№ 241
гр. П., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Д. Н. Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100248 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във
вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът- „..” ЕАД, гр. С., представлявано от Л.Д., действаща чрез ю.к.В.Ц., твърди, че
че на 17.05.2018г., между БНП *** С.А., клон Б., ЕИК ** и И. И. Т. бли сключен Договор за
кредит № ***.
По силата на договора кредитодателят отпуснал на кредитополучателя кредит в
размер на 5000,00 лв., която сума била преведена на посочена от него Б. сметка. Страните
договорили, че кредитополучателя ще заплати такса ангажимент в размер на 100,00 лв.,
срещу която кредитодателя се задължил да сключи договора при фиксиран лихвен процент -
10,32%.
От своя страна кредитополучателят се задължил да върне така получената сума, ведно
с уговорените лихви на 30 месечни погасителни вноски. Кредитополучателят не изпълнил
изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита.Погасени
били от него 17 месечни вноски за главница и 18 месечни вноски за договорна лихва и
застраховка. Падежът на първата неплатена настъпил на 20.11.2019 г.
Въпреки изпадането на длъжника в забава още на 20.11.2019г., нито кредитодателят,
нито заявителя се били възползвали от правото си да обявят предсрочна изискуемост на
вземането си. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 06.12.2020г., с което
целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, били изискуема. Дължала
се и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, считано от падежа на
първата неплатена вноска до края на срока на договора, както и лихва за забава за периода
от 21.11.2019 г. до 01.06.2021г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.
Твърди се, че 18.06.2020г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от дата 22.04.2020г., между БНП *** С.А., клон Б. и „..” ЕАД,
гр. С., по силата на което вземанията на „БНП *** С.А., клон Б. срещу посочения длъжник,
произтичащи от Договор за кредит № ***/17.05.2018г., били прехвърлени в полза на „..”
1
ЕАД, гр. С.. На длъжникът било изплатено уведомление за извършената цесия, но пратката
се върнала с отбелязване „непотърсена“. В тази връзка към ИМ се прилага уведомление,
което молят съда да бъде връчено на ответника по делото.
Във връзка с изложеното ищцовото дружество подало заявление до PC - П. за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано
ч.гр. дело №***г. по описа на съда. По същото било издадена заповед за изпълнение, като
съгласно определение по посоченото дело ищеца предявява и настоящия иск
Предвид изложеното, дружеството моли съда да признае за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата 2250,51лв.-главница, сумата 122,57лв.-договорна възнаградителна
лихва за периода от 20.11.2019г. до 20.11.2020г., сумата 278,11лв.-обезщетение за забава за
периода от 21.11.2019г. до 01.06.2021г. (с изключение на периода от 13.03.2020г. до
13.07.2020г. вкл.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2021г., до
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№***г. по описа на ПпРС. Претендират се и разноски както по заповедното производство,
така и за направените разноски по настоящото дело.
Редовно призован за с.з. не се явява представител. Депозирана е молба, в която се
излагат доводи по същество на спора, и молят съда да уважи изцяло така предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
назначения особен представител на ответника И. И. Т. от гр.П.-адв.Р.А. от ТАК, с който
доводи за допустимост на предявения иск.
Редовно призован за с.з. се явява особения представител на ответника, който по
същество не оспорва предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. на ПпРС, по подадено от дружеството- ищец
заявление по чл.410 от ГПК срещу И. И. Т. от гр.П. била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №284/10.09.2021г. за заплащане на следните суми: сумата 2250,51лв.-
главница, сумата 122,57лв.-договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2019г. до
20.11.2020г., сумата 278,11лв.-обезщетение за забава за периода от 21.11.2019г. до
01.06.2021г. (с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. вкл.), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2021г., до изплащане на задължението.
След връчване на заповедта за изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на
заявителя бил даден едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 17.05.2018г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
***, по силата на който БНП *** С.А., клон С. предоставило на И. И. Т. кредит за
потребителски цели в размер на 5000.00 лева. Договорено е кредотополучателят да заплати
застрахователна премия в размер на 466.50лв., както и такса ангажимент в размер на 100.00
лв. В договора са посочени годишен процент на разходите (ГПР) от 12,65%, годишен лихвен
процент (ГЛП) от 10,32% и общата стойност на плащанията в размер на 6165,90лв.
Ответникът се задължил да възстанови заетата сума на 30 броя месечни вноски, всяка
от които в размер на 205,53лв. В договора е обективиран и погасителен план, в който са
посочени падежните дати на всяка от вноските, и размера на оставащата главница.Крайния
срок на договора бил 20.11.2020г.
Приложени са условията по договора за кредит, в които е отразено, че размерът на
предоставения заем е равен на сумата, посочена като общ размер на кредита, като сумата е
преведена на открита и посочена от кредитополучателя сметка в „ОББ“ АД. Посочено е
2
също, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде
платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Посочено е, че
застрахователната премия е раздЕ. на равен брой вноски, съответстващ на броя погасителни
вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска. Освен това кредитополучателя
заплаща и такса ангажимент, срещу което кредитора фиксира лихвения процент за срока на
договора, като таксата се заплаща при усвояване на кредита, която се удържа при усвояване
на кредита.
Страните уговорили още, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателя дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забава върху всяка погасителна вноска, ведно с направените разходи по
събиране на вземането. В чл.5 от процесния договор е предвидено, че при просрочване на
една или повече месечни вноски, кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва, за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска. Предвидено е също, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането по кредита става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
Приложен е Сертификат № ***, с който се удостоверява, че застрахователите
"Кардиф Животозастраховане, клон Б." и "Кардиф Общо застраховане, клон Б." срещу
заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат И. И. Т. съгласно Общи
условия на застраховка "Защита на плащанията". В сертификата са посочени
застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на застраховката,
застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е подписан от И. И. Т. като
застраховано лице.
От приложеното преводно нареждане се установява, че на 18.05.2018г. БНП *** С.А.
превело на ответника сумата от 4900,00лв., съгласно посочения по-горе договор.
С рамков договор за прехвърляне на вземане от 22.04.2020г. и Приложение №1 към
него от 22.04.2020г., БНП *** С.А, клон С. прехвърлило на ищцовото дружество
вземанията си към всички длъжници по ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с
привилегиите и обезпеченията, в това число и дълга на ответника, за което било направено
изисканото в чл.99, ал.3 ЗЗД потвърждение. Цедентът дал съгласието си и упълномощил
съконтрахента да уведоми от негово име за цесията всички длъжници, видно от
приложеното по делото пълномощно.
По делото е приложено уведомление от 07.04.2022г. адресирано до ответника, в
който кредиторите уведомяват длъжника за извършеното прехвърляне на вземането по
посочения договор за кредит. Видно от приложената обратна разписка, същото е върнато
като „непотърсено“.
От извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е отпуснат кредит
на ответника в размер на 5000,00лв., от която сума била удържана сумата от 100,00лв. за
такса ангажимент, и разликата от 4900,00лв. била преведена с платежно нареждане от
кредитора по сметка на ответника. Вещото лице е установило, че има извършвани плащания
от ответника по така отпуснатия заем, като са платени 18 месечни вноски, като последното
плащане е на 22.11.2019г. След тази дата няма плащания от страна на ответника. От
изготвената таблица за начисления и погасявания от страна на БНП *** С.А, клон С. става
ясно, че непогасената главница е в размер на 2250,51лв., договорната лихва за периода от
20.12.2019г. до 20.11.2020г. е в размер на 122,57лв., а обезщетението за забава върху
главницата до извършване на цесията е 71,21лв., до момента на подаване на заявлението-
07.07.2021г. е в размер на 225,05лв., а към настоящия момент тази лихва е 486,36лв. По
3
отношение на сключената застраховка, вещото лице дава отговор, че след преустановяване
на плащанията застрахователното покритие се прекратявало, и месечна застрахователна
премия не е начислявана.
Заключението на вещото лице е прието и приложено по делото, тъй като не бе
оспорено от нито една от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид
обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен по следните съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже качеството си
на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер,
т.е. следва да докаже, качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му,
както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен договор за цесия; уведомяване
на длъжника за извършената цесия; валидно сключен договор за заем, сключен с цедента; че
цедента е бил изправна страна по договора за заем, като е изпълнил всички свои
задължения по договора за заем; че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на
ответника; настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и уведомяване за това на
ответника; забавата на длъжника.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ***/**********г. сключен между ответника БНП
*** С.А, клон С., което вземане е било предмет на договор на цесия, с цесионер „..“ ЕАД
гр.С.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 17.05.2018г. между БНП ***
С.А, клон С., и И. И. Т. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***, по силата
на който дружеството е предоставило на ответника за потребителски цели паричен заем в
размер на 5000,00лв. срещу задължението на последния да я върне на 30 месечни вноски,
считано от 20.06.2018г. до 20.11.2020г. Не се спори, че кредитополучателя е подписал
договорът за кредит, както и че сумата, предмет на договора е преведена на посочена от него
Б. сметка, от която сума са удържани само 100,00лв. за такса ангажимент.
