Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 126
25.06.2020 г., гр. Габрово
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен
съд, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА КОСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
мл. съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при участието на секретаря Шаханова, като разгледа докладваното от
съдия Дългичева в.гр.д. № 53 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „ГТ 1 АУТО“ ЕООД, представлявано от управителя Г.П.Т.,
депозирана чрез процесуалния предсавител адв. Й.П. против решение № 494 от
17.12.2029 г. по гр.д. № 70/2019 г. на Районен съд – Габрово. С него е
отхвърлен като неоснователен предявеният от „ГТ 1 АУТО“ ЕООД против
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД осъдителен иск по чл. 405 ал.
1 КЗ за заплащане на сумата от 4 644 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по сключения между страните на 28.06.2018г. договор за автомобилна
застраховка „Каско“ - полица № ***, за лек автомобил, марка „БМВ“, модел „740 Д
Х **“, с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
С въззивната жалба са наведени възражения по
правилността на обжалваното решение, като постановено в противоречие с
материалния закон и при необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване
на друго за уважаване в цялост на предявения иск. Възразява се по същество, че
първоинстанционният съд необосновано е приел, че вредите по двете врати на
застрахования лек автомобил не са настъпили вследствие на твърдяното
пътно-транспортно произшествие/ПТП/, като застрахованото лице е декларирало
неверни данни от значение за настъпилото на 20.07.2018 г. застрахователно
събитие. Оттам, позовавайки се на т.14.8 от общите условия на договора за
застраховка, съдът е достигнал до неправилен извод, че застрахователят
основателно е отказал да заплати претендираното застрахователно обезщетение,
тъй като същото не се дължи. Искат се разноски за двете съдебни инстанции.
В срок е депозиран
отговор на въззивната жалба, с който се оспорва същата. Иска се потвърждаване
на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство.
Развити са подробни съображения в подкрепа правилността на обжалвания съдебен
акт, които по своето смислово съдържание са сведени до това, че ищецът не
доказал в условията на пълно и главно доказване механизма на пътното-транспорното
произшествие, вследствие на което се твърди да са настъпили процесните вреди.
Настощият съдебен
състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице,
срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Съобразявайки
служебните правомощия по чл. 269, ал. 1, изр. I ГПК, въззивната съдебна инстанция приема, че
обжалваното решение е валидно, но процесуално
недопустимо в частта, с която съдът се произнесъл по предявения иск за
разликата над сумата 4 024 лева до сумата от 4 644 лева. В проведеното на
15.11.2019 г. открито съдебно заседание е допуснато изменение на иска, като
исковата претенция е намалена от сумата 4 644 лева на сумата 4 024 лева,
като по аргумент от чл. 214, ал. 1, изр. III ГПК,
е прието, че за тази сума следва да се счита предявен искът. Настоящият
въззивен съдебен състав намира, че тъй като първоинстанционният съд е бил
десезиран с част от размера на предявения иск, то произнасянето на съда по
основателността на първоначално заявената искова претенция е извън рамките на
отправеното до съда искане. Налице е произнасяне свръх петитум, което
обосновава недопустимост на съдебното решение в тази му част. Ето защо същото
следва да бъде частично обезсилено като процесуално недопустимо. Следва да се
изтъкне също така, че първата съдебна инстанция е допуснала съществено
процесуално нарушение, тъй като изобщо не е квалифицирала направеното от
ищцовата страна искане във връзка с намаляване на размера на исковата
претенция. Предвид етапа от развитието на първоинстанционното призводство,
намаляването в размера на иска е следвало да бъде квалифицирано като отказ от
част предявения иск. Първоинстанционният съд не е постановил изрично
определение за частично прекратяване на производството в тази му част. Този
процесуален пропуск е пренесен и пред въззивната съдебна инстанция, която
следва да се произнесе с нарочен акт за прекратяване на делото, доколкото
отказът от иск не е оттеглен и по него съдът дължи произнасяне.
Съдът като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, в предметната рамка на въззивното производство, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да отхвърли в цялост предявения иск,
пръвоинстаниционнният съд, кредитирайки изцяло приетата авто-техническа
експертиза, е приел по същество, че застрахованият ищец е декларирал неверни
данни пред застрахователя относно механизма на пътното-транспортно произшествие
/ПТП/, от което са настъпили вредите, предмет на претендираното застрахователно
обезщетение. С оглед изхода на делото в първата съдебна инстанция, съдът не се
е произнесъл по наведеното от ответната страна в условията на евентуалност
възражение за прихващане със сумата от 1 071 лева, представляваща сбор от
третата и четвърта вноски от застрахователната премия по сключения между
страните при разсрочено плащане договор за застраховка.
Въззивната съдебна инстанция намира, че
първоинстанционното съдебно решение е необосновано що се касае да направените
от съда фактически изводи от една страна, а от друга е постановено в
противоречие с материалния закон. В допустимата му част, решението следва да
бъде изцяло отменено и постановено друго за частично уважаване на предявения
иск, с оглед основателсността на наведеното възражение за прихващане.
