Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    …………………/…………………..…,              гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4959 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н.А.Р. ***, ЕГН **********, против НП № 17-0819-002571 от 19.06.2017год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което за нарушаване нормата на чл.150 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1200лв. на основание чл. 177, ал.4, пр.1, вр. ал.1, т2, пр.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, сочи, че НП било постановено при допуснати съществени нарушения на процес.правила – не били отразени правилно обстоятелствата по нарушението, не била изяснена фактическата обстановка, АУАН бил съставен изцяло въз основа на обясненията на актосъставител, а АНО не бил извършил проверка по чл.52, ал.4 от ЗАНН по отразени устно от него (въззивника) обстоятелства, а при определяне размера на наказанието не бил взел предвид разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

В съдебното производство  се представлява от упълномощен защитник – адв. А.Д., който поддържа жалбата и заявява, че оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП. Във фазата по същество процес. представител на въззивника пледира за отмяна на НП като излага аргументи както за допуснати нарушения на процес.правила /НП било издадено две години след нарушението и в нарушение на чл. 57, ал.1, т.3 от ЗАНН – не били посочени датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя/, така и в нарушение на материалния закон като навежда доводи за това, че подзащитния му не е знаел за наличието на предходно влязло в сила НП, посочено в атакуваното постановление. Моли НП да бъде потвърдено.

За въззиваемата страна редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова-Атанасова, в които същата изразява становище, че доказано, а в хода на адм.наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно в случай,  че жалбата бъде уважена и НП бъде отменено моли за присъждане на разноски в по-нисък размер за адвокатско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като  прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът не притежавал правоспособност да управлява МПС – нямал издадено СУМПС. На 06.07.2015год.,около 14:28 часа същият управлявал л.а. „Мерцедес С220 ЦДИ” с рег. № РЕ848А-Германия, на бул.”Ян Хунияди” в гр.Варна, на паркинга на 3-то РУ ОД МВР Варна, пред входа на сградата на група РОППСС в сектор ПП.

На същата дата служител на сектор ПП – мл. автоконтрольор. к-р Людмил Л. му съставил АУАН бл.№ 025755/06.07.2015год. в който посочил, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДП.

АУАН бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал. В срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН не било издадено НП. На 06.02.2017год. полицейски служител от сектор ПП – инсп. К.Романов изготвил докладна записка до началника на сектор ПП с предложение материалите да се регистрират като ЗМ и да се изпратят на ВРП с мнение за образуване на д.п. срещу въззивника с оглед извършено престъпление по чл. 343в, ал.2 от ЗДП. Образувана била преписка ЗМ № І-50/2017год. по описа на Сектор ПП, които била изпратена на ВРП. С постановление от 20.02.2017год. прокурор при ВРП разпоредил извършването на проверка, а с постановление от 26.05.2017год. отказал да образува наказателно производство и прекратил преписката с основен аргумент субективна несъставомерност.

На 19.06.2017год., на основание постановлението на прокурора за отказ да образува наказателно производство, началник група в сектор ПП ОД на МВР Варна издал атакуваното НП. В същото АНО приел, че въззивникът на 06.07.2015год., в гр.Варна, е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДП, тъй като около 14:28 часа е управлявал л.а. „Мерцедес С220 ЦДИ” с рег. № РЕ848А-Германия, на бул.”Ян Хунияди” в гр.Варна, на паркинга на 3-то РУ ОД МВР Варна, пред входа на сградата на група РОППСС в сектор ПП без СУМПС – неправоспособен, приел е че нарушението е извършено повторно видно от НП № 5065/05.10.2011г. по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП по описа на сектор ПП, връчено на 11.09.2014год., влязло в сила на 19.09.2014год. и на основание чл. 177, ал.4, пр.1 вр. чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДП му наложил адм.наказание глоба в размер на 1200лв.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № 8121з-746/01.06.2017год. на министъра на вътрешните работи, постановление на прокурор при ВРП от 26.05.2017год. за отказ да се образува наказателно производство и прекратяване на преписка ЗМ № І-50/2017год. по описа на Сектор ПП ОД на МВР Варна, картон на АУАН Г25755/06.07.2015г. и справка за нарушител.

Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приобщени материалите по пр.преписка № 1862/2017год. съдържаща материалите по ЗМ І-50/2017год. по описа на Сектор ПП ОД на МВР Варна.

Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан Н.Х. – вписан като свидетел в АУАН съставен на въззивника. Същият заявява, че няма спомен за случая. Сочи, че през 2015год. с колегата му Л. са работили в КАТ сектор „Регистрация”.

Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Съдът в изпълнение на задълженията си  за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство констатира, че същото е било проведено при допуснати груби нарушения на процес.правила по следните съображения:

Съобразно нормативната уредба действаща към момента на издаване на НП – чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Съгласно ал.2 на същия член без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган.

В случая видно от НП, а и от материалите приложени към изпратената от АНО преписка, адм.наказващия орган е издал НП не въз основа на АУАН, който в общия случай поставя началото на адм.наказателното производство, а въз основа на постановление на прокурор за отказ да се образува наказателно производство. Такава законова възможност обаче не е била на лице към 19.06.2017год. /датата на издаване на НП. Едва  с промяната на чл. 36, ал.2 от ЗАНН (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г./  текстът на закона е допълнен като е прибавено и постановление на прокурор за отказ да се образува наказателно производство.

По-важното обаче в случа е друго. От приобщените в хода на съдебното следствие материали по ЗМ № І-50/2017год. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР Варна се установява, че в същност в случая адм.наказателното производство срещу въззивника е било законосъобразно образувано в хипотезата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН – срещу същият е бил съставен АУАН, но след това в продължение на почти две години е налице бездействие от страна на контролните органи и наказващия орган,  доколкото няма никакво произнасяне по преписката. Същата нито е била прекратена /при констатирани данни за извършено престъпление/ и изпратена на прокурора или пък прекратена в хипотезата на чл. 54 от ЗАНН, нито пък е било издадено НП в срока по чл. 34 от ЗАНН. Едва на 06.02.2017год. /след като срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН/ е отдавна изтекъл служител на сектор ПП е излязъл с предложение да се образува преписка като ЗМ и да се изпрати на прокурора с мнение за образуване на наказателно производство.

Визираното по-горе абсолютно нарушение на процес.правила води до безапелационна отмяна на НП като незаконосъобразно без изобщо да се обсъжда казуса по същество.

За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да отбележи, че доколкото в случая НП е издадено не въз основа на АУАН съобразно нормата на чл.36, ал.1 от ЗАНН, а въз основа на постановление за отказ да се образува наказателно производство /така е отбелязал самия наказващ орган в НП/ възражението на защитата за липса на посочване на номер на акта и данни за актосъставител се явява неотносимо.

Следва да бъде посочено още и това, че към настоящия момент НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон поради изтекла абсолютна давност за адм.наказателно преследване, по чл. 81, ал.3 от НК, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК. Посочените разпоредби са приложими изцяло и в адм. наказателното производство по силата на чл. 11 от ЗАНН и съгласно задължителните указания дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 год. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, доколкото абсолютна давност в ЗАНН не е предвидена. Съгласно цитираните по-горе норми, в редакцията към датата на нарушението, абсолютната давност за наказателно преследване е четири години и половина от датата на престъплението (нарушението) и в настоящия случай доколкото вмененото във вина на въззивника нарушение е извършено на 06.07.201год. изтича на 06.01.2020 год. И след като безспорно изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване е обстоятелство изключващо отговорността за извършено нарушение, то НП се явява издадено в нарушение на материалния закон.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

Искане за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение е направено само от въззиваемата страна. С оглед крайния изход на делото обаче (НП подлежи на отмяна) разноски не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0819-002571 от 19.06.2017год. на началника на група в Сектор ПП при ОД на МВР с което на Н.А.Р. ЕГН **********, на основание чл. 177, ал.4, пр.1, вр ал.1, т.2 пр.1 от ЗДП е било наложено административно наказание глоба в размер на 1200лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

                               

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: