Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Берковица ,23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на дванадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева
При
секретаря......Т.Йорданова.……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 28 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18 - 0243 - 000569 от 13.07.2018г. издадено от
Началник РУП при ОДМВР – гр. Монтана ,РУ гр.Берковица на А.М.А. с ЕГН: **********
с адрес: *** на основание чл.179, ал.6,т.1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 139, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно
постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва. В подробно мотивирана
жалба до съда се съдържат оплаквания, че санкциониращият акт е
незаконосъобразен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с който
да го отменени.
Жалбоподателят А.М.А. , редовно призован за съдебно заседание, се явява лично и се представлява от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата моли същата да бъде уважена. Представя писмено становище.
Административно – наказващият орган Началник
РУП - гр.Берковица редовно призован, не
се представлява.
Районен съд - гр.Берковица, след като се
запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становището на страните
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок и от легитимирана с правото да обжалва страна, поради което процесуално
допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на преценка на настоящето
производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с
процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни
срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.Отразяването на обстоятелствата по
нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление
е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Служителите на РУ-Берковица
– П.Д. и И.Й. /първият разпитан по делото като свидетел/ на 20.06.2018г. при
изпълнение на служебните си задължения, констатирали, че в 17:25 часа, л.а. „ВАЗ
21124“ с ДК №М7162АК, се движел по път ІІ-81 км.72+705 КПП Чапраза с посока на
движение от гр.София към гр.Монтана, като не светела късата светлина на преден ляв
фар. За това съставили АУАН за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДП. При предявяването на АУАН, жалбоподателят не го подписал, което
било удостоверено с подпис на един свидетел. По-късно били представени писмени
възражения, с посочено основание чл.44, ал.1 от ЗАНН. На основание посочения
АУАН, Началника на РУ-Берковица издал процесното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка, за която по същество не се спори, се
установява от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел,от
обясненията на жалбоподателя, както и от събраните по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира за достоверни всички събрани по делото
доказателства.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че в хода на административнонаказателното
производството, по конкретно при издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до неговата
отмяна. Правните съображения за това са следните:
Съдът приема, че акта за установяване на административното
нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации,
отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Както от обясненията на жалбоподателя,така и от показанията на
разпитания по делото свидетел се установява,че жалбоподателят не е знаел,че не
работи рлевия му фар.Същият имал резервна крушке и веднага предложил да я
смени.Безспорно е установено, че е констатирано нарушение и собственикът на МПС
може да бъде санкциониран. Посоченото нарушение е формално извършено и
жалбоподателят може да бъде санкциониран на основание по чл.179, ал.6, т.1 от
ЗДП, който предвижда глоба в безалтернативен размер на 50 лева. Спецификата на
законоустановеността на това нарушение се изразява в това, че същото следва да
бъде разграничено и обособено след сравнителен, систематически и логически анализ
с разпоредбите на чл.101 от ЗДвП и чл.9, 10 и 11 ППЗДвП. От редакцията на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 9 ППЗДвП се установява, че придвижването с
технически неизправно средство принципно е забранено и осъществяването му
представлява нарушение. От съдържанието на чл. 101 от ЗДвП и чл.11 от ППЗДвП,
обаче се установява, че законът провежда разграничение между хипотезите, в
които техническата неизправност е възникнала по време на
движението и когато не е. От сравнителното и логическото тълкуване на
цитираните разпоредби се установява, че когато техническата неизправност не е
възникнала по време на движението (т. е. водачът управлява автомобил, който е
технически неизправен от момент, предхождащ конкретното придвижване),
придвижването му е забранено винаги, без изключение. Когато обаче повредата е
възникнала по време на движение, в зависимост от нейното
естество, автомобилът може да бъде придвижван в определени хипотези и това не
представлява нарушение на закона. Разпоредбата на чл. 11 ППЗДвП третира случаите,
в които неизправността е възникнала по време на движение, респективно кога
придвижването на МПС е позволено въпреки техническата неизправност и кога не.
Следователно принципно движението на МПС, което е технически неизправно е
забранено, освен в изчерпателно определените от закона случаи, когато
техническата неизправност е възникнала по време на движение и повредата е от
такова естество, че не се налага незабавното спиране на автомобила.
Неизправността на светлините, по време на движението на автомобила
е техническа неизправност, представляваща пречка, съгласно чл.11, ал.1 от
ППЗДвП, тъй като съгласно последната разпоредба-при възникване по време на
движение на някоя от техническите неизправности, посочени в чл. 10, ал. 1, т.
1, букви „г“ и „д“,
т. 2, буква „г“, т. 3, букви „а“ и „в“, т. 5, буква „в“, т. 6, буква
„е“, буква „ж“ – по време на дъжд или снеговалеж, и буква „м“, т. 7, букви „а“,
„в“ и „г“, т. 9, буква „в“, т. 10, буква „в“ и т. 12, буква „в“ през нощта и при намалена видимост, водачът е длъжен да спре моторното
превозно средство или ремаркето до отстраняване на неизправността., което безспорно не е сторено
от жалбоподателя.
Безспорно в конкретния случай е доказано нарушението по чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като в случая неизправността на МПС се е изразявала в
неработещи преден десет фар, безспорно установено при извършената проверка. От
текста на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се установява, че
придвижването с технически неизправно средство е принципно забранено и
осъществяването му в нарушение на визираното правило представлява нарушение. В
случая АНО е приел, че е налице незначителна неизправност, като е установено, че не е създаден риск за останалите
участници в движението.В случая и от показанията на свидетеля-служител ня РУ
Берковица се установява,че нарушението е установено в светлата част на деня при
ясно време.
Не е налице и субективния елемент от състава на
нарушението – не е извършено виновно, липсва
умисъл. Т.е. жалбоподателят не е знаел за възникналата повреда.Същият твърди,че
повредата е възникнала по време на тдвижението ,поради лошите пътни
условия.Безспорно се установи,че същият е разполагал с крушка и предложил веднага
да я подмени.В тази насока са и показанията на свидетеля Й.. . Безспорно се касае за неизправност на левия фар, но в същото време е възможно тази техническа неизправност
да възникне при движението на автомобила и за водача е невъзможно своевременно
да я установи, тъй като крушката би могла да се повреди
непредвидимо във всеки един момент, поради което без доказано наличие на
виновно поведение от страна на въззивника, в конкретният случай не би могла да
се ангажира неговата административнонаказателна отговорност. Налагането на
административно наказание за нарушение, което не е било безспорно доказано, че
е извършено от субективна страна, обуславя и неправилно приложение на
материалния закон.
Освен
всичко гореизложено, в конкретният случай АНО е следвало да прецени и
възможността за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съдът намира, че
управление на МПС с една несветеща къса светлина, в светлата част на
денонощието, разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните нарушения на чл.139ал.1 т.1 от ЗДвП. Освен горното се касае и за
изключително ниска степен на обществена опасност на жалбоподателя, който
очевидно и в момента на
извършване на проверката е изразил критично отношение към
извършеното.
Поради
изложеното,съдът
намира,че неправилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.Административнонаказващият орган неправилно е наложил
административното наказание, тъй като същото се явява несъобразено с целите на
административнонаказателната отговорност. В материалите по делото
не се съдържат данни, жалбоподателят да е извършвал друго нарушение, което да е
констатирано от органите на РУ-Берковица.От приложената по делото
Справка-картон на водача се установява,че последното наложено на жалбоподателя
наказание е още от 2011год. Установеното формално нарушение е извършено за
първи път, като всички установени обстоятелства за случая, за който е
санкциониран жалбоподателя предпоставят явна незначителност на деянието. От
същото не са произлезли каквито и да било вредоносни последици и е нямало
опасност да настъпят,тъй като нарушението е извършено ,както и свидетелят
твърди-през деня ,при ясно време. Ако има извършеното нарушение, то е с пълна
липса на обществена опасност и наказващият орган е следвало да приеме, че се
касае за „маловажен случай” на административно нарушение по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Иначе казано, е следвало да не налага наказание, а да
предупреди нарушителя устно или писмено, както намери за целесъобразно.
Съгласно разпоредбата на
чл. 28, б. "а" от ЗАНН, преценката за наличие основанията на
горецитирания текст за освобождаване нарушителя от административнонаказателна
отговорност предпоставя задължение на административнонаказващият орган да
съобрази тежестта на извършеното нарушение, причините за извършването му,
причинените вреди, както и всички други смекчаващи вината обстоятелства.
Обществената важност на регулираните от ЗДП обществени отношения не може да
игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална преценка на всеки
отделен казус, с оглед обществената опасност на конкретното действие и на
конкретния извършител. В НП не е посочено, обсъждан ли е въпроса дали случаят е маловажен,както и не е посочено ако е
прието,че не е,то кои са причините за
това.В случая не може да се приеме, че има предварително определени
обстоятелства със задължителна сила и да се игнорира или омаловажи задължението
на наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед
обществената опасност на конкретното действие и на конкретния извършител.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по
чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения, следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Легалното определение на
"маловажен случай" по чл. 93, т.9 от НК предвижда, че маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В конкретния случай, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че административното
нарушение, за което е санкционирано лицето, следва да се квалифицира като
"маловажен случай" и като не е приложил посочената разпоредба,
въпреки наличието на основания за това, административнонаказващият орган е
нарушил материалния закон.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН да издаде НП едва след
като провери дали не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В
процесният случай в НП какви са били съображенията и мотивите на наказващият
орган да не приложи посочената привилегия на закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, преценката за наличие
основанията на горецитирания текст за освобождаване нарушителя от
административнонаказателна отговорност предпоставя задължение на
административнонаказващия орган да съобрази тежестта на извършеното нарушение,
причините за извършването му, причинените вреди, както и всички други
смекчаващи вината обстоятелства.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, предл.3-то от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
18 - 0243 - 000569 от 13.07.2018г. издадено от
Началник РУП при ОДМВР – гр. Монтана ,РУ гр.Берковица на ,с което на А.М.А. с
ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл.179, ал.6,т.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 139, ал.1,т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: