Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

София, 16.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав, в открито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов          

    Членове: Пепа Тонева

                     Габриела Лазарова

при секретаря Антоанета Луканова.……..…………………………………… и с участието

на прокурора ……………………………………………..……………………. като разгледа

докладваното от ……………….съдия Михайлов ………...…в.гр.д. № 7 617....... по описа

за 2018 г.,       и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

                   Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „О.1“ ЕООД, с която оспорва решение № 358 094 от 12.03.2018 г., постановено по гр.д. № 24 116/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Инвокирани доводи, че съдът неправилно е направил преценка на доказателства (разменена кореспонденция) като по този начин е приел за установено, че изпълнителя е представил цялостен дизайн. Твърди, че и съдебно-техническата експертиза не е установила към кой момент е изпълнено възложеното. Твърди, че ищецът не е установил подписването на двустранно споразумение за удължаване на срока, липсва приемане на работата. Твърди, че решението на противоречи на съдебната практика, която константно приема, че възложителят изпада в забава, само когато неоснователно отказва приемането на работата или неоказва съдействие за това.  Твърди, че се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради констатирането на редица неточности в изработеното. Твърди, че съдът неправилно е приел за основателен и предявеният акцесорен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, като претендира разноски и пред двете инстанции.

                        Ответникът по тази въззивната жалба „С.” ООД оспорва същата. Твърди, че наведените жалбата доводи са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Твърди, че от доказателствата се установява, че страните са уговорили продължаване на срока чрез разменената кореспонденция, както и че е налице изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя.  Твърди, че от същата кореспонденция не се установява посочването на конкретни недостатъци, а от СТЕ се установява, че изработеното съответства на договореното. Моли съда да потвърди атакуваното и претендира разноски.

                        Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и изразени в съдебно заседание и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:  

                        От фактическа страна:

                        Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 358 094 от 12.03.2018 г., постановено по гр.д. № 24 116/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав, че съдът е осъдил „О.1“ ЕООД да заплати на „С.“ ООД, на основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД, сумата от 167.58 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължима и незаплатена цена по чл. 2, ал. 3 от договор за изработка на уебсайт по поръчка от 08.12.2015 г. за покупка на домейн име, SSL сертификат и за хостинг; сумата от 1 800 лв. с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 2 от договора за изработка на уеб сайт по поръчка от 08.12.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.04.2016 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 150 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 10 от договор за изработка на уеб сайт по поръчка от 08.12.2015 г., като е отхвърлил иска за сумата над 150 лв. до пълния предявен размер от 200 лв. или за сумата от 50 лв.; осъдил е „О.1“ ЕООД да заплати на „С.“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 ЕПК, сумата от 758.78 лв., представляваща разноски по делото и е осъдил „С.“ ООД да заплати на „О.1“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ЕПК, сумата от 9.04 лв., представляващи разноски по делото.

                        Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 08.12.2015г. между „О.1“ ЕООД, в качеството му на възложител и „С.“ ООД, в качеството му на разработчик (изпълнител), е сключен договор за изработка на уеб сайт по поръчка, по силата на който ищцовото дружество е поело задължението да изработи и предостави на ответника информативен уеб сайт с функционалност и информационни архитектура съгласно Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, срещу поемане на насрещно задължение за заплащане на възнаграждение в общ размер от 2 000 лв. и допълнително начислен ДДС. Видно от договора плащането на работата е уговорено на етапи - аванс в размер на сумата от 500 лв., дължим в срок до 5 работни дни от сключване на договора срещу представена фактура, и окончателно плащане в размер на сумата от 1 500 лв., платими в срок до 5 дни от изработката на уеб страницата срещу представена фактура и приемно-предавателен протокол. Видно от чл. 2, ал. 3 от договора, в срока за предаване на аванса и срещу представена фактура възложителят дължи да заплати на разработчика и сума в общ размер от 139.65 лв., от които 58.75 лв. за покупка на домейн име, 27.50 лв. за покупка на SSL сертификат и 53.40 лв. за хостинг - всички за една година с допълнително дължим ДДС. Страните са постигнали договореност разработването на уеб сайта да се извърши до 18.01.2016 г. и да го предостави на възложителя в работеща форма, както и срокът за изпълнение може да бъде удължен при поставянето на допълнителни изисквания от страна на възложителя, водещи до увеличаване на количеството и съдържанието на работата, което ще се осъществява с допълнително писмено споразумение между страните. В клаузите на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 1 са регламентирани правото на разработчика, респ. насрещното задължение на възложителя за предоставяне от страна на последния на съдействие и информация, необходими за изпълнение на договора, а в клаузата на чл. 7 всеки от тях да подпомага комуникацията и да не забавя работния процес.

