в заплахи, както по отношение на нея самата, така и на нейни и на детето
близки, а именно: „ще ни съсипе“ мен, майка ми, баща ми, сестра ми и зет ми, че „ще ни
събори къщите“, „ще ни затрие“. По късно през деня отново вече в неадекватно състояние е
1
шофирал и се е прибрал в дома им, поставяйки съпругата си В. М. и детето в ситуация, в
която да се страхуват за живота и здравето си, като причината да не се стигне до пряка
агресия е била единствено намесата на близки и роднини на семейството. В резултата на
това през целия ден от 01:00ч. сутринта до 23:50ч. преди полунощ майката и детето са били
в състояние на силен стрес, ужас и страх за живота и здравето си.
Твърди се системност в поведението на ответника, употреба на алкохол и наркотични
вещества.
Молителите правят искане за налагане на мерки за домашно насилие по ЗЗДН.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител оспорва изложените
твърдения от молителите.
Дирекция социално подпомагане Варна не изразява становище.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от В. Б. М., лично и като майка и
законен представител на детето В. И. К. потвърждаваща под страх от наказателна
отговорност верността на изложените в молбата факти относно осъщественото спрямо
молителите насилие.
Между страните не се спори, че детето В. И. К. е техен син, което се установява и от
представено по делото удостоверение за раждане №**********.
Молбата е допустима, подадена от В. Б. М., лице попадащо в хипотезата на чл.3,т.1 и
т.3 от ЗЗДН. Детето В. И. К. е низходящо на извършителя, лице по чл.3, т.5 от от ЗЗДН .
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН.
В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване,
че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да
доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила.
Показанията на разпитания по делото, като свидетел Борислав Минчев Борисов по
искане на молителите, потвърждават случилото се. Същите съдът цени с оглед разпоредбата
на чл.172 от ГПК и доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал.
Съдът счита, че свидетеля Борислав Минчев Борисов има преки и непосредствени
впечатления от случващото се в дома на дъщеря му, системна употреба на алкохол от
ответника, изказани обиди и непристойно поведение от същия.
Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а
не да урежда спорове между родителите относно родителски права, режима на лични
контакти с децата им, нито да се използва за уреждането на други отношения между
родителите, свързани с упражняването на родителските права и задължения (арг. от чл. 123
СК). За да се приложат мерките за защита, визирани в закона, ответникът по молбата следва
да е извършител на домашното насилие, което представлява цЕ.сочен волеви акт, насочен
към пострадалото лице, към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост или към
неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост и към неговата психическа и
2
емоционална стабилност, и то по начин, който да представлява опасност за живота и
здравето му. Следва да се посочи и това, че целта и социалното предназначение на Закона за
защита от домашното насилие е да даде защита на живота и здравето на лица, който
действително се намират в риск и в ситуации, когато интензитетът на въздействие излиза
рамките на житейския конфликт и причинява сериозно страдание.
В случая поведените на бащата И. К. не би могло да бъде оправдано с наличието на
зависимост. Същият е проявил недопустимо поведение, отправяне на обиди и заплахи
несъвместимо с функцията му на съпруг и баща.
На следващо място, с поведението си в присъствието на детето В. И. К. е нарушил
неговата психическа и емоционална стабилност , което в съответствие с разпоредбата на
чл.2, ал.2 от ЗЗДН е акт на психическо насилие.
Изслушаното по реда на чл.15 от ЗЗДН дете В. К., се въздържа да сподели конкретни
факти от случващото се в семейството, което по косвен път потвърждава изнесеното с
подадената до съда молба.
Ето защо, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът И. К. действително е осъществил сочените актове на насилие на 09.05.2025г. и
11.05.25г.
Съобразно описаното поведение на И. К., както и предвид данните за начина на
осъществяване и конкретната форма на домашно насилие психическо и емоционално спрямо
молителката и детето В., адекватна е мярката извършителят да се въздържа от извършване
на домашно насилие както спрямо молителката, така и спрямо детето. Подходяща е в случая
и мярката извършителят да посещава специализирани програми за преодоляване на
агресията и справяне с гнева, но предвид липсата на действащи такива програми към
момента същата е неприложима и не следва да се налага.
Относно останалите мерки, то съдът намира същите за неподходящи. Съдът счита, че
молителката В. Б. М. би могла да намери подход към съпруга си и да окаже съдействие за
решаване на здравословните му и лични проблеми, което би преустановило и агресивното
поведение на ответника.
По разноските: На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 лева.
По отношение на заплатеното от молителката адв.възнаграждение в размер на 1500
лв. ответникът е направил възражение за прекомерност. Предвид броя проведени съдебни
заседания, както и естеството на производството съдът намира направеното от ответника
възражение за прекомерност на така заплатеното адв.възнаграждение за основателно.
Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, проведено е едно съдебно заседание,
като сумата в размер на 1 200 лева за адвокатско възнаграждение за подадената молба е
достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по гражданското дело за защита на
Валентина М. и непълнолетния В. К..
На ответника разноски не следва да се присъдят, тъй като молбата се явява
основателна, а относно мерките за защита които се прилагат преценявани от съда не влияят
върху основателността, а тежестта на извършеното.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА И. К. К., ЕГН **********,с адрес в гр. В. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо В. Б. М., ЕГН ********** и детето В. И. К., с ЕГН
3
**********, родено на ****. в гр. Варна, двамата с адрес в гр. В., на осн. чл.5,ал.1,т.1 от
ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. К. К., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта,
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата, на основание чл.21, ал.4 ЗЗДН.
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Б. М., ЕГН ********** лично и като майка и законен
представител на детето В. И. К., с ЕГН **********, родено на ****. в гр. Варна, двамата с
адрес в гр. В. срещу И. К. К., ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН
за отстраняване на ответника от съвместно обитаваното жилище в гр. В., за забрана на
ответника да приближава В. Б. М., ЕГН ********** и детето В. И. К., с ЕГН **********,
жилището в гр. В., местоработата на молителката в гр.В. и училището на детето - СУ
Найден Геров гр.Варна, ул. Царевец №1, забрана на ответника да осъществява контакт с
пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация ,
както и изадължаване на извършителя да посещава специализирани програми за
преодоляване на агресията и справяне с гнева.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС дължимата за
разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание
чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН ********** да заплати на В. Б. М., ЕГН **********, с
адрес в гр. В. сумата от 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща направените в
производството разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на В. Б. М., ЕГН ********** и на детето В. И. К., с ЕГН
**********, родено на ****. в гр. Варна, двамата с адрес в гр. В., заповед за защита с
постановените мерки, на основание чл.15, ал.8 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и на НАЧАЛНИКА на
съответното РУ на МВР по адрес на страните, който следва да следи за изпълнението им, на
основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 7-дневен срок, считано
от датата на обявяването му- 16.06.2025 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4