РЕШЕНИЕ
№ 1023
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110215713 по описа за 2021 година
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото
приключване установи следното:
Производството е по реда на Глава Десета на АПК и предмет на
оспорване с жалбата на В.Б. Д - Б е Заповед рег. № 227зз2720/24.10.2021 г., с
която тя е задържана на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР.
В хода на съдебните прения жалбата се поддържа от нейния
процесуален представител адв. Я, като се оспорва от представител на
полицейския орган в представени писмени бележки.
В производството по съдебно оспорване на индивидуални
административни актове, каквато е въпросната заповед на полицейския орган,
съдът следва да провери съществуването на петте основания за
законосъобразност на оспорения административен акт – наличие на
компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на
съответните административно-производствени правила при издаване на акта;
спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат
по аргумент от чл.146 от АПК. Липсата на който и да било от съответните
реквизити прави съответния акт незаконосъобразен, а в някои тежки форми
1
на порока – и нищожен.
В случая се установява, че въпросната заповед е издадена от ТР. В. ТР.,
който заема длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“
в сектор Охранителна полиция към 03 РУ СДВР. Тази длъжност определя Т.
като полицейски орган, който може да издава заповеди като процесната на
територията на Столична община към посочената дата, т. е. съдът приема, че
е налице материална, темпорална и териториална компетентност на органа,
издал заповедта.
Формата на административния акт е писмена и в конкретния случай тя е
спазена, тъй като въпросната заповед е издадена писмено и съдържа
съответни реквизити и същата е подписана от лицето, посочено за нейн
издател, както и от задържаната. Заповедта съдържа част от реквизитите по
чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, но при издаването е допуснато нарушение на чл. 72,
ал.2, т. 2 ЗМВР, свързано с посочването на основанието за задържане на
жалбоподателя Б.
Като материалното основание за издаването на оспорената заповед е
посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, който предоставя правото
на полицейските органи да задържат лице, което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба. В заповедта обаче не е посочено никакво
конкретно действие или бездействие на задържаната, в което да се изразява
преченето; не е посочено и какви задължения са изпълнявали полицейските
служители, на които тя е попречила. Единствено като описание на
фактическото основание за задържането е посочен текста на разпоредбата,
който обаче не носи никаква конкретна информация за обстоятелствата на
разглеждания случай. Това според съда е крайно недостатъчно, като не са
посочени конкретни факти, включително дата, място и действия на
задържаното лице, които да бъдат приети за пречене на полицейските органи,
не са индивидуализирани и самите органи. Допълнително объркване относно
фактическото основание за задържане на жалбоподателя внасят и описаните
обстоятелства в докладна записка от 04.11.2021 г. и сведение от С В от
24.10.2021 г., които взаимно си противоречат и където се описва поведение на
жалбоподателката нарушаващо обществения ред, но не и „пречене“ на
полицейските служители.
2
Действително, поради бланкетния характер на заповедта за задържане и
условията на незабавност, в които се съставя, не може да се очаква в нея да се
изписва цялата установена фактическа обстановка, каквито изисквания
поставя наказателния процес. Достатъчно е да се установи, че в случая са
били събрани данни, че лицето е пречело на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба, като същото бъде описано със своите основни
характеристики. В контекста на изложеното, стандартът относно преценката
за наличието на достатъчно пълно и ясно описание на фактическите и правни
основания за задържането по ЗМВР, е зададен в Решение от 24.06.2014 г. на
ЕСПЧ по делото П и П срещу Б, което приема, че обоснованото подозрение,
че лицето е извършило престъпление, което е основание за задържането му,
не може да бъде общо и абстрактно. Именно поради това е необходимо в
заповедта за задържане да се посочат конкретни данни, свързани с
твърдяното престъпление, съответно нарушение или неправомерно
поведение.
В случая в заповедта не са посочени никакви конкретни фактически
обстоятелства, послужили за основание за задържане на лицето. Приложената
по делото докладна записка относно задържането на лицето, в която са
описани негови противоправни действия, не може да санира този съществен
порок на оспорения акт, тъй като същата не е изготвена от издателя на
заповедта за задържане, а едва 10 дни по-късно, и не е предявена на
задържаната за запознаване при връчването на заповедта за задържане, нито в
заповедта е препратено към докладната записка. В този смисъл не са
приложими и доводите на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК
на ВС,
Въз основа на горното, съдът прие, че издадената заповед за задържане
на жалбоподателя Б страда от съществени пороци, които са довели до
нарушаване на правото на защита на задържаната и същата следва да бъде
отменена.
Освен това съдът намира, че е бил нарушен и принципа за
целесъобразност на задържането на жалбоподателката. С оглед нейната
възраст и оказаното съдействие на полицейските органи /отворила е на
позвъняването на полицейските служители; предоставила е документ за
самоличност; дала е обяснения за поведението си, подписала е връчените
3
книжа/, мястото на задържането /непосредствено пред дома , на
стълбищната площадка/, както и повода за подадения сигнал /нарушаване на
тишината в почивен ден поради домашен ремонт/, не се е налагало
задържането на жалбоподателката за постигане на законосъобразна цел.
С оглед достигнатия извод за отмяна на оспорения административен
акт, се явява основателна и претенцията на адв. Я за присъждане на разноски
за адвокатска защита в полза на жалбоподателката, както и 10 лева за
внесената държавна такса за разглеждане на делото. По делото са приложени
доказателства /договор за правна защита и фактура/, от които се установява
размера на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение – 480,00 лева
с ДДС. Този размер е съответен на определения в чл. 8, ал.2, т. 3 от Наредба
№ 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимален предвиден размер от 400
лева, върху който е начислен и данъка. Следователно, СДВР следва да
заплати на жалбоподателката обща сума в размер на 490.00 лева.
Воден от горното и на осн. чл.172 и чл.172а от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед рег. № 227зз2720/24.10.2021 г., издадена от ТР. В.
ТР. - полицейски орган при 03 РУ СДВР, с която В.Б. Д - Б е задържана на
основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на В.Б. Д – Бс ЕГН **********
сумата от 480.00 лева, представляваща разноски за адвокатска защита, както и
10.00 лева, разноски за внесена държавна такса за разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба по реда на
Глава XII от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен
срок от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4