Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 24.02.2020г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 24 февруари
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ
ИЛКОВА
гр. дело № 3077, по
описа за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си, с която твърди, че на 09.08.2018 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г. на основание
чл.99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който
вземането, произтичащо от сключен договор за потребителски кредит № GREX-15160440
от дата 16.08.2017 г. между ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и З.С.Г., било
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********,
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД упълнимощило „Агенция за събиране на вземания” ООД (понастоящем
Агенция за събиране на вземания” ЕАД ), в качеството си на цесионер по договора
за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл.99, ал.3
от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Франция” в качеството си на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД чрез
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, уведомително писмо, изх. №
УПЦ-П-БНП/GREX-15160440/12.09.2018 г. за станалата продажба чрез „Български
пощи” с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес. Писмото
не е получено от длъжника. На 25.02.2019 г. повторно било изпратено уведомление
за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост, от страна
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Франция” в качеството си на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД чрез клона си в Република България, изх. №
УПЦ-С-БНП/GREX-15160440/21.02.2019 г., а на 15.05.2019 г. било изпратено за
пореден път уведомително писмо, изх. №
УПЦ-С-БНП/GREX-15160440/14.05.2019 г. за извършената цесия и за
настъпилата предсрочна изискуемост. Отново не са получени от ответника.
Към настоящата искова
молба ищецът представя и моли да се приеме копие от уведомително писмо изх.
№УПЦ-С-БНП/ CREX- 15160440 от 14.05.2019 г. за извършената цесия от страна на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, което да се връчи на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,
съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, като
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за
спорното право.
На 12.08.2017 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като кредитор, и З.С.Г., като
кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит с № CREX-
15160440, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Редът и условията, при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя се
уреждали от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този
договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита”, а
именно 3015,00 лв.
Твърди, че
предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението
на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати
на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска” и брой в поле „брой погасителни вноски”. Погасителните вноски по
предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 3843,84
лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на
828,84 лв.
На основание сключения
между страните договор Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по
кредита в срок до 05.06.2019 г., на 22 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка от които по 174,72 лв., при първа погасителна вноска 05.09.2017 г.,
съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 05.06.2019 г. /дата на последна
погасителна вноска съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по
отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 3 от
Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния
случай, поради допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в
срок на две месечни погасителни вноски настъпила предсрочна изискуемост,
считано от 05.12.2017 г., която дата представлявала падежа на четвърта
погасителна вноска.
Кредитополучателят бил
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с уведомително писмо, изпратено
с известие за доставяне.
Съгласно условия към
договора за потребителски кредит при забава в плащането на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника
била начислена лихва за забава за периода от 06.12.2017 г. /денят, следващ
датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 185,33 лева.
Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която била платена до момента, е в размер на 1223,04 лв.,
и с нея били погасени, както следва: договорна лихва- 458,17 лв., главница-
764,87 лв.
По отношение претенцията
за договорна лихва ищецът моли съдът да има предвид следното:
Съгласно чл. 3 от
Условия към договора за кредит при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. С
подписването на договора страните договорили дължимостта на пълния размер на
възнаградителната лихва независимо от автоматичното настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането, предвид което със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение се претендира действителния остатък между начислената
възнаградителна лихва при подписване на договора и платена възнаградителна лихва
до датата на входиране на заявлението в съда, като в настоящия случай се
позовава на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 99/01.02.2013г. на
ВКС по т.д.№ 610/2011г„ I т.о, ТК.
Относно претендирания
размер на главницата като част от предмета по настоящото исково производство,
ищецът моли съдът да има предвид следното:
Към датата на подаване в
съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение все още не е бил
настъпил падежът на всички вноски, тъй като последната е била дължима на 05.06.2019
г. съгласно погасителния план към сключения договор. Към датата на подаване на
настоящия иск обаче всички вноски вече са падежирали, предвид което вземането е
станало изискуемо в пълен размер и исковата претенция включвала и вноските,
чийто падеж е настъпил и след подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение. В тази връзка моли, съдът да приложи разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените указания в т. 9 от TP 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, а именно, че съдът следва да вземе под внимание всички падежирали
вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се
явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от 4.07.2017
г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г.
по търг. д. № 60034/2016 г. на I-во гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл.
290 от ГПК/.
С оглед на изложеното за
ищеца е възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника З.С.Г. за всички
дължими суми по Договор за потребителски кредит № CREX- 15160440 от 16.08.2017
г. По образуваното ч. гр. д. № 1448/2019 г., по описа на PC - Стара Загора, била
издадена заповед за изпълнение за следните суми в общ размер на 2806,13 лв., от
които главница 2250,13 лв., договорна лихва 370,67 лв. и законна лихва за
забава в размер на 185,33 лв. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния интерес на ищеца от
подаването на настоящата искова молба.
Ищецът моли съдът да
постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение
на ответника З.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата му дължи следните
суми:
-2250,13 лв.,
представляваща главница по договор за кредит № CREX- 15160440 от 16.08.2017 г.
за периода от 05.11.2017 г. до 5.06.2019 г., по отношение на които на основание
чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
05.12.2017 г.;
-370,67 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2017 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 05.06.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска),
по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 05.12.2017 г.;
-185,33 лв.,
представляваща обезщетение за забава, считано от 06.12.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
В условията на
евентуалност, в случай, че съдът не уважи кумулативно предявените обективно
съединени положителни установителни искове, моли съдът да постанови решение, с
което да осъди З.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, като кредитополучател по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX- 15160440 от 16.08.2017
г., да плати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********
следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:
-2250,13 лв.,
представляваща главница по договор за кредит № CREX- 15160440 от 16.08.2017 г.
за периода от 05.11.2017 г. до 5.06.2019 г., по отношение на които на основание
чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
05.12.2017 г.;
-370,67 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2017 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 05.06.2019 г. (падеж на последна погасителна
вноска), по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 05.12.2017 г.;
-242,65 лв. - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 06.12.2017 г. до датата на
предявяване на настоящия иск в съда, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателно погасяване на
дълга.
Моли да му бъдат
присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК.
Моли да му бъдат
присъдени разноските, направени в хода на настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
В законоопределения срок
ответницата З.С.Г. не е депозирала
писмен отговор на исковата молба.
В
първото по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез депозирана писмена
молба поддържа претенцията, като моли съдът да постанови неприсъствено решение,
ако са налице условията за това. Ответницата – редовно призована, не се явява,
не изпраща представител и не взема становище по иска.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответницата. Последната не е представила писмен
отговор на исковата молба, не е изпратила представител в съдебно заседание, без
да е посочила уважителни причини за това и не е взела становище по претенциите.
Представените по делото писмени доказателства са достатъчни да обосноват извод
за основателност на предявената искова молба.
Представените по делото доказателства Договор за потребителски кредит № CREX- 15160440 от 12.08.2017
г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит; Фактура № **********/12.08.2017г.; Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД;
Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от
Приложение № 1 от 09.08.2018 г. към договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017 г.; Пълномощни № 3196/2017 и № 3230/2017г.;
Уведомително писмо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД от 13.05.2019 г. за извършената цесия, ведно с
известие за доставяне и обратна разписка са достатъчни да обосноват извод за дължимост на
претендираната сума, а оттам и за основателност на предявения иск.
Съдът приема, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит като кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора.
Видно от заключението на
назначената по делото съдебно-икономическата експертиза, възприето от съда като
добросъвестно и компетентно изготвено, се установява, че задължението на
ответника към ищеца по Договор за потребителски кредит от CREX15160440 възлиза общо в размер на
2806.13 лв., която сума представлява сбор от остатък от договорна главница,
остатък от договорна/възнаградителна/ лихва и лихва за забава. Няма данни задължението да е платено от
ответника.
Предвид
гореизложеното, съдът следва да да признае за установено по отношение на
ответницата, че същата дължи на ищеца сумата 2250.13 лева – остатък от главница
по Договор за потребителски кредит CREX15160440;
сумата 370.67 лева - договорна/възнаградителна/
лихва за периода от 05.11.2017г. до 05.06.2019г. и сумата 185.33 лв. - представляващи
обезщетение за забава за периода 06.12.2017г. – 05.03.2019г., за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение № 883/07.03.2019г. по ч.гр.д. № 1448/2019г. по
описа на СтРС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направените по делото разноски, в
размер на 658.42 лв., от която сума 58.42
лв. за платена държавна такса, 250 лв. възнаграждение за вещо лице и 350 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното
производство разноски, в размер на 131.12 лв. Към разноските съдът не следва да
включва сумата от 24 лв. за такса за връчване от Частен съдебен изпълнител на
съдебни книжа, тъй като липсват доказателства за платена такава такса.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение
на З.С.Г., с
ЕГН **********, с адрес: ***,
че същата
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от НИКОЛИНА
ТОДОРОВА СТАНЧЕВА и МАРТИН ДЕСПОВ ДЕСПОВ, сумата 2250.13
лева - главница по договор за кредит CREX15160440; сумата 370.67 лева – договорна лихва за
периода от 05.11.2017 г. до 05.06.2019г., и
сумата 185.33 лева - представляващи обезщетение за забава за периода от 06.12.2017г.
до датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението
06.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение № 883/07.03.2019г. по ч.гр.д.
№ 1448/2019г., по описа
на Районен съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА З.С.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. Д-р Петър Дертлиев
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от НИКОЛИНА ТОДОРОВА СТАНЧЕВА и МАРТИН ДЕСПОВ
ДЕСПОВ, сумата в размер на 658.42 лв.,
представляваща направени по настоящото дело разноски, както и сумата 131.12
лева, представляваща разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: