Р Е
Ш Е Н
И Е №103
Гр.Кнежа,14.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Кнежанският Районен съд в открито съдебно заседание на
28.05.2019г./двадесет и осми май/ през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
Председател : Пламен Тодоров
при
секретаря Красина Давидова като разгледа докладваното от съдията Гр.Д.№670/2018г. по описа на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по осн.чл.422,ал.1
от ГПК.
„Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр.С.,бул. „В. Л.” ***, етаж М., представлявано от Т. Я. К. чрез процесуален
представител: юк. Д.А.,
ЕГН:********** със съдебен адрес за получаване на
книжа: гр.С., бул. "В. Л." №***, етаж М. е предявило против Ж.А.В. с ЕГН:**********,*** по
Чгр.Д№262/2018 по описа на Районен съд-Кн.,обективно-кумулативно
съединени искове с правни осн.чл.422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.
2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД с цена на исковете от 3544.44 лева.
Ищцовото
дружество твърди,че е подало Заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение,която е връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал.5
от ГПК, в резултат на което и съгласно чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, за „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД възниква правен интерес от завеждане на
установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Ищцовата
страна сочи,че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение е подписан договор за стоков
кредит №257673 от 09 април 2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и
ответника като кредитополучател,сключен при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит.Той счита,че подписвайки договора за стоков кредит,
кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл.5 от ЗПК и общи условия с оглед вземане на информирано решение
за сключване на договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите,
таксите и комисионите тарифата/, които банката прилага по извършвани услуги на
клиенти и заплаща такси съобразно същата.
Според
ищцовото дружество с подписването на договора кредитополучателят
удостоверява,че е получил и приема общи условия за същия,както и че те са
неразделна част от договора, съгласно чл. 16 от общите условия кредиторът има
право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.
Ищцовата страна изтъква,че основанието, на което заявлението
и настоящата искова молба се подават е сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения(цесия)от 29.9.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД между “БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, ЕИК
********* и Приложение № 1.1 към него от 10 ноември 2017 г., по силата на които
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Според
ищцовата страна съгласно договора за стоков кредит № 257673 от 09.04.2017г.,кредиторът
е отпуснал на кредитополучателя стоков
кредит в размер на 2947,86лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги,
продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, както и за сключване чрез „Банка ДСК“
ЕАД на застраховка като сумата на кредита,предоставена за закупуването на
стоките и/или услугите, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца
„ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ЕАД,а сумата,предоставена за финансирането на
застраховката,се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от
Застрахователите. Ищцовата страна изтъква ,че кредитът е следвало да бъде
върнат на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 23 от които
в размер на 175.90 лева, а остатъкът в размер на 91.10 лева се дължи с
последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план, който се
прилага към настоящата искова молба. Според ищцовата страна в чл. 6 от
процесния договор за стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е 37,17% годишно или 0,1032%
на ден и видно от подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение,
начислената и непогасена договорна лихва за периода от 25 април 2017г. до 10
ноември 2017 г. е в размер на 578.36 лева.
Твърди се,че съгласно чл.11 от договора,
кредитополучателят удостоверява,че е запознат с Тарифа за лихвите,таксите и
комисионните,действаща към деня на сключване на договора и заплаща такси,
съгласно същата по извършвани услуги от Банка ДСК и в настоящия случай дължи
такси, представляващи разходи за събиране на изискуем кредит, в размер на 0 лв.
Според ищцовата страна ответникът е преустановил
плащанията по договор за стоков кредит № 257673 на 30 април 2017г.,а съгласно
чл.12.1. от Общите условия,които са неразделна част от договора за стоков
кредит, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и в този случай
предсрочната изискуемост е обявена на 29
ноември 2017 г.
