Решение по дело №30/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 820
Дата: 6 юли 2022 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия: Милена Богданова
Дело: 20221100900030
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 820
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично при закрити врати
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
в присъствието на прокурора М. М.
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20221100900030 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.Перник, ул.****, представлявано от управителя К.М.Х. чрез адвокат Я.Н. от
САК с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на
“А.Д.****” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
ул.“**** ателие 1 представлявано от управителя Р.Н.К., поради неплатежоспособност и в
условията на евентуалност свръхзадълженост, която аргументира с това, че дружеството не
е в състояние да изпълни изискуемо задължение към молителя, свързано с търговската му
дейност.
„М.Б.“ ЕООД като молител, твърди, че е кредитор на ответното дружеството с
изискуеми вземания в размер на 22 166,05лв. на основание десет договора за аренда,
сключени с ответното дружество като арендатор и трето лице като арендодател на
земеделска земя, която впоследствие молителят е придобил в собственост описана в
цитирани и приложени към делото нотариални актове. От представените договори за аренда
и покупко- продажби е видно, че е прехвърлено правото на собственост върху земята,
предмет на договорите. Арендодателят, съответно, е бил заместен в арендното
правоотношение от новия носител на правото на собственост „М.Б.“ ЕООД, по силата на
императивните норми на чл.17 от ЗАЗ като молителят е заместил третото лице по
договорите за аренда с ответника “А.Д.****” ООД съответно – за периода 18.03.2014г. –
м.07.2016г. и съобразно чл. 17 от ЗАЗ и доколкото договорите са били вписани, имат сила
по отношение на приобретателя за целия срок на действие.
В хода на производството “А.Д.****” ООД не взема становище, призован е при
условията на чл.50 ал.2 ГПК. Не доказа да е извършил плащания за стопанските години,
посочени от молителя в молбата, поради което предвид наличието на доказателства за
тяхното възникване и неплащане на определения падеж, съдът намира за доказана активната
му материална легитимация на молителя - качеството му на кредитор на “А.Д.****” ООД.
1
С оглед непогасените задължения за арендни плащания и за наемна цена е дължима и лихва
за забава, считано от датата на изискуемостта на задълженията до подаване на молбата по
чл.625 ТЗ.
Според молителят “А.Д.****” ООД, не е в състояние да изпълни изискуемите си
парични задължения, произтичащи от сключени с него търговски сделки и на осн.чл.608
ал.1 от ТЗ се намира в състояние на неплатежоспособност, считано от 31.12.2020г. Излага
твърдения и за свръхзадълженост, поради недостатъчност на имуществото му да покрие
паричните му задължения.
Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се обяви
неплатежоспособността на дружеството, а в условията на евентуалност свръхзадължеността,
да се открие производство по несъстоятелност, да бъде определена начална дата на
неплатежоспособност, да бъде назначен временен синдик, да бъде наложен общ запор и
възбрана върху имуществото на длъжника. Претендират се разноски.
Съдът като взе в предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните
по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни
от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“-
СДВР, МВР, както и заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа
експертиза и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър
счетоводни документи, намира за установено от фактическа страна следното.
“А.Д.****” ООД е дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на
Софийски градски съд.
От постъпилата изготвена от СДВР Отдел „Пътна Полиция“ справка от централна
база на АИС КАТ, се установява, че към 05.01.2022г. няма данни за регистрирани МПС на
„А.Д.****“ ООД.
Според писмо с изх.№10-00-523/31.01.2022г. на НАП София се установява, че срещу
ответното дружество няма наложени обезпечителни мерки и започнато принудително
изпълнение по реда на ДОПК.
Според заключението на вещото лице по изслушаната съдебна финансово-
икономическа експертиза, се установява, че ответникът не му е предоставил достъп до
счетоводната си отчетност и експертизата е изготвена въз основа на приложените по делото
доказателства, публичните данни, публикувани по партидата на длъжника в ТР. Установява
се, че ответникът е публикувал свои годишни финансови отчети до 2017г., поради което за
периода 2018-2021г. вещото лице е заложило нулеви балансови стойности. Посочило е, че
размерът на изискуемите задължения към молителя възлиза на 22 315,55лв. за дължима
главница. Посочило е, че размерът на арендата по процесните договори за аренда възлиза на
201 528,23лв.
Вещото лице е пояснило, че стойностите на показателите на финансовия анализ се
използват като основа за оценка на икономическото състояние на предприятието, когато се
касае до работещо такова. Посочило е, че показателите за ликвидност са количествени
характеристики на способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с
наличните краткотрайни активи. Основните показатели са коефициенти на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Показателят на коефициента на обща ликвидност е
значително под референтните стойности 1,0 – 2,0. За периода 2017г. – 2021г. показателят е
със стойност значително под 1, което означава, че длъжникът не е бил в състояние да
посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи, което го поставя в
състояние на неплатежоспособност. Коефициентът на бърза ликвидност, който се
определя като отношение между сумата на краткотрайните активи /намалена със сумата на
материалните запаси/ и сумата на краткосрочните задължения /задълженията със срок до
една година/ е с общо приета стойност като показател в границите 0,5-1,0, което означава, че
тези бързо ликвидни активи трябва да осигуряват 50-100% от краткосрочните задължения.
