Решение по дело №628/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началника на група в РУ К., при ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител главен юриск. М. А. против решение №154/02.05.2025 год., постановено по НАХД №1255 по описа за 2024 год. на Районен съд К., с което е отменено наказателно постановление №24-0284-001677/04.09.2024 год., издадено от Началника група в РУ – Казанлък, при ОД на МВР Стара Загора, с наложено на П. С. К. от [населено място] административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104А от ЗДвП.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Твърди, че неправилно съдът не е взел в предвид, че GPS системите на двата автомобила се поддържат от различни фирми, като не е отчетено известното разминаване между техните показания. Липсват доказателства, че двете системи работят в синхрон за да се направи извод за верността им, като разминаване дори в рамките на 5 сек. Може да доведе до съществено разминаване. Прието е като доказателство разпечатка от телефона, като не е изследвано обстоятелството, дали водачът няма друг телефон било служебен, или личен. Въз основа на гореизложеното, счита, че е следвало да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, още повече, че в момента на проверката лицето е нямало никакви възражения по установените две нарушения. Намира, че възприемането на показанията за дискредитирани е неправилно. Нелогично е, че данните от две различни системи могат да игнорират свидетелските показания. Безрезервното възприемане на данните от двете системи, води едва ли не до извода, че не е налице въобще извършване на проверка, служителите и водача не са се срещали , което очевидно не е правилно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решение №154/02.05.2025 год., постановено по НАХД №1255 по описа за 2024 год. на Районен съд Казанлък и да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация – П. С. К., чрез процесуалния си представител адв. Т., в представения отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност, като претендира разноски и за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на Районния съд правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД №1255/2024 год. на Районен съд Казанлък, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районен съд – Казанлък е потвърдил наказателно постановление №24-0284-001677 от 04.09.2024 год. на Началника на група в РУ – Казанлък, с което на П. С. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв.. Отговорността е ангажирана за нарушения на чл.104а от ЗДвП. От фактическа страна е прието, че на 23.08.2024 год. около 12.12 часа в [населено място] на площад „Севтополис“ до номер 2 в посока запад-изток, управлява лек автомобил „Хюндай ХГ” с рег.№[рег. номер], собственост на ЮДП [населено място], като по време на движение използва мобилен телефон, без наличие на устройство позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

За да потвърди наказателното постановление, Казанлъшкия районен съд приема, че вмененото във вина на П. К. административно нарушение не е доказано по безспорен начин. Приел е, че показанията на свидетелите С. и Д. не кореспондират с останалите писмени доказателства, като ги възприема единствено относно тяхното съставяне и предявяване на нарушителя. Свидетелите заявяват, че нарушението е констатирано на площад Севтополис, което обаче не се потвърждава от нито едно от останалите доказателства. Кредитирал е представените от П. К. писмени доказателства – извлечение от GPS координати, ведно с карта и пътен лист за процесното МПС, от които се установява, че в този момент, автомобила се е намирал на [улица]. Приел, че наказателното обвинение не следва да почива на предположения, а следва да бъде доказано по надлежен ред. Всичко това, го е мотивирало да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е основателна.

На първо място следва да се изясни характера на представените от страна на ответника по касация доказателства в производството пред районния съд. Касае са за извлечение от електронни устройства, отчитащи местоположението на автомобилите, на които са монтирани. Така представените доказателства нямат характера на писмени такива по смисъла на чл.127 от НПК, приложим по силата на чл.84 от НПК. Става въпрос за показания на технически устройства, като тези данни следва да бъдат събрани чрез назначаването на съответната техническа експертиза, която да анализира данните от тези устройства, дали същите са технически изправни, респективно настройката им дали позволява да се вярва на показанията им. Ето защо същите не следва да бъдат кредитирани – още повече, че съгласно последно представеното такова извлечение, към момента на проверката автомобила на ответника по касация е бил на друго място /лист 70 от делото на районния съд/, което обаче противоречи и с приложените извлечение за същия автомобил, намиращи се на страници 9, 36, 81 от делото. Не на последно място, прието като писмено доказателство пътен лист, представен от страна на наказаното лице, който обаче отново представлява някакво извлечение от някаква програма, не знайно каква и който пътен лист не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството от една страна, няма подпис на което и да е длъжностно лице, както и е съставен не за целия ден 23.08.2024 год., а само за времето от 12.11 часа до 12.13 часа на 23.08.2024 год. Абсурдно е да се приеме, че в този ден процесния служебен автомобил е извършил само този пробег, което е в противоречие и с твърденията на К. за посоката му на движение в този ден. Представените доказателства не съдържат каквото и да е било изявление на който и да е, не представляват и електронно изявление на дадено лице, поради което и не представляват писмени доказателства. След като не са събрани по надлежния ред, същите на са годни да оборят презумптивната доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Обратния извод, възприет от районният съд, едва ли не оборва и факта на съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя , включително и положеният от негова страна подпис. Всъщност в момента на предявяването му, не са били вписани никакви възражения, нито са депозирани допълнително такива, които да са наложили допълнително разследвани на случая от страна на наказващия орган.

Неправилно не е отчетено от районния съд и съответствието на дадените свидетелски показания на полицейските служители, с приложените по делото писмени доказателства. Така например налице е пълно съответствие между показанията относно движението на служебния автомобил и приложеното писмо от страна на Началника на РУ Казанлък /лист 60 и следващите от делото/. Същите съответстват и на маршрута на управлявания от К. служебен автомобил, според изявленията на самия него. Всъщност

По тези съображения касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че решение №154/02.05.2025 год., постановено по НАХД №1255 по описа за 2024 год. на Районен съд Казанлък, е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Налице е безспорно установена фактическа обстановка, съответстваща на отразеното в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, установен е по безспорен начин нарушителя и вмененото му административно нарушение.

Ето защо решението да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

При този изход на делото е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, поради което и на основание чл.63б от ЗАНН, такива следва да се присъдят в полза на ОД на МВР Стара Загора /юридическото лице в чиято структура е включен административнонаказващия орган/ разноски в размер на 150.00 лв. дължими за двете инстанции.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №154/02.05.2025 год., постановено по НАХД №1255 по описа за 2024 год. на Районен съд Казанлък, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0284-001677/04.09.2024 год., издадено от Началника група в РУ – Казанлък, при ОД на МВР Стара Загора.

ОСЪЖДА П. С. К., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], *** да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора, представлявана от Директора К. Х. сумата от 150.00 лв. разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.