Решение по дело №21/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юли 2023 г.
Съдия: Ивелина Карчева Янева
Дело: 20237060700021
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  137

 

 

гр. Велико Търново,  13.07.2023г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                   

Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично заседание  на трети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                                                     Съдия: Ивелина Янева

 

 

при секретаря Д. С.,  като разгледа докладваното от съдията И. Янева  адм.дело N 21 по описа на Административен съд Велико Търново за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Ч.М.М. *** срещу Уведомително писмо изх. № 02-040-6500 / 5179 / 22.07.2021г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2017г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,  с което e извършено намаление на претендираните суми в размер общо на 12 926лв. и му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 12 279,07лв. В жалбата се твърди постановяване на административния акт в нарушение на процесуалния и материалния закони. Сочи се, че актът е издаден от некомпетентен орган, при неспазване на формата на акта, при нарушение на материалния закон и при несъответствие със законовата цел. Същия не съдържа мотиви и не е ясно въз основа на какво е наложена санкцията. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – чрез процесуален представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна и недоказана. Моли за отхвърлянето й и присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на настоящото съдебно производство e Ч.М.М.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Ч.М.М. е физическо лице регистрирано като земеделски производител. За кампания 2017г. подава заявление за подпомагане по следните схеми и мерки – схема за единно плащане на площ 2,64 хектара, схема заплащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда, схема за обвързано подпомагане за млечни крави 60 животни, схема за обвързано подпомагане за протеинови култури 2,64 хектара и схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството 38 животни. Към заявлението е попълнена и Таблица за отглежданите животни 2017, в която са вписани общо 84 броя животни. По отношение на 25 броя животни, вписани в таблицата, изрично е отбелязано, че не са собственост на заявителя. За 60 броя животни е отбелязано участие по схеми и мерки за подпомагане.

На 11.10.2017г. Ч.М. подава Заявление за оттегляне в ОД „Земеделие“ Велико Търново, с което частично оттегля от заявената схема за обвързано подпомагане на млечни крави, като общия брой животни е коригиран на 40бр. и в таблицата за отглежданите животни изрично са посочени животните, за които се отказва от схемата – това са животни, които са вписани в таблицата като чужда собственост.

В хода на съдебното производство се представят заповеди за Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за упълномощаване на негови заместници да издават уведомителни писма, оспорения административен акт в оригинал като електронен документ и Заявление за подпомагане за кампания 2017г. на М.И.М., ведно с приложенията към него.

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", съгласно чл.20а, ал.4 ЗПЗП и представената Заповед № 03-РД/715/27.06.2017г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Актът е издаден като електронен документ, подписан с електронен подпис в периода на неговата валидност, поради което отговаря на изискванията за писмена форма, но той е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила за това.

Според чл.59, ал.2, т.4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В процесния случай с акта е разпоредено редуцирането /отказът/ на субсидии по две схеми и налагане на санкции за бъдещ период. От съдържанието на писмото обаче не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат, и под кое точно материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В случая обаче в табличен вид единствено са посочени вида на схемите, дата на оторизиране, искана сума, намаления и оторизирана сума. Според поясненията в писмото в колона „Намаления“ се отчитат:

-                     Намаления на субсидията след извършени административни проверки спрямо данните на СИРЖ на БАБХ към референтната дата или период на задържане и/или след извършени проверки на място;

-                     Намаления на субсидията поради недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно регистрирани новородени телета/приплоди, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания.

-                     Намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл.12 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания.

-                     Наложена ставка на корекция /“финансова дисциплина“/, определена съгласно чл.26 от Регламент 1306 / 2013 и чл.8, пар.1 от Регламент № 1307 / 2013.

В административния акт не е посочено кое от посочените основания за извършване на намаление на сумите за подпомагане е налице по отношение на земеделския производител М..

В дадените обяснения към колоните от съдържащите се в акта таблици не се установява какви са фактическите основания за постановяване на акта, които приема органът. Такива не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо. Цитирането общо на приложимата нормативна уредба не обосновава извод за наличието на която и да е конкретна хипотеза довела до постановяване на акта. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Освен това, от съдържанието на акта не се установява и въз основа на кои правни основания е издаден същия, тъй като конкретни такива също не са посочени. Дотук изложеното е достатъчно да обоснове отмяната на процесното писмо с оглед порока по чл.146, т.2 от АПК.

Посочването на разпоредбите на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания,  Регламент 1306 / 2013 и Регламент № 1307 / 2013.не изпълнява изискването за посочване на фактическо и правно основание, тъй като те съдържат общи правила за поведение, неясно как относими към конкретното лице. На практика уведомителното писмо не съдържа правно основание за постановения отказ за изплащане на субсидия по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави.

Административният акт не отпраща за констатирани факти и обстоятелства към друг акт, находящ се в административната преписка, нито се позовава на официален и/или друг документ, съдържащ релевантните за разпореденият правен резултат обстоятелства.

