РЕШЕНИЕ
град
Ловеч, 18.10.2017 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при
секретаря ВЕСЕЛИНА
ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия МИТЕВА в. гр. д. № 396
по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Постановено
е решение № 94/ 20.03.2017 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело №
1731/
Против
решението е подадена въззивна жалба от адв. В.Н. - САК,
пълномощник на Т.М.Т., с която решението е обжалвано,като неправилно и
незаконосъобразно, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 5 000 лева
до пълния претендиран размер от 70 000 лева.
Излага доводи, че първоинстанционният
съд правилно е приел, че "БУЛПАРКЕТ" ООД дължи заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на доверителя ми, но неправилно е занижил обезщетението за неимуществени вреди, като е приел,
че размерът на обезщетението, което следва да се определи е в размер на 5 000
лв. Според въззивника претендираният размер от 70 000
лева е напълно съобразен с размера на вредите и критериите за справедливо
обезщетение, съгласно чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка изтъква вида и характера на
увреждането- ампутация на II - III - V пръсти на лява ръка, деформация - конквасация на IV пръст на лява ръка и че се касае за
травма, довела до две оперативни интервенции, нужда от чужда помощ в
продължение на 6-7 месеца, значителни болки за период от 5-6 месеца, с прием на
обезболяващи медикаменти. Подчертава, че на ищеца е определен процент трайно
намалена работоспособност в размер на 50 % с Експертни решения на ТЕЛК. Налице
е функционална немощ и невъзможна хватателна
способност на лявата ръка. Запазеният безименен пръст е силно деформиран, без
възможност за активно сгъване и разгъване и силно ограничена и болезнена
възможност за пасивно сгъване. Не е възможно функциите на безименния пръст да
бъдат възстановени.
Наред с това, твърди, че се касае за увреждания при
сравнително млад човек, който до края на живота си няма да има възможност да си
служи пълноценно с лявата си ръка, да изкарва прехраната си като прилага
натрупаните преди злополуката знания и умения. След злополуката, той не е в
състояние да си намери работа и разчита на помощта на брат си, засегнат е
неблагоприятно и начинът му на живот, както и самият той - преживял тежко
претърпяната телесна повреда, станал сприхав и избухлив.
По всички тези съображения смята, че обезщетението е
неправилно занижено.
Моли да отменено решението в обжалваната част и вместо
него –постановено друго, с което да се уважи предявения иск в пълния претендиран размер от 70 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 21.11.2013 г. Моли да бъде определено адвокатско
възнаграждение съобразно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения
за тази инстанция и осъден ответника да го заплати.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от "БУЛПАРКЕТ"
ООД, с който се оспорва изцяло възивната жалба.
Въззиваемият счита, че РС е мотивирал подробно своето решение, като всестранно
и пълно е изяснил в мотивите, както фактическата обстановка под делото, така и
съображенията си за постановяване на конкретното решение и затова споделя
изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения. Твърди, че присъденото
обезщетение е в пълен унисон, както с практиката на Ловешкия районен съд по
дела с правно основание чл. 200 от КТ, така и с разрешенията на сходни казуси в
съдилищата в Република България, което освен всичко друго сочи и наличие на
справедливо определен размер на дължимото обещетение.
Изтъква, че макар произшествието да е станало по време на работа, следва да се
отчете факта, че пострадалият е получил увреждането, като си го е причинил сам,
поради собствена немарливост, при изпълнение на работа, която нито му е била
възложена от работодателя, нито е била в полза на работодателя, нито е имала
отношение към конкретните му трудови функции. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решение.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. В.Н., поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения,, като моли да бъде уважена.
За ответника се явява адв.
П. Цолов, който от името на доверителя си моли да бъде оставено в сила
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, приложени към
гр.д. № 1731/ 2016 година, както и от становището на страните, преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено
следното:
Ищецът-вззивник в настоящото производство е работил като
„Настройчик-оператор дървообработващи машини” при ответното дружество.
На 21.11.2013 година в 12.00 часа при разкрояване на
дървен ограничител на машина-циркуляр, лявата ръка на Т. попада в зоната на
режещия инструмент. Вследствие на това получил следните увреждания – нараняване
на палеца, ампутация на показалеца на ниво І фаланга и нараняване на ІІІ пръст
на лява ръка. Още същия ден постъпил на лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” –
София, като било проведено хирургично лечение – дебридман,
реампутация и фиксация с Киршнерови игли. Лекуването протекло без усложнения и на
25.11.2013 година бил изписан.
На 27.12.2013 година се наложило повторно
хоспитализиране по повод оплаквания за затруднени движения. Проведено е
оперативно лечение – декомпресия или освобождаване на адхезии
на периферен нерв или ганглий. Изписан е на
29.12.2013 година.
С разпореждане № 14/ 12.12.2013 година на РУ”Социално
осигуряване” – Ловеч, е установено, че се касае за трудова злополука.
С решение № 1464-074/ 22.05.2014 година на Т.Т. е
призната временна неработоспособност с водеща диагноза Травматична ампутация на
два и повече пръста на ръката. С решение № 3383-167/ 02.12.14 на ТЕЛК Общи
заболявания към „МБАЛ” АД – Ловеч е призната 53% трайно намалена
работоспособност със срок до 01.12.2016 година. При огледа на лява ръка се
установява травматична ампутация на ІІ,ІІІ,V пръсти на ниво проксимална
фаланга, както и състояние на конквасация на ІV
пръст
От заключението на съдебно-медицинска експертиза се
установява, че вследствие на злополуката ищецът е получил увреждане, изразяващо
в ампутация на ІІ, ІІІ и V пръсти, и нараняване-смачкване на ІV пръст на лявата
ръка. Проведено било оперативно лечение, направен е опит за реампутация
на пръстите, но неуспешен. Заключението, че претърпяната травма е доведа до
осакатяване на лявата ръка. Т. е претърпял значителни болки и страдания в
продължение на пет-шест месеца след произшествието. Комфортът му на живот е
трайно нарушен, като осакатяването е необратимо.
По делото са представени болнични листи за временна
нетрудоспособност на Т.Т. за периода 21.11.2013 г. – 19.07.2014 година, както и
за извършени разходи за престой в болнични заведения, медикаменти и прегледи в
размер на 34.80 лева.
Пред първоинстанционния съд е разпитан като свидетел
Илиян М.Т., брат на въззивника-ищец, който посочва, че след инцидента, от Бърза
помощ, го транспортирал до Пирогов, където припаднал. Направили му операция,
изцяло се грижил за него, може би 6-7 месеца имал нужда от чужда помощ, имал
много силни болки. Твърди, че след злополуката бил много изнервен, не може да
се справя с дребните битовизми. Посочва, че не
работи, преди това работел в дърводелския бизнес, но сега той го издържал.
Твърди, че брат му не употребява алкохол.
При така установената фактическа обстановка съдът
счита, че предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ е частично основателен.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че се касае за трудова
злополука – налице е травматично увреждане по време на работа, довело до
травматична ампутация на ІІ, ІІІ и V пръсти на лява ръка, като в заключението
на експерта е посочено: ”запазен показалец – чуканче
на около
Увреждането е довело до нарушаване захвата
на ръката, което от своя страна прави невъзможно изпълнението на трудовите
задължения на длъжността, която е заемал. Налице причинна връзка между
травматичното увреждане и настъпилата временна нетрудоспособност, намаляване на
функциите на лявата ръка и невъзможността за изпълнение на трудовите
задължения. Призната е 53% трайно намалена работоспособност с решение на ТЕЛК,
вследствие травматична ампутация на ІІ, ІІІ и V пръсти на лявата ръка на нива
проксимална фаланга, както и състояние на конквасация
на ІV пръст, при който няма никаква функция и е в екстензионна
контрактура.