За да бъде уважен искът по чл. 405 ГПК, ищецът носи
тежест по доказване на следните факти - възникване на валидно застрахователно
правоотношение, настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, в причинна връзка,
с което са настъпили вреди в претендирания размер.
В разглежданата хипотеза е предявен иск за сумата от
4024 лева, представляваща възстановителната стойност по пазарни цени на
засегнатите от осъществило се на 20.07.2018 г. ПТП, за ремонт на предната и
задната врата на застрахования лек автомобил.
В първата инстанция за безпорни и ненуждещи се от доказване по делото са
обявени следните обстоятелства, а именно, че между страните е сключен договор
за застраховка „Каско“ на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „740 Д Х ***“, с
рег. № ***, обективиран
в полица № ***, със срок на покритие от
29.06.2018 г. до 28.06.2019 г., както и че ответникът е отказал да заплати
искано от ищеца застрахователно обезщетение за настъпило на 20.07.2018 г. между
затрахования и друг таксиметров автомобил, марка „***“, модел „***“
пътно-транспоратно произшествие, за което между участниците в произшествието е
съставен двустранен констативен протокол.
Настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна, че описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие
безспорно е настъпило. В тази насока писмените, гласните доказателствата и
експертното заключение са еднопосочни. Пред първата съдебна инстанция е
разпитан водачът на таксиметровия автомобил, признал се за виновен за
произшествието в съставения двустранен протокол. Последният потвърждава, че е
участник в осъществилото се на 20.07.2018 г. пътно-транспортно произшествие
между управлявания от него и застрахования лек автомобил. Спорът по делото е
концентриран до това дали част от вредите по застрахования автомобил, а именно
прорези в едната врата на същия, са настъпили вследствие на пътното-транспортно
произшествие. Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че част от
претендираните вреди не са настъпили от застрахователното събитие, то за
останалите вреди застрахователно обезщетение се дължи, а в случая несъмнено са
налице вреди по застрахованото имущество. В тази връзка декларирането на неверни
обстоятелства следва да се цени с оглед извода за настъпване на
застрахователния риск, а не въобще.
В мотивната част на решението първата съдебна
инстанция въобще не е направила разграничение кои вреди приема, че са
вследствие на застрахователното събитие и кои не. Позовавайки се изолирано на
фрагменти от заключението на експерта, първоинстанционният съд е приел, че
повредите по вратите на застрахования автомобил не е доказано да са произтекли
от сблъсъка с другото МПС. Пренебрегнато е обстоятелството, че вещото лице не
може да даде категоричен отговор на въпроса дали автомобилът на другия участник
е бил в съприкосновение със застрахования лек автомобил, тъй като
таксиметровият автомобил е ремонтиран непосредствено след инцидента, респ. по
него няма преки следи от произшествието. Първата инстанция е приела, че тъй
като механизмът на процесното ПТП не е доказан, а и тъй като не може да се
установи, че пораженията по вратите на застрахования автомобил са конкретно
нанесени от автомобила на другия участник, то исковата претенция следва да се
отхвърли. Изводът за отхвърляне на иска е мотивиран и с неизпълнение
задължението на застрахования да уведоми застрахователя за всички обстоятелства
от значение за настъпването на риска.
Настоящият съдебен състав намира, че съображенията на
първата съдебна инстанция за недоказаност на причинната връзка между събитието
и вредоносния резултат са необосновани. В заключението си вещото лице сочи, че
наблюдаваните по вратите на застрахования автомобил прорези са характерни при
удар от лек автомобил „***“, модел „***“. Техническите характеристики на този
модел автомобили са такива, че елементите под бронята им могат да оставят точно
такива прорезни следи при определена скорост на движение по вратите на
застрахования автомобил. Скоростта на двата автомобила не е установена по
делото. От друга страна обаче обстоятелството, че автомобилът на другия
участник в процесното ПТП разполага със специфичните технически характеристики
да остави точно такива следи, на такава височина, при необходимата скорост на
движение, както и обстоятелството, че точно този модел автомобил е участвал в
произшествието, сочи на категоричен извод за доказана причинна връзка между
застрахователното събитие и вредоносния резултат. Противното би противоречало
на правилата на формалната логика, а и на приетите по делото доказателства.
Процесното ПТП и участниците в него са несъмнено доказани и установени по
делото факти. Установява се също от експертното заключение, че автомобилът на
другия участник е ремонтиран непосредствено след инцидента, което
обстоятелство, съдът приема за напълно обяснимо с оглед това, че става въпрос
за таксиметров автомобил. Следва да се изтъкне, че водачът на таксиметровия
автомобил не е бил длъжен да се въздържа от ремонт, за да обезпечи необходимите
доказателства, с оглед потенциален гражданскоправен спор по заплащане на
застрахователно обезщетение в полза на другия участник в пътното-транспортно
произшествие. Експертизата обективно не е била в състояние да съпостави следите
по двата автомобила посредством оглед. Последното обаче не може да наведе на
извод за деклариране на наверни обстоятелства, с оглед съвкупния доказателствен
анализ. Вещото лице сочи, че е много малко вероятно вредите по застрахования
автомобил да не са вследствие на инцидента.