От друга страна, фактически данни, които да обуславят разпореденото в писмото, не се съдържат в документ, отразяващ конкретните резултати от административната проверка чрез ИСАК.

Съдът намира, че становището на ответника, представено в съдебно заседание на 19.04.2023г., не може да замести изискуемото се по императивното изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК съдържание на административния акт, обуславящ формалната му законосъобразност. Това становище не представлява посочване на фактически и правни основания за издаване на акта, а процесуална позиция по съществото на вече повдигнат пред съда спор за законосъобразност на акта, част от която е и формалната му законосъобразност по аргумент от чл.146, т.2 от АПК.

Настоящият състав намира за неприложимо в конкретния случай Тълкувателно решение №16 от 31.3.1975 година на ОСГК на ВС, тълкуващо отменени разпоредби на ЗАП. В това решение действително е посочено, че не е необходимо мотивите към акта да съвпадат с момента на издаването му, а е възможно те да предхождат издаването на акта или да се изложат допълнително, стига да се постигат целите, които законодателят е поставил с изискването за мотивиране.  Като пример в това отношение е посочено, че мотивите към акта могат да бъдат изложени в препроводителното писмо, с което жалбата се изпраща на горестоящият административен орган. Посочено е, че този орган,а и съдът, пред който актът е обжалван, ще разполага с необходимата основа за по – правилното извършване на проверката за законосъобразност и правилност.

Следва на първо място да се констатира, че посоченото ТР е издадено при действието на ЗАП /ДВ, бр. 53 от 7.07.1970 г., в сила от 7.10.1970 г., отм., бр. 90 от 13.11.1979 г./, като този закон е предвиждал задължително административно обжалване като предпоставка за съдебното обжалване – арг. от чл.47, ал.2 от него. Затова и в това сравнително старо ТР на ВС изрично е предвидена възможността т.н. допълнителни мотиви да се излагат или с препроводителното писмо до горестоящият административен орган при задължителното административно обжалване или най – късно в потвърдителното решение на по-горестоящият административен орган, но не и едва пред съда. Логиката на ВС е ясна – мотивирането на административния акт може да се извърши единствено преди фазата на съдебното обжалване, като в рамките на висящността на процеса пред администрацията, в който една от страните има ролята и на водещ процеса орган, е допустимо и мислимо да се установяват фактическите и правните положения, които мотивират разпоредителната част на административния акт. Посоченото разбиране е в синхрон с изискването за мотивиране на административния акт, и от друга страна, с изискването мотивирането да е част от предмета на съдебната проверка за законосъобразността на акта – вж. чл. чл26, ал.1 , буква „ж“ от ЗАП /отм./ вр. с чл.55 от с.з.

Всъщност излагането на мотиви към акта едва в съдебната фаза на процеса заобикаля императивното изискване за установимост на фактите, релевантни към издаването на административния акт и подлежащи на доказване пред съда – чл.170, ал.1 от АПК. Единственото допълване на предмета на спора пред съда, което процесуалният закон позволява, е допълването с доказателства за нововъзникнали факти – чл.142, ал.2 от АПК.

Посоченото обуславя извод за недопустимост за създаване и допълване на формата на акта едва пред съда чрез посочване на фактическите и правните основания за издаването му и то тогава, когато предмет на спора е именно липсата на форма на акта и по – конкретно липсата на фактически и правни основания за издаването му. Обратното разбиране би обезсмислило разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че наличието на заявяване на едни и същи животни от повече от един земеделски производител само по себе си не е основание за отказване на изплащане на подпомагане. Условията за възникване на правото за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави са изчерпателно посочени в чл.19 от Наредба № 3 / 2015г. и измежду тях липсва изискване заявяването да е от само един кандидат. При наличие на двойно заявяване в тежест на  административния орган е да установи кой от земеделските производители действително стопанисва животните и респективно има право да бъде подпомогнат. С постановяването на отказ и за двамата земеделски производители, заявили животните, без допълнителна проверка и без възможност за поправка на допуснати грешки при декларирането, административния орган постановява акт в нарушение на материалния закон. По този начин се игнорира изцяло целта на закона – подпомагане на земеделските производители – поради което и на това основание уведомителното писмо следва да бъде отменено.

При установеният незаконосъобразен отказ за оторизиране на подпомагане по схема за обвързано подпомагане за млечни крави, незаконосъобразна се явява и наложената санкция за бъдещ период.

С оглед установеното неправилно приложение на процесуалния и материалния закони, съдът намира, че оспорения акт следва да бъде отменен и преписката върната на ответника за ново произнасяне.

С оглед изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък с разноските и доказателства за действителното им плащане.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-040-6500 / 5179 / 22.07.2021г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2017г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,  с което e извършено намаление на претендираните суми в размер общо на 12 926лв. и му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 12 279,07лв.

 

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда в едномесечен срок от получаване на решението.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на Ч.М.М. *** сума в размер на 1 850лв. ( хиляда осемстотин и петдесет лева ).

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

                                                          

Съдия: