№ 140
гр. Плевен, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. Г.А
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500138 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с
ЕИК130460283 срещу Решение № 50/ 13. 01. 2023 г. по гр. д. №
20224430102661 по описа на РС- Плевен в ЧАСТТА, в която са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД
за присъждане на неустойка за неизпълнение на договора за мобилни услуги.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно и да бъде уважен предявения иск като основателен и
доказан, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна К. П. И. с ЕГН ********** е изразил
становище чрез процесуалния си представител адв. В. Д., че въззивната жалба
1
е неоснователна и следва решението на районния съд в обжалваната част да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е признал за установено по
отношение на ответника К. П. И. с ЕГН********** , че същият дължи на
ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК130460283 сумата от 489, 72 лв. ,
представляваща неплатени лизингови вноски по договори за лизинг от 02. 03.
2018 г. до 19. 01. 2019 г. и сумата от 241, 93 лв. , представляваща задължения
за предходен период, вредно със законната лихва, считано от 01. 03. 2022 г.
до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните
1 014, 62 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. С решението К. П. И. е
осъден да заплати на ищеца сумата от 277, 63 лв. направени деловодни
разноски в заповедното производство и сумата от 624, 30 лв. направени
деловодни разноски от ищеца в исковото производство.
По отношение на обжалваната отхвърлителна част на решение
районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че
между страните е налице облигационно правоотношение, произтичащо от
сключени до говори за мобилни услуги и за лизинг и допълнителни
споразумения към тях. Съдът е приел, че с оглед претенцията за неустойка
ищецът не е доказал кои точно договорни задължения не са изпълнени от
ответника с оглед необходимостта да се прецени коя от хипотезите на чл. 19б
и чл. 19в от Общите условия на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги е
приложима в конкретния случай, да докаже потестативното право на ищеца
за едностранно прекратяване на облигационната връзка, както и
обстоятелството, че това право е надлежно упражнено и волеизявлението за
това е достигнало до знанието на ответната страна. Посочено е, че ищецът не
се е възползвал от възможността да установи правнорелевантни факти чрез
2
допълнителни писмени доказателства, респ. чрез съдебно- счетоводна
експертиза. Посочено е, че на ищеца са дадени указания за допълнителни
доказателства от съда по реда на чл. 146, ал.2 ГПК, което ищецът не е
направил. Въз основа на изложените мотиви районният съд е отхвърлил
исковата претенция за разликата от 731, 67 до 1014, 62 лв., която е сумата от
282, 95 лв. и е предмет на настоящото въззивно производство.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в обжалваната
част на първоинстанционното решение, като счита, че следва в тази част
решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Ищецът
претендира неустойка за виновно неизпълнение по договора, като не става
ясно върху какви суми следва да се определят претендираните неустойки от
77, 46 лв. (на основание чл.ІV.2, буква а. от Допълнително споразумение от
19. 01. 2019 г.), сумата от 87, 85 лв. (на основание чл.ІV.2, буква б. от
Допълнително споразумение от 19. 01. 2019 г.), сумата от 117 , 64 лв.(
неустойка на основание чл. ІІІ.2, буква а.).По делото не е направено искане за
съдебно- счетоводна експертиза и липсват данни как точно се изчисляват
посочените неустойки, още повече, че съгласно цитираните договори
изчисленията се основават на понятия „месечни абонаменти“, „стандартна
цена на устройство“, които не са известни на съда и за това се изискват
специални знания.
По изложените съображения съдът счита, че следва решението на
районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено на основание чл. 271,
ал.1, пр.1 и чл. 272 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 и чл. 272
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 50/
13. 01. 2023 г. по гр. д. № 20224430102661 по описа на РС- Плевен в
ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените искове от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ „ ЕАД с ЕИК130460283 срещу К. П. И. с ЕГН********** с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД за присъждане на
неустойка за неизпълнение на договора за мобилни услуги.
3
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4