От изложеното съдът намира, че ищецът доказа по безспорен начин възникналото
облигационно правоотношение между ответника и БНП *** С.А, клон С. основано на
цитирания по-горе договор за заем, както и изпълнение на задължението на заемодателя да
предаде реално паричната сума, което предпоставя насрещната престация на
заемополучателя- ответник да върне предоставената му сума.
Не се спори и за това, че сключеният рамков договор за прехвърляне на вземания
(цесия) на 22.04.2020г. е валиден, и в Приложение №1 към него фигурира вземането, което
БНП *** С.А, клон С. има от ответника по договор за паричен заем № ***/17.05.2018г.
С оглед представените доказателства съдът приема също, че извършената цесия е
породила действие спрямо ответника.
Съдебната практика приема, че изходящото от цедента (или упълномощения
цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
4
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на
чл.235, ал.3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника.
В конкретния случай, по делото е представено пълномощно, съгласно което цедента е
упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по договори за
потребителски кредити за извършеното прехвърляне на вземанията. Ищецът към исковата
молба е приложил уведомление до ответникът, с което го уведомява за извършеното
прехвърляне на вземането.
Съдът приема, че с даденото изрично пълномощно стария кредитор се е освободил,
или прехвърлил това свое задължение към новия кредитор-цесионера и ищец в настоящото
производство. Факт е че длъжника не е уведомен за тази цесия преди завеждане на исковата
молба, но с получаване на съдебните книжа, и приложените към тях уведомления по
настоящото дело, длъжника се счита за уведомен.
Предвид на всичко изложено дотук, съдът счита, че ответникът е уведомен надлежно
за извършеното прехвърляне, и за него възниква задължението да престира на цесионера, на
осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Няма спор и за това, че ответника и към настоящия момент не е изпълнил
задължението си да върне изцяло така предоставената му кредит.
Предвид изложеното предявения иск се явява доказан по основание. Доказан се явява
и по размер. От заключението на вещото лице безспорно се установява, че ответника не е
погасил част от дължимата главница, която е в размер на 2250,51лв., както и договорна
лихва за периода от 20.11.2019г. до 20.11.2020г. в размер на 122,57лв. Същото важи и по
отношение на претендираната лихва за забава в размер на 278,11лв., за периода от
21.11.2019г. до 01.06.2021г., доколкото ответника е в забава именно от тази дата, и на
основание сключения договор такава лихва страните са уговорили, считано от първата
забавена вноска.
Въз основа на изложените мотиви съдът следва да признае за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата 2250,51лв.-главница, сумата 122,57лв.-договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2019г. до 20.11.2020г., сумата 278,11лв.-
обезщетение за забава за периода от 21.11.2019г. до 01.06.2021г. (с изключение на периода
от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. вкл.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.07.2021г., до изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. на ПпРС.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за разноските,
които ответникът дължи ищеца, както за тези направени в заповедното производство, така и
в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сумата
от 103,02лв, представляващи разноски по ч.гр.д. № ***г. на ПпРС, както и сумата от
603,02лв., представляващи разноски в настоящото производство в т.ч. за заплатена д.т.,
възнаграждение за в.л. и възнаграждение за особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение, последното съобразено с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37
от ЗПП, във вр. чл. 26 от НЗПП.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес и
настоящ адрес- гр.П., обл.Т., ул. „К.“№ 4, ДЪЛЖИ на „..” ЕАД, ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., п.к. ***, район Л. ул.”**, представлявано от Л.К.Д. - изпълнителен
5
директор, действащ чрез юрисконсулт В. Ц. Ц., СУМАТА 2250,51лв. (две хиляди двеста и
петдесет лева и 51ст.) –главница, СУМАТА 122,57лв. (сто двадесет и два лева и
57ст.)-договорна лихва за периода от 20.11.2019г. до 20.11.2020г., СУМАТА 278,11лв.
(двеста седемдесет и осем лева и 11ст.) -лихва за забава за периода 21.11.2019г. до
01.06.2021- всички дължими по договор за паричен заем № ***/17.05.2018г., сключен с
БНП *** С.А, клон С. и прехвърлени с Приложение№ 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 22.04.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. на
ПпРС.
ОСЪЖДА И. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес- гр.П.,
обл.Т., ул. „К.“№ 4 ДА ЗАПЛАТИ на „..” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., п.к. ***, район Л. ул.”**, представлявано от Л.К.Д. - изпълнителен директор, действащ
чрез юрисконсулт В. Ц. Ц., СУМАТА 103,02лв. (сто и три лева и 02ст.), представляваща
разноски по ч.гр.д. №***г. по описа на ПпРС, както и СУМАТА 603,02лв. (шестстотин и
три лева и 02ст.), представляващи разноски настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Т..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6