Р Е Ш
Е Н И Е
№ .…….
гр. Велико Търново, 07.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският
районен съд, четвърти състав, в публично заседание на 09.12.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при секретаря
Ст. Илиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1865/2019 г. по описа
на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 59 и сл.
от
Делото е
образувано по жалба от Ц.П.Г. с ЕГН: ********** срещу НП № 441783-F484966 от 11.06.2019 г. на началник отдел „Оперативни
дейности” - Велико Търново в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
наредба H-18 от 13. 12.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. М.Б.
ВТАК, която заема становище за отмяна на обжалваното НП, поради нарушение на
чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като според нея некоректно е
посочена датата на извършване на твърдяното нарушение, което е довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя и невъзможност за преценка
спазването на давностните срокове.
Въззиваемата
страна, редовно уведомени се представляват от юрисконсулт Бонева, пледират за
потвърждаване на НП, твърдят че допуснатата грешка в изписване на датата в
обстоятелствената част на АУАН е техническа и не се отразява на
законосъобразността на НП.
Съдът след
като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, които
разгледа поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Административнонаказателното
производство е започнало чрез съставяне на АУАН №F484966 от 07.05.2019г., с
актосъставител П.Р.Т. на длъжност „инспектор по приходите” при ЦУ на НАП в
присъствието на свидетеля Х.И.Д..
Актът е
връчен и подписан от жалбоподателя на 07.05.2019 г., за което е съставена
разписка. В АУАН при връчването му не са направени възражения от жалбоподателя.
В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения по акта.
АУАН е
издаден по повод извършена на 03.05.2019г. проверка на търговски обект по
смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ семеен хотел, находящ се в
гр. Велико Търново, ул. Въстаническа №7, стопанисван от „Копеста – 5 – Г.,
Герджикова и Сие” СД с ЕИК: *********. При проверката е установено, че за
извършена контролна покупка – нощувка в единична стая на стойност 30 лв. е било
извършено плащане от актосъставителя Т., за което не е била издадена фискална
касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство, модел „Tremol ZN-KL” с номер ZK048805 и номер на фискалната памет 50054673, нито от
кочан с ръчни касови бележки. Плащането е било прието от жалбоподателя, който е
на длъжност „домакин” в проверяваното търговско дружество.
Въз основа на
издадения АУАН административнонаказващият орган е издал обжалваното НП.
В обжалваното
НП е прието за установено, че на 03.05.2019г. в 13:40 ч. е извършена проверка на търговски
обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС, семеен хотел, находящ се в гр.
Велико Търново, ул. Въстаническа №7, стопанисван от „Копеста – 5 – Г.,
Герджикова и Сие“ СД с ЕИК *********. При проверката е било установено, че за
извършена контролна покупка – нощувка в единична стая на стойност 30 лв. е
извършено плащане от П.Р.Т. – ИП, за което плащане не е издадена фискална
касова бележка от монтирано фискално устройство, модел “Tremol ZM-KL” с номер ZK048805 и номер на фискална памет 50054673, нито от
кочан с ръчни касови бележки. Плащането е прието от Ц.П.Г. с ЕГН ********** на
длъжност „домакин” в проверяваното дружество.
Ц.П.Г.
едновременно с плащането не е представил на клиента фискална касова бележка от
фискално устройство модел “Tremol ZM-KL” с номер ZK048805 и номер на фискална памет 50054673, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
Наказващият
орган е приел, че при така установената фактическа обстановка е налице
нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС и на
основание чл.185, ал.3 от ЗДДС е наложил административно наказание – глоба, в
размер на 100 лева.
Съдът като
извърши служебна проверка за законосъобразност установи следното. Жалбата е
процесуално допустима, подадена е от активнолегитимирано лице в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд, по правилата на
местната и родова подсъдност, а разгледана по същество – неоснователна.