За периода на 2017г. стойностите са референтни, докато за периода 2018г. – 2021г. се
установява, че показателят е значително под допустимата граница, което означава, че
2
длъжникът не е бил в състояние да погаси бързо своите текущи задължения. Коефициентът
на незабавна ликвидност отразява способността на дружеството да покрие своите
краткосрочни задължения с наличните си финансови средства. Оптималната стойност на
този показател е в границите 0,5-0,7, като стойности по-високи от 1 означават замразяване
на парични средства, които не се използват ефективно. За периода 2017г. – 2021г.
стойностите на този показател са значително под референтните. При необходимост
дружеството не е било в състояние да погаси своите незабавно своите задължения.
Коефициентът на абсолютна ликвидност е изчислен като отношение на паричните
средства и краткосрочните задължения. Общо приетата стойност на този показател е над 0,3
– всеки момент да се поддържат парични наличности, покриващи около 30% от
задълженията. Стойностите на този показател за периода 2017г. – 2021г. са значително под
референтните.
Коефициентът на финансова автономност се изчислява чрез съпоставяне на
собствения капитал и привлечения такъв. Когато е под 1 е налице превишение на
задълженията спрямо собствения капитал – съществуващите задължения не се достатъчно
обезпечени с имущество на предприятието, което говори за декапитализиран собствен
капитал. И обратно, когато този коефициент е равен или над единица, показва степен на
финансова независимост от ползването на чужди средства. За периода 2017г. – 2021г.
съществуващите задължения на ответното дружество не са обезпечени с имущество.
Стойностите са отрицателни, което го поставя в пълна зависимост от кредиторите му и в
състояние на дългосрочна неплатежоспособност. Собствения му капитал е декапитализиран.
Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от
сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този
показател при добре функциониращо предприятие обикновено е между 0,25 и 0,5, като
трябва да бъде най-много равен или по-малък от 1 и показва на 1лев собствен капитал колко
задължения са отчетени. Когато е под единица, това показва, че предприятието е в състояние
да уреди своите задължения със своя натрупан собствен капитал. Колкото коефициентът е
по-голям от единица, толкова зависимостта на предприятието от външни източници на
средства е по-голяма. Ако показателят е равен на 0, то предприятието се финансира
изключително за сметка на собствени средства. За периода 2017г. – 2021г. е видно, че
стойностите са отрицателни. Следователно молителят е в пълна зависимост от кредиторите
си и съответно в състояние на свръхзадлъжнялост.
Поради непредоставяне на достъп до счетоводната отчетност на ответника вещото
лице не е успяло да анализира извършените от длъжника плащания към трети лица,
вкл.държавата. При извършена проверка в счетоводството на молителя вещото лице е
установило, че процесните вземания не са осчетоводени от дружеството – кредитор.
Счетоводните записвания на „М.Б.“ ЕООД са водени редовно и съобразно ЗСч и
приложимите счетоводни стандарти. Не са установени данни за извършени плащания от
ответника към дружеството-молител по процесните вземания. Съгласно условията на
процесните договори за аренда, размерът на процесното вземане се определя от площта на
аренованата земя и цената на декар арендована земя, вписана в съответния договор. Общият
размер на вземането възлиза на 22 315,55лв. Крайният срок за арендното плащане е 30 април
на текущата стопанска година. Вещото лице е приело за падеж на дължимите годишни
арендни вноски 30.04. на съответната стопанска година. Мораторната лихва върху
главницата 22 315,55лв. за периода от датите на падеж на съответните арендни плащания зо
31.12.2021г. е в размер на 9 795,88лв., като е отбелязано, че за периода 13.03.2020г. –
14.07.2020г. съгласно чл.6 от ЗМДВИП не се начисляват лихви и неустойки за забава.
Общият размер на задължението на ответника към молителя е 32 111,43лв.
Съгласно последния публикуван от ответника ГФО към 31.12.2017г. длъжникът
притежавал единствено вземания в размер на 50 000лв.
Вещото лице е извършило проверка в Държавен фонд „Земеделие“, от където са
заявили, че не поддържат база данни за параметрите на сключените договори за наем и
аренда на земеделска земя. Областна дирекция „земеделие“ гр.Видин е отговорило, че на
3
територията на обл.Видин, ответното дружество няма регистрирани договори за наем, но
има регистрирани договори за аренда само в Общинска служба „Земеделие“ гр.Димово.
Договорите са общо 117броя. Към момента само един е действащ, останалите 116 са
прекратени или с изтекъл срок. Вещото лице е изчислило, че общият размер на арендата по
договорите за аренда за процесния период възлиза на 201 528,23лв.