Относно размера на претендираните неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД, за да е налице пълно обезщетяване на
пострадалото лице, следва да бъдат възстановени всички реално претърпени вреди
– настъпилите и бъдещи, които са в пряка и непосредствена последица от
настъпилата трудова злополука. Размерът на
обезщетението при причинени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост при действието на чл. 52 от ЗЗД.
Справедливото определяне на обезщетението за
претърпени неимушествени вреди по смисъла на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно понятие, а следва да бъде преценявано с оглед
спецификата на всеки конкретен случай - критериите залегнали в т. ІІ от
Постановление № 4/ 23.12.1968 година на Пленума на ВС - възрастта на
пострадалото лице; обстоятелствата, при които е настъпило увреждането,
характерът на увреждането, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. С оглед събраните по настоящия казус доказателства писмени и
гласни, се установява, че пострадалият е претърпял увреждане на ръката си в
трудоспособна възраст – по време на злополуката е бил на 44 години, увреждането
е трайно и довело до невъзможност да упражнява професията си занапред. Налице
са усложнения в ежедневното му обслужване, увреждането е довело и до нараняване
на самочувствието му, вследствие козметичния дефект, като и до затруднения в
социалните контакти. Настоящият състав при определяне размера на справедливото
обезщетение на претърпените неимуществени вреди, съобрази, че се касае за
нарушена функция на лявата ръка, призната инвалидност - 53% трайно намалена
работоспособност, невъзможност да изпълнява трудовите си задължения на
длъжността, която е заемал до трудовата злополука, увреждането е необратимо и
това ограничава избора и възможността му за работа в бъдеще. Следва да се
отчетат претърпените болки и страдания по време на злополуката и по време на
лечението – за период от осем месеца, трайното затрудняване извършването на
ежедневните екзистенциални дейности. При тези
съображения счита, че общественият критерий за справедливост налага присъждане
на обезщетение в размер на 40 000 лева.
Направеното
възражение от страна на работодателя за съпричиняване,
тъй като към момента на злополуката работникът е употребил алкохол и е
извършвал дейност, която не му е възлагана от работодателя е недоказано в хода
на производството, още повече, че в декларацията за трудова злополука,
попълнена от работодателя няма такива отбелязвания.
Предвид акцесорния си
характер, с оглед уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и
претенцията по чл. 86, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва върху определеното от съда обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, начиная от
датата на увреждането – 21.11.2013 година до окончателното плащане.
При тези съображения първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в атакуваната част, с която е отхвърлена исковата
претенция за разликата над 5 000 лева до 40 000 лева, като следва да
бъде уважена в този размер за сумата от още 35 000 лева, а в останалата
част до пълния претендиран размер на сумата от
70 000 лева, потвърдено.
При този изход на
процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.Н.,***, на
основание чл. 38, ал.1, т.3, вр. чл. 38 от Закона за
адвокатурата, съразмерно уважената част, адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2014 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 1 580
лева. По сметка на Ловешки окръжен съд 2 100 лева, представляващи д.т.
съразмерно уважената част на иска за двете инстанции.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 94/ 20.03.2017 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело №
1731/
ОСЪЖДА “БУЛПАРКЕТ”ООД, ЕИК : ******, със
седалище и адрес на управление: ***************да заплати на Т.М.Т.,
ЕГН ********** ***, сумата от още 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.200, ал.1 от КТ във връзка с чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на настъпване
на трудовата злополука - 21.11.2013 год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94/ 20.03.2017 година на Ловешкия районен
съд по гражданско дело № 1731/
ОСЪЖДА “БУЛПАРКЕТ”ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: ***************да заплати на адвокат В.Н.,*** на основание чл. 38, ал.1,
т.3, вр. чл. 38 от Закона за адвокатурата, съразмерно
уважената част, адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/09.07.2014 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 1 580
(хиляда петстотин и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА
“БУЛПАРКЕТ”ООД,
с горните данни, да заплати по сметка на Ловешки окръжен съд сумата от
2 100 лева (две хиляди и сто) лева, представляващи д.т. съобразно
уважената част за двете инстанции.
В ОСТАНАЛАТА част решението, като
необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.