От формална
страна съдът счита, че административнонаказателното производство е протекло без да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН и издаденото въз
основа на него НП са издадени от компетентни за това лица, в законоустановените
срокове и притежават необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът не
споделя становището на процесуалният представител на жалбоподателя за наличие
на съществено неотстранимо процесуално нарушение по чл. 42, т.3 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, изразяващо се в обстоятелството, че в обстоятелствената част на АУАН
№F484966 от 07.05.2019 г. е посочено, че проверката, въз основа на която е
съставен акта е извършена на 03.01.2019 г, в 13:40ч. Според съда действително е
налице неправилно посочване датата на проверката, но съдът счита, че правата на
жалбоподателя не са нарушени, тъй като по насетне в обстоятелствената част на
АУАН е посочено, че той е съставен въз основа на протокол за извършена проверка
№0361423 от 03.05.2019 г. и към преписката е приложен и самият протокол. Съдът
счита, че допуснатото нарушение не е съществено, тъй като по безспорен начин е
установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, като в случая съдът счита че е приложим чл. 53, ал.2 от ЗАНН.
Съдът счита, че фактическата обстановка е
правилно установена от наказващия орган, като същата се потвърждава изцяло от
събраните в рамките на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.
Свидетелските показания са непротиворечиви и описват фактическа обстановка,
която изцяло съвпада с тази установена в НП, като техните показания се
потвърждават от събраните писмени доказателства по делото.
Съдът счита,
че правилно наказващият орган е определил приложимия материален закон, като е
приел, че при така установеното от фактическа страна е налице нарушение на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба H-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр.
чл.118, ал.1 от ЗДДС. Това е така, защото посоченият текст въвежда задължение
за издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова
бележка от ИАСУТ за всяка продажба, при която е извършено плащане, с изключение
на случаите, когато плащането се извършва чрез плащане на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В настоящия казус е налице извършена
контролна покупка, при което е извършено плащане от инспектор по приходите в
размер на 30 лева, за което плащане в разрез с въведеното задължение не е
издадена фискална касова бележка от наличното и действащо в обекта фискално
устройство модел „Tremol ZM-KL” с номер ZK048805 и номер на фискална памет 50054673. Нарушението е формално и е извършено чрез
бездействие от жалбоподателя, който в качеството си на домакин в проверяваното
дружество не е изпълнил задължението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата. Нарушението е извършено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като жалбоподателят Г. е съзнавал всички елементи от
обективната страна на деянието, като е бил наясно с обществената му опасност и
е желал настъпването на общественоопасните последици.
Правилно
наказващият орган е определил санкционната разпоредба – чл.185, ал.3 от ЗДДС като
е наложил административно наказание – глоба, в размер на 100 лева, което представлява
предвиденият от закона минимум за това нарушение.
В случая,
съдът приема, че не са налице обстоятелства, които да говорят, че е налице
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното
административно нарушение е формално, не са налице съставомерни вреди и то е
довършено с факта на неиздаване на дължимия фискален бон. Деянието по нищо не
се отличава от други подобни нарушения от същия вид и няма основание да се
счита, че то е с по – ниска степен на обществена опасност, за да се приложи чл.
28 от ЗАНН.
С оглед
изложеното съдът приема, че НП е законосъобразно и правилно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
По отношение
на направеното искане за разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК, като последният
в чл. 143 и чл. 144 урежда, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт разноските за един адвокат
се възстановяват от органа издал отменения акт или отказ, както и че
субсидиарно за неуредените въпроси се прилага ГПК. В този смисъл съдът приема,
че в настоящият казус, тъй като не е налице отмяна на обжалваното НП, не са
налице основания за присъждане на разноски на жалбоподателя и те следва да
останат в негова тежест.
Водим от
горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 441783-F484966 от 11.06.2019 г. на началник отдел „Оперативни
дейности” - Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на Ц.П.Г. с ЕГН: ********** за
нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от наредба H-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание
чл.185, ал.3 от ЗДДС е наложено административно наказание – глоба, в размер на
100 лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: