РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Силистра, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Десислава Г. Петрова
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно гражданско дело
№ 20233400500308 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба против Постановление за възлагане на недвижим
имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 24030.501.240, по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Дулово, общ. Дулово, обл.
Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-51/31.08.2007 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес: гр. Дулово, ул. „Добруджа“ №
69, с площ 539 кв.м., трайно предназначение на имота: урбанизирана, начин
на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, при граници и
съседи поземлени имоти с идентификатори: 24030.501.239, 24030.50.3171,
24030.501.241 и 24030.501.245 от 24.07.2023 г., постановено по изп.д. №
20227670401080 по описа на ЧСИ Георги Г., с рег. № 767, с район на действие
ОС-Силистра.
Постановлението се обжалва от Х. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Дулово, ул. „Добруджа“ № 78 – трето лице, недлъжник по изпълнителното
производство. Жалбоподателят твърди, че е собственик на ид.ч. от процесния
имот, за чиято публична продан разбрал от съседи на 24.07.2023 г., поради
което изпълнителните действия: възбрана, опис и публична продан, са
извършени върху имот, който не е изцяло собственост на длъжника по
изпълнителното дело. Моли окръжния съд да отмени обжалваното
постановление. Представя писмени доказателства.
1
В с.з. жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител,
който посочва, че нито жалбоподателя, нито останалите съсобственици са
уведомени за изпълнителните действия на частните съдебни изпълнители. По
същество счита, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Взискателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Димитър Шумаров –
изпълнителен директор, и Милена Винева – прокурист, навежда възражения
за недопустимост и неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание не се явява представител на дружеството.
Постъпило е писмено становище, с което по същество се навеждат аргументи
за недопустимост на жалбата, предвид липсата на доказателства, че
жалбоподателят е владял процесния имот към момента на обжалваното
изпълнително действие. Счита, че от приложените към жалбата документи не
може да се направи обоснован извод относно собствеността. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение.
Назначеният особен представител на длъжника по изпълнителното
производство – Ю. И Е., ЕГН **********, не изразява становище. Редовно
призован, не се явява в съдебно заседание.
От страна на частния съдебен изпълнител са постъпили писмени мотиви
по обжалваните действия, с които е изразено становище за основателност на
подадената жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното
от страните, прие следното:
Не се спори, а и се доказва от приложеното изпълнително дело, че
същото е образувано с № 20207620400691 от ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762,
Район на действие ОС-Разград, по молба на взискателя „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
Димитър Шумаров – изпълнителен директор, и Милена Винева – прокурист.
Съдебният изпълнител наложил възбрана върху процесния имот.
С разпореждане от 29.09.2022 г. на същия, изпълнителното дело е
изпратено на ЧСИ Георги Г., рег. № 767, с район на действие ОС-Силистра, за
продължаване на изпълнителните действия, който с постановление от
30.09.2022 г. образувал и.д. № 20227670401080. Същият извършил нов опис
на процесния имот, изискал и приложил по делото данъчна оценка и справка
за декларирано имущество, от които е видно, че длъжникът Ю. Е. е
собственик на 265, 00 кв.м. от процесния имот, придобити по наследство.
Приел заключение на вещо лице, съгласно което пазарната стойност на
процесния имот възлиза на 47 400 лв. След проведената публична продан,
имотът бил възложен с постановление върху Е В. Я, ЕГН **********.
Действащата правна уредба защитава третите лица, когато техните
права и интереси биват засегнати от незаконосъобразното провеждане на
2
изпълнението. Същите имат възможност да депозират жалба срещу
съответното изпълнително действие, когато към момента на запора,
възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, владеят вещта,
срещу която е насочено изпълнението. Жалбата не се уважава, ако се
установи, че вещта е била собствена на длъжника към момента на налагане на
запора или възбраната.
Според правната теория и голяма част от съдебната практика, която
настоящият състав възприема, жалба може да бъде депозирана срещу всяко
действие на съдебния изпълнител, вкл. постановлението за възлагане, макар и
чл. 435, ал. 3 да предвижда ограничена процесуална легитимация за
обжалване на това действие. Ограниченията, предвидени за страните по
изпълнителното производство, не следва да намерят приложение по
отношение на третите лица, доколкото същите не биват уведомявани за
предприетите от съдебния изпълнител действия. Легитимацията на третите
лица изисква, на първо място, те да не са обвързани от изпълнителния лист,
въз основа на който се провежда изпълнението, и на второ място, да владеят
вещта, върху която е насочено последното.
В тежест на третото лице жалбоподател, е да докаже две положителни
предпоставки – момента на узнаване на обжалваното действие и
упражняваното от него владение на имота като фактическо състояние.
Съдебната практика приема, че допустимост на сезирането може да обоснове
и твърдение за придобиване на собственост върху вещта.
Жалбоподателят посочва, че узнал за проведеното принудително
изпълнение върху процесния имот от съседи на 24.07.2023 г. В същия ден
било съставено и постановлението за възлагане – предмет на обжалване пред
настоящата инстанция. Жалбата била депозирана пред ЧСИ на 31.07.2023 г. –
преди изтичане на двуседмичния срок от извършване на действието, поради
което за жалбоподателя не възниква задължение да докаже момента на
узнаване на изпълнителното действие.
Трайно е застъпено становището – както в правната теория, така и в
съдебната практика, че процесуалният ред на защита, а именно – обжалване
на действието на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 4 и 5 ГПК, е предвиден
за лицата, които упражняват владение върху вещта като фактическо
състояние, а не като правомощие, част от субективното правото на
собственост. Ако лицето не владее вещта, макар и да е неин собственик, то
следва да се защити, като предяви иск с правно основание чл. 440 ГПК.
Съгласно тълкувателната практика на ВКС то запазва тази правна
възможност, дори жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК да бъде отхвърлена, тъй като
решението по нея не формира СПН по отношение на собствеността.
В настоящия случай жалбоподателят основава основателността на
оплакванията си на твърдяно право на собственост върху ид.ч. от процесния
имот, като се легитимира с приложените към жалбата писмени доказателства
– Удостоверение за наследници; скица; Заповед № 373-ДС от 02.04.1998 г.;
приходна квитанция за заплатени данъци; декларация по чл. 14 ЗМДТ;
3
удостоверение за данъчна оценка.
Представените от жалбоподателя писмени доказателства не установяват
по безспорен начин твърдяното от него право на собственост, но разколебават
извода, направен от двамата частни съдебни изпълнители, че длъжникът по
изпълнителното дело е единствен собственик на процесния имот. Поради
което възражението на взискателя в този смисъл е неоснователно.
С оглед всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
жалбоподателят не доказва по безспорен начин твърдяната от него
собственост върху ид.ч. от процесния имот, но дори и това обстоятелство да
беше намерило опора в доказателствата по делото, неустановяването на
фактическо владение върху процесния имот, упражнявано от жалбоподателя,
води до неоснователност на така депозирната жалба.
За него е открит пътят за защита срещу обжалваните действия на
съдебния изпълнител чрез предявяване на иск по чл. 440 ГПК.
Доколкото страните в настоящото производство не претендират сторени
съдебно-деловодни разноски, съдът не следва да присъжда такива.
Мотивиран от горното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х. Х. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Дулово, ул. „Добруджа“ № 78 – трето лице, недлъжник по
изпълнителното производство, против Постановление за възлагане на
недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
24030.501.240, по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Дулово,
общ. Дулово, обл. Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-51/31.08.2007 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Дулово,
ул. „Добруджа“ № 69, с площ 539 кв.м., трайно предназначение на имота:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни
нужди, при граници и съседи поземлени имоти с идентификатори:
24030.501.239, 24030.50.3171, 24030.501.241 и 24030.501.245 от 24.07.2023 г.,
постановено на 24.07.2023 г. по изп.д. № 20227670401080 по описа на ЧСИ
Георги Г., с рег. № 767, с район на действие ОС-Силистра, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4