Според ищцовото дружество ,ответникът дължи на
основание чл.12 от Общите условия и чл.86 от ЗЗД и обезщетение за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден
забава,считано от 30 април 2017г.-датата на преустановяване на вноските по
кредита до 23 февруари 2018г.-датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда в размер на 94.28лв.,както и законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Според него към датата на подаване на заявлението и
исковата молба дългът на ответника е в общ размер на 3544,44 лв., от които: главница 2871,80лв., договорна лихва 578.36
лв. за период от датата на първа вноска 25 април 2017 г. до 10 ноември 2017
г. - датата на сключване на цесията, такси по Тарифа 0 лв. и мораторна лихва
върху непогасената главница 94.28 лв.,
за периода от датата на преустановяване на вноските по кредита, а именно 30
април 2017 г. до 23 февруари 2018 г. - дата на подаване на заявлението в съда.
Въз основа
на изложеното ,ищцовата страна иска от съда като вземе предвид описаното да ги
призове с ответника в съдебно заседание
и след като се увери в основателността на предявения иск, да постановите
съдебно решение, с което : да признаете
за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има
следните вземания срещу Ж.А.В. по Договор за стоков кредит №257673 от 09 април
2017г.: 2871,80 лева главница; 578,36лева
договорна лихва за периода от 25 април 2017г. до 10 ноември 2017 г.; 0 лева
такси по Тарифа; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,
в размер на 94.28 лева за периода от 30 април 2017 г. - датата на
преустановяване на вноските по кредита до датата на подаване на заявлението -
23 февруари 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Освен това
се иска от съда да осъди Ж.А.В. да заплати на ищцовото дружество направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78 ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00лв. по чл.13,т.2
от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25
от НЗПП.
Посочено е от ищцовата страна в случай, че се
присъдят горепосочените суми в нейна полза,да се укажете на ответната страна да
ги изплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД по следната
банкова сметка: ***: ***: BPBI BG SF,Банка: "Юробанк България" АД (б."Пощенска
банка"АД.
Заявено е особено искане в насока уведомлението за цесията да бъде връчено на
ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
Ищцовото
дружество е подкрепило твърденията си със следните писмени доказателства : ЧГрД № 262/2018г. по описа на Районен съд –Кн.,копие на Договор за стоков кредит № 257673 от 09
април 2017г., ведно с Погасителен
план;общи условия към договора и фактура № 0396170 от 09 април 2017г.;Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 29.9.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД между “БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********
и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК 20252734,Приложение към него и Потвърждение за сключената
цесия, с което се доказваме, че процесния договор е
предмет на цесията;Уведомление за цесията;Пълномощно за процесуално представителство
и Пълномощно за уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията.
Понеже при започването на производството
ответникът не е бил установен на известните му по делото постоянен и настоящ
адреси на осн.чл.47,ал.6 от ГПК ,същият е представляван по делото от
определения му от АК-Пл. и назначен от съда
особен представител адв.Р.М. за сметка на ищцовата страна ,за което е заплатена
сумата от 478,00лв.
В
предоставеният от ГПК срок за отговор на
ИМ от ответника чрез особения си
представител адв.Р.М. е представил такъв ,с който се излагат аргументи в насока
,че при сключването на съответния договор между БДСК и ответника от страна на
кредитора по делото не са представени доказателства ,че е изпълнил задълженията
си по чл.16 от ЗПК в насока да оцени кредитоспособността на потребителя.Счита
се,че сключения договор е в нарушение на законовата регулация за отпускането на
такъв вид кредит и по делото не са представени доказателства за това,че
уведомлението по чл.99,ал.4 от ЗЗД е достигнало до ответника.
По делото се проведе едно о.с.з. на 28.05.2019г. за което страните бяха редовно призовани.
Ищцовата
страна не изпрати процесуалнен представител ,но съдът приема ,че поддържа
исковите си претенции ,така както са заявени в исковата молба.
Ответникът беше представляван от особения си
представител адв.Р.М. от ПАК ,който поддържа отговора на исковата молба.
Съобразявайки събраните по делото писмени
доказателства и тезите на страните,разгледани по отделно и съвкупно,съдът счита
за установена следната фактическа
обстановка:
Ищцовото дружество
е подало Заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение,която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, в
резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД е възникнал правен интерес от завеждане на
установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Обстоятелството,
въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за стоков кредит №257673 от 09
април 2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.Подписвайки
договора за стоков кредит, кредитополучателят е заявил, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и общи условия с оглед
вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит, както и че е
запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите тарифата/, които банката
прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата.
