Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                                                   22 юли 2015  година                              град София

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, I-16 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар:Е. П.

Прокурор: ………

като разгледа  докладваното от съдията Георгиева

гражд.дело            №   8974                      по описа за 2014   година,  съобрази, че:

 

             Предявен е иск по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът Р.А.М. чрез адв.В.Н., твърди че е пострадал при ПТП, настъпило на 10.08.2013 г. по вина на водача К.А., който при управление на мотоциклет „Сузуки” с ДК № *** е предприел маневра изпреварване на автомобил, но поради движение с несъобразена с пътните условия скорост не успял да овладее мотоциклета, преминал към левия банкет и паднал в крайпътната канавка. В резултат на ПТП по непредпазливост виновният водач е причинил средна телесна повреда на ищеца в качеството му на пътник. Във връзка с настъпилото събитие било образувано ДП № ЗМ-Их-410/2013 г. по описа на РУП- гр. Р., вх. № 767/2013 г., по описа на РП-Р. като производството било прекратено поради смъртта на виновния за ПТП водач.

На ищеца били причинени Фрактура тибия синистра /Счупване на външния кондил на големия пищял на лява подбедрица/. Разкъсно-контузни рани по лявата ръка и тялото, довели до трайно затруднение движението на левия долен крайник за период по дълъг от 3 месеца. Ищецът е търпял  болки и страдания за един продължителен период, както и негативни последици от събитието, които за в бъдеще ще съпътстват  целия му живот. Твърди, че водачът на мотоциклет „Сузуки” с ДК № *** - К.М. А., попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № 11113001789665 /10.07.2013 г., със срок на валидност от 10.07.2013 г. до 09.07.2014 г., издадена от З. „А.” АД.

С оглед на изложеното, възникнал правен интерес от предявяване на иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди срещу З. „А.” АД, като се претендира заплащането на сумата от 50 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 10.08.2013 г. до окончателното й заплащане.

Ответникът, с писмения си отговор в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, оспорва ПТП да е настъпило по вина на водача на мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ***, както и размера на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователна завишена  с оглед критериите по чл.52 от ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства – констативен протокол от 13.08.2013 г., протокол за оглед, експертни заключения и постановление на прокурор от ОП Р. за прекратяване на наказателно производство, съдържащи се в досъдебното производство № ЗМ Их 410/2013 г., както и заключението на допуснатата и изслушана по настоящето производство САТЕ, се установиха настъпването на ПТП на посочената дата, механизма, участниците и причините за настъпването му. На 10.08.2013 г. на път III-205, км 14+000, в посока гр. Р. - гр. И. е настъпило Пътно транспортно произшествие, при което мотоциклет „Сузуки” с ДК № ***, управляван от К.М. А., е самокатастрофирал. При движението си в участъка след с. Я. мотоциклетът е предприел маневра изпреварване на автомобил, движещ се в същата посока, но поради движение с несъобразена с пътните условия скорост не успял да овладее мотоциклета, преминал е към левия банкет и напуснал пътното платно. При това движение, пътуващият на З.ната седалка на мотоциклета пътник – ищеца Р.М., е изпаднал от него. Мотоциклетът продължил движението си, приплъзнал се към канавката, при което водачът изпаднал от него, при което му били причинени травматични увреждания и смърт. Причина за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на мотоциклета, който се е движел с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. Без да отчете обстоятелството, че пътуват двама пътници и техническото състояние на мотоциклета (износени предни гуми) е предприел маневра изпреварване на движещия се пред него лек автомобил, при което е изгубил управлението върху мотоциклета.

По случая е било е образувано ДП № ЗМ-Их-410/2013 г. по описа на РУП- гр. Р., вх. № 767/2013 г., по описа на РП-Р. като производството по същото е прекратено поради смъртта на виновния за ПТП водач.