                        Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1, че същите са уговорили неустойка при забава в изплащането на възнаграждението в размер на  0,1 % на ден върху неиздължената сума, но не повече от 10 % от общо дължимата, а с разпоредбата на чл. 19 страните са постигнали съгласие всички съобщения и уведомления, както и цялата кореспонденция помежду им във връзка с договора да се осъществява в писмена форма по електронната поща на конкретно вписаните в същия адреси.

                        Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че ответното дружество е превело на ищеца сумата от 500 лв., представляваща договореното авансово плащане, както и, че „С.“ ООД е започнало работа във връзка с изработване на уеб сайта.

              От представените по делото като писмени доказателства разпечатки на електронна кореспонденция се установява, че ищцовото дружество е напомнило за материалите, необходими за започване работата по процесния уеб сайт ден след подписването на договора, а на 28.12.2015 г. ищецът е изпратил електронно съобщение до ответника със списък от данните, които следва да му бъдат изпратени, за да е възможно довършването на сайта в уговорения срок. Със съобщение от 09.01.2016 г. разработчикът е изпратил на възложителя цялостен дизайн с пълна обосновка и с ново искане за изпращане на необходимата информация, а със следващо съобщение от 11 януари е посочил, че поради липсата на направени коментари във връзка с визуалната част ще започне техническата работа с цел своевременно пускане на сайта. На 22 януари до ответника е изпратено съобщение, с което ищецът го уведомява, че около 99 % от работата по уеб сайта за уиски феста е завършена, поради което същият вече може да бъде показан. Поискано е ответникът да изкаже впечатленията си, като е подчертано, че изпълнението на останалата част от работата, а именно текстове, снимки, локация, лектори, master класове, име на феста, е в зависимост от неговите усилия. Със съобщение от 26 януари са изпратени данни за електронния адрес, на който сайтът може да бъде прегледан, с посочени парола и потребителско име. Изяснено е, че към този момент работата по последния е завършена и ще продължи след получаване на необходимата информация. На 29 януари на възложителя е изпратена проформа фактура за окончателното плащане с ново напомняне за нужните данни. От приложените разпечатки се изяснява, че кореспонденцията между страните във връзка с изпълнение на договора е продължила и през месеците февруари и март 2016 г. с изпращане от ответника на информация относно мастър клас, лога, лектори, място на събитието. Установява се, че на 01.03.2016 г. от електронен адрес на ищеца до този на ответника е изпратено съобщение, в което е описан подробен план за действие с оглед целта, поставена между страните при проведен разговор за пускане на първата версия на страницата на 11 март и включващ работа по следните етапи: заглавна страница, събитието, новини, дегустации, лектори, билети, брандове, участници в изложението и локация. Изяснява се, че в отделните етапи са предвидени дейности, които следва да бъдат реализирани от разработчика, но и такива от самия възложител, изразяващи се в изпращане на разнородна информация - снимки, резюме на събитието, списък на майсторските класове, текст, който представя лекторите, както и техни снимки и биографии, текстове с описание на всеки билет и цени, лога на всички брандове участници. В отговор, още същия ден ответникът е изпратил съобщение, с което благодари за изпратения план. На 7 март ищецът е поискал от възложителя да представи всички необходими материали за пускане на сайта до края на работния ден на 9 март, доколкото в противен случай срокът за пускане ще бъде преместен след уговорената дата - 11 март.