След
подписването на договора кредитополучателят е удостоверил,че е получил и приема
общи условия за същия,както и че те са неразделна част от договора, съгласно чл.16
от общите условия кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по
договора за кредит.
Основанието,
на което заявлението и настоящата искова молба се подават е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 29.9.2017г. на основание
чл.99 от ЗЗД между “БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* и Приложение № 1.1 към него от 10
ноември 2017г., по силата на които вземането е прехвърлено в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно договора
за стоков кредит №257673 от 09.04.2017г.,кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит
в размер на 2947,86лева за
закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, както и за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка като сумата на
кредита,предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява
еднократно, безкасово по сметка на търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ЕАД,а сумата,предоставена
за финансирането на застраховката,се усвоява еднократно, безкасово по сметка,
посочена от застрахователите. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва, 23 от които в размер на 175.90 лева, а остатъкът в размер на
91.10 лева се дължи с последната вноска съгласно уговорения между страните
погасителен план, който се прилага към настоящата искова молба.
В чл. 6
от договор за стоков кредит страните са
уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е
37,17% годишно или 0,1032% на ден и видно от подаденото заявление за издаване
на заповед за изпълнение, начислената и непогасена договорна лихва за периода
от 25 април 2017г. до 10 ноември 2017 г. е в размер на 578.36лева.,а съгласно чл.11 от договора, кредитополучателят
удостоверява,че е запознат с Тарифа за лихвите,таксите и комисионните,действаща
към деня на сключване на договора и заплаща такси,съгласно същата по извършвани
услуги от Банка ДСК и в настоящия случай дължи такси, представляващи разходи за
събиране на изискуем кредит, в размер на 0 лв.
Ответникът е преустановил плащанията по договор за
стоков кредит № 257673 на 30 април 2017г.,а съгласно чл.12.1. от Общите
условия,които са неразделна част от договора за стоков кредит, при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и в този случай предсрочната изискуемост е
обявена на 29 ноември 2017 г.
Предвид
последното ответникът дължи на основание чл.12 от Общите условия и чл.86 от ЗЗД
и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,която се
начислява за всеки ден забава,считано от 30 април 2017г.-датата на
преустановяване на вноските по кредита до 23 февруари 2018г.-датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на
94.28лв.,както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Въз основа на това към датата на подаване на
заявлението и исковата молба дългът на ответника е в общ размер на 3544,44 лв., от които: главница 2871,80лв., договорна лихва 578.36 лв. за период от датата на първа
вноска 25 април 2017 г. до 10 ноември 2017 г. - датата на сключване на цесията,
такси по Тарифа 0 лв. и мораторна лихва върху непогасената главница 94.28 лв., за периода от датата на
преустановяване на вноските по кредита, а именно 30 април 2017 г. до 23
февруари 2018 г. - дата на подаване на заявлението в съда.
На 07.03.2018г. ищцовото
дружеството е депозирало в СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу Ж.А.В., с ЕГН **********,***, в качеството си на кредитополучател,това
заявление е било изпратено по местна подсъдност на РС-гр.Кн.,където по ЧГр.д.№262/2018г. по описа му е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
09.05.2018г.,с която на длъжник е разпоредено да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул. „В. Л.” № ***, етаж М., п.к. 1527,
представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. – управители, чрез пълномощника – юрк. Н. А. Ст., с адрес: гр. С., бул. „В. Л.” № ***, ет. М., сумата от 3 544.44 лв. (три хиляди петстотин
четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки), от които: 2 871.80
лв. (две хиляди осемстотин седемдесет и един лева и 80 ст.) главница; договорна
лихва от 25.04.2017 год. до 10.11.2017 год. в размер на 578.36 лв. (петстотин
седемдесет и осем лева и 36 ст.); мораторна лихва от 30.04.2017 год. до
23.02.2018 год. в размер на 94.28 лв. (деветдесет и четири лева и 28 ст.) –
представляваща парично вземане по Договор за стоков кредит с номер 257673 от
09.04.2017 год., законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 07.03.2018 год., до изплащане на вземането, както и деловодни
разноски – платена държавна такса в размер на 70.89 лв. (седемдесет лева и 89
ст.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет
лева и 0 ст.) по чл. 26 от НБПП за защита по заповедно производство.
Понеже
длъжникът не е бил установен на известните му по делото постоянен и настоящ
адреси и не са били установени налични негови трудови договори,с изрично
определение от з.с.з. от 27.08.2018г. на осн.чл.415,ал.1,т.2
вр.ал.3,пр.1 вр.ал.4 и ал.5 от ГПК,съдът е указал на ищцовата страна, че
дружеството може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Ищцовото
дружество в законоустановения срок по чл.415,ал.4
от ГПК,предявява исковите си претенции против ответника.
Безспорно е ,че между БДСК ЕАД и
ответника е сключен договор за стоков
кредит №257673 от 09 април 2017г. и по
силата на този договор кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2947,86лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги,
продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, както и за сключване чрез „Банка ДСК“
ЕАД на застраховка като сумата на кредита,предоставена за закупуването на
стоките и/или услугите, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца
„ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ЕАД,а сумата,предоставена за финансирането на
застраховката,се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от
застрахователите. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски,
включващи главница и договорна лихва, 23 от които в размер на 175.90 лева, а остатъкът в размер на
91.10 лева се дължи с последната вноска съгласно уговорения между страните
погасителен план, който се прилага към настоящата искова молба.
В чл. 6
от договор за стоков кредит страните са
уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е
37,17% годишно или 0,1032% на ден и видно от подаденото заявление за издаване
на заповед за изпълнение, начислената и непогасена договорна лихва за периода
от 25 април 2017г. до 10 ноември 2017 г. е в размер на 578.36лева.,а съгласно чл.11 от договора, кредитополучателят
удостоверява,че е запознат с Тарифа за лихвите,таксите и комисионните,действаща
към деня на сключване на договора и заплаща такси,съгласно същата по извършвани
услуги от Банка ДСК и в настоящия случай дължи такси, представляващи разходи за
събиране на изискуем кредит, в размер на 0 лв.
Формално този договор е бил сключен при спазването
на разпоредбите на ЗПК /Закон за потребителския кредит/като по делото липсват
доказателства да спазването на чл.16 от ЗПК по отношение на ответника.
Безспорно е ,че ответника е получил договорената сума от БДСК
ЕАД.
Видно от съдържанието на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от
29.9.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД между “БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********
и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* и Приложение
№ 1.1 към него от 10 ноември 2017г., вземането към Ж.А.В. е прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Обаче в материалите по делото липсват данни и
доказателства за последното т.е. за Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения(цесия) от 29.9.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 10.11.2017г. заемодателят
БДСК ЕАД да е уведомил заемателя.
Съгласно
чл.99,изр.3 от ЗЗД ,предишният кредитор в случая БДСК ЕАД е длъжен да съобщи на
длъжника,в случая Ж.А.В. прехвърлянето
на вземането си към него на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД-гр.С.,чиито правоприемник е „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД и ако това не е направено няма как да бъде
заобиколено или санирано в един по-късен момент вече при висящото
Гр.д.№670/2018г. по описа на РС-гр.Кн., дори и хипотетично съдът да е връчил лично на
ответника книжата по чл.131 и сл. от ГПК т.е. исковата молба с приложението
й,вкл. уведомлението.
При
разглеждането на делото с особен представител на ответника последната хипотеза
е реално и практически неприложима.
Видно от
разпоредбата на чл.99,изр.5 от ЗЗД,прехвърлянето
на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня ,когато
бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
При
наличието на описаната по-горе липса на уведомяване на длъжника Ж.В. от
кредитора му БДСК ЕАД за прехвърлянето на вземането срещу него на ищцовото
дружество по силата на чл.99,изр.5 от ЗЗД ,прехвърлянето на това вземане спрямо
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД,чиито правоприемник е „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ЕООД и длъжника В. няма действие т.е. не води
до желаните правни последици в насока първоначалния кредитор да прехвърли
вземането си по отношение на длъжника на ищцовото дружество,което от своя
страна да може да иска от длъжника съответното изпълнение по това вземане.
Изложеното е
в насока,че в такива случаи съдилищата у нас са длъжни да постановяват съдебни
решения,с които да оставят без уважения/отхвърлят/ направените от такива ищци
искове,поради липсата на действие на цесията по отношение на ответниците.
Предвид
горното ,съдът следва да постанови съдебно решение, с което да остави
без уважение предявените от „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „В. Л.” ***,етаж М., представлявано от Т. Я. К. чрез процесуален представител:юк.Д.А.,ЕГН:**********
със съдебен адрес за получаване на книжа: гр.С., бул. "В. Л." №***,етаж М. против Ж.А.В. с ЕГН:**********,*** по Чгр.Д№262/2018г. по
описа на Районен съд-Кн., обективно-кумулативно
съединени искове с правни осн.чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.
2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, с цена на исковете от
3544.44 лева.,с които се иска да
признае за установено,че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
има следните вземания срещу Ж.А.В. по Договор за стоков кредит №257673 от 09
април 2017г.: 2871,80 лева главница;
578,36лева договорна лихва за периода от 25 април 2017г. до 10 ноември 2017 г.;
0 лева такси по Тарифа; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 94.28 лева за периода от 30 април 2017 г. - датата на
преустановяване на вноските по кредита до датата на подаване на заявлението -
23 февруари 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите
суми като неоснователни и недоказани.
Да отхвърли предявения от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД,ЕИК202527341,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул. „В. Л.” ***,етаж М., представлявано от Т. Я. К. чрез процесуален
представител:юк.Д.А.,ЕГН:********** със съдебен адрес за получаване на книжа:
гр.С., бул. "В. Л." №***,етаж М. иск против Ж.А.В.
с ЕГН:**********,***,с който се иска да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78 ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв.,от които - 50,00лв. по чл.13,т.2
от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25
от НЗПП.
Да остави за сметка на ищцовата страна
сумата от 478,00лв./четиристотин седемдесет и осем лева/ ,заплатена за особен
представител на ответника по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя
без уважение предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление:гр.С.,бул. „В. Л.” ***,етаж М., представлявано от Т. Я. К. чрез процесуален
представител:юк.Д.А.,ЕГН:********** със съдебен адрес за получаване на книжа:
гр.С., бул. "В. Л." №***,етаж Мецанин против
Ж.А.В. с ЕГН:**********,*** по Чгр.Д№262/2018г. по описа на Районен съд-Кн., обективно-кумулативно
съединени искове с правни осн.чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.
2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД с цена на исковете от
3544.44лева.,с които се иска да
признае за установено,че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
има следните вземания срещу Ж.А.В. по Договор за стоков кредит №257673 от 09
април 2017г.: 2871,80 лева главница;
578,36лева договорна лихва за периода от 25 април 2017г. до 10 ноември 2017 г.;
0 лева такси по Тарифа; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 94.28 лева за периода от 30 април 2017 г. - датата на
преустановяване на вноските по кредита до датата на подаване на заявлението - 23
февруари 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми като неоснователни и
недоказани.
Отхвърля предявения от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД,ЕИК202527341,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул. „В. Л.” ***,етаж М., представлявано от Т. Я. К. чрез процесуален
представител:юк.Д.А.,ЕГН:********** със съдебен адрес за получаване на книжа:
гр.С., бул. "В. Л." №***,етаж М. иск против Ж.А.В. с ЕГН:**********,***,с който се иска да
бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл.78 ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00лв.,от които50,00лв. по
чл.13,т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв.
по чл. 25 от НЗПП като неоснователен и
недоказан.
Оставя за сметка на ищцовата страна
сумата от 478,00лв./четиристотин
седемдесет и осем лева/ ,заплатена за особен представител на ответника по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Пл. в 14 дневен срок от съобщението на
страните ,че е изготвено.
Районен съдия
:..........................
/Пл.
Тодоров /