Настоящият
съдебен състав намира, че житейски неоправдан би бил изводът, че едва ли не застрахованото
лице е инсценирало пътно-транспортно произшествие, за да получи застрахователно
обезщетение за вреди, които, освен ако не са умишлено причинени от
застрахования, подлежат на обезщетяване от застрахователя. Отделно,
изключително съвпадение би било и това, че точно моделът автомобил, управляван
от другия участник, а не друг, е в състояние да нанесе точно тези повреди по
застрахования лек автомобил. Ето защо въззивният съд приема за доказана
причинната връзка между процесното ПТП и последвалия вредоносен резултат.
Установява се от приетото в първата съдебна инстанция
експертно заключение и приложените по делото фактури, че засегнатите от
процесното ПТП елементи за били ремонтирани от застрахования, като
възстановителната стойност на увредения автомобил по пазарни цени възлиза на
сумата от 4024 лева, до която сума е намален предявения иск, като исковата
претенция е основателна и доказана до този размер.
Настоящият съдебен състав намира, че основателно се
явява наведеното от ответната страна възражение за прихващане. От приложеното
по делото счетоводно извлечение се установява плащане на част от договорената
застрахователна премия. Застрахованият-ищец не твърди плащане на трета и
четвърта вноски, в общ размер на 1071 лева, напротив - поддържа недължимост на
същите, с оглед неизпълнение задълженията на затрахователя по сключения
договор. Настоящият съдебен състав приема, че неизпълнението на задължението на
застрахователя да плати застрахователно обезщетение не води до погасяване на
задължението за плащане на договорената премия, арг. от чл. 369, ал. 1 КЗ.
Премията се дължи за застрахователно покритие през целия срок на действие на
договора. При това положение, след прихващане на двете претенции, в полза на
ищцовата страна следва да се присъди сума в размер на 2 953 лева.
При този изход на делото право на разноски с оглед
изхода на спора имат и двете страни. Ищцовата страна е направила следните
разноски за двете съдебни инстанции: 185, 76 лева – държавна такса за първата
инстанция, 590 лева – адвокатско възнаграждения в първата инстанция, 150 лева –
възнаграждение за вещо лице, 80,48 лева – държавна такса за въззивната
инстанция и 590 лева – адвокатско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция. Общо направените
разноски по водене на делото възлизат на 1596,24 лева, от които съобразно
уважената част от иска следва да се присъдят 1 171 лева.
Ответната страна е направила разноски в първата
съдебна инстанция в общ размер на 350 лева, както следва: за експертното
заключение 250 лева; за юрисконсултско
възнаграждение – 100 лева, както и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение във
въззивната инстанция, като юрисконсултските възнаграждения съдът определя
съобразно минимумите по чл. 25, ал. 1 НЗПП, с оглед фактическата и правна сложност
на делото. Общият размер на разноските възлиза на 450
лева, от които съобразно отхвърлената част от иска следва да се присъдят 120
лева за двете инстанции.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 494 от 17.12.2019 г. по гр.д. № 70/2019 г.
на Районен съд – Габрово в частта, с която за разликата над сумата 4 024
/четири хиляди и двадесет и четири/ лева до сумата от 4 644/ четири хиляди шестстотин
четиридесет и четири/ лева е отхвърлен предявеният от „ГТ 1 АУТО“ ЕООД против
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД осъдителен иск по чл. 405 ал.
1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по сключения между страните на
28.06.2018г. договор за автомобилна застраховка „Каско“, обективиран в полица №
***, за лек автомобил, марка „БМВ“, модел „740 Д Х Драйв“, с рег. № ***, като
на основание чл. 233 ГПК ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ОТМЕНЯВА
решение № 494 от
17.12.2019 г. по гр.д. № 70/2019 г. на Районен съд – Габрово в останалата му
обжалвана част, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД да заплати на „ГТ 1 АУТО“ ЕООД сумата от 2 953 /две хиляди деветстотин
петдесет и три/ лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключения
между страните на 28.06.2018 г. договор за автомобилна застраховка „Каско“,
обективиран в полица № ***, за лек автомобил, марка „БМВ“, модел „740 Д Х
Драйв“, с рег. № ***, за настъпило на 20.07.2018 г. застрахователно събитие,
вследствие на което са причинени имуществени вреди в общ размер на 4 024
/четири хиляди и двадесет и четири/ лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 4 024 /четири
хиляди и двадесет и четири/ лева, като погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ с
насрещно вземане на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД срещу „ГТ
1 АУТО“ ЕООД в размер на 1071/хиляда седемдесет и един/ лева, представляващо
непогасени трета и четвърта вноски за застрахователна премия по договора за
застраховка.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД да заплати на „ГТ 1 АУТО“ ЕООД сумата от 1 171 /хиляда сто седемдесет и
един/ лева, представляваща направени пред двете съдебни инстанции разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ГТ 1 АУТО“ ЕООД да
заплати на ГПК „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД сумата от 120
/сто и двадесет/ лева, представляваща направени пред двете съдебни инстанции
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в частта за обезсилване
на първоинстанционното съдебно решение и прекратяване на делото на основание
чл.233 ГПК, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му, пред
Апелативен съд - Велико Търново, като в останалата му част решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.