№ 18
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330205565 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-3389-000221 от
20.09.2022г., издадено от К. В. Р., на длъжност *** Шесто РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на С. Д. Д., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е издадено при
съществени процесуални нарушения, немотивирано и незаконосъобразно,
като се развива становище по същество и се предлага същото наказателно
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – *** Шесто РУ на ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в Молба – становище оспорва жалбата, като посочва, че не са
налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на
защита на жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
1
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 20.09.2022г. видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив, чрез Шесто РУ на ОД МВР – гр.Пловдив на 30.09.2022г., съгласно
отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.08.2022г., в 04:37 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Санкт Петербург“ №
67, свидетелят Н. П. С. – в качеството му на *** в Шесто РУ при ОД МВР -
Пловдив, спрял за проверка движещо се по същия път, отворен за обществено
ползване товарен автомобил „Мерцедес 308Д“, с рег.№ „***“. При това
свидетелят С. установил, че същото МПС било собственост и управлявано от
жалбоподателя С. Д. Д.. Още след проверка свидетелят С. констатира, че
МПС рег.№ „***“ не било регистрирано по надлежния ред – предвиден в
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена от министъра на вътрешните работи. Регистрацията на МПС с рег.№
„„***“ била прекратена служебно на 09.08.2022г., по реда на чл.143, ал.10 от
ЗДвП, след получаване уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11
от Кодекса за застраховането.
С оглед на горното, на място свидетелят С. съставил АУАН с бланков
2
№ 611615 от 12.08.2022г. срещу жалбоподателя С. Д. Д. за нарушение на
чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН
жалбоподателят подписал, като не отразил възражения. Въз основа същия акт
било издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Н. П. С.. Последния помнят случая,
като описва, че е спрял за проверка водача и е установил липсата на
регистрацията. Съдът намира показанията на свидетеля С. за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите
показания се установява начина на констатиране извършените нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горното се установява и от приложените по делото писмени
доказателства, а именно – справка база данни КАТ, от която се установява, че
регистрацията на МПС с рег.№ „***“ е била прекратена на 09.08.2022г..
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените доказателства.
Още следва да се съобрази, че фактическата обстановка не е спорна
между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се съобрази и Заповед № 317з-11675/31.12.2021г.
на директора на ОД МВР – Пловдив. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
3
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което С. Д. Д., ЕГН:**********, на
12.08.2022г., в 04:37 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Санкт Петербург“ № 67
виновно да е нарушил чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
В този смисъл по делото се установи, че от обективна страна
жалбоподателят Д., на посочените дата и място, по път, отворен за
обществено ползване, е управлявал МПС – товарен автомобил „Мерцедес
308Д“, с рег.№ „***“, което не е регистрирано по надлежния ред.
Въпреки това, в случая не се установява субективната страна на
деянието по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, а именно –
същото да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, по смисъла
на чл.7, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП – Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Във връзка, на първо място следва да се обърне внимание, че
прекратяването на регистрацията на МПС не настъпва по силата на закона
при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите
на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането.
Ето защо, макар собственикът на МПС безспорно да е длъжен да знае до
кога е валидна сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, то същият не е длъжен (нито може) да знае в кой момент е
4
изпратено автоматизираното уведомление от Гаранционния фонд, с което е
прекратена регистрацията на собственото му МПС.
Именно с оглед на горното, чл.143, ал.10 от ЗДвП изрично
предвижда уведомяване на собственика на пътното превозно средство за
факта на прекратяване регистрацията.
При това, собственикът на пътното превозно средство не би могъл
да прояви не само умисъл, но и непредпазливост във връзка с това, че не
знае едно обстоятелство, за което самата норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП
изисква да бъде изрично уведомен.
При съобразяване на горното, в настоящият казус се установява, че
жалбоподателят С. Д. Д. не е бил уведомен за това, че на регистрацията на
МПС с рег.№ „***“ била прекратена служебно на 09.08.2022г., по реда на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, след получаване уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Същото е посочено в Писмо изх.№ 103000-22241/10.11.2022г., на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, съгласно което -
С. Д. Д. не е бил уведомен за служебно прекратена регистрация на МПС с рег.
№ „***“.
Още без значение е изпратеното от Гаранционен фонд уведомление до
С. Д. Д. по реда на чл.574, ал.10 от Кодекса на застраховането – съгласно
посоченото в писмо изх.№ 10/00-931/10.11.2022гг. на изпълнителния
директор на Гаранционен фонд. Последното уведомление по реда на чл.574,
ал.10 от Кодекса на застраховането е за това, че липсва сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и за необходимостта
такава да се сключи в 14-дневен срок, а не за това, че регистрацията на ППС е
прекратена.
Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за
това, че жалбоподателят С. Д. Д. е извършил от обективна страна нарушение
на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, то същевременно не се
установи, че е извършил същото виновно.
Горното мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се
установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.
5
При този изход на спора, съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Доколкото обаче такива не са
поискани, то разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-3389-000221 от
20.09.2022г., издадено от К. В. Р., на длъжност *** Шесто РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на С. Д. Д., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6