              Видно от същата електронна кореспонденция, че 15.03.2016 г. „С.“ ООД е напомнило, че пускането на сайта е обусловено от окончателното плащане. „О.1“ ЕООД е изпратило за публикуване информация към секция новини, часове на събитията по дати и такава, касаеща билетите. След комуникация между страните ответното дружество, в качеството си на възложител по процесния договор, е изразило становище, че купува продукт, който не харесва като дизайн и, че е останал неудовлетворен от работата на разработчика. С ново съобщение от 23 март ищецът е отправил предложение към ответника да окаже необходимото съдействие за завършване на уеб сайта като в 3-дневен срок представи цялата информация за попълване на съдържанието му. На 29 март „С.“ ООД е изпратило на електронния адрес на ответното дружество покана за заплащане на сума в общ размер от 1 967.58 лв. с вкл. ДДС, дължима за извършената работа по договора за изработка на уеб сайт по поръчка от 08.12.2015 г., в която е оспорило наличието на основание за едностранното му прекратяване на основание чл. 17, ал. 1, както и издадената за претендиралата сума фактура № 70 от 29.03.2016 г.

              От събраните писмени доказателства се изяснява, че ответникът е изготвил уведомление от 25.03.2016 г. за прекратяване на договора за изработка на уеб сайт от 08.12.2015 г., адресирано до „С.“ ООД, с което на основание чл. 17, ал. 1, предл. 3 от същия е отправил тридневно предизвестие за прекратяването му поради лошо и забавено изпълнение от страна на разработчика, като е поискал и възстановяване на авансово заплатената сума. Приложена е и товарителница от 25.03.2016 г., в която е отразено, че на тази дата на ищцовото дружество, чрез неговия управител са връчени документи, изпратени от „О.1“ ЕООД, без последните да са описани и без подпис на лицето - получател.

              От заключението на съдебно компютърно - техническата експертиза, се установява , че уеб сайтът е динамичен, състоящ се от две части - административни, достъпни единствено с потребителско име и парола, през която се управлява съдържанието на втората - публичната част, видима за всеки потребител, в конкретния случай заключена, като се помещава на сървър. В тази връзка вещото лице уточнява, че възложителят има възможност да променя съдържание, текст, картинки. Изяснено е, че процесният уеб сайт отговаря на договорните фунционалност и дизайн - да бъде модерен и информативен сайт, позволяващ редакция на съдържанието, работа без познание на програмен език и промени по изображенията и текстовете, да съдържа начало, новини, информация за майсторски класове и лектори, локация и контакти. Вещото лице е установило, че като функционалност изработеният сайт съвпада с изпратения от ответника пример, налице е линк към сайт за продажба на билетите. Уточнено е, че функционалната част на уеб сайта е изпълнена, като не е попълнено актуалното съдържание в отделните секции, в тази за изложителите са поставени единствено лога, а в тази, озаглавена „Общи условия“ - линк към сайт. Вещото лице твърди, че при принтиране на хартиен носител на съдържанието на уеб сайт не е задължително виждащото се на екрана на монитора да съвпада с това, което се разпечатва на хартиен носител, което може да бъде зададено при допълнително създаване на .css файлове. В показанията си дадени в съдебно заседание експертът уточнява, че между страните е водена продължителна електронна кореспонденция, в които съобщения възложителят е написал в кои части да бъде следва да бъде написано нещо, а ищецът ги е изпълнил. Конкретизира, че според приложението към процесния договор не е налице клауза, предвиждаща задължение за разработчика да изпълни сайта по начин, позволяващ да изглежда добре при снемането му на хартиен носител.

              От правна страна:

                        При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

           Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнения същият е предявил обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.266 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

                        По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

                        По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

                        Във въззивната жалба са инвокирани доводи за неправилност на атакуваното решение свързани с изводите на съда по отношение на приемането на работата, изпълнение на възложеното в договорените срокове, както и по отношение на постигнатата договореност за продължаване на срока. Инвокира доводи, като сочи константна съдебна практика по отношение на забава. По отношение на акцесорния иск, твърди, че е неоснователен, с оглед неоснователността на главния иск. Така наведените доводи, съдът в настоящия си състав намира, че същите са неоснователни.

                        По отношение на наведените доводи по главния иск за заплащане на договореното възнаграждение, съдът в настоящия си състав намира следното:  

                        В чл. 258 от ЗЗД е дадена легална дефиниция на договора за изработка, съгласно която изпълнителят, се задължава на свой риск да изработи дадена вещ, съгласно поръчката на другата страна, срещу възнаграждение. От систематичното и логическото тълкуване на посочената разпоредба се налага заключението, че посоченият договор е двустранен, възмезден, консесуален и неформален, като основните задължения на изпълнителя са да извърши работата и да предаде изработеното, а на възложителя да окаже необходимото съдействие за изпълнение, да приеме изработеното и да заплати определеното възнаграждение. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя следва да са налице кумулативните елементи от фактическия състав визирани в чл.266, ал.1 от ЗЗД, а именно: наличие на договорно правоотношение между страните; изпълнението на задълженията от страна на изпълнителя, неточно изпълнение от страна на длъжника-възложител, настъпила изискуемост на задължението; покана от страна на кредитора за изпълнение, в случаите, когато няма уговорен срок. В тежест на ответника е да направи и ангажира доказателства по отношение на правоизключващите, правопогасяващите и правоотлагащите възражения.

                        В конкретния случай страните спорят по отношение на наличието на облигационно правоотношение. Спорно е изпълнението на възложеното в уговорените срокове и приемането на изпълнената работа. По отношение доводите за неправилно възприемане от съда, че страните са постигнали договореност за продължаване на срока на работата, с оглед липсата на допълнително споразумение съгласно разпоредбата на чл.9 от договора, съдът в настоящия си състав намира същото за неоснователно. Безспорно, съгласно цитираната разпоредба страните са уговорили за продължаването на срока на изпълнението да се подпише допълнително споразумение. Предпоставките за подписването на това споразумение е забава в „комуникацията и отговорите“ или „непредставяне на пълната информация от възложителя, необходима за извършване на услугите“.  Тълкувайки така цитираната разпоредба, в съотвествие с правилата на чл.20 от ЗЗД, съдът в настоящия си състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на втората предпоставка за продължаване на срока на договора. Видно от разменената кореспонденция между страните изпълнителят многократно е изисквал информация, необходима за изпълнението на задълженията в уговорените срокове. Като неоснователно следва да се възприеме и второто наведено твърдение от страна на ответника за неспазената форма на допълнителното споразумение. Безспорно страните са постигнали договореност (съвпадане на волеизявленията) изменението на договора, вкл. и това по отношение на срока да се извършва в писмена форма (допълнително споразумение). Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява постигнатото съвпадане на волеизявленията на страните по отношение на продължаването на срока. Същото не е материализирано в „допълнително споразумение“, но е постигнато в предвидената от страните писмена форма. Този извод се подкрепя при извършване на тълкуването на договора, както и от неформалния характер на договора за изработка.

    Неоснователно е второто наведено твърдение от страна ответника, настоящ въззивник по отношение на приемането на работата. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия - реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/. В конкретния случай страните не спорят относно факта, че работата е предадена. Спорът е по отношение на липсата на двустранно подписан приемателно-предавателен протокол. Константната съдебна практика приема, че при липса на съставен двустранен приемо-предавателен протокол, установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства, включително и с гласни доказателства. Тази практика се споделя от настоящия въззивен състав. Видно от събраните по делото писмени доказателства, вкл. и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза работата е изпълнена, така както е уговорено, отговаря на техническото задание и функциите за които е предназначена. С оглед на това следва да се приеме, че изпълнителят е изпълнил възложеното, така както е уговорено между страните и работата е приета от възложителя без възражения.

    По отношение на посочената константна практика, свързана с изпадането в забава на кредитора и последиците от тази забава, съдът в настоящия си състав напълно я споделя, но същата е неотносима към настоящия спор, свързан с изпълнение на задълженията и приемането на изпълнението от страна на възложителя.

    С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение, в частта, в която са уважени предявените искове за заплащане на възнаграждение е законосъобразно на твърдените от въззивника основания и като такова следва да се потвърди.

    По отношение на наведените доводи, свързани с частта от решението, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, съдът намира, че същите са неоснователни. В жалбата е наведено твърдение за незаконосъобразност на този иск, свързано с неоснователността на главния иск. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК и с оглед изложеното по-горе по отношение на основателността на подадената въззивна жалба, съдът намира, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

По изложените съображения съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

На основание чл.78 от ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 420 лв., представляваща разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция.

                        Водим от гореизложеното, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 358 094 от 12.03.2018 г., постановено по гр.д. № 24 116/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав, като правилно и законосъобразно.

           ОСЪЖДА „О.1“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 4 да заплати на „С.“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ЕПК, сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция.

                        Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

 

Председател:                                                                   Членове:1.

 

 

 

 

2.