От заключението на СМЕ и показанията на свид. И. се установи, че при произшествието на ищеца са причинени Фрактура тибия синистра /Счупване на външния кондил на големия пищял на лява подбедрица/. Разкъсно-контузни рани по лявата ръка и тялото. По своя медико биологичен характер счупването е довело до трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за период повече от 30 дни, в случай до 4 месеца. Той е претърпял оперативни интервенции - открито наместване с вътрешна фиксация чрез метална остеосинтеза. Лечебният и възстановителния период за ищеца е продължи общо около 4 месеца, през който не е могъл да стъпва на левия долен крайник и се е придвижвал с помощта на патерици ие изпитвал болки и  страдания, особено интензивни през първите тридесет дни. Ищецът е бил затруднен в обслужването си и ежедневните си дейности. Той се притеснявал от това свое положение, изпитвал болки и не можел да спи, имал  кошмари, все още не бил преодолял негативните последици и емоции, свързани със спомена за случилото се.

Водачът на мотоциклет „Сузуки” с ДК № *** - К.М. А.   е в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № 11113001789665 /10.07.2013 г., със срок на валидност от 10.07.2013 г. до 09.07.2014 г., издадена от ЗАД „А.” АД, което не се оспорва от страните.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

 Предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането, предявен пряко срещу застрахователя, която възможност е предоставена на увреденото лице от закона. За да бъдат уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. В хода на делото се установи виновното и противоправно поведение на водача на мотоциклет „Сузуки“, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел с превишена скорост (99, 2 км/час) и е предприел внезапна маневра изпреварване, без да съобрази конкретните пътни условия. С действията си той е допуснал нарушение на ЗДвП, което е виновно и противоправно. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината в случаите на непозволено увреждане се предполага, а така установената от закона презумпция не бе оборена в хода на делото от страна на ответника. Неоснователно ответникът поддържа, че водачът не е виновен за настъпването на ПТП, по делото не се установиха други причини за това, извън неговите действия.

Съдът намира, че по делото се установи както наличието на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия, така и кумулативно наличие на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. Управляваният от него мотоциклет е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответника, което е безспорно и  се доказа от представената застрахователна полица. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.257, ал.1 КЗ. Застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период- в който е настъпило и конкретното ПТП, застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС от причинителя на увреждането.Тъй като виновния водач на лек автомобил, е бил застрахован срещу гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество то следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размерът на неимуществените вреди съдът намира следното:

В резултат на пътно-транспортното произшествие на ищеца са причинени посочените телесни увреждания, претърпял е болки и страдания за период от общо около четири месеца, страдания и негативни психически изживявания, които все още не са отшумели. Увреденият крайник е с ограничени движения, с трайно намален обем на движение от около 15 градуса и ищецът все още се придвижва със щадяща походка, както и е увеличен риска от развитие на гонартроза.  Като съобрази  всички тези обстоятелства, възрастта на пострадалия и прогнозите за възстановяване, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че  претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетение със сума от 50 000 лв., колкото е исковата сума, което обосновава извода за основателност на предявения иск в пълен размер.

Съдът приема, че при З.ължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /10.08.2013 година/ до окончателното им изплащане.

Тъй като ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС държавна такса  в размер на 2000 лв.  и  460 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице. Тъй като ищецът е бил защитаван безплатно от адвокат, на основание чл.38 от З.в,  на адв. Н.,  следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р         Е         Ш      И         :

 

ОСЪЖДА  ЗАД"А. » АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.А.М.  с ЕГН ********** със съдебен адрес *** – адвокат В.Н. , пълномощник, сумата от 50 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на пътно транспортно произшествие настъпило на 10.08.2013 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 10.082013 г. до окончателното й погасяване..

            ОСЪЖДА ЗАД"А.” АД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от  2000 лв. за държавна такса и  460 лева разноски.

ОСЪЖДА ЗАД"А.” АД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление, да заплати на адвокат В. Йорданов Н. от САК с адрес ***, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, 2030 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: