Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна,
….............2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна,
Х-ти
тричленен
състав, в публично съдебно заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря Добринка Долчинкова и прокурора ВЛАДИСЛАВ
ТОМОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2636/2022
г. по описа на Административен съд – Варна и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция
„Обслужване“ при Териториална дирекция (ТД) на НАП Варна против Решение № 1321/05.10.2022
г. на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по НАХД № 2636/2022 г. по описа на
същия съд, с което е отменено Наказателно постановление № 11-3717/09.05.2011
г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, с което
на Д.Р.И.
в качеството ѝ на управител на „А.К. “ ДЗЗД , е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева на основание
чл. 264, ал. 1 ЗКПО.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение
на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63в ЗАНН. Сочи, че от
събраните по делото доказателства се установява извършването на описаното в
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в наказателното
постановление административно нарушение. Оспорват се изводите на районния съд
за неспазване на процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН за връчване на АУАН и за
липса на основания за спиране на административнонаказателното производство на
основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Изразява се несъгласие с довода на съда, че АУАН
следва да бъде връчен от органите на МВР, тъй
като ТД на НАП Варна разполага с кадрова обезпеченост от връчители, назначени
единствено с цел връчване на книжа. Счита за неправилно заключението на въззивния
съд за погасяване на административнонаказателната отговорност по давност. Отправя
се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание за касатора не се явява представител. Депозирани са писмени
бележки от юрк. Ф., с които жалбата се поддържа, претендират се разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Д.Р.И. се явява лично, като
оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна пред ВРС е установено, че „А.К. ” ДЗЗД, чиито управител била И.,
в качеството си на данъчно задължено лице е следвало да подаде в ТД НАП Варна
данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за отчетната 2008г. до 31.03.2009г. Това не било
сторено в законовия срок, което било установено на 08.05.2009г. при извършена
проверка в масивите на НАП - Варна. Поради това и до посочения адрес за
кореспонденция е изпратена покана за явяване на негов представител в ТД на НАП
за подаване на декларация и съставяне на акт за установеното нарушение.
Поканата е върната в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя. Поради това на 20.07.2009г. М.П. -инспектор по приходите в ТД на
НАП - Варна, съставя спрямо И. акт за установяване на нарушение при условията
на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, в който е посочено, че същата в качеството си на
представляващ „А.К. ” ДЗЗД не е изпълнила задължението си да подаде декларация
по чл. 92 ЗКПО за отчетната 2008г. в определения от закона срок - до
31.03.2009г.. отбелязано е че такава не била подадена и към момента на
съставяне на акта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 92, ал. 2 ЗКПО. След съставяне на акта били предприети действия за неговото връчване. Изпратена
е покана до адреса на И., получена лично от нея, но в указания срок тя не се
явила в ТД на НАП -Варна за връчване на акта. Във връзка с това били предприети
действия за неговото връчване, като служители на ТД на НАП на 23.10.2009г.и
03.11.2009г. посетили адреса на И., където тя или упълномощено лице не били
открити. За извършените действия били изготвени съответните протоколи. На
13.11.2009г. производството било спряно на осн. чл. 43, ал. 6 ЗАНН. На
18.04.2011г. И. била установена и съставения против нея акт е предявен лично. Тогава,
както и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са направени и депозирани възражения.
Възприемайки
изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правната квалификация на
деянието, административнонаказващият орган (АНО) е издал оспореното пред
районния съд наказателно постановление, с което, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС, е наложил
на Д.Р.И. в качеството ѝ на управител на „А.К. “ ДЗЗД, административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 264, ал. 1 ЗКПО.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и от
доказателствата по делото въззивният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в непредприемане на необходимите действия
за връчване на акта по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, поради което не са били
налице правните и фактическите основания да се пристъпи към спиране на
административнонаказателното производство по реда на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Така
наказателното постановление е издадено след изтичане на шестмесечния срок,
визиран в чл. 34, ал. З ЗАНН, което съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице и е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
ВРС е приел също и че от момента на
извършване на нарушението до момента на постановяване на въззивното решение са
изтекли близо тринадесет години. Поради това в съответствие с Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015г. на ВАС и ВКС, предвид разпоредбата на чл. 81,
ал. З НК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, в конкретния случай давността за
административно преследване възлизаща на четири години и половина е изтекла на
02.10.2013г.
По тези съображения въззивният съд е
отменил обжалваното наказателно постановление.
Оспореното
решение е правилно постановено.
Изводите
на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички
обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, и изцяло се споделят от
настоящия тричленен съдебен състав.
Правилно
въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено в нарушение
на императивната разпоредба на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, съгласно която образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
В
чл. 43, ал. 4 ЗАНН е регламентирана процедурата по връчване на АУАН, когато е
съставен в отсъствие на нарушителя, какъвто е настоящият случай, а чл. 43, ал.
6 ЗАНН урежда действията в случай, че нарушителят след щателно издирване не е
намерен. Правилата на тези разпоредби не са приложени от АНО. По делото е
представена покана за явяване за връчване на АУАН, която не е била надлежно
връчена на нарушителя. Видно от представените по делото протоколи служители на ТД
на НАП Варна са извършили посещение на регистрирания адрес на касационния
ответник, без да е открит същият или негов представил. Представените
доказателства, както е приел и ВРС, не обосновават законосъобразност на
допуснатото спиране по реда на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Посочената разпоредба
предвижда такава възможност само ако нарушителят не може да бъде намерен след
щателно издирване. Спиране на производството е допустимо, когато са извършени
всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни
данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен. В
случая единствените доказателства, въз основа на които е спряно
административнонаказателното производство, са протоколи, в които е отразено, че
не е намерен търсеният адресат, нито упълномощено от него лице. В протоколите
липсват конкретни данни за времевия интервал на посещението, т.е. за връчване
на акта на лицето. Не са налице данни да е събирана информация за промяна на
адреса на И., да е търсен адресата на акта на друг адрес, нито да са полагани
каквито и да е други усилия за неговото издирване. Ето защо с основание
районният съд е счел, че процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН не е спазена, като
противно на твърдяното в касационната жалба допуснатото процесуално нарушение е
съществено, тъй като ограничава правото на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да се запознае с акта и
констатациите в него, респ. да разбере в извършването на какво противоправно
деяние е обвинен и да организира адекватно защитата си.
Неоснователен
е касационният довод, че доколкото ТД на НАП Варна разполага с кадрова
обезпеченост от връчители, не е било необходимо да се прибягва до връчване на
АУАН посредством органите на МВР. Редът за връчване на акт, съставен в
отсъствие на нарушителя, е строго регламентиран в чл. 43, ал. 4 ЗАНН и същият
предвижда това да става със съдействието на съответната служба на МВР, а ако
няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя. Това
законодателно разрешение е логично и лесно обяснимо, тъй като именно тези органи
имат отношение към регистрацията и контрола върху лицата. След като в случая
нарушителят не е открит при посещенията на адреса, законосъобразното изпълнение
на процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН е изисквало връчването да се извърши по
описания в тази правна норма ред, което в случая не е сторено.
С
оглед на гореизложеното правилно и законосъобразно ВРС е приел, че не са били
налице предпоставките на чл. 43 ал. 6 ЗАНН за спиране на производството,
съответно НП е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В разглеждания казус
АУАН е съставен на 20.07.2009 г., а наказателното постановление е издадено на 09.05.2011
г., т.е. повече от 1 година от съставянето на акта.
Допуснатото
нарушение на процесуалните правила е съществено, поради което правилно и
законосъобразно ВРС е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.
Правилни
и законосъобразни са и изводите на въззивния съд, че е погасена по давност
възможността да се ангажира административно-наказателната отговорност на
извършителя. С изтичане на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН се погасява
възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за
реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за
реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Понеже давността
е материалноправен институт с процесуални последици, с изтичането ѝ се
погасява възможността за реализиране на отговорността. Идеята на законодателя,
е че при продължително бездействие на административнонаказващия орган се създава
неоправдано положение на несигурност в правния мир. Съдът е аргументирал
изводите си с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд. В
същото е прието, че поради погасяване на административнонаказателната
отговорност и недопустимост на производството наказателното постановление
следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство прекратено
на основание чл. 84, ЗАНН, вр. чл. 334, т. 4 НПК. Доколкото ВРС е установил, че
в случая давността възлиза на четири години и половина, които са изтекли на
02.10.2013г, правилно е приел, че възможността за ангажиране на административно
наказателната отговорност е изтекла по давност.
Предвид
изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция, намира че
решението на Районен съд – Варна не страда от твърдените в касационната жалба
пороци, като не са допуснати сочените нарушения на материалния закон, както и
не констатира такива при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, поради което като законосъобразно и обосновано същото
следва да се остави в сила.
Водим
от горното, Административен съд – Варна, Х-ти тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изречение
първо, предложение първо от АПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1321/05.10.2022 г. на
Районен съд – Варна (ВРС), постановено по НАХД № 2636/2022 г. по описа на същия
съд.
Решението
е окончателно.
2.