РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Сливница, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20251890100068 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.4, ал.1, във вр. с чл.5 от Закона за защита от
домашното насилие.
Образувано е по молба на В. М. М., с ЕГН ********** против С. В. В..
В молбата се твърди, че молителката и ответникът живеели на семейни начала от 20
г., като последната година ответникът започнал да се държи много агресивно, заплашвал я,
че ще я убие, нея и децата й, обиждал я с нецензурни думи.
На 17.01.2025 г. Ответникът се прибрал в дома им в 18.30 ч. Много пиян. Влизайки
вътре започнал да крещи и да псува. В този момент молителката разговаряла с дъщеря си И.
по телефона. Молителката не затворила телефона, а го оставила настрани. Ответникът
започнал да крещи на молителкта, че ще я убие, хванал ръката й да я извие. Молителката
извикала от болка. Ответникът викал, че са боклуци, че ще ги запали и псувал. В този
момент дъщерята на молителката И. заедно с нейния мъж присигнали притеснени, защото
чули цялата разправия по телефона. Ответникът се изправил срещу зет си да го бие, а
дъщерята посегнала да удари ответника. Дъщерята се обадила на телефон 112 след което
дошла патрулна кола. И след издването на полицаите ответникът продължавал да подвиква.
Полицаите му направили забележка да спре. Страните написали обяснение и полицаите
отвели ответникът в РУ за 24 часа.
В подкрепа на твърденията е представена декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН от
молителката. Същата съдът следва да цени на основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът взима становище по
молбите, като счита същите за неоснователни. Оспорва да е осъществявал акт на домашно
насилие спрямо молителката.
1
Районен съд - Сливница, след като взе предвид доводите на страните, и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с молба по чл.4, ал.1, във вр. с чл.5 ЗЗДН. Към молбата е приложена
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, подписана от молителката, съдържаща описаните по-горе
обстоятелства.
По делото няма спор, че молителката и ответникът са живели на съпружески начала
до края на януари 2025 г.
Съдът намира, че така депозираната молба е допустима, подадена е в предвидения в
чл.10, ал.1 ЗЗДН срок, от лице, което има право на защита по реда на ЗЗДН и срещу лице, от
което може да се търси защита, предвидено в разпоредбата на чл.3 ЗЗДН.
Изцяло в доказателствена тежест на молителката е провеждането на главно и пълно
доказване за установяване на изложеното в молба за извършените от ответника спрямо нея и
малолетните деца, актове на домашно насилие.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е
доказателствено средството в производството по ЗЗДН и когато няма други доказателства
съдът издава заповед за защита само на основание декларацията, като за да послужи като
доказателство по делото в декларацията следва ясно, точно и достатъчно конкретно да се
посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко което е извършено от
ответника, включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на
действието или заплахите и всичко в поведението на ответника, за което се твърди, че
представлява акт на домашно насилие и което да съвпада и с твърденията в молбата за
защита за извършено конкретно психическо и емоционално насилие, именно за което се
търси защита.
Доказателствената сила на декларацията, обаче, не е абсолютна, доколкото същата
може да бъде оборена от събраните по делото доказателства. В тежест на ответника е да
обори доказателствената сила на декларацията.
От разпита на свидетелката И. Д.И. - Ф., допусната по искане на молителката и нейна
дъщеря /протокол от о.с.з от 27.02.2025 г. л.29/, се установява, че на 17.01.2025 г. докато
разговаряла с майка си по телефона, чула, че ответникът се прибира у дома и понеже фъфлел
и говорел на висок тон, свидетелката разбрала, че е употребил алкохол, което се случвало
често. Молителката го помолила да напусне и да се качи на горния етаж, но ответникът
започнал да я обижда и заплашва. Казвал, че всички те /молителката и дъщеря й / са
боклуци, че щял да запали къщата, че бил господар на къщата. Свидетелката чула чрез
телефона всичко което се случвало между майка й и ответника и се притеснила за майка си,
поради което заедно със съпруга си тръгнала към нея от гр. София до с. Ц., където живеела
майката и ответника. Свидетелката установява, че не е затваряла телефона през цялото
време на пътуването си до село Ц.. Когато пристигнала ответникът бил неадекватен, едвам
се държал на краката си, бил на врата, като тръгнал да излиза от къщата. Обадили се на 112.
Дошла полиция съставила протоколи и ответникът напуснал къщата, като оттогава не се е
връщал.
Съдът кредитира показанията на така разпитаната свидетелка като обективни и
непротиворечиви помежду си. Свидетелката дават информация за факти и обстоятелства,
които лично и непосредствено е възприела.
С оглед представента декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и от разпита на свидетелката се
установи извършен акт на домашно насилие спрямо молителката от ответника, изразяващ се
в обиди и заплахи, с което е създал у нея страх и безпокойство, че ще изпълни заканите си –
да запали къщата, който страх не е без основание предвид установеното често
2
злоупотребяване с алкохол от страна на ответника и изпадане в неадекватно и агресивно
състояние, така както е описан в молбата, с която е сезиран съда.
Тези заплахи и обиди не са в размките на нормалните за едно семейство конфликти,
доколкото са свързани със заплахи за живота, здравето и имуществото на молителката и са в
състояние да предизвикат страх и безпокойство и такива действително са предизвикани у
молителката. Наред с това от свидетелката се установи, че именно молителката е собственик
на къщата, в която са живели съвместно страните и е редно при покана ответникът да си
тръгне, той да го направи а не да стои в
По делото срещу С. В. В. е издадена Заповед за незабавна защита по реда на чл.18,
ал.1 ЗЗДН, с която са му наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН. Съдът намира, че
именно тези мерки са адекватни с оглед извършения акт на домашно насилие и същите
следва да се наложат с решението по делото. Мярката по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 ЗЗДН ще бъде
наложена за минималния срок от 3 месеца, като съдът счита, че този срок е достатъчен за
преодоляване на конфликта между страните, като се взе предвид, че тази мярка е действала
от 21.01.2025 г. до момента.
По отговорността за разноските:
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН във връзка с чл.16 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по реда на ГПК в тежест на ответника следва да се възложи и
заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25.00 лв.
Така мотивиран, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на В. М. М., с ЕГН **********, за осъществения на
17.01.2025 г. спрямо нея акт на домашно насилие от С. В. В., ЕГН **********, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА С. В. В., ЕГН **********, с адрес: село М.М., да се въздържа от
домашно насилие спрямо В. М. М., с ЕГН **********, с адрес: село Ц., с постоянен адрес:
гр. С., ж.к. Н., бл.***, вх.*, ап.**, тел. ***************
ЗАБРАНЯВА С. В. В., ЕГН **********, с адрес: село М.М. да приближава В. М.
М., с ЕГН **********, с адрес: село Ц., с постоянен адрес: гр. С., ж.к. Н., бл.***, вх.*, ап.**,
жилището й, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същата, за срок от 3
месеца, считано от постановяване на решението.
ОСЪЖДА С. В. В., ЕГН **********, с адрес: село М.М. да заплати държавна такса
по сметката на Районен съд – Сливница сумата в размер на 25 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. В. В., ЕГН **********, с адрес: село М.М., че за
изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи, като при неизпълнение на
горната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – София в 7-дневен срок от
връчването му на страните
Препис от решението и заповедта да се връчат на РУ „Полиция” по настоящия адрес
3
на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4