№ 130103
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20241110151900 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, във връзка с чл.
146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от „ФИРМА“ ЕООД срещу С. М. И., ЕГН
**********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за сумата от общо 1057,52 лв., от която: 350,00 лв. – главница, 47,76 лв. –
договорна лихва, 140,00 лв. – възнаграждение за услуга „Фаст“, 140,00 лв. –
възнаграждение за услуга „ФИРМА“, 230,00 лв. – такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземания, 55,49 лв. – лихва за забава, 94,27 лв. –
законна лихва.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузите
за допълнителни услуги.
Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се
отнасят към потребителски договор по см. на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което
приложение намират разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Съдът намира, че уговорените в договора за кредит допълнителни
услуги „Фаст“ и „ФИРМА“, за които е предвидено заплащане на
претендирано възнаграждение, не представляват „допълнителна услуга“ по
см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, защото заплащането на тези възнаграждения е
предварително, дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действие на сключения между страните договор, доколкото в т. VI
Поискани от клиента допълнителни възможности от договора за
потребителски креди е посочено, че възнаграждението за предоставянето на
1
посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като
изискуемостта му е в пълен размер дори и да не е ползвана нито една от тях.
Съгласно приложения погасителен план претендираното възнаграждение по
тях е уговорено във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, а
не на база реално използвана услуга. Уговарянето по този начин е и в колизия
с нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и
действията, за които е начислена сумата, следва да са ясно и точно
конкретизирани в договора, а не зададени под обща формулировка с
пожелателен характер, както е процесният случай. На следващо място
предвидените услуги представляват действия по управлението на кредита,
поради което и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който е предвидена
изрична забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита са нищожни.
Клаузата, която препращат към Тарифата, е нищожна на основание чл.
21, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съответно начислените „такси“ и
„разходи“ в размер на 230,00 лв. за извънсъдебно събиране са въз основа на
нищожна клауза.
Следователно, заявлението следва да се отхвърля в частта, в която се
претендира сумата за неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги „Фаст“ и „ФИРМА“, както и за разходите за
извънсъдебно събиране на вземането, а в останалата част следва да се издаде
заповед по чл. 410 от ГПК, като на заявителя следва да се присъдят и разноски
само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 12,94 лв.
за държавна такса и 25,89 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ********* против
С. М. И., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в частта, с която се иска заплащане на сумата от 140,00 лв. –
възнаграждение за услуга „Фаст“, 140,00 лв. – възнаграждение за услуга
„ФИРМА“, 230,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземания по Договор за потребителски кредит № 40014900947, сключен
между страните.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3