С оглед извършения икономически анализ вещото лице е направило извод, че
ответното - дружество е в много влошено финансово състояние и изпитва тежки
затруднения по отношение покритието на своите текущи и изискуеми задължения.
Предприятието е с изключително лоша ликвидност, установимо с икономическите
показатели. Според изчислените коефициенти на ликвидност и финансова автономност,
длъжникът не е в състояние да покрива текущите си и изискуеми задължения, считано от
01.01.2018г.
За длъжника не се установява към датата на приключване на устните състезания по
делото да разполага с пари или ликвидно имущество, чрез които да се покрият началните
разноски за производство по несъстоятелност, съответно на текущото възнаграждение на
временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността. Липсват активи и приходи,
от които да се направи извод за способност за преодоляване на финансовите затруднения и
обслужване на задълженията. Затрудненията на дружеството нямат временен характер, като
имуществото на "А.Д.****" ООД не е достатъчно за покриване на задълженията без
опасност за интересите на кредиторите.
Съдът намира, че дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност,
спряло е плащанията по търговски сделки и има значителни частни и публични задължения.
Не се обори оборимата презумпция на чл.608 ал.2 ТЗ, че при спиране на плащанията
търговецът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Финансовите затруднения, по
вид и размер говорят за един траен характер като и перспективата е негативна.
След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 14.06.2022г. за
внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен срок на сумата от 5 000 лева,
необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност
по чл.629б ал.1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като
длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на
15.06.2022г.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е
в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до
търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.
В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи
извод, че ответника е неплатежоспособен. Изпаднал е в състояние на неплатежоспособност,
не разполага със средства да удовлетвори вземанията на кредиторите, не може да я покрие
със заемни средства или по друг начин. Същевременно затрудненията в обслужването на
задълженията имат траен характер, длъжникът не разполага с имущество достатъчно за
покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, което прави
молбата основателна.
Производството по несъстоятелност следва да се открие, поради доказана
неплатежоспособност. Към датата на приключване на устните състезания по делото
дружеството длъжник има изискуеми парични задължения към молителя, свързани с
търговската му дейност. Тези задължения не са изпълнени, което предполага
4
неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и
обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при
което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са
достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.
Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата
31.12.2018г.
След тази дата длъжникът не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с
наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на
дружеството след 31.12.2018г., коефициентът на обща ликвидност е бил под характерната
стойност 1 (неоспорвана като съответно приложима), както и под общата норма са били
коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова
задлъжнялост. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички
краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за
състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г.
по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). След 01.01.2012г. икономическото състояние на
ответника е било трайно влошено, което е и понастоящем. Затрудненията му не са
временни, не разполага и с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).
По делото са събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на
предприятието на ответника, които установяват коефициент на обща ликвидност на
дружеството под единица. Съгласно трайно установената съдебна практика, коефициентите
за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в
бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-
0.92 и нагоре (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и
Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
Не е установено ликвидно имущество на длъжника, което да е достатъчно за
покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. Разноските за
несъстоятелността, определени от съда на 5 000 лева, не са били предплатени по реда на
чл.629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 608 ТЗ вр. чл.630
ал. 2 ТЗ, поради което дружеството ще следва да бъде обявено в несъстоятелност с всички
произтичащи от това последици.
При извод за основателност на молбата поради настъпила неплатежоспособност на
длъжника, не е налице условие за разглеждане на евентуално наведеното основание –
свръхзадълженост.
На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на
решението, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде
депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на
първоначалните разноски по несъстоятелността от 5 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в
този срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския
регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).
За заличаване на дружеството в търговския регистър следва да бъде изпълнено
задължението за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО.
На основание чл.620 ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени
разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ, 1200лева депозит за
вещо лице и 480лв. изплатена част от адвокатско възнаграждение. Сумата ще бъде събрана
от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.632 ал.1 и ал.2 ТЗ, съдът
5
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “А.Д.****” ООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул.“**** ателие 1 представлявано
от управителя Р.Н.К. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА на 31.12.2018г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на “А.Д.****” ООД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул.“**** ателие 1.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност “А.Д.****” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, ул.“**** ателие 1.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на “А.Д.****” ООД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул.“**** ателие 1.
ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на “А.Д.****” ООД, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул.“**** ателие 1.
СПИРА производството по т.д.н. №30/2022г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-24 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,
по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно
имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата,
необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 5000 лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от
вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде
поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде
изпълнено задължението за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от
КСО от дружеството.
ОСЪЖДА “А.Д.****” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Триадица, ул.“**** ателие 1 да заплати на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.****, представлявано от управителя К.М.Х.
разноски в производството в размер на 1200лева депозит за вещо лице и 480лв. изплатена
част от адвокатско възнаграждение, както и сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева)
държавна такса по сметка на Софийски градски съд .
Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624
от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок
от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6