РЕШЕНИЕ
№ 12941
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110155362 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу М. М. М., с която са предявени претенции за признаване за установено
по отношение на ответника, че дължи на дружеството следните суми – 46,99
лева – цена за доставена за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г. до
топлоснабден имот с адрес С., ул. „Г. С. М.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.07.2023 г., до окончателното плащане
– вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело №
41908/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът бил „клиент на
топлинна енергия“, тъй като бил собственик или титуляр на вещно право на
ползване на топлоснабдения имот, и бил длъжен да заплаща доставената до
имота му топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в
публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали
задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и
водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите
условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на
45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че
вземането е частично платено в заповедното производство и е останал само
остатък от 46,99 лева. Претендират се разноски.
В законоустановения срок (започнал да тече на 18.11.2024 г.) не е
подаден отговор от ответника – М. М. М.. В заповедното производство е
1
направил плащане, което ищецът твърди, че е частично.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска и посочва, че ответникът
е извършил плащане на 13.02.2025 г. на стойност 54,80 лева, и са останали
незаплатени само разноски.
Ответникът с писмено становище оспорва предявените искове и
поддържа, че е изплатил цялата дължима сума. Оспорва дължимостта на
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, и на цена за услугата
„дялово разпределение“.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото от 08.02.2025 г. (на лист 40 –
41 от делото) съдът е отделил за безспорен факта, че процесният имот се
намира в сграда в режим на етажна собственост, както и за служебно известно,
че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на
ДКЕВР № ОУ[1]1/27.06.2016 г., публикувани във вестник „19 минути” и във
вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., са в сила според клаузите си от 10.08.2016
г.
Съгласно представен на лист 15 – 17 от делото Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №
***, том *, рег. № ****, н.д. № **/**** г. по описа на нотариус М. К. с район
на действие – Софийския районен съд, вписана под № 425 в регистъра на
Нотариалната камара, на 15.05.2014 г. ответникът М. М. М. е придобил
правото на собственост върху апартамент № *, находящ се в гр. С., ж.к. „Г.
М.“, ул. „Н. б.“ № *, бл. **, ет. * срещу задължението да издържа и гледа за
своя сметка прехвърлителката В. С. Д., която си е запазила правото на
ползване върху апартамента пожизнено и безвъзмездно. Съгласно представено
на лист 18 по делото удостоверение за наследници В. С. Д. е починала на
***** г.
С плащането си в заповедното производство, което е безспорно между
старните, ответникът е признал, че към датата на плащане е имал дълг към
ищеца в размер на 2601,64 лева – цена за топлинна енергия за период от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от
26.07.2023 г. до изплащане на вземането; 510,78 лева – мораторна лихва за
периода от 15.01.2021 г. до 18.07.2023 г.; 11,59 лева – цена на извършена
услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г.,
ведно със законната лихва за периода от 26.07.2023 г. до изплащане на
вземането, и 3,40 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., както и съдебни разноски в размер на 112,55
лева, или 3239,96 лева плюс законната лихва върху двете посочени по-горе
олихвями суми (цени) от 26.07.2023 г. до датата на плащане. Към датата на
плащането – 19.11.2023 г., удостоверено с вносна бележка на лист 17 от
заповедното производство, е била натрупана законна лихва върху цената за
топлинна енергия от 2601,64 лева в размер на 110,64 лева, и върху цената на
2
дяловото разпределение от 11,59 лева – в размер на 0,49 лева, или общо 101,13
лева, т.е. задължението е било за общо 3341,09 лева, а са платени само 3239,96
лева, т.е. останали са неплатени 101,13 лева.
Съгласно представени на лист 35 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а
съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на
годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната
сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл.
33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на
годишната фактура се начислява законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен са иск за заплащане на доставена топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху това задължение с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия, и настъпване на уговорения падеж на задълженията.
Искът е допустим – макар в заповедното производство длъжникът да не
е оспорил изрично задължението си, доколкото и не го е заплатил изцяло, и
въпреки дадената му възможност да доплати, ищецът като заявител в
производството поддържа правен спор и твърди, че не е получил пълно
плащане, поради което излага твърдения, че все още има вземане за главница и
поради това са му дадени указания да предяви иск. Да се приеме обратното
означава в нарушение на чл. 2 ГПК съдът да игнорира изрично заявената от
ищеца позиция по правния спор, което не може да стане по друг начин, освен
с акт по същество. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК при наличен
интерес по чл. 414а, ал. 4 ГПК и е допустим.
В настоящия случай, още в хода на заповедното производство
длъжникът е погасил всички предявени от заявителя вземания по издадената
заповед за изпълнение, включително направените разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, като въпреки така извършеното плащане в
настоящото производство ищцовото дружество претендира заплащане на още
46,99 лева като цена на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. –
30.04.2022 г.
В случая платеното от длъжника е в размер на 3239,96 лева от общо
задължение 3341,09 лева, което означава, че плащанията не достигат за
погасяване на целия дълг и по правилата на чл. 76 ЗЗД следва да се извърши
прихващане на изпълнението. Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД се погасяват първо
3
най-обременителните задължения на длъжника, като се има предвид, че под
„задължение“ по смисъла на чл. 76, ал. 1 ЗЗД следва да се има предвид общото
(лихвоносно) задължение, произтичащо от един юридически факт, а не
визираните в чл. 76, ал. 2 ЗЗД „главница, лихва и разноски“, които са части от
отделните лихвоносни задължения по ал. 1 на същата разпоредба. Мотиви за
това тълкуване следват от историята на разпоредбата (в отменения ЗЗД в
разпоредбата на чл. 161, която съответства на настоящото правило на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД изрично говори за „един дълг, който донася лихви или доходи“ и е
ясно, че става въпрос за сложно, но еднородно задължение), и нейната цел,
като това се признава и в доктрината – вж. К., Анг. Облигационно право. Обща
част. Седмо издание. С., 2016, с. 312 и цитираната в бележка литература.
В случая в заповедта за изпълнение е имало три вземания за различни
видове предоставени от ищеца престации или обезщетения в негова полза –
едно за цена на топлинна енергия (и лихви) на обща стойност с лихвите в
размер на сбора от 2601,64 лева, 510,78 лева и 110,64 лева, или общо 3223,06
лева; второ – за дяловото разпределение, равно на сбора от 11,59 лева; 3,40
лева, и 0,49 лева, или 15,48 лева, и последно вземане – за съдебни разноски в
размер на 112,55 лева. Ответникът като длъжник в заповедното производство
е платил общо 3239,96 лева, като не е посочил точно кое от трите задължения
плаща, поради което следва да се приеме на основание чл. 76, ал. 1 ЗЗД, че се
погасява най-обременителното – най-голямото по размер, или това за
топлинна енергия, като са погасени напълно 3223,06 лева, и са останали
неусвоени 16,90 лева от платените от ответника. С тях е покрито и второто
лихвоносно задължение – в размер на 15,48 лева за дялово разпределение, и
така е останал остатък за покриване на разноските от 1,42 лева, като
единственото неплатено задължение е това за разноски.
С оглед на изложеното твърденията на ищеца в исковата молба, че не му
е платена главница, са неоснователни, и искът следва да се отхвърли, а едва
след влизане на настоящото решение в сила, на основание т. 10в от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за заповедното
производство съдът ще следва да преценява за присъждането на разноски,
като неговата преценка ще подлежи на контрол в заповедното производство.
Следва да се докладва влязлото в сила решение по заповедното производство
за извършване на тази преценка.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски поначало има ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но той не е представил доказателства за
извършването на такива, и не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД иск с правна квалификация чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във връзка с чл. 153 ЗЕ за признаване на установено по отношение на М.
4
М. М., с ЕГН: **********, с адрес: С. ул. „Г. С. М.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, че
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 46,99 лева (четиридесет
и шест лева и 99 стотинки) – цена за доставена за периода 01.11.2020 г. –
30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес С., ул. „Г. С. М.“ № *, вх. *, ет. *,
ап. *, топлинна енергия – вземане по заповед за изпълнение, издадена по
частно гражданско дело № 41908/2023 г. по описа на Софийския районен съд,
28. състав.
ДА СЕ ДОКЛАДВА настоящото решение след влизането му в сила по
частно гражданско дело № 41908/2023 г. по описа на Софийския районен съд,
28. състав, за преценка по въпроса за разноските в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5